Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260135
гр. Несебър, 29.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа гр. д. № 438 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС.
От ищеца - Етажната собственост на комплекс „Р.*“ с
идентификатор № 61056.501.382.2 с адрес в с. Равда, ул. „С.**“ № **представлявана
от управителя Я.Л., е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38,
ал. 1 от ЗУЕС, с който се иска да бъде признато за установено спрямо ответника К.Е.Н.,
че дължи на етажната собственост сумата от 1004,96 евро,
сбор от дължими суми за такса поддръжка и фонд „Ремонт“ за периода 2016г. –
2019г., от които 276,22 евро –
остатък за плащане за 2016г., 328,74 евро – остатък за плащане за 2017г., 200
евро – остатък за плащане за 2018г. и 200 евро – остатък за плащане за 2019г.
Ищецът сочи, че ответникът е собственик на самостоятелен обект с №
61056.501.382.2.7 в сградата в режим на етажната собственост. Излага, че на 15.06.2016г.
било проведено общо събрание на ЕС, на което се взело решение да се заплаща
обща такса от 12 евро на кв. м. за такса поддръжка и фонд „Ремонт и обновление“
(по 6 евро на кв. м. за всяко от перата). Навежда, че за 2016г. и 2017г.
ответникът не платил суми в посочените размери. Сочи, че на 16.07.2018г. било
взето решение таксата да се определи в размер на 200 евро за самостоятелен
обект и такса за фонд „Ремонт и обновление“ – съобразно идеалните части в
общите части в сградата, но не по-малко от 1 % от МРЗ. Твърди, че за 2018г. и
2019г. Н. също не заплатил изцяло дължимите такси. Развива съображения, че до
ответника били изпращани покани, но не заплатил дължимите суми. С тези доводи
от съда се иска да уважи предявения иск. Претендират се разноски.
В срок по чл. 131 ГПК от процесуалния представител на
ответника К.Е.Н. е подаден отговор на исковата молба. В него се развиват
съображения в насока, че за периода 2016г. – 2019г. не са извършвани поддръжка
и ремонт в комплекса. Излагат се доводи за проблеми в комплекса поради
неплащане на вноски от определени лица. Сочи се, че с влязло в сила решение е
признато за установено, че в процесния период ответникът бил лишен от ползване
на общите части. Твърди се, че за 2016г. и 2017г. таксите били по 4 евро за
всеки фонд, а не по 6 евро. Счита, че таксите за 2018г. и 2019г. са с
неправилно посочен размер. Навежда, че ответникът е заплатил 800 евро, което
надвишава сумите, които могат да се претендират от него. Отправя възражение по
чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. С тези доводи до съда се отправя искане да отхвърли
претенцията на ищеца. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:
В тежест
на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38,
ал. 1 от ЗУЕС е да докаже, че ответникът е собственик
на самостоятелен обект, който се намира в
режим на етажна собственост – в Етажната собственост на комплекс „Р.*“ с
идентификатор № 61056.501.382.2 с адрес в с. Равда, ул. „С.**“ № 10. Следва да
докаже, че с влезли в сила решения на общото събрание в етажната собственост от
15.06.2016г. и 16.07.2018г. са определени такси, дължими от етажните
собственици за управление и поддръжка на общите части и фонд „Ремонт и
обновяване” за 2016г. 2019г. В негова тежест е да докаже размера на претенцията
си, както и, че е настъпила изискуемостта на
вземането. При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответника
е да докаже погасяване на вземането.
В
доказателствена тежест на ответника К.Е.Н. е докаже възражението си, че не
дължи плащане на основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, т.е., че пребивава в етажната
собственост не повече от 30 дни годишно и, че за това обстоятелство е уведомен
писмено председателят на управителния съвет (управителя).
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (на л. 6 – л. 8 от
делото) се установява, че К.Е.Н. е придобил на 07.02.2014г. собствеността върху
самостоятелен обект с идентификатор 61056.501.382.2.7, находящ се в комплекс „Р.*“
– ет. 0, ап. 7. Установява се, че е придобил 8,78 кв. м. идеални части от
общите части в сградата.
Съдът намира, че относими към задълженията на ответника са решенията на
общото събрание на етажната собственост от 15.06.2016г. (обективирани в
протокол на л. 10 – л. 17 от делото) и от 16.07.2018г. (обективирани в протокол
на л. 18 – л. 45 от делото). По т. 2 от дневния ред от събранието на
15.06.2016г. било взето решение да се заплаща от всички собственици в етажната
собственост такса за поддръжка и управление на комплекса в размер на 12 евро на
кв. м. за притежаваните от собствениците апартаменти, включващи и общите части
към площта на апартаментите. Приело се таксата да се радели на две суми от по 6
евро, от които 6 евро за поддръжка и управление на общите части и 6 евро за
фонд „Ремонт и обновяване“, като всяка от сумите да се превежда по отделна
банкова сметка *** съвет – Любовь Терентьева. Приело се, че таксата се дължи за
2016г. и 2017г., като за първата година следвало да се внесе в срок до
31.07.2016г., а за втората – в срок до 31.12.2016г.
Видно от инкорпорираната в протокола
от 16.07.2018г. таблица процента идеални части от общите части в сградата,
притежаван за апартамент № 22 е 0,501 %. Посоченото площообразуване е одобрено
с решение по т. 1 от протокола. По т. 3 от дневния ред общото събрание
определило финансовата година 2018г. с период 01.01.2018г. – 31.12.2018г. и
срок за плащане на задълженията за 2019г. – до 31.12.2018г. Приело бюджет на ЕС
за 2018г. По т. 4 от дневния ред били определени размерите на паричните вноски
за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2018г. и 2019г. Била определена вноска за 1%
идеална част от общите части на сградата в размер на 176,88 лв., т.е. за
притежаваните от ответника идеални части – 88,01 лв. По т. 5 от дневния ред
била определена парична вноска за управление и поддръжка за 2018г. и 2019г. –
по 200 евро на апартамент.
По делото не се твърди и не се доказва цитираните решения да са обжалвани в
предвидените срокове, поради което съдът намира, че същите са влезли в сила. В
съдебната си практика върховната инстанция (Решение № 39 от 19.02.2013г. по
гр.д. № 657/2012г. по описа на I гр. о. на ВКС) е имала повод да се произнесе в насока, че Етажната
собственост се управлява от общото събрание на етажните собственици чрез
решения, които се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от
присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. При
решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при
сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на
етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След влизането
им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни
собственици, включително за тези, които са гласували против, за не участвалите
във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или
обитатели. Следователно за собствениците в етажната собственост е възникнало
задължение да направят съответните вноски съобразно гласуваното от общото
събрание. Съгласно цитираното решение неспазването на
различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и
за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци
водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка
на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона
срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните
решения. По делото се установи, че решенията на общото събрание са
влезли в сила.
Ето защо за финансовите 2016г. и 2017г. за ответника е възникнало
задължение да заплаща такса в размер на 12 евро на кв. м. – по 657,48 евро
съобразно притежаваните от нея идеални части (общо 54,79 кв. м. видно от
цитирания нотариален акт). Тук е моментът да се отбележи, че съдът приема за
неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника, че за
посочените години се дължала такса от 8 евро на кв. м. Съгласно чл. 11, ал. 1,
т. 5 и т. 7 от ЗУЕС единствено общото събрание на етажната собственост е
компетентно да определя размера на паричните вноски за разходите за
управлението и поддържането на общите части на сградата и на
паричните вноски във фонд "Ремонт и обновяване“. Както се посочи – налице е влязло в сила решение на общото събрание, с
което са взети решения по тези въпроси. Сред правомощията на управителя
(управителния съвет) по чл. 23 от ЗУЕС не фигурира такова по изменение на
приетите от общото събрание такси. Ето защо съдът не приема изложената в
отговора на исковата молба теза, че с писмо на председателя на УС на ЕС са
определени такси за процесния период от по 8 евро на кв. м. Като се вземат
предвид твърденията в исковата молба, че за 2016г. ответникът е внесъл 381,26
евро, а за 2017г. – 328,74 евро, то за него е възникнало за плащане задължение
за двете години в общ размер от 604,96 евро.
За финансовите 2018г. и 2019г. за собственика на апартамент 7 в сградата е
възникнало задължение за заплащане на сумата от по 200 евро за всяка от
годините – такса за управление и поддръжка и сумата от – 88,01 лв. (45 евро) за
всяка от годините – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“. С оглед признанието в
исковата молба, че за двете години той е заплатил таксите от по 45 евро, то са
останали задължения от по 200 евро на година, или общо – 400 евро.
Съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на
ответника, че сумите не се дължат, тъй като липсват доказателства за реално
извършена дейност в комплекса. Вярно е, че в цитираното Определение № 124 от 17.02.2020г. по
гр.д. № 3130 от 2019г. на III гр. о. на ВКС е застъпено разбирането, че когато
периодът на поддръжка вече е отминал трябва да се изясни дали реално е извършена дейност, дали и на кого е
заплатена. Ако такава дейност не е извършена, осъждането на етажния собственик
да заплати таксата би довело до неоснователно обогатяване на лицата, които не
са извършили възложената им работа. В случая по делото
като писмено доказателство е представен протокол от общо събрание от
01.07.2019г. на собствениците в етажната собственост в жилищна сграда „Р.*“, с
адрес в с. Равда, ул. „С.**“ № **с идентификатор 61056.501.382.2 (на л. 46 – л.
62 от делото). Представен е и протокол от общо събрание на етажната собственост
от 08.09.2020г. (на л. 146 – л. 151 от делото). По т. 1 от дневния ред от
събранието от 01.07.2019г. е приет отчет на УС за периода 13.06.2018г. –
01.07.2019г. за извършената от него дейност по време на управлението му. По т.
1 от дневния ред от събранието от 08.09.2020г. общото събрание е приело отчета
на УС за периода 01.07.2019г. – 01.07.2020г., одобрило е извършените разходи
през отчетния период в размер на 11 591,69 евро. Видно от цитирания
протокол от общото събрание от 16.07.2018г. – по т. 2 от дневния ред е приет
отчетът на УС за периода октомври 2016г. – 12.06.2018г. Липсват данни тези решения
на общото събрание да са оспорени по предвидения ред по чл. 40 от ЗУЕС. Ето
защо съдът приема, че са налице валидни актове на орган на етажната
собственост, с които са приети изготвените от УС отчети за процесните периоди.
В компетенциите на общото събрание е да одобрява отчета на управителния съвет –
арг. от чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗУЕС, а от своя страна управителният съвет е
компетентен да изготвя отчетите – чл. 23, ал. 1, т. 4 от ЗУЕС. След като са
налице актове, издадени в рамките на компетентността на общото събрание по
приемане на отчетите, касаещи периода 2016г. – 01.07.2020г., за които няма
данни да са оспорени по съответния ред, съдът приема за доказано, че
действително за процесните периоди в комплекса е извършвана дейност по
поддръжка, която е отчетена по предвидения за това ред. Ето защо възражението,
че сумите за поддръжка не се дължат поради липса на доказана дейност в
комплекса, е неоснователно. В тази връзка съдът намира, че не следва да се
обсъждат подробно конкретните доказателства за отчетите (на л. 198 – л. 218 от
делото) и възраженията на процесуалния представител на ответника срещу тях (на
л. 223 – л. 225 от делото). Това е така, тъй като (както вече се посочи) Етажната
собственост се управлява от общото събрание на етажните собственици чрез
решения, които се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от
присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. При
решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при
сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на
етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След
влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички
етажни собственици. След като за целия процесен период са приемани отчети,
доказващи извършвана в комплекса дейност и няма данни решенията на общото
събрание да се отменени по надлежния ред, съдът намира, че въпросът за
осъществяваната в комплекса дейност не може да бъде преразглеждан чрез нов
анализ на отчетите, който да се прави в рамките на настоящото производство.
Компетентният по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗУЕС орган е взел
окончателни решения във връзка с отчетите, които следва да се съблюдават от
съда и страните.
Не се приемат за основателни и възраженията на ответника, че след като е
бил лишен от ползване на общите части за 2017г. и 2018г. той не дължи такса. Действително
се установява, че с влязло в сила Решение № 123 от 12.07.2018г. по гр.д. № 157/2018г.
по описа на Районен съд Несебър (л. 89 – л. 92 от делото). Димо Костов е осъден
да заплати на ответника сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за нанесени
неимуществени вреди, причинени вследствие ограничаване на достъпа му до частите
за общо ползване на комплекс „Р.*“, построен в поземлен имот с идентификатор №
61056.501.382, находящ се в с. Равда, община Несебър, ведно със законната лихва
върху сумата, начиная от 20.02.2018г. до окончателното й изплащане. Следва да
се обърне внимание, че в пределите на силата на пресъдено нещо на решението (по
смисъла на чл. 298, ал. 1 от ГПК) не е включен период на ограничаване достъпа
до общите части. Освен това става въпрос за ограничаване на достъп, осъществено
от физическо лице спрямо ответника. Етажната собственост не е била страна по
това производство и по арг. от чл. 298, ал. 1 от ГПК не е обвързана от
пределите на силата на пресъдено нещо на съдебното решение. Липсват данни да е
налице ограничаване, извършено от органи на етажната собственост, поради което
цитираното съдебно решение не може да обоснове недължимост на претендираните от
ищеца суми. В случая става въпрос за извъндоговорно правоотношение (деликт)
възникнало между две физически лица (ответника и Димо Костов), поради което
последиците от това правоотношение следва да се уредят именно между тези две
лица (както е и сторено с цитираното съдебно решение на Районен съд Несебър).
След като ответникът е претърпял вреди от неправомерно поведение на съответно
лице, именно това лице следва да го обезщети за претърпените вреди (имуществени
и неимуществени), но по този начин не могат да отпаднат задълженията му към
друг правен субект – ищцовата етажна собственост.
Следващото възражение на ответника е
свързано с нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. Въпросът за приложението на чл.
51, ал. 2 от ЗУЕС включва в себе си два аспекта. Първият е за значението на
обстоятелството дали собственикът, който няма да пребивава в комплекса повече
от 30 дни за календарната година, е уведомил за това управителя или
председателя на управителния съвет. Вторият е фактически и се свежда до
реалното време, през което съответният собственик е пребивавал в етажната
собственост. Според чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС всички собственици, ползватели и
обитатели са длъжни да заплащат разходи за управление и поддържане на общите
части. В чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС се съдържа изключение, според което не се заплащат разходите по ал. 1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст,
както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната
собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. В чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС е уредена хипотезата при отсъствието на
собственик за повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Според чл.
51, ал. 3, изр. 2 от ЗУЕС за отсъствието се уведомява писмено председателят на
управителния съвет (управителят). От анализа на цитираните норми може да се
направи извод, че задължение на всеки собственик, който ще отсъства повече от
30 дни, е да уведоми писмено председателя на управителния съвет или управителя.
Единствено собственик, който е уведомил управителя за отсъствието си, може да
се възползва от привилегиите, дадени в чл. 51, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС. Това е
така, тъй като при постъпило уведомление същото може да бъде взето предвид от
общото събрание при вземане на решението по чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС. Вярно
е, че за освобождаването от такси по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС не е
необходимо изрично решение на общото събрание (както при освобождаването по чл.
51, ал. 3 от ЗУЕС). При всички случаи обаче общото събрание следва да вземе
предвид подаденото уведомление за отсъствие и в хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС по две причини. На първо място, за да се извърши преценка дали лицето
действително не пребивава в жилището си и на второ място, за да се прецени
какъв следва да е размерът на таксите, дължими от останалите собственици (след
като един или няколко от тях ще са освободени от заплащането на такси). Всички
тези обстоятелства следва да се преценят към момента на вземане на решение от
общото събрание на етажната собственост за определяне на съответните такси,
дължими за поддръжка и управление. По делото е представено като доказателство
електронно писмо от К.Н., адресирано до Дергачева, от 15.09.2019г. (на л. 102
от делото). Макар в това писмо да се твърди, че уведомление от ответника е
отправено до управителите на етажната собственост за 2016г., 2017г. и 2018г.,
доказателства за това не са представени от него. Ето защо следва да се приеме,
че за периода 2016г. – 2018г. не е настъпил първият елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС.
Уведомлението за 2019г. също не може да се приеме за надлежно, тъй като от
една страна е осъществено едва на 15.09.2019г., а от друга страна не са
представени доказателства, че именно ******@****.** е електронният адрес на действащия към този момент председател на УС на
ЕС. В случая следва да се обърне внимание, че не се доказва и фактическо
пребиваване от ответника за по-малко от 30 дни за 2019г., тъй като
регистрираният престой на ответника в пределите на Република България през
2019г. е в рамките на 29 дни (периодите 11.06.2019г. – 22.06.2019г. и
13.08.2019г. – 29.08.2019г.). В същото време обаче (видно от справка от ЕВН на
л. 242 от делото) за апартамента на ответника е начислявана електрическа енергия
за периода 30.06.2019г. – 30.07.2019г. и за периода 31.08.2019г. – 30.09.2019г.
Т.е. очевидно апартаментът не е ползван само в периодите 11.06.2019г. –
22.06.2019г. и 13.08.2019г. – 29.08.2019г., което води до извод, че са събрани
доказателства за ползването му за повече от 30 дни. Индиция в тази насока е и
справката от ВИК (на л. 245 от делото), според която за апартамента на
ответника е начислена вода в рамките на 44 куб.м. за периода 28.05.2019г. –
19.09.2019г. Т.е. събрани са достатъчно данни, че през 2019г. ответникът е
пребивавал в обекта си за повече от 30 дни, поради което възражението по чл.
51, ал. 2 от ЗУЕС е неоснователно.
С оглед изложеното съдът приема за доказани всички елементи от фактическия
състав на предявения иск. Вземането е изискуемо с оглед определените падежи за
плащане на вноските, а и с оглед нормата на чл. 38 от ЗУЕС, в която фигурира
законоопределен падеж за изпълнение на решенията на общо събрание на етажна
собственост. Следователно предявеният иск следва да бъде уважен изцяло за
сумата от 1004,96 евро.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят
разноски от исковото производство (в общ размер от 639,31 лв.), а по арг. от т.
12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС – и от заповедното производство (в общ размер от 439,31 лв.).
С исковата молба не е заявена претенция за присъждане на
законна лихва върху главницата, поради което съдът намира, че такава не следва
да се присъжда и с оглед липсата на заявяване на тази последица заповедният съд
е компетентен да се произнесе по реда на чл. 415, ал. 5 от ГПК (след като
същата фигурира в издадената заповед за изпълнение).
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, че К.Е.Н., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г., код по БУЛСТАТ ***с постоянен
адрес ***, м. ЮРТЛУКА
сграда 2, ет. 0, ап. 7, дължи на Етажната собственост на комплекс „Р.*“ с идентификатор №
61056.501.382.2 с адрес в с. Равда, ул. „С.**“ № **представлявана от управителя
Я.Л., сумата от
1004,96 евро, сбор от дължими суми за такса поддръжка и фонд „Ремонт“
за периода 2016г. – 2019г., приети с решения на ОС
на ЕС от 15.06.2016г. и 16.07.2018г., от които 276,22 евро – остатък за плащане за 2016г., 328,74 евро – остатък за плащане за
2017г., 200 евро – остатък за плащане за 2018г. и 200 евро – остатък за плащане
за 2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК К.Е.Н., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г., код по БУЛСТАТ ***с постоянен
адрес ***, м. ЮРТЛУКА
сграда 2, ет. 0, ап. 7, да заплати на Етажната собственост на комплекс „Р.*“
с идентификатор № 61056.501.382.2, с адрес в
с. Равда, ул. „С.**“ № **представлявана от управителя Я.Л., сумата от 439,31 лв., представляваща направените в заповедното производство разноски и сумата от 639,31 лв., представляваща направени в настоящото производство разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: