№ 16505
гр. София, 04.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110161281 по описа за 2021 година
Производство за делба във фазата на извършването.
С влязло в сила решение е допусната делба между И. В.а С., ЕГН **********, и В. В. С.,
ЕГН **********, на следния съсобствен недвижим имот: апартамент № 69, в гр. София,
.............., с площ 56,48 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, баня, клозет, входно и черно
антре, дрешник, два балкона, ведно с принадлежащото му мазе № 2 и заедно с 0,605 %
идеални части от общите части на сградата и с отстъпеното право на строеж върху мястото,
попадащо в III-та зона по 6 %, представляващ имот с идентификатор ............, при квоти по ½
за всеки от съделителите.
В първото съдебно заседание след допускане на делбата ищцата е предявила претенции за
поставяне в нейн дял на имота на основание чл. 349, ал.2 ГПК, и за заплащане от ответника
на обезщетение за лишаването й от ползване на имота за периода от 22.06.2021 г. до
18.06.2023 г. в размер на 4800 лв. В хода по същество ищцата моли да се извърши делбата
чрез възлагане на имота и да се уважи претенцията й.
Ответникът не е изразил становище във втората фаза на делбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е установено, че процесният делбен имот е придобит от съделителите по
наследство от майка им Радка Николова, починала на 19.12.2020 г.
Пред съда е изслушана и приета съдебно-техническа и оценителна експертиза, която съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвена. Според заключението, имотът е
неподеляем. Средната пазарна цена възлиза на 140700 лв. Средната наемна цена за периода
22.6.21-18.6.23 г. възлиза на 10237 лв. за целия имот.
Представена е по делото нотариална покана от И. С. до В. С., връчена му на 22.6.2021 г., с
1
която, предвид лишаването й от ползване на имота, го кани да й заплаща месечно
обезщетение от 200 лв., освен ако не се разберат доброволно за приключване на
съсобствеността.
От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Иванова и Пабучиян се
установява, че единственото жилище на И. С. бил апартаментът на майка й в ж.к. Свобода,
в която живяла докато майка й била жива и кратко след това. Майка й имала приятел, при
който оставала понякога, но имотът бил основното й жилище, в което живеели заедно с И..
И. ползвала една стая, която заключвала с метална врата, за да не може брат й да изнася
вещите й. И двете свидетелки са били на гости на ищцата преди смъртта на майка й, като
оставали в стаята й, а майка й била в другата стая. Няколко месеца след смъртта на майка й,
братът на И. изнесъл багажа й от апартамента и сменил бравата, за да не може да влиза и И.
се принудила да отида да живее при дъщеря си. Страхувала се да посещава апартамента, тъй
като брат й бил агресивен.
Основният способ, предвиден в чл. 348 ГПК, за ликвидиране на съсобствеността в
делбеното производство, когато се касае до неподеляем имот, е изнасянето му на публична
продан. Ако се касае до неподеляем жилищен имот и са налице другите изисквания на
закона, съсобствеността може да се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от
съделителите - чл. 349, ал.1 и 2 ГПК.
В настоящия случай е заявена възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК от ищцата.
Предпоставките за възлагане на имот по чл. 349, ал. 2 ГПК, които следва да са налице
кумулативно, са: делбеният имот да е неподеляем; жилищен; съсобствеността да е
възникнала единствено по силата на наследяването; съделителят да е живял в имота към
момента на откриване на наследството и да няма собствено жилище.
В конкретния случай тези предпоставки са налице – имотът е жилищен и неподеляем и
съсобствеността е възникнала само в резултат на наследяване.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че към момента на откриване на
наследството на Радка Николова в имота е живяла дъщеря й И. С..
При така установените обстоятелства съдът приема, че претенцията на ищцата за възлагане
на делбения имот по реда на чл. 349, ал.2 ГПК е основателна и следва да бъде уважена, като
процесното жилище се постави в нейн дял. За уравнение на дела на ответника, ищцата
следва да бъде осъден да му заплати паричната равностойност на неговата идеална част – ½,
която съобразно заключението на вещото лице възлиза на 70350 лв., заедно със законната
лихва, считано от влизането в сила на настоящото решение до окончателното изплащане.
Съобразно чл. 349, ал.6 ГПК, ищцата ще стане собственик на възложения й имот при
условие, че изплати изцяло в 6-месечен срок от влизането в сила на решението полагащото
се на ответника парично уравнение, а ако това не бъде направено в посочения срок -
решението за възлагане се обезсилва по право и процесният имот ще бъде изнесен на
публична продан.
Относно претенциите по сметки между съделителите:
Предявената по реда на чл. 346 ГПК претенция от ищцата е по чл. 31, ал.2 ЗС за
обезщетяване на лишаването й от ползване на съсобствената вещ. Съгласно чл. 31, ал.2 ЗС,
2
когато общата вещ се използва лично само от някой съсобственик, той дължи обезщетение
на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Фактическият състав на това обезщетение включва следните кумулативни предпоставки:
съсобственост върху вещта, ползване на вещта от единия съсобственик и писмена покана за
заплащане на подобно обезщетение от друг съсобственик. Ползващият собственик започва
да пречи както когато лично ползва общата вещ, така и когато с поведението възпрепятства
или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им. Без
значение е в какво се изразява поведението на ползващия съсобственик. В случая по делото
се установи, че след смъртта на майка й, ищцата е била възпрепятствана да ползва имота.
Причина за това е поведението на ответника, който изхвърлил вещите й от имота, сменил
бравата и се държал агресивно, препятствайки възможността й да упражнява правата си
върху вещта. На следващо място, за да възникне претенцията на лишения от възможността
да си служи лично с вещта съползвател на основание чл. 31, ал.2 ЗС е необходимо
последният да е отправил писмено искане за заплащане на обезщетение за ползите, от които
е лишен, до създаващия пречки пред упражняването на правата му ползвател, който го е
получил. В процесния случай такова писмено искане е отправено от ищцата и е лично
връчено на ответника – на 22.6.21 г., като е достатъчно поканата да е веднъж отправена. Ето
защо за ищцата се е породило правото да получи обезщетение за лишаването й от ползване
на имота, дължимо след датата на поканата. Обезщетението се равнява на дела й от
средномесечния пазарен наем, който за периода от 22.6.21 г. до 18.6.2023 г. е 10237 лв.,
съответно – 5118.50 лв. за ищцата. Искът следва да се уважи за претендираните 4800 лв.
Относно разноските:
Съгласно чл. 355 ГПК, страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им.
На това основание съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на СРС
държавни такси съобразно стойността на дяловете им, определени върху установената
стойност на имота, а именно по 2814 лв. всеки от тях. Държавна такса се дължи и върху
уважения размер на иска по претенцията за сметки, при което ответникът дължи още 192 лв.
В делбеното производство, решението по което ползва всички съсобственици, всеки от тях
следва да понесе разноските си така, както ги е направил, с изключение на разноските,
дължими от друг съделител или по присъединените искове. Ответникът следва да плати на
ищцата дължимите от него разноски за експертиза в размер на 200 лв., внесени от нея, както
и разноските за оценителната експертиза за наема по уважената претенция, т.е. 300 лв.
Ищцата претендира разноски за адвокатска защита в размер на 1000 лв., платени видно от
договора за правна защита, като предвид липсата на установено друго следва да се приеме,
че половината от възнаграждението се дължи по претенцията за обезщетение, а именно 500
лв., които се възложат на ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл. 349, ал.2 ГПК на И. В.а С., ЕГН **********, следния
3
допуснат до съдебна делба недвижим имот: апартамент № 69, в гр. София, .............., с площ
56,48 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, баня, клозет, входно и черно антре, дрешник, два
балкона, ведно с принадлежащото му мазе № 2 и заедно с 0,605 % идеални части от общите
части на сградата и с отстъпеното право на строеж върху мястото, попадащо в III-та зона по
6 %, представляващ имот с идентификатор ............, ПРИ УСЛОВИЕ, че в 6-месечен срок от
влизане в сила на съдебното решение за възлагане И. В.а С. заплати на В. В. С., ЕГН
**********, сумата 70 350.00 лв., заедно със законната лихва.
ОСЪЖДА И. В.а С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на В. В. С., ЕГН **********, сумата
от 70 350.00 лв. за уравнение на дела му, заедно със законната лихва, считано от влизане в
сила на решението за възлагане до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В. В. С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на И. В.а С., ЕГН **********, на
основание чл. 31, ал.2 от ЗС, сумата от 4800.00 лв. обезщетение за лишаването й от
ползване на съсобствения имот - апартамент № 69, в гр. София, .............., за периода от
22.06.2021 г. до 18.06.2023 г.
ОСЪЖДА В. В. С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на И. В.а С., ЕГН **********, сумата
от 1000.00 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА И. В.а С., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер
на 2814.00 лв.
ОСЪЖДА В. В. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер
на 3006.00 лв.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4