№ 303
гр. Ямбол, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Ц.Х.Г.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500386 по описа за 2022 година
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба на М. П. Б., подадена чрез
пълномощника адв. С. В. от ЯАК против Решение №194/29.04.2022 г.,
постановено по гр. дело №308/2022 г. по описа на Районен съд – Ямбол.
С посоченото решение първоинстанционния съд приел за установено
по отношение на М. П. Б., ЕГН **********, че дължи на ЗК "Лев Инс" АД,
със седалище и адрес на управление гр.София, ЕИК ********* следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№3582/2021 г. по описа на ЯРС, а именно: 12 750,14 лв. - главница, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението в съда - 19.11.2021 год. до
изплащане на задължението; осъдил М. П. Б., ЕГН **********, че дължи на
ЗК"Лев Инс"АД, със седалище и адрес на управление гр.София, ЕИК
********* сумата от 225 лв.- разноски в заповедното производство, както и
сумата от 325 лв. - разноски за настоящото производство.
С Определение №1685/22.08.2022 г., ЯРС на основание чл.248 ГПК
изменил постановеното по делото Решение №194/29.04.2022 г., като осъдил
М. П. Б., ЕГН ********** да заплати на ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********
разноски за заповедното производство в размер на 305 лв., вместо
присъдените 225 лв. и разноски за исковото производство в размер на 355 лв.,
вместо присъдените 325 лв.
С въззивната жалба първоинстанционното решение се атакува изцяло
1
с твърдения за незаконосъобразност, необоснованост и постановяване при
съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са твърдения, че
незаконосъобразно и необосновано съдът е приел в мотивите си, че М. Б. е
напуснала мястото на настъпване на ПТП, без да е имала реална нужда от
оказване на медицинска помощ, респ. друга неотложна причина -
физическото и психическото й състояние, в което се е намирала и нуждата от
лекарства. Въззивницата счита, че са нарушени принципите на служебното
начало и установяване на обективната истина, тъй като съдът е следвало да
осигури на страната възможност и да й съдейства за установяване на фактите,
които са от значение за решаване на делото относно естеството на
заболяването на Б., прогресирането му през годините, каква е симптоматиката
му и проявленията на заболяването при емоционални преживявания и силен
стрес, какъвто в случая е претърпяното ПТП. Изтъкнато е, че при анализа на
събраните доказателства, ЯРС едностранчиво възприема показанията на
разпитания по делото свидетел, като приема, че „липсват данни какви
медикаменти употребява ответницата, включително било ли е наложително
да приеме същите в следствие претърпения стрес от инцидента... ". Направено
е оплакване, че съдът не е изпълнил задължението си за обсъждане на всички
доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като е налице
и едностранно обсъждане и на представените по делото медицински
доказателства, което представлява съществено процесуално нарушение.
Посочено е, че поради допуснатото процесуално нарушение може да се
направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна и е
налице необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на
първоинстанционно решение. Направено е още и оплакване, че съдът
незаконосъобразно е приел, че възражението на ответницата, че искът е
погасен по давност е неоснователно, като са изложени съображения в тази
насока. Иска се ЯОС да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови
ново, с което да приеме за установено по отношение на М. П. Б., че същата не
дължи на ЗК" Лев Инс" АД следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3582/2021 г. по описа на ЯРС, а
именно: 12 750.14 лв.- главница, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда - 19.11.2021 год., със законните последици. Заявена е и
претенция за присъждане на направените по делото разноски за двете
инстанции, съгласно представен списък.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна „ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, чрез юрисконсулт И. Г., е депозирала писмен отговор, с който
оспорва изцяло въззивната жалба, като неоснователна. Счита, че с оглед
събрания по делото доказателствен материал, съдът е постановил правилно
решение, съобразено с доказателствата, нормативната уредба и съдебната
практика, като са изложени аргументи в тази насока.
В о.с.з. въззивника М. П. Б. не се явява, но се представлява от
пълномощника адв.В. от ЯАК, която поддържа въззивната жалба по
изложените в нея подробни съображения и моли за уважаването й. Поддържа
2
и претенцията за присъждане на разноски за двете инстанции. Представя
списък по чл.80 ГПК.
В о.с.з. въззиваемата страна ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД не се представлява. В
предварително депозирано писмено становище оспорва въззивната жалба по
съображенията, изложени в писмения отговор. Моли за потвърждаване на
решението на ЯРС. Поддържа и претенцията за присъждане на разноски за
въззивната инстанция, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания
съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в
закона срок и отговаря на изискванията на закона. Въззивника е легитимиран
и има правен интерес от обжалването.
При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което
жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Преценена по същество – въззивната жалба е неоснователна.
Атакуваното решение е правилно, като въззивния съд изцяло споделя
мотивите му, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на
ЯРС. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят същите аргументи,
които вече са били изтъкнати пред първата инстанция и на които в
обжалваното решение е даден отговор.
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба, подадена от
ЗК "Лев Инс" АД, с която се претендира да бъде прието за установено по
отношение на ответника М. П. Б., че дължи на ищцовото дружество сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3582/2021 г. на ЯРС и
които представляват изплатено от ищеца обезщетение в полза на лице,
пострадало при ПТП, настъпило на 21.02.2016 г. по вина на ответницата,
която управлявала увреждащия автомобил, напуснала мястото на ПТП преди
идване на органите за контрол на движението по пътищата, чието идване е
било задължително поради наличие на ранен човек вследствие на ПТП, като
инцидентния автомобил към момента на настъпване на увреждането е имал
сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с
ищеца.
Защитавайки се против предявения иск ответницата заявила следните
възражения: намира, че претенцията на ищеца е погасена с изтичане на 5 –
годишен давностен срок, т.к. застрахователното събитие е настъпило на
21.02.2016 г., а едва на 19.11.2021 г. ищеца е подал до ЯРС заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Освен това твърди, че страда от
заболяване - тежък ревматоиден полиартрит и в резултат на преживения стрес
и уплаха от процесното ПТП е получила силни болки, загуба на
чувствителност, което изисквало спешно да вземе лекарства, които не се
намирали у нея и затова отишла в дома си и да потърси помощ от сина си.
3
Изхождайки от изложените в исковата молба фактически
обстоятелства, първостепенния съд правилно е определил правната
квалификация на предявения иск като такъв по чл.422 ГПК, вр. чл.500, ал.1,
т.3 от Кодекса за застраховането. Правилно е установил и фактическата
обстановка по делото, а във въззивната инстанция не се събраха
доказателства, които да доведат до промяната й, съответно – до различни
правни изводи.
Не е спорно между страните, а и от приложеното ч.гр.д.№3582/2021 г.
на ЯРС се установява, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираната в производството
сума, срещу която е подадено възражение, както и че искът по чл.422 ГПК е
предявен в законоустановения срок, което обуславя допустимостта на
настоящото производство и правния интерес от воденето му за ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 КЗ, застрахователят по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ има право да
получи от застрахования причинител на вредата платеното от застрахователя
обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато застрахования е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен
в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или
по друга неотложна причина, като в този случай тежестта на доказване носи
виновният водач. От текста на цитираната разпоредба следва, че за да може
застрахователят да упражни правото си на регрес срещу причинителя на
вредата, следва да са налице следните предпоставки: наличие на валидна
застраховка "Гражданска отговорност" за причинителя на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие; настъпило
застрахователно събитие, деликтна отговорност на водача при причиняване
на застрахователното събитие; изплатено застрахователно обезщетение за
причинените вреди /вид и размер/ и причинителят на вредата да е напуснал
мястото на ПТП. Доказателствената тежест за установяване на визираните
предпоставки е на ищеца, както правилно е определил и първостепенния съд.
От събраните по делото доказателства, посочените предпоставки от
фактическия състав на основанието, на което ищеца основава вземането си, се
установяват в пълен обем.
В случая е безспорно по делото, че за инцидентния лек автомобил
Фолксваген Пасат ДКН У 5915 АМ е действала валидна застраховка ГО за
периода 10.11.2015 – 09.11.2016 год., със застраховател ищцовото дружество.
С присъда №28/21.02.2017 год. по НОХД №72/2017 год. на ЯРС
ответницата М. Б. е призната за виновна, в това, че на 21.02.2016 год., около
22,00 ч. при управление на МПС - лек автомобил Фолксваген Пасат ДКН У
5915 АМ е нарушила правилата за движение по пътищата, в резултат на което
е предизвикала ПТП и по непредпазливост е причинила средна телесна
4
повреда на Г.И.К. – увреждане на лявата колянна става /разкъсване на
вътрешния колатерален лигамент, разкъсване на предна кръстна връзка,
увреждане на вътрешния мениск на колянна става и хемартроза/, което е
довело до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за около
4-5 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека и деецът е
избягал от местопроизшествието.
Установено е също така, че на 30.03.2017 год. Г.И.К. е депозирала при
ищеца уведомление за застрахователно събитие, като е посочила, че е
пострадала при ПТП на 21.02.2016 год., реализирано от л.а. застрахован при
ищеца, поради което претендира образуване на щета и определяне размера на
дължимото застрахователно обезщетение.
Ищецът е представил писмени доказателства, удостоверяващи
здравословното състояние и проведеното лечение на пострадалото лице Г.К. –
епикризи, амбулаторни листи, фишове за прегледи, фискални бонове, рецепти
за различни медикаменти. Представено е и становище на лекаря – съветник от
30.04.2017 год., протокол от заседание на застрахователно – експертна
комисия при ЗК „Лев Инс“АД, на което е взето решение на пострадалото лице
да се изплати сумата от 11 800 лв. - за неимуществени вреди и 950,14 лв. - за
имуществени вреди или общо сумата от 12 750,14 лв.
На 25.07.2017 год. е било сключено споразумение №338/25.07.2017 г.
между пострадалото лице и застрахователя, с което последния се задължил да
изплати определената сума от 12 750,14 лв. С платежно нареждане от
04.09.2017 год. определената сума е била заплатена по сметка на Г.К..
В подкрепа на твърденията си, че страда от заболяване ответницата е
представила ЕР на ТЕЛК от 05.12.2011 год., с което й е определена 50 % ТНР
за срок от две години, с водеща диагноза – други ревматоидни артрити.
Посочени са противопоказните условия на труд, включително че може да
продължи да работи като учителка. Приети са още епикризи на ответницата
от 08.04.2013 г., от 08.09.2009 год., от 28.02.2008 год., от 12.07.2007 год., от
23.12.2005 год.
По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св.К. –
М., приятелка на ответницата посочва, че знае за заболяването полиартрит, от
което тя страда и което получила от стрес. То водело до схващане на ръцете и
краката. Виждала е ответницата, когато правела кризи, в състояние, в което не
може да се справя с елементарни дейности. Имала и други заболявания, вкл.
високо кръвно налягане. Знаела за инцидента, станал през февруари 2016 год.
- синът на ответницата й се обадил и помолил да отиде в дома й, като казал,
че е в много тежко състояние. Когато свидетелката отишла ответницата била
тревожна, зачервена, не можела да се движи, имала треперене и кръвното й
било високо. Свидетелката се изплашила, т.к. никога не я била виждала така,
но ответницата категорично отказала да извикат „Бърза помощ“. Взела
лекарства за нейното състояние, допълнителна доза. Наложило се
свидетелката да остане през цялата нощ. Разбрала, че е бутнала някаква жена,
5
но не посмяла да я разпитва, за да не я тревожи още повече. За самия
инцидент подробности не знаела.
При така установените по делото по безспорен начин факти, ЯРС
приел предявеният иск за основателен и го уважил, като оставил без
уважение, като неоснователни, възраженията на ответницата.
Правилно, позовавайки се на чл.300 ГПК, първостепения съд приел, че
влязлата в сила присъда № 28/21.02.2017 год. по НОХД № 72/2017 год. на
ЯРС, по задължителен начин установява деянието, което е извършено от
ответницата, неговата противоправност и виновността на дееца, в частност
установява, че на 21.02.2016 год., около 22,00 ч. при управление на МПС
ответницата е нарушила правилата за движение по пътищата - чл.116 и
чл.119, ал.1 ЗДвП, в резултат на което е предизвикала ПТП и по
непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Г.И.К. – увреждане
на лявата колянна става, което е довело до трайно затрудняване движенията
на левия долен крайник за около 4-5 месеца, като деянието е извършено на
пешеходна пътека и деецът е избягал от местопроизшествието.
Предвид посоченото по делото със задължителна сила са установени
виновно, противоправно поведение на ответницата, причинените на
пострадалото лице вреди, както и пряка причинна връзка между поведението
на ответницата и вредоносния резултат. Не е спорно по делото, а и от
доказателствата е установена и втората предпоставка за ангажиране на
регресната отговорност, а именно - обезщетението е реално изплатено на
пострадалото лице. Обстоятелството, че ответницата е напуснала мястото на
произшествието е установено с присъдата, предвид прилагането на
квалифицирания състав на престъплението, а и не се оспорва от ответницата.
Безспорно е и че посещението на местопроизшествието от компетентните
органи е било задължително по силата на закона (чл.125, т.1 ЗДвП).
Ответницата е заявила възражение за неоснователност на предявения
иск, обосновано с твърдение за наличие на неотложна причина - страда от
заболяване - тежък ревматоиден полиартрит и в резултат на преживения стрес
и уплаха от процесното ПТП е получила силни болки, загуба на
чувствителност, което изисквало спешно да вземе лекарства, които не се
намирали у нея и затова отишла в дома си и да потърси помощ от сина си.
Това възражение се прие за неоснователно от настоящия съд, както правилно
е преценил и първоинстанционния съд.
Твърденията на ответницата за необходимост да й се окаже
медицинска помощ, респ. друга неотложна причина – физическото и
психическото й състояние, в което се е намирала и нуждата от лекарства
останаха недоказани в хода на процеса. Както правилно е приел ЯРС, по
делото липсват доказателства непосредствено след ПТП ответницата да се е
нуждаела от оказване на медицинска помощ. Действително тя е ангажирала
доказателства за заболяванията, от които страда, но само това не е достатъчно
да се приеме за доказана тезата й. Както правилно е посочил ЯРС по делото
6
не са ангажирани доказателства - медицински документи за посещение на
лекар след ПТП, за влошено здравословно състояние на ответницата след
ПТП, а всички представени медицински касая период от няколко години
преди процесната дата. И от показанията на разпитаната свидетелка не се
установява на ищцата да е предоставена медицинска помощ непосредствено
след инцидента, напротив според свидетелката именно ответницата е отказала
такава. По делото липсват доказателства и за наличието на другата твърдяна
неотложна причина - спешна необходимост от прием на медикаменти. По
делото липсват каквито и да било данни какви медикаменти е употребявала
ответницата към момента на ПТП, включително било ли е наложително да
приеме същите в следствие претърпения стрес от инцидента. Настоящия съд
споделя и изложеното от ЯРС, че за извършваната преценка не е без значение
обстоятелството, че очевидно ответницата е била във възможност да шофира
преди ПТП, и да продължи да шофира след осъществяване на ПТП, като се
прибере до дома си.
Въз основа на всичко изложено до тук и предвид безспорния факт, че
ответницата е напуснала мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, както правилно е приел и първостепенния съд, е налице и
основание застрахователят да упражни правото си на регрес срещу
причинителя на вредата на осн.чл.500, ал.1, т.3 КЗ.
Неоснователно е и другото възражение на ответницата - че
претенцията на ищеца е погасена с изтичане на 5 – годишен давностен срок,
т.к. застрахователното събитие е настъпило на 21.02.2016 г., а едва на
19.11.2021 г. ищеца е подал до ЯРС заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Правилен е и се споделя от настоящия съд извода на ЯРС, че за
погасителната давност относно регресните искове се прилага общата
погасителна давност по чл.110 ЗЗД, която започва да тече от момента на
изплащането на застрахователното обезщетение на правоимащото лице, тъй
като основанието за тези искове не е застрахователното правоотношение, а
възниква по силата на даденото от закона право на регрес с факта на
изплащането на сумата от застрахователя. В този смисъл е изричната норма
на чл.378, ал.6 от КЗ. Ищцовото дружество е извършило плащане на
застрахователното обезщетение на пострадалото лице с платежно нареждане
от 04.09.2017 г. (лист 68 от делото), а заявление за издаване на заповед за
изпълнение за процесната сума на основание чл.410 ГПК е подало на
19.11.2021 г. Тъй като по заявлението е постъпило възражение и е подаден
иск в законоустановения едномесечен срок, настоящата искова претенция по
чл. 422 ГПК се счита предявена на 19.11.2021 г., предвид което правото на
иск не е погасено по давност, доколкото е предявено преди изтичане на 5-
годишния давностен срок.
Така мотивиран настоящия съд прие, че предявения установителен иск
7
за главница от 12 750,14 лв. е основателен и следва да бъде уважен, като
сумата е дължима ведно със законната лихва от 19.11.2021 г. - датата на
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение в съда. Като
е достигнал до същия правен резултат ЯРС е постановил правилно съдебно
решение, което не страда от пороците, визирани във въззивната жалба и
следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба - оставена без уважение.
При този изход на въззивното производство въззиваемата страна има
право да и се присъдят разноски за настоящата инстанция. Въззиваемата
страна е направила искане за присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Разноски не следва да се присъждат поради липса на
доказателства за сторени такива. На осн. чл.78, ал.8 ГПК следва за
настоящата инстанция да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Така мотивиран, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №194/29.04.2022 г. и Определение
№1685/22.08.2022 г., двете постановени по гр.дело №308/2022 г. по описа на
Районен съд – Ямбол.
ОСЪЖДА М. П. Б. с ЕГН ********** да заплати на ЗК “Лев Инс“ АД,
със седалище и адрес на управление гр.София, ЕИК ********* сумата от 100
лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8