Решение по дело №22/2024 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 13
Дата: 22 март 2024 г.
Съдия: Динко Минчев Динков
Дело: 20243220200022
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Г.Т., 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на деветнадесети март през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Динко М. Динков
при участието на секретаря Марияна В. Димова
като разгледа докладваното от Динко М. Динков Административно
наказателно дело № 20243220200022 по описа за 2024 година
И за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производството е по жалба от „ВИК“ АД със седалище и
адрес на управление гр. Д., ул. „Т.М.“ № 59, законен представител С. К.,
изпълнителен директор, чрез пълномощник адв. Д. К. с адрес за призоваване
гр. Ш., ул. „Д.В.“ №9-13 срещу наказателно постановление РД-05-2/
5.01.2024 г. на Директора на РЗИ гр. Д., с което за административно
нарушение на чл. 36, ал. 1 от Закона за здравето във връзка с чл. 2, ал. 1 от
Наредба № 9 от 21 март 2005 г. за условията и реда за създаване и
поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение,
контролирани от Регионалните здравни инспекции, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000, 00
лв. /две хиляди лева / на основание чл. 211,ал.3 от Закона за здравето.
Жалбата е с правно основание чл.59,ал.І ЗАНН.
Представителят на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата е постъпила в съда в законовоустановения срок и е процесуално
допустима. В нея се твърди, че описанието на твърдяното нарушение не е
достатъчно за ангажиране на административно-наказателна отговорност на
1
дружеството при непълнота на квалификацията. Не била установена датата на
извършване на нарушението.
Алтернатвино се твърди, че наказващият орган не е обсъдил дали деянието
представлява маловажен случай, тъй като не са налице вредни последици от
деянието, с оглед приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
От приложените по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
При извършена проверка на 16.10.2023 г. от инспектор Д. К. от отдел ДЗК
текущ държавен контрол на обекти: водоем 200 куб.м., находящ се в с. Б.,
общ. Г.Т., вписан в публичния регистър на РЗИ Д. и водоем 200 куб.м.,
находящ се в с. К., общ. Г.Т., вписан в РЗИ Д., експлоатирани от „ВИК“ АД
е установено, че цитираните обекти се водоснабдяват от сондажен кладенец,
находящ се в с. К., общ. Г.Т., стопанисван от „ВИК“ АД. Па данни на
началника на Район Г.Т. при „В и К Д.“ АД посочените водоеми се
водоснабдяват с вода от сондажен кладенец К.. Водата се обеззарязява
директно в сондажния кладенец в с. К. и постъпва обеззаразена във водоем от
200 куб.м. в с. Б., подаващ вода за питейно-битови цели на жителите на с.Б. и
във водоем от 200 куб.м. в с. К., подаващ вода за питейно-битови цели на
жителите на с.К.. При проверката е установено, че „В и К Д.“ АД е въвело в
експлоатация обект с обществено предназначение –сондажен кладенец в с. К.,
общ. Г.Т.. След извършена справка на 16.10.2023г. в 15:00 ч. в регистъра на
обектите с обществено предназначение, подържан и контролиран от РЗИ Д.,
е установено че към 16.10.2023г. такъв обект не е вписан и не е подадено
уведомление за регистрация на обект с обществено предназначение сондажен
кладенец, находящ се в с. К., общ. Г.Т. от „ВИК“ АД.
В Протокол № 022936/16.10.2023г. 15:00 ч., е посочено че при извършената
проверка в регистъра на обектите с обществено предназначение, воден от
РЗИ Д. се установява, че към дата 16.10.2023 г. обект с обществено
предназначение сондажен кладенец, находящ се в с. К., общ. Г.Т.,
стопанисван от „ВИК“ АД не е вписан и не е подадено уведомление за
регистрация на обект с обществено предназначение, съгласно изискванията
на чл. 36, ал. 1 от Закона за здравето и чл. 2, ал. 1 от Наредба № 9 от 21 март
2005 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър
на обектите с обществено предназначение, контролирани от Регионалните
2
здравни инспекции. Протокол за извършена инспекция № 004277/16.10.2023
г. е съставен в присъствието на представител на жалбоподателя – началник
Район „В и К Д.“.
На основание извършената проверка е съставен на 24.11.2023г. акт за
установяване на административно нарушение в присъствието на
упълномощено от жалбоподателя лице, където са изложени обстоятелствата
по извършената проверка. Посочено е, че с това деяние е извършено
нарушение на разпоредбите на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 9 от 21 март 2005 г.
за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на
обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните
здравни инспекции, във връзка с чл. 36, ал. 1 от Закона за здравето.
Възражение срещу акта не е депозирано и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
На основание на АУАН и доказателствата към него, наказващият орган, в
лицето на Директора на РЗИ-Д., издал атакуваното наказателно
постановление.
Разпитаните по делото актосъставител и свидетел по АУАН потвърждават
констатациите по извършената проверка и по акта за установяване на
административно нарушение.
Като писмено доказателство по делото е прието писмо АУ-1552-385-
1/13.12.2022г. от Директора на РЗИ до „В и К Д.“ АД, с което дружеството е
уведомено че по тяхно искане е прекратена откритата процедура за откриване
на обект с обществено предназначение сондажен кладенец, находящ се в с.
К., общ. Г.Т., експлоатиран от „ВИК“ АД.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление, по отношение на законосъобразността, обосноваността и
правилността му, съдът прави следните правни изводи:
Относно компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Директора на
Регионална Здравна инспекция-Д., съгл.чл. 231, ал. 1 от Закона за здравето.
Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и
обоснованост на обжалваното наказателно постановление : При анализа на
събраните доказателства, съдът намира, че действително дружеството-
жалбоподател е допуснало визираното в АУАН и Наказателното
3
постановление административно нарушение. Основателен и законосъобразен
е извода на административнонаказващия орган, че е осъществен състава на
административното нарушение, така както е описано в АУАН и
наказателното постановление.
От събраните писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните
свидетели по категоричен и безспорен начин се установява, че е въведен в
експлоатация обект с обществено предназначение сондажен кладенец в с. К.,
който снабдява с вода за битови и питейни нужди два водоема в две
населени места в Община Г.Т., като към датата на проверката -16.10.2023г. не
е подадено уведомление за регистрация пред съответната РЗИ, не по-късно от
деня на започване на дейността.
Видно от приетото като писмено доказателство по делото писмо АУ-1552-
385-1/13.12.2022г. от Директора на РЗИ до „В и К Д.“ АД, процесния обект е
с прекратена регистрация и към датата на извършената проверка обектът не е
регистриран в регистрите на РЗИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Закона за здравето, всеки който
открие обект с обществено предназначение е длъжен да уведоми съответната
РЗИ по местонахождението на обекта, не по-късно от деня на започване на
дейността, като посочва адреса на обекта, видовете дейности които се
извършват в него, както и името и постоянния адрес на лицето което
упражнява дейността, а ако е търговец-посочва ЕИК.
Уведомлението може да се извърши и по електронен път, при условията и по
реда на Закона за електронния документ и електронния подпис и Закона за
електронното управление. По делото е безспорно установено, че
уведомление за регистрация на обекта не е представено към датата на
проверката.
В наказателното постановление като нарушена е посочена и разпоредбата на
чл. 2, ал. 1 от Наредба № 9 от 21 март 2005 г. за условията и реда за създаване
и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено
предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции, според
която разпоредба всеки, който открие обект с обществено предназначение е
длъжен да уведоми за това съответната РЗИ по местонахождение на обекта не
по-късно от деня на започване на дейността с уведомление по образец
съгласно Приложение № 2.
4
В този смисъл като посочена в НП нарушена разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от
ЗЗ във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 9/2005 г. съдът намира, че
нарушението е точно и ясно описано, в АУАН са посочени конкретните
законови разпоредби, които са нарушени. В този смисъл между двата акта има
единство относно констатираното и вмененото нарушение.
Нарушението е установено по безспорен и категоричен начин.
При издаването на АУАН и Наказателно постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до тяхното опорочаване
до степен на незаконосъобразност.
Неоснователни са възраженията за допуснато нарушение по чл. 42 т. 4 и по
чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН, относно непосочване датата на нарушението.
Нормата на чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН установява какви са задължителните
реквизити и съдържание на санкционния акт. Един от тях безспорно е датата
на извършване на нарушението. В случая, в АУАН и НП дата на извършване
на нарушението е посочена и това е 16.10.2023 г. Това е датата на която
органите на РЗИ-Д. са констатирали нарушението. Дали на тази дата е било
осъществено нарушението е въпрос по съществото на спора.
Настоящия съдебен състав счита, че не са налице основания за приложение на
разпоредбата на чл. 28 б. "а" от ЗАНН относно маловажен случай на
нарушението. Такъв ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените
по-горе обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на
конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния вид. Фактическите обстоятелства
свързани с процесния казус не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 б.
"а" от ЗАНН, като по делото не са установени данни за обстоятелства, които
да обуславят по-ниска степен на обществена опасност. Нарушението по чл. 2,
ал. 1 от Наредба № 9/2005 г. е формално и признаците на състава му не
включват настъпването на определен вредоносен резултат. Целта на
уведомлението е да се сезират органите на РЗИ да извършат проверка в новия
обект с обществено предназначение, за да преценят спазват ли се съответните
здравни изисквания. Налице е деяние, в случая бездействие, при което с
факта на установяването му законодателят презюмира настъпването на
неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно
значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с
5
предвидената в правната норма административнонаказателна санкция.
Правилно наказващият орган е ангажирал отговорност на юридическото лице,
тъй като именно то е лицето имащо задължението да подаде уведомление за
регистрация на обект с обществено предназначение.
По отношение на размера на наложената административна санкция
административно-наказващият орган се е съобразил изискванията на чл. 27,
ал. 1 от ЗАНН, като е наложил на нарушителя санкция в посочения от закона
минимум, предвид формалния характер на извършеното нарушение, като тази
санкция е справедлива и би постигнала целите на наложеното наказание.
Въззимаемата страна претендира сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора искането е
основателно, поради което следва да бъде присъдена сумата от 150.00 лв.
разноски, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази изложеното и на осн. чл.63,ал.І ЗАНН, съдът :

РЕШИ:
Потвърждава наказателно постановление РД-05-2/ 5.01.2024 г. на
Директора на РЗИ гр. Д., с което за извършено нарушение на чл. 36, ал. 1 от
Закона за здравето във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 9 от 21 март 2005 г.
за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на
обектите с обществено предназначение, контролирани от Регионалните
здравни инспекции, на „ВИК“ АД със седалище и адрес на управление гр. Д.,
ул. „Т.М.“ № 59, е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 2 000, 00 лв./две хиляди лева / на основание чл. 211,ал.3
от Закона за здравето

Осъжда „ВИК“ АД със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „Т.М. № 59
да заплати на Регионална здравна инспекция гр. Д. сумата от 150.00 лв.
сторени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.


Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Д.
6
в четиринадесет дневен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
7