Определение по дело №2814/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264570
Дата: 18 ноември 2020 г. (в сила от 23 юни 2021 г.)
Съдия: Петя Петрова Алексиева
Дело: 20201100102814
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ________

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,                      І-6 състав в закрито заседание на осемнадесети ноември

две хиляди и двадесета година                                                  в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря                                                                       и с участието

на прокурора                                                         изслуша докладваното

от съдията Алексиева гр. дело № 2814                                    по описа

за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по искова молба подадена от К.Л.И., с която предявява против И.А.М. иск за обявяване нищожността на продажба, извършена под формата на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 21, том І, рег. № 1097, дело № 18/2009 г. на нотариус Е. З., с който ищцата е продала на ответника собствения си апартамент № **, находящ се в гр. София, район Витоша, ул. „*********, поради противоречие със закона, иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.152 ЗЗД, доколкото ищцата твърди, че сделката за прехвърляне на имота е сключена за обезпечение на заем, който тя получила от ответника.

С отговора си ответникът е заявил възражение за недопустимост на така предявения иск. Твърди, че между страните е налице влязло в сила на 22.02.2016 г. решение № 128/2015 г., постановено по гр.д. № 931/2015 г. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение /представено с отговора/, по силата на което между страните е прието за установено,         че И.А.М. е собственик на апартамент № 51, находящ се в гр. София, район Витоша, ул. „********* по силата на договор оформен с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 21, том І, рег. № 1097, дело № 18/2009 г. на нотариус Е. З. и К.Л.И. е осъдена на основание чл.108 от ЗС да предаде на И.А.М. владението върху апартамента.

В свое становище от 04.11.2020 г. ищцата оспорва възражението за недопустимост на предявения от нея иск.

При тези фактически твърдения, и като съобрази становищата и на двете страни настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е процесуално недопустим, поради което и на основание чл.130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.

Правото на ищцата да претендира нищожност на покупко-продажбата е преклудирано със силата на пресъдено нещо на влязлото в сила на 22.02.2016 г. решение № 128/2015 г., постановено по гр.д. № 931/2015 г. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение.

Силата на пресъдено нещо на решението преклудира всеки факт, от който се извежда искане да се установи, че към деня на приключване на устните състезания съдебно признатото право не е съществувало в полза на посочения в решението негов носител с тези белези, които съдът е установил. Възражението за нищожност на договор, по който ответникът е страна, следва да бъде въведено с отговора на исковата молба, тъй като обстоятелствата във връзка със сключване на този договор са му известни и той е могъл своевременно да се позове на тях, както и да представи и да поиска събиране на доказателства за установяването им. Релевирането му след преклузията по чл. 133 ГПК не може да бъде взето предвид и разгледано от съда.

Съобразно приетото в Решение № 380/15.10.12 г. по гр. д. № 1015/11 г. на ВКС, четвърто г. о. непредявените възражения се преклудират от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, както и ако са били предявени. Относно връзката на обусловеност между настъпила в едно производство преклузия на възражение спрямо предявен на същото основание отделен иск също е налице задължителна съдебна практика - решение № 198/10.08.15 г. по гр. д. № 5252/14 г. на ВКС, четвърто г. о., с което се приема, че "когато по предявен ревандикационен иск ответникът е направил възражение, че е придобил имота по сделка, преклудираните в първото заседание по делото реплики за недействителност на сделката не може да бъдат предявени по-късно с иск в отделно производство. Постановеното решение по такъв иск е недопустимо.".

Все в този смисъл и Решение № 781 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 12/2010 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК,  Решение № 98 от 21.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2853/2018 г., III г. о., ГК.

Водим от горните съображения и на основание чл.130 ГПК Съдът     

                           

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ВРЪЩА искова молба, подадена от К.Л.И., с която предявява против И.А.М. иск за обявяване нищожността на продажба, извършена под формата на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 21, том І, рег. № 1097, дело № 18/2009 г. на нотариус Е. З., с който ищцата е продала на ответника собствения си апартамент № 51, находящ се в гр. София, район Витоша, ул. „*********, поради противоречие със закона, иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.152 ЗЗД и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 2814/20 г. по описа на Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав като недопустимо.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: