№ 337
гр. С., 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110125674 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба на К. Г. А., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. С., „Акад. Й. ,5, чрез процесуалния му представител – адв. С. К. Николова,
срещу Застрахователна компания „,8, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „,А, представлявано от изпълнителните директори - В. Илиев и
Владислав Милев, чрез процесуалния му представител – юрк. К. А., с която са
предявени обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като се иска
осъждането на ответника да заплати на К. Г. А. сума в размер на 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
причинени на ищеца вследствие на пътнотранспортно произшествие (ПТП),
настъпило на 05.12.2023 г. около 10:45 ч. на кръстовището на бул. „Владимир
Вазов“ и ул. „Васил Кънчев“ в гр. С., при което автомобилът на ищеца бил
ударен от преминаващия на червен сигнал на светофара лек автомобил „Дачия
Дъстер“ с рег. № СВ , НА, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника; ведно със законната лихва от 23.01.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 05.12.2023 г. около 10:45 часа пострадал в резултат
на ПТП, докато управлявал лек автомобил „Хонда Акорд“ с per. № В , СА и се
движел по бул. „Владимир Вазов“. Посочва, че преминал на зелен сигнал на
светофара, когато на кръстовището на бул. „Владимир Вазов“ и ул. „Васил
Кънчев“ бил ударен от лек автомобил „Дачия Дъстер“ с рег. № СВ , НА,
управляван от В. К. К., който се движел по ул. „Левски Вековен“ от ул.
„Тодорини кукли“ към ул. „Васил Кънчев“ и на кръстовището с бул.
„Владимир Вазов“ преминал на червен сигнал на светофара. В резултат на
удара, ищецът се отклонил вдясно и ударил лек автомобил „Дачия Сандеро“ с
per. № СВ , МВ, управляван от М,в, който се изместил вдясно и ударил
намиращият се отдясно на него лек автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. №
1
СА , КР. Твърди, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на лек автомобил
„Дачия Дъстер“ с рег. № СВ , НА, чийто водач нарушил правилата за
движение по пътищата, отнел предимството на ищеца и станал причина за
осъществяването на ПТП-то. Излага, че в резултат на силния удар предните
еърбеци се отворили, което предизвикало сътресение на мозъка с главоболие и
замайване. Бил приет по спешност в клиниката по неврохирургия на
МБАЛСМ „Пирогов” за лечение. Подлежал на консервативно лечение и
активно наблюдение. И към момента на подаване на исковата молба имал
главоболие и се налагало да приема обезболяващи медикаменти. Търпял
неимуществени вреди, търпял ги и към настоящия момент, щял да ги търпи и
за в бъдеще, като ги определя в размер на 10 000,00 лв. Сочи, че собственикът
на лек автомобил „Дачия Дъстер“ с рег. № СВ , НА е сключил своята
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответника със застрахователна полица № BG/02/123003329824, валидна от
20.11.2023 г. до 19.11.2024 г. Моли съдът да осъди ответника да му заплати
сума в размер на 10 000,00 лв. /десет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на ПТП, ведно
със законната лихва от 23.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се направените в производството разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – З,, с който
предявеният иск се оспорва по основание и размер. Оспорват се механизмът
на настъпване на ПТП, както и наличието на вина на водача, застрахован при
тях. Отрича се настъпването на посочените в исковата молба неимуществени
вреди, на причинната им връзка с ПТП-то, както и на размера им. Освен това
се твърди, че ищецът е съпричинил вредите си. Оспорени са също така по
основание и размер искът за присъждане на лихва за забава, както и началната
дата, от която тя се претендира. Моли се съдът да отхвърли предявените
искове. Претендират се разноски.
В съдебно заседание от 03.12.2024г. ищецът – К. Г. А., не се явява, а
пълномощникът му – адв. Павлова поддържа исковата молба и представя
списък с разноски. Ответното дружество – З,, се представлява от юрк. А.,
която моли исковете да бъдат отхвърлени, представя списък с разноски и
прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Представени са писмени бележки от процесуалния представител на
ищеца, в които се посочва, че от събраните по делото доказателства е било
установено по безспорен начин, че ищецът е пострадал в резултат на ПТП, в
което са участвали той, водачът на лек автомобил „Дачия Дъстер“, с рег. № СВ
, НА, за който посочва, че е виновен за настъпването на ПТП-то, доколкото е
преминал на червен светофар, и още две коли. Последното бивало подкрепено
от представените констативен протокол с пострадали лица, АУАН серия GA №
1160402/ 05.12.2023г., приетата и неоспорена САТЕ и показанията на
свидетеля – очевидец. Изтъква се, че показанията на разпитания по делото
свидетел и водач на автомобила, за който се твърди, че е предизвикал
процесното ПТП, не следва да бъдат кредитирани, тъй като те били част от
защитната му теза.
2
Посочено е, че направеното възражение за съпричиняване е останало
недоказано, поради което не следва да бъде уважено, а предявените искове
били подкрепени с достатъчно доказателства, вкл. медицински документи.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната
фактическа обстановка:
Между страните са установени като безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните факти и обстоятелства: че е налице валидно сключен и
действащ към момента на настъпване на процесното ПТП, застрахователен
договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, съгласно който отговорността на водача на лек автомобил
„Дачия Дъстер“, с рег. № СВ , НА е застрахована при ответника - З,, както и че
процесното ПТП е настъпило между водачите на лек автомобил „Дачия
Дъстер“, с рег. № СВ , НА и лек автомобил „Хонда Акорд“ с per. № В , СА, на
05.12.2023 г. около 10:45 часа, на кръстовището на бул. „Владимир Вазов“ и
ул. „Васил Кънчев“. Не е спорно между страните, а и от претенция с вх. № 765
от 23.01.2024 г. /л. 21/ се установява, че ищецът е уведомил застрахователя и е
предявил претенция, по смисъла на чл. 380 от КЗ, за настъпване на процесното
ПТП, като е претендирал сума в размер на 10 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, във връзка с която обаче
няма данни да е било извършено плащане.
Като писмено доказателство по делото е представен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № К 7/1/05.12.2023г. (л.5 - 6), който, по
своята правна същност, предвид факта, че е съставен от длъжностно лице в
кръга на служебните му задължения, представлява официален свидетелстващ
документ и се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
обективираните в него обстоятелства около настъпилото ПТП, а именно –
датата, мястото, механизма на настъпване, наличието на пострадали лица и
причинените вреди на автомобилите (Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС
по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д.
№ 423/2011 г., I т. о., ТК.). Поради този факт, въз основа на представеният
протокол, съдът приема за установени следните факти: че на мястото на
процесното ПТП е пристигнал мл. автоконтрольор Жеко Й., който е
констатирал, че на 05.12.2023г., около 10:45ч. в гр. С., на кръстовището на бул.
„Владимир Вазов“ и ул. „Васил Кънчев“, лек автомобил „Датчия Дъстер“ с
рег. № СВ , НА, управляван от В. К. К., ЕГН: **********, се е движил по ул.
„Левски Вековен“, с посока на движение от ул. „Тодорини кукли“ към ул.
„Васил Кънчев“, и на кръстовището с бул. „Владимир Вазов“ участвал в ПТП
с „Хонда Акорд“, с рег. № В , СА, управляван от К. Г. А., ЕГН: **********,
което МПС се откланя вдясно и удря лек автомобил „Датчия Сандеро“ с рег.
№ СВ , МВ, управлявано от М,в, ЕГН: **********, който пък се измества
вдясно, вследствие на ПТП-то, и удря намиращият се отдясно на него лек
автомобил „Ситроен Джъмпер“, с рег. № СА , КР, управляван от Виктор
Минчев Христов, ЕГН: **********.
В констативния протокол е посочено, че вследствие на ПТП-то са
пострадали две лица – В. К. К. и К. Г. А., и двамата прегледани в УМБАЛСМ
3
„Н.И. Пирогов“, като първият е с поставена работна диагноза – рана на
главата, а вторият – комоцио.
По делото е представена и Епикриза КП № 208 на ищеца, съгласно която
той е постъпил в лечебното заведение на 05.12.2023г. и е изписан на
07.12.2023г, като му е поставена диагноза Комоцио церебри. Съгласно снетата
анамнеза, пациентът е постъпил след претърпяно ПТП, посочил е, че не е
губил съзнание, че си спомня случилото се, не е повръщал и е имал
главоболие в лявата част на главата, както и леко замайване. Лекарите са
преценили, че състоянието на лицето предполага консервативно лечение и
активно наблюдение. Изписан е ден по-късно, в ясно съзнание, контактен и
адекватен, с подобрение.
На водача - В. К. К., на първия лек автомобил - „Датчия Дъстер“ с рег. №
СВ , НА, собственост на „Сиском Флийт енд Рент А“, е съставен акт за
установяване на административно нарушение № GA /1160402/05.12.2023г. (л.
8-9; л. 91-92), съгласно който водачът не е съобразил поведението си със
светлинните сигнали на светофара, като по този начин е нарушил
разпоредбата на чл. 6, т.1, предл. второ. В издадения АУАН е описан
посоченият в исковата молба механизъм, а по отношение на настъпилите
имуществени вреди е препратено към Констативния протокол.
Не е спорно между страните, а и от претенция от 23.01.2024г. /л. 21-22/
се установява, че ищците са уведомили и предявили претенция по смисъла на
чл. 380 КЗ за настъпване на процесното ПТП и са претендирали сума в размер
на 10 000 лв., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от настъпилото ПТП.
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза (СМЕ) се установява, че вследствие на процесното ПТП, ищецът е
получил травматично увреждане, представляващо мозъчно сътресение,
протекло като зашеметяване, без пълна загуба на съзнанието, като
разстройството на здравето е било временно, без опасност за живота.
Проведено е консервативно лечение в болнични и домашни условия, като след
изписването е предписана и проведена терапия в домашни условия, в рамките
на 30 дни от дехоспитализацията. Вещото лице е заключило, че
хоспитализацията е била наложителна, поради наличието на симптоми като
главоболие, гадене и виене на свят, както и че макар и да не са налице данни
за коланна травма, предвид спецификата на удара (предно-страничен удар от
лявата страна) травматичните увреждания биха могли да настъпят и при
поставен предпазен колан, тъй като главата остава свободна от поставения
колан. Същият извод е направен и при изслушването на вещото лице в
съдебно заседание. При прегледа на ищеца от вещото лице, осъществен на
09.10.2024г. е установено, че след инцидента е имал болки отляво на главата,
както и подкожни хематоми в предната лява част на шията и на гърдите,
гадело му се, виело му се свят и имал болки в главата, като се възстановявал в
продължение на месец. Към момента на прегледа се оплаквал от периодично
главоболие, когато слуша силна музика и гледа телевизия. Вещото лице счита,
че и за в бъдеще пострадалият може да има болки в главата при
продължителна работа с компютър, при слушане на силна музика и
4
продължително гледане на телевизия.
От заключението на приетата по делото съдебна-автотехническа
експертиза (САТЕ) се установява, че на 05.12.2023г., около 10:45ч., на
кръстовището на бул. „Владимир Вазов“ и ул. „Васил Кънчев“, в гр. С., е
настъпило ПТП между лек автомобил „Дачия Дъстер“, с рег. № СВ , НА, лек
автомобил „Хонда Акорд“, с рег. № В , СА, л.а. „Дачия Сандеро“, с рег. № СВ ,
МВ и товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“, с рег. № СА , КР. Механизмът
на настъпване на процесното ПТП се състои в навлизането на движещия се по
ул. „река Велека/Левски Вековен“ в посока от ул. „Тодорини кукли“ към ул.
„Васил Кънчев“, л.а. „Дачия Дъстер“ в кръстовището с бул. „Владимир Вазов“
на червен сигнал на светофара, като не пропуска преминаващия на зелен
сигнал л.а. „Хонда Акорд“. Вследствие на удара, последният се отклонява и
удря намиращия се вдясно от него, престояващ на червен светофар на ул.
„Васил Кънчев“, л.а. „Дачия Сандеро“, който се удря в спрелия отдясно,
престояващ на червен светофар, товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“.
Вещото лице констатира, че процесното ПТП би могло да бъде предотвратено,
ако водачът на л.а. „Дачия Дъстер“, с рег. № СВ , НА не е бил навлязъл в
кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, а е изчакал зелен
сигнал на светофара. Посочено е, че съгласно представените по делото
доказателства и направените анализи, видимостта на водача на л.а. „Дачия
Дъстер“ е била ограничена от паната на строителен обект.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица в цялост, като ги намира
за обективни, обосновани и компетентно изготвени.
По делото са събрани свидетелските показания на трима свидетели –
Благовест Господинов, Велко Велков, В. К..
Свидетелят Господинов свидетелства, че след инцидента, К. А. повтарял
едно и също по няколко пъти, не бил ориентиран, имал проблеми с
краткосрочната памет, постоянно му се повръщало, коляното му било подуто,
ключицата му била посинена и го боляла главата. Въпреки че преди това
ищецът бил активен спортист, след инцидента тренировките му намалели и
станали по-кратки, тъй като го заболявала главата и си тръгвал. Също така,
въпреки че преди това бил отличник, след ПТП-то не успявал да вземе
изпитите си и не успял да завърши образованието си в университета. Поради
болките в главата и естеството на работата му – в КОЛ център, чрез компютър,
му се наложило да напусне и работа. Първоначално не излизал от вкъщи, а
към момента на съдебното заседание, вече шофирал, но бил изключително
притеснителен. Свидетелят посочва, че след катастрофата К. А. бил
протъркан от колана, повръщал, коляното го боляло и му била поставена
шина.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Господинов като логични,
последователни, непротиворечиви и обективни, с изключение на
частта, в която посочва, че ищецът продължава да не работи, доколкото в
кориците по делото е налице декларация за материално и гражданско
състояние, изхождаща от К. А., в която е посочено, че последният получава
доходи в размер на 1150лв., с произход „заплата“. В останалата част,
5
показанията не противоречат на събрания доказателствен материал, нито на
правната и житейската логика, поради което следва да бъдат кредитирани.
Свидетелят Велков, който е бил очевидец на процесното ПТП, тъй като е
пътувал в автомобила на ищеца, свидетелства, че през декември месец
миналата година, докато с К. пътували към центъра, след като преминали на
зелен светофар, автомобилът, който ищецът шофирал, бил ударен странично, в
предната лява част, от тъмносин джип. Вследствие на удара, колата ударила
още 1-2 автомобила. Посочва, че ПТП-то се случило в сухо и слънчево време,
около обяд.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Велков в цялост, като
логични, последователни, непротиворечиви и обективни.
Свидетелят В. К. посочва, че когато се случило процесното ПТП
управлявал служебен автомобил „Дачия“. Спомня си, че бил спрял на зелен
светофар и бил втора кола, движел се направо и от дясната му страна се
появил автомобил, с който се сблъскали. Бил с разцепена глава и кървял,
постъпил в „Пирогов“. Написали му акт за преминаване на червен светофар,
който заплатил. По отношение на показанията на този свидетел, съдът отчита
личната му заинтересованост от изхода от делото, като кредитира показанията
му, с изключение на твърдението, че е преминал на зелен светофар, доколкото,
въпреки че съставеният акт за установяване на административно нарушение
няма обвързваща доказателствена сила, от съвкупната преценка на
доказателствата по делото, може да бъде направено обосновано заключение,
че свидетелят е преминал на червен светофар. В останалата си част,
показанията не противоречат на събрания доказателствен материал, нито на
правната и житейската логика, поради което следва да бъдат кредитирани.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на
претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвентът
има застраховка "Гражданска отговорност", като застрахователят може да
прави възраженията, които произтичат от застрахователния договор и от
гражданската отговорност на застрахования, с изключение на посочените в ал.
2 възражения. Съгласно изискванията на нормата на чл. 498 от КЗ,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си
пред съда.
6
От приложените по делото доказателства се установява, че изискването
на императивната норма, явяващо се абсолютна положителна процесуална
предпоставка за предявяването на настоящия иск, е спазено, доколкото
ищецът, чрез процесуална си представител, е завел писмена претенция към
застрахователното дружество – ответник в настоящото производство и е
предоставил документите, с които разполага и които са свързани със
застрахователното събитие и причинените вреди, която претенция е заведена в
ответното дружество с вх. № 765 от 23.01.2024г., а от страна на ответника не
са ангажирани доказателства за изплащане на обезщетението.
За да бъде уважен искът и да се ангажира отговорността на
застрахователя, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между ответника -
застраховател и делинквента по отношение на управлявания на участвалия в
процесното ПТП автомобил. Наред с това, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние,
вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за
отговорност на деликвента, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
В настоящия случай е безспорно между страните по делото, че към
датата на процесното ПТП – 05.12.2023г., по силата на Договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", сключен между ищеца и
З,, във формата на застрахователна полица № BG/02/123003329824, валидна от
20.11.2023 до 19.11.2024г., е била застрахована гражданската отговорност по
отношение на лек автомобил „Дачия Дъстер“ с рег. № СВ , НА.
От писмените доказателства и експертизите по делото е установено
настъпването на ПТП, вследствие на което са пострадали хора, вкл. и ищецът
и са настъпили имуществени вреди. Установено е настъпването на вреда и
причинно-следствената връзка между противоправното деяние от страна на
водача на лек автомобил „Дачия Дъстер“, с рег. № СВ , НА, застрахован през
релевантния период при ответника – несъобразяване на поведението на водача
със светлинните сигнали на светофара, довело до настъпването на ПТП. От
събраните по делото доказателства, при установения по делото механизъм на
ПТП, е установено безспорно виновното противоправно поведение на водача
на лек автомобил „Дачия Дъстер“, който е извършил нарушение на правилата
за движение по пътищата - чл. 6, т. 1 ЗДвП, и по този начин е предизвикал
настъпване на ПТП.
По направеното възражение за съпричиняване от страна на ищеца,
настоящият съдебен състав намира, че по отношение на приложението на чл.
51, ал. 2 ГПК е формирана постоянна съдебна практика, обективирана в
служебно известните на настоящия състав Решение № 206 по т. д. № 35/09 г.
на ВКС, ТК, II т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ВКС,
ТК, II т. о., решение № 151 от 12.11.2012 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, II т. о.
7
решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, ТК, I т. о. и
решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение
№ 97 от 06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 33
от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 96 от
15.10.2012 г. по т. д. № 936/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 39 от
16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 43 от
15.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 159 по т. д.
№ 1117/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 52 от 08.05.2008 г. по т. д. №
1498/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. №
3871/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 150 от 18.12.2017 г. по т. д. №
1834/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., съгласно която, за да бъде намалено на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия
следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез възражение и да
бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че
вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем.
Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са
допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му
принос. При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка
тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде
установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за
настъпването на пътното произшествие.
Намаляването на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието
пострадалият е ползвал предпазен колан или че е улеснил със свои действия
или бездействия настъпването на неблагоприятните последици (Решение №
206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о., и решение № 59 от
10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 98 от 24.06.2013
г. на ВКС по т. д. № 596/2012г., II т. о., ТК). В настоящия случай, не само, че
съпричиняването не беше доказано по несъмнен начин, но и беше
опровергано от експертното заключение, което беше прието и кредитирано от
съда. В този смисъл, така направеното възражение за съпричиняване се явява
неоснователно и недоказано, поради което следва да бъде оставено без
уважение, а така предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД настоящият съдебен състав намира са основателни и доказани.
По отношение на размера:
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС №
4/1968г. "справедливостта", като критерий за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди при деликт, не е абстрактно понятие,
8
а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства.
За да се реализира справедливо възмездяване на претърпените болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на вредите, с
оглед на характера и тежестта на уврежданията, допълнителното влошаване
на състоянието на здравето, интензитета и продължителността на болките и
страданията, формиращи в своята цялост негативни емоционални
изживявания и създаващи социален дискомфорт, физическите и
психологически последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност
(Решение № 171 от 18.11.2016 г. по т. д. № 2811/2015 г., II т. о., Решение № 73
от 13.05.2014 г. по т. д. № 3343/2013 г., II т. о., Решение № 59 от 29.04.2011 г.
по т. д. № 635/2010 г., II т.о.; Решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. дело №
172/2011 г., ІІ т.о.; Решение № 124 от 11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 г., II т. о;
Решение № 177 от 27.10.2009 г. по т. д. № 14/2009 г., II т. о.).
С оглед справедливото определяне на размера на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди, следва да бъде извършена конкретна
преценка на следните обективно съществуващи обстоятелства: 1) степента и
характера на телесното увреждане; 2) продължителността и интензитетът на
физическите болки, 3) Необходимостта от лечение и/или операция, и/или
чужда помощ, продължителен период до пълно възстановяване на
пострадалия 4) начинът на извършването на увреждащото деяние причинило
вредите; 5) обстоятелствата, при които е извършено; 6) допълнителното
влошаване състоянието на здравето, както и причинени неудобства; 7)
причинените морални страдания от осакатявания, загрозявания и др.
невъзстановими трайни увреждания (вж. т. II от ППВС 4/1968 г.). Към тези
други следва да се добавят още следните критерии: 8. психологическите
аспекти на страданието свързани с личностните особености на
пострадалия, 9. Средните обезщетения определени от съдебната практика
при сходни наранявания и обстоятелства, 10. Развитието на
икономическата обстановка в страната, както и застрахователните
лимити.
Относно степента и характера на телесното увреждане,
продължителността и интензитетът на физическите болки,
необходимостта от лечение и/или операция, и/или чужда помощ, период
до пълно възстановяване на пострадалия, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, както и причинените неудобства съдът
намери следното:
В настоящия случай, решаващи за определяне обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, във връзка с нормата на чл. 52
ЗЗД, са видът и характерът на травматичните увреждания на пострадалия, а
именно – комоцио церебри (мозъчно сътресение), без пълна загуба на
съзнанието. Следва да бъдат отчетени и данните за други увреждания –
подуване на коляното, посиняване на ключицата, гадене и виене на свят, липса
на ориентация и проблеми с паметта. Следва да бъдат отчетени и проблемите,
които са настъпили в социалния живот и развитието на ищеца, който спрял да
спортува активно, наложило му се да напусне работа, завършването на
висшето му образование се забавило. Също така, кл ючови се явяват
9
дългосрочните последици за състоянието на К. А., изразяващи се в болки в
главата, за които вещото лице потвърждава, че се очаква да продължават и в
бъдеще, при по-продължително използване на компютър и слушане на музика.
От друга страна, при определяне на размера на дължимото справедливо
обезщетение за неимуществени вреди за пострадалия, съдът съобрази фактът,
че състоянието на ищеца не е било опасно за живота, краткият период, в който
се е наложила хоспитализация, както и че възстановяването на ищеца е
протекло без усложнения, че периодът на възстановяването е бил около един
месец.
Във връзка с обстоятелствата, при които е извършено ПТП-то и
телесното увреждане, съдът взе предвид следното:
По делото се установи, че увреждането е причинено при преминаването
от страна на деликвента на червен сигнал на светофара, докато поведението
на ищеца е било напълно правомерно – преминавал е на зелен сигнал на
светофарната уредба и не е бил пропуснат от деликвента, вследствие на което
е настъпил ударът между тях, причинил процесните увреждания, по повод на
които ищецът е претърпял претендираните неимуществени вреди. В
допълнение, вещото лице констатира, че процесното ПТП е могло да бъде
предотвратено, ако водачът на л.а. „Дачия Дъстер“, с рег. № СВ , НА не е бил
навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, а е
изчакал зелен сигнал на светофара. Нещо повече, в процесното ПТП са
участвали четири автомобила, което допълнително е стресирало К. А..
Съдът съобрази икономическата обстановка в страната към края
на съдебното дирене:
Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за
неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00
лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (вж.
§ 27 от ПЗР на КЗ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (вж. чл.
266 от КЗ). През 2018 г. за неимуществени и имуществени вреди вследствие
на телесно увреждане или смърт е предвиден размер от 10 000 000 лв. за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица – виж 492 КЗ в сила от
01.01.2016 г. , както и §4, ал.3 ДР на КЗ. Икономическата обстановка в
страната от 2010 г. до 2014 г. също се е променяла, което се е отразило на
размерите на минималната работна заплата, която е била: 240,00 лева от
20.01.2009 г. до 01.11.2011 г.; 270,00 лева от 01.11.2011 г. до 01.05.2012 г.;
290,00 лева от 01.05.2012 г. до 01.01.2013 г.; 310,00 лева от 01.01.2013 г. до
31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г., към 2018 г. – април
месец минималната заплата се е променила от 510 лв. на 560 лв. от 1 януари
2019 г., от 1 януари 2024 е била 933 лв., а към настоящия момент минималната
работната заплата е вече 1077 лв.
Изводът е, че от дата на ПТП до настоящия момент икономическата
обстановка в страната се подобрява и приходите на населението нарастват. По
тази логика и размера на обезщетенията поетапно следва да се увеличават, за
да отговарят адекватно на нуждите на пострадалия.
С оглед установеното, вземайки предвид броя, вида и характера на
10
уврежданията, проведеното лечение, продължителността и интензитета на
претърпените болки и страдания, начина на протичане на лечението на
пострадалия и възрастта на ищеца, съдът намира, че необходимо и достатъчно
за компенсирането на неимуществените му вреди е обезщетение в размер на 8
500лв. В частта над този размер, предявеният иск за неимуществени вреди е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
На уважаване подлежи и акцесорната претенция за законна лихва за
забава върху присъдената главница. На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ,
застрахователят покрива спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава за плащане на обезщетение за вреди
от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане
на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне или плащане на
обезщетение дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си
забава. За разлика от хипотезата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, съгласно която
деликвентът се счита за изпаднал в забава от момента на възникване на
увреждането, без да е необходима покана, при пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" за обезщетение за вредите, причинени от застрахования
деликвент, в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя (Решение № 46 от 4.04.2024 г. на ВКС по т. д. 2274/2022г., I т.
о., Решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. 2466/2018 г. на I т. о., Решение №
50043/06.06.2023 г. по т. д. 53/2022 г. на I т. о. и Решение
№ 50001/03.02.2023 г. по т. д. 2530/2021 г. на I т. о.). В настоящия случай,
ищецът е заявил претенцията си пред застрахователя на 23.01.2024г., поради
което обезщетението за забава в размер на законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди е дължимо от тази дата.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът има
право на разноски, съразмерно на уважената част от предявения иск, а
ответникът – съразмерно с отхвърлената част от претенцията. Процесуалният
представител на ищеца в настоящото производство се явява безплатно, на
основание чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата, и претендира минимално
определеното в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възнаграждение за един адвокат, съразмерно с
цената на иска. При този изход на спора, съобразно уважената част от
предявените искове,на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва в полза на
процесуалния представител на ищеца - адв.Николова, да се присъди
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СРС в
размер на 1150 лв. - на основание чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендират се и
разноски в съдебното производство в общ размер на 950 лв. (държавна такса –
11
400лв., депозит за СМЕ – 300 лв. и депозит за АТЕ – 250 лв.), от които следва
да бъдат присъдени 807,50 лв., съобразно с уважената част от иска.
Ответникът претендира разноски в общ размер на 1140 лв., от които следва да
бъдат присъдени 171 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 78 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „,А, да заплати на К. Г. А., с ЕГН:
**********, по искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД, сума в размер на 8 500 лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, причинени на ищеца вследствие на
пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 05.12.2023 г. около
10:45 ч. на кръстовището на бул. „Владимир Вазов“ и ул. „Васил Кънчев“ в гр.
С., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума – 8500 лв., до
общия претендиран размер – 10 000 лв., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 23.01.2024 г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА З,, ЕИК ,, да заплати на адвокат С. К. Николова, на основание
чл. 38, ал.1, т. 3 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 7, ал. 2, т.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата
от 1150 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З,, ЕИК ,, да заплати на К. Г. А., ЕГН: **********, сума в
размер на 807,50 лв., представляващи направени в настоящото съдебно
производство разноски – държавна такса, депозит за СМЕ и депозит за САТЕ).
ОСЪЖДА К. Г. А., ЕГН: **********, да заплати на З,, ЕИК ,, сума в
размер на 171 лв., представляваща възнаграждение за защита от юрисконсулт
и разноски в съдебното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12