РЕШЕНИЕ
№ 1370
гр. Пловдив, 03.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20225330200348 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-
006208/01.07.2021г. издадено от Началник група в Сектор ПП - гр.Пловдив, с
което на Ф. Д. Ш., с ЕГН ********** от гр.С., бул.”*********" № ** е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 / петдесет/ лв.
за нарушение по чл.104а, вр с чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП, както и ГЛОБА в размер
на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1, вр с чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП.
Жалбоподателят Ш. моли Съда да отмени атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени
в жалбата, в писмено становище и съдебно заседание от повереник.
Претендира и разноски.
Въззиваемата страна - ПП - Пловдив, не изпраща представител като в
писмено становище оспорва жалбата.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
1
На 11.06.2021г. около 11.55 ч. жалб.Ш. управлявал в гр.Пловдив МПС
– лек автомобил марка „Форд” с рег. № ********. До него като пътник се
возела свид.Л. М. На ул.“Кукуш“ в близост до №21 бил спрян за проверка от
полицейски автопатрул, в чийто състав влизал свид.К. И. Ц. – *********.
Последният възприел, че жалбоподателя говори по телефон, поради което и
го спрял за проверка. В хода на същата жалб.Ш. не представил контролен
талон към СУМПС. за горното свид.Ц. съставил срещу жалб.Ш. АУАН №
012033 от същата дата, в който като нарушения били включени употреба на
телефон без устройство „свободни ръце“ при управление на МПС и не
носенето на контролен талон към СУМПС. Въз основа на посочения акт било
издадено и атакуваното наказателно постановление. Всъщност
жалбоподателя действително говорел по телефон, но за целта използвал
система на самия автомобил, която позволявала през висоговорителите на
радиоуредбата да се провежда разговор, който се чувай от всички
присъстващи в купето.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин частично от показанията на актосъставителя К. И. Ц. и свид.Л. Д. М.
разпитани като свидетели в настоящото производство, както и от писмените
доказателства представени по делото - АУАН, справка АНД, Заповеди 2 бр.,
които Съдът възприема и кредитира като първия изцяло отговарящ на
изискванията на закона. Показанията на свидетелите са еднопосочни в частта
им сочеща, че при проверката жалбоподателя не е представил контролен
талон към СУМПС. Не се събраха доказателства въобще да е представил
заместващ документ, както се твърди в жалбата като например друг АУАН,
който да е замествал контролния талон. Такива факти действително не се и
твърдят от наказващия орган така , че ако жалбоподателя твърди друго
фактическо положение следваше да ангажира доказателства в тази насока.
Налице са обаче разминавания в показанията им досежно другото
нарушение. Според полицейския служител водачът жалбоподателя би
следвало да е пипал телефона си след като му съставил акт, но няма точен
спомен за ситуацията. От друга страна свид.М. твърди, че водача е говорел по
телефон, но е използвал система с която ръцете му остават свободни. Нормата
на чл.104а ЗДвП запретява водача на моторно превозно средство е да използва
мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез
устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му,
2
което правило в случая не е било нарушено. При това положение настоящата
инстанция не можа с категоричност да установи вмененото нарушение по
чл.104а ЗДвП, тъй като действително е възможно предвид позицията на
полицейските служители извън автомобила на жалбоподателя, да не са
възприели ясно как точно говори по телефон жалб.Ш.. От друга страна
свид.М. е очевидец присъствал в самия автомобил и депозира показания в
тази връзка. Няма причина да не се кредитират с доверие същите. Това налага
отмяна на процесното НП в тази му част.
От друга страна по делото се събраха доказателства, че на посоченото
време и място в АУАН и НП, жалбоподателя действително не е представил
при извършената му проверка контролен талон към СУМПС. Именно това е
вмененото нарушение и по него следваше да се защитава жалбоподателя след
като оспорва в цялост НП. Съгласно нормата на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП
действително водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него. Индиция за носенето е представянето
му при проверката. След като това не е сторено, жалб.Ш. е извършил
вмененото му нарушение. Не е основателно възражението, че всъщност
деянието би било нарушение само ако не се носят и двата документа –
СУМПС и контролен талон. Всъщност което и от двете да не се носи все
осъществява този състав. При налагане на наказанието наказващия орган
правилно го е определил като „глоба“ по вид, а досежно размера не е имал
възможност за индивидуализация, тъй като нормата на чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП
е предвидела абсолютно определен размер от 10 лева.
При извършената служебна проверка не се констатираха допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на
процесното НП изцяло.
С оглед този изход на делото жалб.Ш. има право на разноски по делото,
каквито са поискани своевременно. Видно от представения договор за правна
защита и съдействие, а и списък с разноски се претендира сумата от 300лева
заплатени за повереник. Това е минималното възможно по закон и не може да
бъде намалено, въпреки възражението в този смисъл на въззиваемата страна.
Следва по съразмерност на жалбоподателя да се присъди сумата от 250 лева,
която да се възложи в тежест на ОДМВР Пловдив. На последната не се
3
дължат разноски, тъй като наказващия орган е депозирал възражение, а не е
ползван юрисконсулт.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-006208/01.07.2021г.
издадено от Началник група в Сектор ПП - гр.Пловдив, В ЧАСТТА с което
на Ф. Д. Ш., с ЕГН ********** от гр.С., бул.”*******” № ** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 50 / петдесет/ лв. за
нарушение по чл.104а, вр с чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА същото в останалата част.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на жалбоподателя Ф. Д. Ш., с ЕГН
********** от гр.С., бул.”********” № ** сумата от 250 лева разноски за
повереник по делото пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4