ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 181
гр. ХАСКОВО, 11.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20215600600632 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от Глава XXII, вр. чл. 249 ал. 3
от НПК.
Образувано е по протест на прокурор от РП Хасково - ТО Харманли,
против протоколно определение № 305/15.10.2021г. постановено по НОХД №
361/2021 г. по описа на РС - Харманли, с което в проведеното на същата дата
разпоредително заседание на осн.чл.249 ал.4 т.1 от НПК, съдебното
производство е прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на
допуснато на досъдебното производство и конкретно в диспозитива на
обвинителният акт, съществено отстранимо нарушение на процесуалните
правила, довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия.
В протеста който е подаден в срок, се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на определението. Иска се отмяната му и връщане
делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените
действия. В тази насока в протеста се твърди, че с определението си съдът
засегнал съществото на делото, което следвало да се реши с крайният му
съдебен акт. Твърди се още, че обвинителният акт отговарял на изискванията
на чл.246 от НПК и в диспозитивът си съдържал фактическите и правни
1
признаци на повдигнатото обвинение. Именно по тях подсъдимият се
защитавал и правото му на защита не било нарушено както неправилно приел
първоинстанционният съд, а изводите му противоречали на съдебната
практика, включително на решение № 215 / 2011г. по н.д. № 1297/2011г. на
ВКС. Сочи се и, че чрез използвания от първоинстанционния съд термин
„хипотези“, касаещ двете алтернативи на чл. 343 ал.1 б. „Б“ от НК, съдът
допуснал незаконосъобразност на съдебният акт поради несъответствието му
с разпоредбите на чл. 26 от Указ № 883/74г. за прилагането на ЗНА.
Възражения против протеста не са постъпили.
Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на
обжалваното определение, по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и
служебно намира, че протеста е изцяло неоснователен, а определението е
правилно и законосъобразно.
Това е така защото с внесеният от прокурора обвинителен акт, изготвен
по д.п. № 293/2020г. по описа на РУ МВР – Харманли, по който е образувано
НОХД № 361/2021г. по описа на РС –Харманли, против подсъдимия А. М. С.
е повдигнато обвинение за това, че на 10.07.2020г. в гр.Х. при управление на
МПС - мотоциклет „Ямаха“ с рег. №*******, нарушил правилата за движение
по чл.23 ал.1 от ЗДвП /съдържането на нормата е изписано с думи/ и по
непредпазливост причинил на Н. Ж. П. от същия град, тежка телесна повреда
по чл.128 от НК и две средни телесни повреди по чл.129 от НК, всяка от
които описана в диспозитива на обвинението по медикобиологичните си
характеристики – престъпление квалифицирано по чл. 343 ал.1 б. „Б“ вр.
чл.342 ал.1 от НК. При така формулирания диспозитив на обвинителният акт,
който е същия като този в последното по време постановление от 29.04.2021г.
за привличане на подсъдимия като обвиняем на досъдебното производство
/л.23 от д.п./, правилно от първата инстанция е прието, че е допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила засегнало
правото на защита на подсъдимия и възможността му да разбере в какво
точно престъпление е обвинен. Посоченият извод е изцяло обоснован защото
с повдигнатото обвинение на подсъдимия му е вменено да е причинил на
инкриминираната дата и място, по непредпазливост при управлението на
МПС едновременно различни по вид телесни повреди на едно и също лице –
тежка и средна телесна повреда, които представляват два самостоятелни и
2
различно наказуеми съставомерни резултата инкриминирани в
предложенията 1 и 2 на чл. 343 ал.1 б. „ Б“ от НК. В наказателноправната
доктрина и съдебна практика е постулат, че при престъпленията против
транспорта е налице поглъщане на по -лекия от по- тежкия резултат и
отговорността се носи по последния. Така е и когато съставомерния резултат
е едновременно причиняване на различни по вид телесни увреждания на едно
и също лице. В този случай е налице привидна идеална съвкупност и
отговорността се носи за най-тежкия резултат, а по-лекия се отчита при
определяне на наказанието. Именно в този смисъл са задължителните за
прилагането на материалния закон Постановления № 1 / 83 г. и № 3/79 г. на
Пленум на ВС, както и редовата съдебна практика. В същата насока е и
цитираната в самият протест практика на ВКС, като последната се отнася не
за случай като настоящия, а за такъв когато телесните увреждания и/или
смърт, са причинени на различни лица. Именно последният случай е изрично
квалифициран с ал.3 и ал.4 на чл.343 от НК. Вместо да се съобразят тези
задължителни указания по приложението на материалния закон, с
диспозитива на обвинителният акт и на досъдебното производство, на
подсъдимия е повдигнато обвинение за престъпление изразяващо се в
причиняване по непредпазливост при управление на МПС и в нарушение на
правила на ЗДВП, едновременно на една тежка и две средни телесни повреди
на едно и също лице, като така недопустимо и в противоречие със закона са
смесени двата самостоятелни фактически състава и именно поради това, в
цифровата квалификация на обвинението не е посочено конкретното
предложение на чл. 343 ал.1 б. „Б“ от НК. Така формулираното обвинение е
невъзможно с оглед изложеното по- горе и е довело както до негодност на
обвинителният акт, който е в противоречие с изискванията на чл. 246 ал.3 от
НПК, така и до нарушаване правото на защита на подсъдимия по смисъла на
т.р. № 2/02 г. на ОСНК на ВКС и чл. 249 ал.4 т.1 от НПК - да разбере в
извършването на какво точно престъпление е обвинен - дали за причиняване
на тежка или средна телесна повреда на пострадалия. Ето защо правилно
съдебното производство е прекратено и делото върнато на прокурора за
отстраняване на това нарушение. Предвид изложеното наведените в протеста
доводи са неоснователни, а този за използвана от съда неправилна
терминология водеща до незаконосъобразност на определението, е
ирелевантен. Правилен е и изводът, че следва да бъде поправена допуснатата
3
на стр.1 от обвинителния акт очевидна фактическа грешка, досежно
фамилното име на подсъдимия.
Отделно от приетото от първоинстанционният съд нарушение,
настоящата инстанция намира, че в обстоятелствената част на обвинителният
акт е допуснато и друго което не е забелязано от първата инстанция и касае
изложените факти, досежно приетата като нарушена и вменена норма по
ЗДвП, запълваща бланкета на чл.343 ал.1 вр.чл.342 ал.1 от НК. Това е така
защото описаният в обстоятелствената част на обвинителният акт механизъм
на ПТП е противоречив и не съответства на приетото за нарушено правило по
ЗДВП, като липсват фактически твърдения за рязко спиране или намаляване
скоростта на управлявания от св. Р. автомобил зад който с мотоциклета се
твърди, че се движел подсъдимия като водач и пътник пострадалия. Особена
неяснота е допусната в написаното след предпоследната запетая в абзаца на
стр.3 /според номерацията на обвинителният акт/ относно причините за ПТП
от техническа гледна, чрез посочването че подсъдимия могъл да предотврати
ПТП като не предотврати предпоставките за възникването му, което е неясно
и взаимноизключващо се. Действително съгласно т.7 от т.р. № 2/2016 г. на
ОСНК на ВКС, съдът е компетентен да даде правилната квалификация на
нарушението запълващо бланкета на чл. 343 от НК но това не означава, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт, не следва да се изложат
фактически твърдения касаещи елементите от състовомерността на деянието,
включително за запълващата норма. Посоченото е също съществено
отстранимо процесуално нарушение защото касае твърденият от прокурора
начин на извършване на престъплението в което подсъдимият е обвинен, а
главното предназначение на обвинителният акт съгласно цитираното т.р. №
2/02 г. на ОСНК на ВКС, е да определи параметрите на обвинението и
предмета на доказване, като очертае и рамките на защитата на подсъдимия,
който се защитава по фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт
очертаващи съставомерните признаци на повдигнатото обвинение. Липсата
или неяснотата на който и да е от тях винаги води до нарушаване правото на
защита. Изложеното също следва да се съобрази след връщане на делото,
както и че в кориците на досъдебното производство се съдържа съставен
против подсъдимият АУАН който на практика касае същото деяние за което е
предаден на съд. Макар по акта да няма данни за издадено и влязло в сила
наказателно постановление, като в тази връзка приетото от първата инстанция
4
за липсата на основание по чл. 24 т. 8 а от НПК към момента да е правилно, е
следвало след образуване на досъдебното производство, административно
наказателното производство по акта на осн. чл.33 от ЗАНН да бъде
прекратено. В тази насока е необходимо след връщането също да се съберат
данни, за да не се допусне евентуално нарушение на принципа „ne bis in
idem“ според т.р. № 3/2015 г. на ВКС и чл. 4 параграф 1 от Протокол № 7 към
ЕКПЧОС.
Водим от горното и на осн. чл.345 ал.3, вр .чл. 334 т.6 от НПК съдът ,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение № 305/15.10.2021г.
постановено по НОХД № 361/2021 г. по описа на РС - Харманли.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5