Р Е Ш Е Н И Е
№ 138 04.11.2022 г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На първи ноември година 2022
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Стоянка Иванова
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 177 по описа за 2022
година
За да се произнесе съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от
АПК, във връзка с чл. 118 от КСО.
Делото е образувано по жалбата на М.Ш.Ю.
ЕГН ********** ***, чрез а.. М.И. ***, със съдебен адрес:***, кантора 28 против
Решение № 2153-25-37/ 21.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Търговище, с
което е потвърдено Разпореждане № 2140-25-296/ 08.08.2022 г., с което на
основание чл. 15, ал. 4 от НПОС и §1, т. 12 от КСО е отказано отпускането на
пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.
Жалбоподателят сочи, че постановеното
решение е незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон,
като излага подробни съображения.
В с.з. по делото жалбоподателят, редовно призован, не
се явява, и не се представлява. От процесуалния му представител а.. М. И. *** е
получена писмена молба за даване ход на делото в негово отсъствие и становище,
че поддържа жалбата и счита процесния адм. акт за незаконосъобразен. Представя договор
за правна помощ.
Ответникът по оспорването - директорът на ТП на НОИ - Търговище, редовно призован,
се явява лично директорът г-н П.Стоицов, който изразява становище за
неоснователност на жалбата и потвърждаване на оспореното решение.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, налице е правен
интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, разгледана по
същество е основателна поради следното:
От фактическа страна съдът приема за установено, че
жалбоподателят на 14.06.2022 г. е подал заявление за отпускане на пенсия поради
ОСВ (стр.9 от делото), като представил набор от документи, сред които и удостоверение
№ 5215/ 23.09.2020 г. от Дирекция “Държавен военноисторически архив“ гр. Велико
Търново (стр. 16 от делото) според което жалбоподателят е бил на наборна военна
служба в частите на Българската армия от 29.09.1974 до 30.11.1976 г.
На 08.08.2022 г. ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ –
Търговище издал разпореждане № 2140-25-296 (стр. 23 от делото), с което отказал
отпускането на лична пенсия за ОСВ на жалбоподателя Мехмедалиев поради липсата
на действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО – 15
години.
На 12.09.2022 г. жалбоподателят Ю. оспорил пред
директора на ТП на НОИ – Търговище разпореждане № 2140-25-296/ 08.08.2022 г. на
ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Търговище.
На 21.09.2022 г. директорът на ТП на НОИ – Търговище
се произнесъл с решение № 2153-25-37 от същата дата (стр. 27 и 28 от делото), с
което приел жалбата на жалбоподателя Мехмедалиев за неоснователна и потвърдил
разпореждане № 2140-25-296/ 08.08.2022 г. Решението е получено от процесуалния
представител на жалбоподателя на 27.09.2022 г. (стр. 29 от делото).
На 03.10.2022 г. жалбоподателят оспорил пред АС –
Търговище решение № 2153-25-37 21.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ –
Търговище.
При тази фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Съдът приема Решение № 2153-25-37/ 21.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ –
Търговище, за законосъобразен адм. акт, като издадено от компетентен орган в
кръга на неговите правомощия, определени в чл. 117, ал. 1, т. 1 от КСО. Решението
е мотивирано и напълно съответства на изискванията за форма на писмен адм. акт
съгласно чл. 59 от АПК. Мотивите са изложени в самия адм. акт.
По отношение съответствието на оспорения
акт с материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно §9, ал.1 ПЗР на КСО, времето,
което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по този кодекс. По отношение на периода от време, в който е
положената наборната военна служба от жалбоподателя Ю., приложима е нормата на
чл.81 от ППЗП (отм.). Съгласно посочената разпоредба „Зачита се за трудов стаж
от III категория изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на
курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната
служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство…“.
Безспорно по делото е, че в периода от 29.09.1974
г. до 30.10.1976 г. оспорващият реално е
изслужил наборна военна служба от 2г. 01м. 02 дни. От данните по делото се
установява, че към 29.09.1974 г. оспорващия е бил пълнолетен.
След като периода от време, в който
оспорващия е положил военна служба се признава за трудов стаж, съгласно
действащия към този период норми и след като военната служба е положена от него
след навършването на пълнолетие и до 31.12.1999г. при действието на нормата на
чл.81 от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на пар.9, ал.1 от КСО, същият
следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на
пар.1,т.12 от ПЗР на КСО. Според чл.
81 изр. 1 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите /утвърден с ПМС
№ 3 от 15.01. 1958 г. обн., Изв., бр. 5 от 17.01.1958 г, отменен ДВ бр.21 от
17.03.2000 г./ в редакцията му 1974-1976 г. за трудов стаж от III категория се
зачита времето, прекарано в редовна военна служба. Непризнавайки посочения
период, в който оспорващия е положил редовна наборна военна служба за
действителен осигурителен стаж административният орган е постановил оспорения
акт при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Поддържаната
от пенсионния орган теза, че времето на наборна военна служба не може да бъде
зачетено за действителен стаж, е лишена от правно основание. В посочения смисъл
е константната практика на Върховния административен съд, VІ отделение –
решение № 4930 от 26.04.2016 г. по адм. д. № 1961/2016 г.; решение № 11681 от
03.10.2018 г. по адм. д. № 10591/2017 г.; решение № 9471 от 17.07.2017 г. по
адм. д. № 7470/2016 г., решение № 15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. №
6749/2018 г.,VI отд.,с подробно цитирана съдебна практика, решение на ВАС №
15446/11.12.2018 г. по адм. д. № 6749/2018 г; решение на ВАС № 6234/24.04.2019
г. по адм. д. № 1300/2019 г. Отделно, както е приел
ВАС в решение № 11681/03.10.2018 г. по адм. д. № 10591/2017 г., към военната
служба е неприложимо разграничението за действителен и недействителен
осигурителен стаж, а същата следва да бъде зачетена само като действителен
осигурителен стаж по смисъла на §1, т.12 от ДР на КСО, вр. чл. 68, ал. 3 от КСО.
С признаването на посочения период за
действителен осигурителен стаж, към датата на подаване на заявлението
оспорващия Ю. има общо 17 г. 04 м. 22 дни действителен осигурителен стаж. Не се
спори по делото, че към деня на подаване на заявлението г-н Мехмед има
навършена изискуемата от закона възраст от 66 години и 10 месеца и 11 дни. Предвид
изложеното съдът приема, че към деня на подаване на Заявлението за отпускане на пенсия от 14.06.2022 г. по отношение на жалбоподателя Ю. са били налице кумулативно регламентираните
в чл.68, ал.3 от КСО материални предпоставки за придобиване на право на пенсия
за ОСВ и оспореният акт се явява постановен при неправилно приложение на
закона.
При изложено, съдът намира Решение №2153-25-37/ 21.09.2022г.
на директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-25-296/08.08.2022г.
на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Търговище, за постановени при неправилно
приложение и в несъответствие с целта на закона и следва същите да бъдат
отменени като незаконосъобразни.
Предвид на това, че естеството на въпроса е от компетентността
на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Търговище, следва преписката да се върне на
посочения орган за ново произнасяне по Заявление
№ 2113-25-503/14.06.2022г., подадено от жалбоподателя М.Ш.Ю. съобразно
указанията, дадени в мотивите на настоящото решение по тълкуването и
прилагането на закона.
При така следващият се от
решението резултат на съдебния спор, съдът намира, че искането на процесуалния
представител на оспорващия за присъждане на разноски следва да бъде уважено.
Следва на основание чл.120, ал.2 от КСО на Еюб
Исуфов Мехмедалиев да бъдат присъдени
разноски в общ размер на 350 лева, съставляващи възнаграждение за един адвокат,
предвид на възражението за прекомерност на директора на ТП на НОИ – Търговище и
липсата на фактическа и правна сложност на делото.
По изложените съображения и на
основание чл.172, ал.2, пр.2, чл.173 ал.2 от АПК, чл.120, ал.2 от КСО, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-25-37/ 21.09.2022
г. на директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №
2140-25-296/ 08.08.2022 г., с което на основание чл. 15, ал. 4 от НПОС и §1, т.
12 от КСО е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст при
условията на чл. 68, ал. 3 от КСО на М.Ш.Ю. ЕГН ********** ***.
ИЗПРАЩА (като правно действие)
преписката на Ръководителя на ПО при
ТП на НОИ-Търговище за произнасяне по същество по Заявление № 2113-25-503/14.06.2022г., подадено от М.Ш.Ю. ЕГН **********
при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение по
тълкуване и прилагане на закона, в 14-дневен срок от влизане в сила на настоящия
съдебен акт.
ОСЪЖДА ТП на НОИ-Търговище да заплати на
М.Ш.Ю. ЕГН ********** *** направените разноски по делото в размер на 350 лв.за а.. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред Върховен административен съд
на Република България.
Препис от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: