Решение по дело №767/2022 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 236
Дата: 11 юли 2023 г.
Съдия: Силвия Андреева Житарска
Дело: 20227080700767
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 236

гр. Враца,11.07.2023г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, първи състав, в публично заседание на 21.06.2023г. / двадесет и първи юни Две хиляди двадесет и трета година/ в състав:

 

                                                            АДМ. СЪДИЯ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА

 

при  секретаря Даниела Ванчикова и с участието на прокурора Веселин Вътов, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №767  по описа на АдмС – Враца за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание искова молба от  ** К.Д.И.,***  срещу  ГДИН - София с искане за заплащане на дължимите мораторни лихви върху обезщетението в размер на 300.00 лева,  присъдено му по адм.дело №1351/2020г. на АдмС-Пазарджик за периода от  01.11.2019г.  до  окончателното изплащане на обезщетението. В исковата молба се излагат съображения за дължимост на претендираната мораторна лихва върху присъденото обезщетение.

В  с.з. ищецът К.И.  поддържа исковата молба. Моли за присъждане на дължимите мораторни лихви върху обезщетението в размер на 300.00 лева. Прави възражение за неприсъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника.

Ответникът – ГДИН в с.з. чрез ст. ** Г. Х.  моли за решение, с което да се отхвърли исковата молба, като неоснователна и недоказана. Поддържат се аргументите изложени в представен писмен отговор.  Претендират се разноски по делото. 

Представителят на Окръжна прокуратура Враца, прокурор В.Вътов в с.з. дава заключение за основателност и доказаност на исковата претенция. Налице е влязло в сила съдебно решение и се дължи законната  лихва, като при присъждането й следва да се съобрази т.4 от ТР №3/2005г.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са приложени  и  приети  адм.дело №1351/2020г. и КАД № 274/2022г. на АдмС-Пазарджик, ведно със съдържащите се в тях доказателства.

          С  Решение  №674/29.09.2021г. по адм.д. №1351/2020г. по описа на АдмС - Пазарджик е осъдена ГД „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на К.Д.И. сумата в размер от 300,00 лв.  представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на *** – непреместване на ** Я. в друга килия,  респективно преместването му в друга килия заедно ** Я. за периода от 01.11.2019 г. до 28.01.2020 г. , като е отхвърлил като неоснователен иска над размера от 300,00 лв. до претендирания размер от 20 000,00 лв. – като неоснователен.

            С   Решение №377/13.05.2022г., постановено по КАД №274/2022г. на АдмС-Пазарджик е оставено в сила Решение №674/29.09.2021г. по адм.д. №1351/2020г. по описа на АдмС – Пазарджик. Решението, като необжалваемо е влязло в сила на 13.05.2022г.

 По делото е приложено писмо на ГД „Изпълнение на наказанията“ гр.София, вх.№ 1417/15.05.2023г., ведно с доказателства от които е видно, че присъденото обезщетение с горепосоченото решение на съда в размер на 300.00 лева е изплатено на 25.08.2022г. на Ц. М. И. /видно от приложеното платежно нареждане/, съобразно договор от 31.10.2018г. за прехвърляне на вземания срещу издръжка и гледане, подписан между К.И. и Ц. И.

 При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните съдът намира от правна страна следното:   

От данните по приложените дела и при първоначално депозираната искова молба е видно, че ищецът не е претендирал мораторни лихви, каквито претендира с настоящата искова молба, поради което и искът е допустим. Разгледан по същество е основателен по следните съображения:

          По  делото не  е налице  спор между страните и се установява, че по адм.дело №1351/2020г. на АдмС - Пазарджик  с  Решение №674/ 29.09.2021г. е осъдена ГД „Изпълнение на наказанията“ да заплати на К.Д.И.,*** сумата от 300.00 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на ответника- непреместване на ** Я. в друга килия, респективно преместването му в друга килия заедно с ** Я., претърпени от ищеца в периода за периода от 01.11.2019г. до 28.01.2020г. Решението е влязло в законна сила на 13.05.2022г. Също така се установява, че с платежно нареждане от 25.08.2022г., присъде-ната сума с решението е  преведена от ответника  по  сметка  на  Ц. И., тъй като същата има сключен договор с ищеца за прехвърляне на вземания срещу издръжка и гледане, поради което всички негови вземания се дължат на И.    

Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата

 Настоящият състав намира, че на ищеца следва да бъде присъдена законната лихва за забава върху присъденото с горепосоченото решение обезщетение. Искането за присъждане на  законната  лихва  е  акцесорен иск.  Началният момент  на  дължимостта на законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение с горепосоченото решение е от момента на преустановяването на незаконните  действия  или  бездействия, съобразно  т.4 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г. на ВКС по т.д.№3/2004г. на ОСГК. В конкретния случай началния момент, от който следва да се присъди претендираната  мораторна законна лихва е от  28.01.2020г.,  с  оглед т.4 от ТР№3/22.04.2005г., а не от заявената от ищеца в исковата молба  дата 01.11.2019г., а крайния момент до който същата е дължима е 25.08.2022г., когато на същия, чрез Ц. И. е изплатено присъденото с решението обезщетение.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че ответника дължи на ищеца мораторна лихва върху присъденото му с Решение №674/29.09.21 г., постановено по адм. дело №1351/2020г. по описа на АдмС – Пазарджик обезщетение за неимуществени вреди от 300.00, за периода  от 28.01.2020г. - датата на преустановяване на бездействието до 25.08.2022г.  - датата на изплащане на обезщетението.  

 От страна на ищеца са направени разноски по делото, но тъй като не са претендирани от него, съдът не дължи произнасяне по тях. На ответника не следва да се присъждат разноски по делото.

            Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Враца, І- ви състав,

 

                                                    Р Е Ш И :

 

 ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –гр.София да заплати на К.Д.И.,*** дължимата мораторна лихва върху присъденото му с Решение №674/29.09.2021г., постановено по адм. дело №1351/2020г. по описа на АдмС - Пазарджик обезщетение за неимуществени вреди от 300.00 /триста/ лева, за периода от 28.01.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението - 25.08.2022г., като отхвърля иска за периода от 01.11.2019г. до окончателното му изплащане.

  Решението подлежи на оспорване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред тричленен състав на АдмС-Враца.

           На основание чл.138, ал.1 АПК препис от решението да се изпрати на страните.

                                                           

                                                        АДМ. СЪДИЯ: