МОТИВИ
към Присъда № 215/05.12.2016 г.
по НЧХД
№ 3058/2015 г.
по описа
на Районен съд Стара Загора:
Постъпила е тъжба от И.Х.М. срещу подсъдимия Н.Д.Н.
***, въз основа на която е образувано настоящото частнонаказателно
производство.
Обвинението
срещу подсъдимия Н.Д.Н. е за това, че в
периода 30.09.2015 - 02.10.2015 г., в гр. Стара Загора, е разгласил позорно
обстоятелство по отношение на И.Х.М.,***, като клеветата е нанесена публично и
е разпространена чрез публикуването й в социалната мрежа „Фейсбук” – „Лице, за
когото всеки един, влизащ при него трябва да размахва едри банкноти, иначе
рискува да бъде изхвърлен през вратата (при това с помощта на оръжие)” –
престъпление по чл.148, ал.2 във връзка ал.1, т.1 от
НК.
В съдебно заседание е приет за съвместно
разглеждане граждански иск срещу
подсъдимия в размер на 15000.00 лева, сума, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането. Тъжителят не претендира за направените по делото разноски.
В съдебно заседание тъжителят И.Х.М. поддържа тъжбата си.
Повереникът сочи подробни съображения, като
счита, че обвинението повдигнато с тъжбата е доказано. Счита, че гражданския
иск следва да бъде уважен ведно със законните последици.
Подсъдимият не се признава за виновен. Дава
обяснения като признава, че е автор на написаната публикация и застава зад
написаното и зад всяка от написаните думи.
Защитникът счита, че не е налице извършено
престъпление, процесните думи от публикацията нямат клеветнически характер,
поради което следва да се постанови оправдателен съдебен акт, а гражданският
иск следва да бъде отхвърлен изцяло. Сочи подробни съображения.
Съдът след като съобрази доводите и становищата на страните,
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и на
основание чл.14 от НПК, приема за установено:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Н.Д.Н. е роден на *** г.
в гр. Стара Загора, живущ ***, българин, български гражданин, със средно
специално образование, не е осъждан /реабилитиран по право/, ЕГН **********.
Тъжителят
И.Х.М. ***, не е осъждан,
има висше медицинско образование, заема длъжността началник Неврологична
клиника към УМБАЛ „Проф д-р Стоян К.ич" - гр. Стара Загора.
В началото на месец октомври 2015 година в
град Стара Загора на тъжителя му била показана публикация по негов адрес в
социалната мрежа „Фейсбук", а именно:
”Приятели, за пръв, а може би и за
последен път си позволявам да публикувам тук. Искам да видите и да запомните
това ангелско и непорочно лице, носещо името И.М. и незнайно как получило
титлата професор. Човек, по – скоро лице, клело се някога в Хипократовата
клетва. Лице, за когото колегите му около него са некомпетентни и тъпи
ординатори. Лице, за което сълзите на една дъщеря поверила в отделението му
болната си майка предизвикват единствено ехиден смях и досада. Лице, за когото
всеки един влизащ при него трябва да размахва едри банкноти, иначе рискува да
бъде изхвърлен през вратата (при това с помощта на оръжие). Хора, просто стойте
далеч от него, така имате шанс да живеете по – дълго!” - виж лист 6 от делото приетата като писмено
доказателство разпечатка на публикацията в социалната мрежа.
Публикацията била четена и коментирана от
колегите на тъжителя в отделението, където работи.
За случая тъжителят подал жалба в ОД на МВР
- Стара Загора и е образувана преписка. Преписката е образувана с оглед на
получена в Районна прокуратура - Стара Загора преписка на ОД на МВР - Стара
Загора по повод на жалба от И.Х.М.. Извършена е проверка налице ли са данни за
извършено престъпление от общ характер.
Към преписката е приложена разпечатка на
публикацията в социалната мрежа с коментари под нея, касаещи тъжителя М..
Прокурорът е приел, че данните по
преписката сочат данни за извършено спрямо М. престъпление по чл.148, ал.2, във
връзка с ал.1 т.1 от НК – клевета, нанесена публично, а съгласно разпоредбата
на чл.161, ал.1 от НК, деянията по посочения текст се явяват престъпления от
частен, а не от общ характер и наказателното производство за същите се започва
по тъжба от пострадалия, подадена пред съответния Районен съд, а не от
прокуратурата или разследващите органи, поради което с постановление от
10.11.2015 година отказва да образува наказателно производство.
По делото няма спор, че тъжителят е автор на
въпросната публикация и същата е публикувана от него в процесния период. Подсъдимият
сочи в обясненията си, че публикацията е лично негова, от неговия профил и
провокирана от неприятен случай от лично естество. Подсъдимият не
оспорва, че е автор на процесната публикация и в съдебно заседание дава
обяснения, че застава зад всяка една написана от него дума в публикацията.
В отделението ръководено от тъжителя, дни
преди публикацията на лечение била приета тъщата на подсъдимия. Свидетелката Н.
- съпруга на подсъдимия при срещите си с дежурни лекари била посъветвана, че е
добре на майка й да се направи ядрено – магнитен резонанс. Свидетелката Н.
посетила по този повод тъжителя в кабинета му. На срещата била и свидетелката
доктор В., колежка на тъжителя от същото отделение. При разговора със
свидетелката Н. тъжителят заявил, че е професор, попитал я каква е тя, при
което Н. отговорила, че е сестра.
Тъжителят при разговора с Н. заявил, че тогава няма какво да говорят, да не му
губи времето, както и употребил думи със смисъла на това, че не може на лекар
да се диктува какво изследване да прави. Свидетелката Н. излязла разстроена от
кабинета. Била много притеснена за състоянието на майка си, а и останала
разочарована от срещата си с тъжителя. Споделила за срещата си с тъжителя пред
съпруга си – подсъдимият. Последният след
това, на неустановен ден в периода 30.09.2015 - 02.10.2015 г. в град Стара
Загора публикувал горната публикация.
Изложената фактическа обстановка, съдът
приема за установена от взаимната и последователна връзка между показанията на свидетелите
Д., П., В., Н., обясненията на подсъдимия представляващи по естеството си
направени признания относно авторството и съдържанието на процесната публикация,
показанията дадени при очна ставка между свидетелите Н. и В., писмените
доказателства приети в хода на съдебното следствие – заверено ксерокопие на
страница с фейсбук публикация, справка за съдимост на подсъдимия, постановление
на Районна прокуратура - Стара Загора за отказ да образува наказателно
производство.
Свидетелката
Н. е съпруга на подсъдимия. От нейните показания се установява, че имала
възможността да се срещне с тъжителя по повод лечението на майка си, която била
приета в рамките на къс период за втори път в клиниката ръководена от тъжителя.
При второто постъпване, свидетелката Н., притеснена за здравословното състояние
на майка си предприела среща с тъжителя в кабинета му. Споделила, че от други
лекари разбрала, че в случая е подходящо да се назначи като изследване ядрено
магнитен резонанс на майка й. Тъжителят й обяснил нееднократно, че е професор, попитал
я тя каква е и след като му казала, че е сестра казал „да не му губи времето”. Н.
напуснала кабинета на тъжителя разстроена. Вечерта споделила с подсъдимия за срещата си с
тъжителя.
Свидетелят Минчев посочи, че е имал петдневен престой през 2008
година като пациент в клиниката ръководена от тъжителя и по време на престоя си
е видял тъжителя с оръжие на кръста.
Свидетелката Колева е журналист. Сочи, че при нея са постъпвали два
сигнала от граждани срещу частния тъжител. Свидетелката не можа да бъде
по-конкретна, тъй като самите граждани не желаели да застават с имената си
публично. И двамата сигналоподатели не пожелали да бъдат споменавани, поради което
тя като журналист не е подавала официално сигнал до ръководството на болницата.
Свидетелката
Д. е медицинска сестра. Сочи, че всеки пациент има право да си проведе
изследване ядрено магнитен резонанс като си заплати съответната услуга. Свидетелката
е присъствала на приема на тъщата на подсъдимия при първото постъпване в
отделението на тъжителя. Установи, че била дежурна при първото влошаване
състоянието на тъщата на подсъдимия, в Спешен център имало скенер и на
пациентката тогава било направено скенерово изследване.
Свидетелката
П. е медицинска сестра в клиниката ръководена от тъжителя. Заяви, че работен
ден сутринта през октомври 2015 година във Фейсбук прочела изказване срещу тъжителя.
Свидетелката е прочела процесната публикация от телефона си. Публикацията веднага
станала достояние на работещите в клиниката, професорът се разстроил, бил
потресен от написаното. Свидетелката заяви, че никога за четирите години в
клиниката не е виждала тъжителят да размахва оръжие или да гони пациенти. Свидетелката
заяви, че провеждането на ядрено-магнитен резонанс /ЯМР/ е изследване, което е
скъпоструващо и назначаването за сметка
на болничния бюджет не зависи единствено от волята на тъжителя, а от
решението на директора на болницата. Установи също, че на майката на
свидетелката Н. дни преди това е направен скенер /безплатен за пациентаката/ и при
наличие на това изследване не е нужно да се прави и ЯМР, което е скъпоструващо
изследване. Ако пациентът желае може винаги сам „на частно” да си направи изследването
като го плати със собствени разноски.
Свидетелката
В. е лекар и колега на тъжителя. Присъствала в кабинета му, когато свидетелката
Н. влязла да пита за провеждане на ядрено-магнитен резонанс /ямр/ на майка си.
Свидетелката В. установи, че свидетелката Н. настоявала да се направи такова
изследване. Цитирала и друг лекар, който й бил казал, че това изследване е
добре да бъде направено. Свидетелката посочи, че ядрено - магнитният резонанс
се държи от частна фирма и е позициониран в Бърза помощ, както и че
назначаването на такова изследване е скъпо – около 250 лв. Свидетелката
установи, че след като разбрал за публикацията, няколко дни тъжителят бил като
зашеметен, коментирал за случая с всички – сестри, лекари, че се е получило
такова „излизане в общественото пространство на лъжи“.
Подсъдимият
дава обяснения като признава, че всяка от думите съдържащи се в процесната
публикация е негова и застава зад нея. Обясненията на подсъдимия са
доказателствено средство по делото. С оглед направеното признание относно
авторството, времето и начина на публикуване на публикацията визирана по –
горе, съдът намира, обясненията в тази им част за правдиви, още повече, че по
делото няма доказателства, които да ги оборват.
В
случая всъщност няма спор между страните, че подсъдимият е написал и публикувал
процесната публикация, ведно с всяка
една дума от нея.
Спори
се по въпроса дали думите като съдържание и смисъл осъществяват състав на престъпление.
Всички
доказателства разгледани по отделно и в тяхната съвкупност налагат следните
правни изводи:
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
При така установената фактическа обстановка
съдът намира за доказано по несъмнен начин, че подсъдимият в периода
30.09.2015 - 02.10.2015 г., в гр. Стара Загора, е разгласил позорно
обстоятелство по отношение на И.Х.М.,***, като клеветата е нанесена публично и
е разпространена чрез публикуването й в
социалната мрежа „Фейсбук” – „Лице, за когото всеки един, влизащ при него
трябва да размахва едри банкноти, иначе рискува да бъде изхвърлен през вратата
(при това с помощта на оръжие)”, с което е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.148,
ал.2, предложение първо, във връзка с чл.148, ал.1, т.1 и т.2, предложение
второ от НК, във връзка с чл.147, ал.1 от НК.
При тези
обстоятелства, съдът намира за безспорно, че се касае за разгласяване на
позорни обстоятелства от страна на подсъдимия по адрес на тъжителя.
За да бъде
деянието съставомерно по обвинение за извършено престъпление клевета, се
изисква позорните обстоятелства да бъдат изнесени като установени от самия деец
или същият само привидно да се позовава на
други източници на информация, които в действителност не съществуват, за
да придаде вид на собственото си твърдение, че представлява чуждо изказване,
което той само представя пред трети лица.
Съдът счита, че в
процесния случай е налице първата хипотеза, тъй като подсъдимият по никакъв
начин не е демонстрирал, че предава информация получена от конкретно лице. В
хода на съдебното следствие, подсъдимият не установи истинността на
разпространените от него обстоятелства. Тежестта да установи истинността на
изявленията си е възложена изцяло върху него, съгласно изричната норма на
чл.147 ал.2 от Наказателния кодекс. Едва когато се докаже тази истинност, се
изключва наказателната отговорност на дееца за клевета /в този смисъл виж ТР № 12/1971 г./.
По делото
не са налице ангажирани доказателства, от
които да се установява, че „всеки влизащ при тъжителя трябва да размахва
едри банкноти, иначе рискува да бъде изхвърлен през вратата (при това с помощта
на оръжие).
В тази връзка,
следва да се отбележи, че съставът на престъплението клевета се осъществява и
когато неистинските позорящи обстоятелства се изнасят като слух или съмнения.
Ето защо, съдът
намира, че чрез недвусмислените внушения че: „всеки един, влизащ при него
трябва да размахва едри банкноти, иначе рискува да бъде изхвърлен през вратата
(при това с помощта на оръжие)”, подсъдимият е разгласил позорни
обстоятелства.
Подсъдимият
сочи, че преди да направи публикацията извършил проучване и търсил мнения за
тъжителя. Събраното от него като информация го мотивирало да публикува
процесните думи. Следва да се посочи, че слуховете и предположенията
не съставляват източник на информация. В момента, когато деецът възприеме
слухове и чужди недоказани твърдения и сам ги разпространи, като съзнава
тяхната недоказаност, същият осъществява престъпния състав на клеветата.
Подсъдимият е
целял публичност. Публикуването на
информацията в интернет – в социалната мрежа „Фейсбук“, очевидно цели същата да бъде възприета от
много хора.
Обстоятелството,
че позорните обстоятелства са разпространени чрез особено популярната социална
мрежа „Фейсбук”, безспорно определя
клеветата като нанесена публично и представлява квалифициращ признак по чл.148
ал.1 т.2 НК - разпространена по друг начин.
Всички тези
елементи на конкретното деяние сочат на
по-висока степен на обществена опасност, в рамките на квалифициращите
признаци на чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.1 и т.2 пр.2 от НК. Обстоятелството
относно това, че практически неограничен брой лица могат да възприемат
информацията се обхваща от умисъла на дееца. Подсъдимият е съзнавал
обществената опасност на деянието и е целял настъпването на противоправните
последици от него. Умисълът за клевета, се изключва само тогава, когато
съществува обоснована на обективни факти увереност в истинността на позорните
обстоятелства. Такава в хода на съдебното следствие не се установи.
Поради
изложеното, съдът намира за безспорно установено, че подсъдимият в периода 30.09.2015
година -02.10.2015 годена в град Стара Загора, е
разгласил позорно обстоятелство по отношение на тъжителя, публикувайки
думите - „Лице,
за когото всеки един, влизащ при него трябва да размахва едри банкноти, иначе
рискува да бъде изхвърлен през вратата (при това с помощта на оръжие)”, като клеветата е
нанесена публично и е разпространена чрез публикуването й в социалната
мрежа „Фейсбук” – престъпление по чл.148 ал.2 пр.1, вр. чл.148
ал.1 т.1 и т.2 предл.2 вр. чл.147 ал.1 от НК.
Процесните думи съдържат твърдения,
поставящи под съмнение професионалната етика на тъжителя. Тъжителят е житейски
логично и оправдано да ги е възприел като уронващи престижа, професионалното и
личното му достойнство.
За да
признае подсъдимият за виновен съдът прие за установено, че деянието е
извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал неговия обществено
опасен характер, предвиждал е и е искал настъпването на тези последици.
Обществената опасност на деянието не е
ниска, тъй като се засягат обществени отношения свързани с неприкосновеността
на доброто име на човека и положителната обществена оценка за личността.
Правото на всеки да изразява мнение и да го разпространява чрез слово,
прокламирано в Българската Конституция има известни граници. Съгласно чл.39
ал.2 от Конституцията, това право не може да се използва за накърняване правата
и доброто име на другиго. Подсъдимият е злоупотребил с това свое право, с което
е накърнил неотмени права и законни интереси на друг гражданин на републиката
какъвто е тъжителят.
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ:
В конкретния
случай са налице всички кумулативно посочени от законодателя изисквания и
предпоставки за приложение на чл.78А, ал.1 от НК /която разпоредба предвижда
налагане на административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева/. Деецът е
пълнолетно лице, не е осъждан /реабилитиран по право/, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78А от НК, от престъплението няма
причинени съставомерни имуществени вреди, които следва да се възстановяват.
С оглед императивната
разпоредба на чл.78а, ал.1 от НК съдът освободи от наказателна отговорност подсъдимия
за извършено престъпление и му наложи
административно наказание – глоба.
При определяне
размера на наказанието съдът взе предвид обществената опасност на деянието,
личността на дееца, цялото конкретно своеобразие на обстоятелствата, при които
е извършено престъплението и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Съдът
отчете като: - смекчаващи отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало; процесуалното
поведение на подсъдимия, който съдейства за разкриване на обективната истина; -
отегчаващи отговорността обстоятелства - не са налице.
Това,
че не се признава за виновен не може да се отчете за отегчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като е процесуална позиция, която подсъдимият упражнява по
свое усмотрение.
Отчитайки горното и с оглед
постигане целите на специалната и генерална превенция, съдът наложи на подсъдимия административно
наказание в минималния законоустановен размер, при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Ето
защо за извършеното престъпление съдът на основание чл.78А, ал.1 от НК, във връзка с чл.305 ал.1 предложение
последно от НПК освободи подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000.00 лева.
Съдът счита, че така
определеното наказание в достатъчна
степен
ще изпълни целите на наказанието и ще спомогне както за
превъзпитаването на подсъдимия, така ще подейства и възпиращо спрямо останалите
членове на обществото.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
По делото е
предявен граждански иск против подсъдимия за присъждане на
сума в размер на 15000.00 лева, обезщетение за причинени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата. Законовото основание на претенцията е чл.45
от ЗЗД - непозволено увреждане. Гражданският иск като допустим
своевременно
предявен е приет за съвместно разглеждане в частно наказателното
производство и в съдебно заседание се поддържа. По силата на
чл.45 и сл. от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат както
имуществени, така и неимуществени. В случая е предявен иск за присъждане
на сума, представляваща причинени неимуществени вреди. С
оглед на данните по делото и предвид възприетата фактическа и
правна обстановка, съдът приема за установено по категоричен начин
осъществяването на фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане
по чл.45 от ЗЗД: Вреда, причинена на тъжителя, в
случая причинени неимуществени вреди на гражданския ищец; Противоправно
деяние, извършено от подсъдимия; Причинна връзка между
противоправното деяние и вредата; Вина на подсъдимия.
По делото се установи, че
вследствие на разпространението на позорното обстоятелство, на пострадалия
са причинени морални болки и страдания, засегнат е авторитета на
тъжителя.
Съгласно
съдебната практика, вредните последици при осъществен състав на чл.147, ал.1 от НК, представляват една необорима законова презумпция. Ето защо, съдът обсъди
само техния характер и размер. Съдът прецени същността на извършеното
престъпление,
като съобрази, че то се съпътства с негативна оценка на обществото. Съдът
отчете също, че деянието е извършено публично, чрез социалната
мрежа, като разгласеното е
станало достояние на широк кръг от граждани. При преценка размера на
настъпилите вреди, съдът съобрази и това, че посланията в Интернет са нещо, до
което потенциален и неограничен достъп имат много хора.
Извършването на
нещо укоримо от гледна точка на обществото е деяние, което винаги характеризира
личността на извършителя отрицателно. Процесните думи се отразяват на доброто име и
честта на този, за когото се отнасят.
В
случая за
обезщетяване на вредите от престъплението следва да определи обезщетение
съгласно принципа на справедливост, залегнал в нормата на чл.52 от ЗЗД. Като
взе предвид това, съдът прие, че обезщетение в размер от 1800.00 лева ще бъде
справедливо и достатъчно за възмездяване на гражданските вреди, претърпени от
престъплението. Изхождайки от обстоятелствата, при които е причинено
увреждането, критериите за справедливост визирани в ЗЗД и изяснени от съдебната
практика, съдът приема предявения граждански иск за основателен и доказан до
размера на 1800.00 лева, поради което осъди подсъдимия да заплати на
гражданския ищец сумата от 1800.00 лева. Тази сума следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане - 02.10.2015 г. В хода на
съдебното следствие тъжителят не ангажира доказателства за настъпили по-големи
вреди, в резултат на престъпното поведение на подсъдимия.
Ето защо, съдът отхвърли исковата
претенция в останалата й част до претендирания размер от 15 000 лв., като неоснователна
и недоказана.
Причинените на гражданския
ищец вреди по същество са едно парично задължение, което виновният причинител
му дължи. Съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение той
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. И тъй като
задължението е от непозволено увреждане, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД длъжникът
се смята в забава и без покана. Това означава, че законната лихва по чл.86 ал.1
от ЗЗД се дължи от деня на причиняване на непозволеното увреждане. С оглед на
тези съображения следва да се присъди и законната лихва върху горната сума,
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
В тежест на
подсъдимия се възложи сума в размер
на 72.00 лева, представляваща дължима ДТ върху уважения размер на
гражданския иск.
Причини и условия
способствали за извършване на престъплението: незачитане правата на
личността.
Водим от горните
мотиви, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ: