РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. Пловдив, 04.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря М.Г.и
участието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа
докладваното от съдията ПЕТЪР
КАСАБОВ к.н.а.х дело № 3034 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от П.Д.В., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу решение № 260095 от 28.08.2020 г., постановено по а.н.д № 2666 по описа за 2020 г., на Районен съд – Пловдив, XX – ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно
постановление №19-1030-012315 от 30.12.2019 г., издадено
от началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Пловдив,
с което на оспорващия за нарушение на чл.98, ал.2 т.4 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
лв. на основание чл.178д от ЗДвП.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че административното нарушението е безспорно установено. Твърди се, че районният съд не е съобразил
правилото на Наредба № 18/23.07.2001 г.
пътен знак Д21 да се поставя самостоятелно. В този смисъл се поддържа, че
оспорващият е паркирал автомобила си в зона, за която е липсвало маркировка на
паркоместа за хора с увреждания. Твърди се, че поставената заедно с пътния знак
табела не е годна да укаже коя е зоната на действие на знака. Претендира
се отмяна на обжалваното съдебно решение
и на потвърденото с него наказателно постановление.
3. Ответникът по
касационната жалба – ОДМВР – Пловдив, не взема становище по допустимостта и
основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП №19-1030-012315 от 30.12.2019 г., издадено от
началник група към ОДМВР - Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз
основа на АУАН № 5548 от 03.12.2019 г., съставен от К. Д. П. – на длъжност младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив. Обективираните в
акта констатации се свеждат до следното: На 03.12.2019 г. около 11:20 ч., в гр.
Пловдив, ул. „Съединение“ срещу № 45 като собственик на и водач лек автомобил Ленд Ровър „Фрилендър“ с
рег.№ РВ***ВХ да паркира на място, определено за хора с трайни увреждания,
сигнализирано с пътен знак Д21 – „инвалид“ и
допълнителна табела /Т-1/-11
метра.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл.178д от ЗДвП е наложил на нарушителя „глоба“ в размер на 200
лева.
7. В хода на съдебното
производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията
си потвърждава изложеното в акта. Същият пояснява, че мястото за паркиране на
хора с увреждания е сигнализирано с пътен знак и допълнителна табела, която
указва зоната на действие – единадесет метра, което следва да осигури паркиране
на три автомобила с разстояние между тях.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложеното наказание.
ІV. За правото:
9. Районният съд е
установил фактите
по делото като ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в
пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по
делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован
изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Възраженията на оспорващия са неоснователни. Видно от представения по
преписката снимков материал мястото, където е установено процесното моторно превозно средство, е било
обозначено по предвидения в закона ред с пътен знак Д21 „Място за паркиране на пътни
превозни средства, обслужващи хора с увреждания". Съгласно чл. 22 от
Наредба № 4/01.07.2009 г. (обн., ДВ, бр. 54 от 14.07.2009 г.) местата за
паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д21 в
съответствие с Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни
знаци (обн., ДВ, бр. 73 от 2001 г.) и с пътна маркировка с международния символ
за достъпност.
В настоящия случай е бил поставен
пътен знак Д21, който е бил разположен в началото на зона на действие от
единадесет метра, посочена в допълнителна табела, обърнати с лице към мястото за паркиране, без
мястото да е било очертано със съответната пътна маркировка.
Според чл. 164, ал. 1, т. 2 вр. чл.
166 от Наредба № 18/23.07.2001 г. и чл. 60, ал. 2 от Правилника за приложение
на ЗДвП с допълнителна табела Т2
"Дължина на", поставена с
други пътни знаци, се указва дължината на зоната на действие на пътния знак. По
правилото на чл. 55, ал. 10 от ППЗДвП пътен знак Д21 указва мястото или
местата, определени за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с
увреждания. Нормата на чл. 120 от Наредба № 18/23.07.2001 г. също регламентира,
че пътен знак Д21 се използва за сигнализиране на място, предназначено за
паркиране само на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания.
Пътният знак се поставя самостоятелно. Съвместното тълкуване на посочените
разпоредби, с оглед старата редакция на чл. 120 от Наредба № 18/23.07.2001 г.
(ДВ, бр. 54 от 14.07.2009 г.), дава основание да се приеме, че изискването за
самостоятелно поставяне на пътен знак Д21 визира отпадането на възможността
същият да бъде в съчетание с пътни знаци В28 или Д19. Това изискване не
изключва съчетаването му с допълнителни табели група "Т", чрез който
способ именно може да се постигне визираната в чл. 55, ал. 10 от ППЗДвП
възможност със един пътен знак Д21 да се укажат няколко местата, определени за
паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания, чрез
съответна зона на действие.
Не се явява пречка за установяване
на нарушението и липсата на маркировка съгласно изискванията на чл. 22 от
Наредба № 4/01.07.2009 г., тъй като последната не е кумулативно изискване за действието
на поставения пътен знак "Д21". В този смисъл е разпоредбата на чл.
7, ал. 3 ЗДвП, която сочи, че при несъответствие между пътните знаци и
маркировката на пътя, участниците в движението са длъжни да се съобразяват с
пътните знаци. Именно с пътния знак Д21 и указаната му зона на действие не се е
съобразил оспорващия, при което е осъществил състав на административно
нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП – поставящ забрана за паркиране на места,
определени за хора с трайни увреждания. Обстоятелството, че процесният
автомобил е бил паркиран в зоната на действие на знак Д21 се установява от
представения снимков материал, без да се нужни специални знания, предвид
габаритите на превозното средство и факта, че между него и плътно до пътния
знак е паркиран само един автомобил. Визуално габаритите на двата автомобила и
разстоянието между тях покрива две от предвидените три паркоместа, обслужващи хора с увреждания,
сигнализирани с пътния знак Д21.
Административното наказание е наложено във фиксирания размер по чл.178д
от ЗДвП, поради което не подлежи на корекция от съда. Не са налице и
обстоятелства, които да обосноват приложимостта на чл. 28 от ЗАНН.
Обстоятелството, че нарушението е първо не е достатъчно, за да се обоснове
неговата маловажност, доколкото същото не разкрива белезите на "маловажен
случай", т.е на такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
От изложеното до тук следва, че като
е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е
постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде
оставен в сила.
10. Ответникът в
настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на
съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260095 от 28.08.2020 г.,
постановено по а.н.д № 2666 по описа за 2020 г., на Районен съд – Пловдив, XX –
ти наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.