ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София,
25.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V въззивен състав,
в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА
ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ
ГЕТОВ
АДРИАНА АТАНАСОВА
след като
разгледа докладваното от съдия Гетов ВНЧД № 714 по описа на съда за 2021 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248а ал.1 НПК.
Образувано е по постъпил частен протест
от прокурор при СРП, срещу определение от 26.01.2021 година, постановено по
НОХД 9718/2020 година на СРС, НО, 19 състав, с което в проведеното
разпоредително заседание по делото съдът е приел, че в пункт 2 от
обвинителния акт са допуснати очевидни
фактически грешки.
В протеста се изразява несъгласие с
доводите на първата инстанция, че са допуснати очевидни фактически грешки в
обвинителния акт, като се предлага да бъде отменено като неправилно
определението, с което е указано на прокурора да отстрани констатираните
очевидни фактически грешки.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе
предвид изложените в частната жалба оплаквания и провери изцяло материалите по
делото и правилността на атакувания съдебен акт, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Протестът е подаден от процесуално
легитимирана страна, в срока по чл. 342, ал. 1, вр.
чл. 249, ал. 3 НПК, поради
което е допустим и е основателен
по следните съображения:
Първоинстанционният
съд е приел, че на в пункт 2 от обвинителния акт са допуснати очевидни
фактически грешки, изразяваща се в следното:
Съдът е констатирал очевидни фактически грешки в ОА, касаещи пункт втори на същия, а именно на два пъти е посочена присъда по едно и също наказателно от общ характер производство. На първо място обуславяща рецидив по чл. 29, ал. 1,6. „а“ от НК, а именно присъда по НОХД № 8146/2009 г. на СРС, НО 13 състав и повторно същата присъда по същото НОХД, извеждайки обосновка по чл. 29, ал. 1,6. „б“ от НК. На второ място е посочена присъда по НОХД № 7343/2001 г. на СРС, НО, 9 състав, за обосновката по чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, за която е налице групиране по чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК и за която е налице изтърпяно наказание към 2002 г.
Настоящият въззивен
съдебен състав не споделя доводите на контролирания такъв, че посочените обстоятелства в обвинителния акт,
касаещи квалификацията „опасен рецидив“, представляват очевидни фактически
грешки по смисъла на чл.248 ал.1 от НК. Право на прокурора е да квалифицира
деянието като престъпление, както и да посочи квалифициращите обстоятелства, каквото е и опасния
рецидив по смисъла на чл.29 б.“а“ и „б“ от НК, респ. кои осъждания на
подсъдимия формират опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.“а“ и/или б.“б“. Ако съдът
приеме, че посочените от прокурора осъждания на подсъдимия не отговарят на
законовите изисквания за квалификацията „опасен рецидив“, то следва да се
произнесе за това с крайния си съдебен акт.
В никакъв случай обаче не следва да се приема, че това съставлява
очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.248а ал.1 от НПК.
Предвид гореизложеното въззивният
съдебен състав намира, че протестът е основателен.
Водим от горното и на основание чл. 345
ал.2 от НПК СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 26.01.2021 година, постановено по НОХД 9718/2020 година
на СРС, НО, 19 състав, с което в проведеното разпоредително заседание по делото
съдът е приел, че в пункт 2 от обвинителния
акт са допуснати очевидни фактически грешки.
ВРЪЩА делото
на СРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/