Р Е Ш Е Н И Е
Номер229/8.11.2019г.
Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На
десети октомври Две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ
Секретар Теодора Иванова
Прокурор – Женя Енева
като разгледа докладваното от съдия Уляна
Савакова ВНОХД 874 по описа на съда за 2019
г.,за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда №
16 по НОХД № 387/2018 год. по описа на Районен съд – Девня, постановена на 03.06.2019
год., с която подсъдимият И.Н.Д. е признат за виновен, за това, че на 07.11.2018 г. в гр. Девня, обл. Варненска, управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка “Пежо 206” с рег. № В 0749 ВВ
след употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол, амфетамин и
метамфетамин, установено по надлежния ред - чрез орален тест “Drager Drug Sheck 3000“, престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК,
за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което е отложено с изпитателен
срок от 3 години и наказание „Глоба“ в размер на 500 лв. На основание чл.343г от НК, на подс.Д. е наложено и
наказание „Лишаване от право“ да управлява моторно превозно средство за срок от 1 година.
Срещу първоинстанционния съдебен акт e постъпила жалба от подс.И.Д., чрез
защитника му - адв.М.П. от АК-Шумен, в които се излагат доводи за неправилност
и необоснованост на първоинстанционната присъда, постановена в противоречие
както със събраните по делото писмени и гласни доказателства, така и с чл.303,
ал.2 от НПК, поради недоказаност по несъмнен начин вината на подсъдимия.
Аргументи за посоченото се изтъкват в недопускане изготвянето на СПЕ, която да
изясни дали подсъдимият е бил под въздействие на наркотични вещества при
управление на МПС, съотв. представени в тази връзка и доказателства за
ненадежност на използвания орален тест “Drager Drug Sheck 3000“, който не
е бил направен от страна на полицейските служители в съответствие с
необходимото за осъществяването му време. В тази връзка се изтъква и
избирателното и непълно събиране на относимата към това обстоятелство от страна
на държавното обвинение документация. Въз основа на така посоченото се иска и
отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.
По съществото на делото и в съдебно
заседание пред въззивната инстанция прокурорът заема становище за правилност и
законосъобразност на първоинстанционната
присъда, като счита, че същата следва да бъде потвърдена изцяло.
Адв.П. – защитник на подс.Д. сочи, че
видно от изложените към обжалваната присъда митиви, първоинстанционния съд не е
направил собствени изводи свързани с конкретното деяние и участието на
подзащитния му в него, а е използвал съдебна практика, въпреки наличието на
такава и в обратния смисъл. Сочи, че по делото не е било установено дали в
кръвта на подсъдимия е имало само следи
от наркотични вещества или същият реално е бил под въздействието на такива.
Поради посоченото, счита обвинението за недоказано по безспорен и категоричен
начин и моли подзащитният му да бъде оправдан.
Подсъдимият Д. заявява, че иска да
бъде оправдан, защото не е бил под въздействието на наркотични вещества.
Настоящата
въззивна инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства и въз
основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и
справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК
намира за установено следното:
В конкретния случай първостепенния съд
в съответствие с всички релевантни доказателства, е приел за установена по безспорен
начин следната фактическа обстановка:
На 07.11.2018 г., св.Е.Х. и М.Д. – полицейски служители при РУ
на МВР – Девня, спрели за проверка водача
на л.а. марка „Пежо 206“ с рег. № В
07 49 ВВ , който се движел по ул. „Никола Вапцаров“ в гр. Девня. Установили, че
същият е управляван от подс. И.Н.Д., като поведението му, предпоставило
съмнение, че е употребил алкохол, поради което и му била извършена проверка за наличие алкохол в
организма с техническо средство, което не отчело такъв, както и проверка за
употреба на наркотични вещества с полеви тест „Drager Drug Chek 3000“. Същият отчел наличие
на тетрахидроканабинол, метамфетамин и амфетамин, предвид и което подсъдимия бил отведен в РУ на МВР – Девня,
където св. Х. съставил протокол с рег. №
253р-12175 от 07.11.2018 г., издал талон за медицинско изследване на кръвта
№0405798 и съставил АУАН №954920, който подс. Д. подписал без възражения. Подс.Д.
бил отведен в ЦСМП- филиал Девня, където отказал да даде кръв за изследване.
Тази фактическа обстановка е
правилно установена от първоинстанционния съд, като същата се доказва от
приобщените по делото и кредитирани от съда показания на свидетелите, частично
кредитираните обяснения на подсъдимия, писмените и веществени доказателства по
делото.
Районен съд - Девня след анализ на събраните по делото доказателства е
постановил присъдата си, като е приел, че подсъдимият Д., с действията си е осъществил от обективна и
субективна страна престъпление по
чл.
343б ал.3 от НК, с който
настоящата инстанция изцяло се солидализира.
Въззивната инстанция изцяло подкрепя
направения от първоинстанционния съд анализ на ангажираните по делото
доказателствени материали. Освен, че анализът на доказателствата е правилен и задълбочен,
въз основа на него се установява по един категоричен начин приетата от
първоинстанционния съд и възприета от въззивната инстанция фактическа
обстановка. Съдът е изследвал и установил всички обстоятелства, свързани с
извършеното деяние и авторството на подсъдимия, които имат значение за
ангажиране на наказателната му отговорност. Липсват основания, които да
мотивират въззивния съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт
фактически констатации, тъй като в мотивите му подробно са обсъдени събраните
по делото доказателствени материали, които ВОС противно на посоченото във
въззивната жалба не намира за недостатъчни и съотв. за предпоставящи
доказателствен дефицит обуславящ постановяване на неправилна и необоснована
присъда.
Настоящият състав, също както
първостепенния, се довери и постави в основата на фактическите си изводи дадени
пред съда показания на свидетелите
Е.Х. и М.Д., както и от приобщените такива на последния по реда на чл.281 ал.5
вр. ал.1 т.2, пр.2 от НПК. С оглед същественото им значение на основен източник
на обвинителни доказателства срещу
подсъдимия, тази група гласни доказателствени средства са били внимателно
проверени, както от гледна точка на вътрешната им логичност, обективност,
непротиворечивост и убедителност, така и при съпоставянето им с останалите
събрани по делото доказателства –писмени и веществени такива, които изцяло ги
подкрепят. Същите, частично се подкрепят и от дадените обяснения на подс.Д. по
отношение спирането му за проверка, изпробването му за алкохол и наркотични
вещества и отказа му да даде кръв, като липсват такива обаче относно посоченото
от същия за това, че св.Х. е взел направения му полеви тест и се е върнал след
около час, но с изглаждащ различен такъв.
В тази връзка не могат да бъдат
кредитирани и сочените от защита възражения, свързани с надеждността на полевия
тест “Drager Drug Sheck 3000 и съотв. достоверността
на отчетеният от същия резултат, обективиращ употреба
на наркотични вещества –
тетрахидроканабинол, амфетамин и метамфетамин, предвид, че при извършената от
полицейските служители проверка не са били според защитата спазени указания за работа с посоченото
техническо устройство. ВОС, също като първоинстанционния съд намира изтъкнатите доводи за несъстоятелни,
доколкото употребата на
наркотични вещества е установена с годно средство и при спазване на нормативния
ред.
Съгласно, чл. 1, ал. 3 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, действаща към момента на извършване на инкриминираното деяние от
подс.Д., концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози се установява посредством използване на съответните
технически средства, тестове,
медицински, химически или химико-токсикологични изследвания, като техническите
средства, с които се установява концентрацията на алкохол в кръвта, се
определят със заповед на министъра на вътрешните работи, след като бъдат
одобрени по реда на Закона за измерванията, а тестовете се определят със заповед на министъра на
вътрешните работи. Със Заповед №8121з-396/21.04.2016 г., допълнение към Заповед
№ Із - 789/12.04.2010 г./л.46 от делото/, министърът на вътрешните работи е
определил техническите средства за извършване на проверка за употреба на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, сред които е включен и „Drager Drug
Chek 3000“.
Във визираната наредбата е посочен и редът при извършване
на проверка от контролните органи, както
и начина й на обективиране , който в конкретния случай ВОС счита, че не е
нарушен, доколкото резултатът от проверката е вписан от контролния орган в АУАН и в медицинския талон, а в
протокола за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози е
посочен часа и начина на извършване на проверката, както и номера на издадения
въз основа на резултата талон за медицинско изследване, което е отказано да
бъде направено от подсъдимия. Видно от съставения акт, както и издадения талон за
медицинско изследване, в които са посочени резултатите от направения тест, същите
са подписани от подс.Д., който в талона
е посочил и несъгласието си с „показанията на теста“, което от своя страна
установява възприемане от негова страна на отчетените резултати от същия. В
тази връзка следва да се
посочи, че видно от действащата Наредба №1 за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо средство от водачите на моторни превозни средства,
законодателят е предвидил възможност, когато лицето не приема показанията на
техническото средство или теста за употребата на наркотични вещества, както е и
в конкретния случай - да се извърши медицинско и химико-токсилогично
лабораторно изследване. И двата предвидени способа са ориентирани към
обективност на резултата, съответно, към изключване на субективния фактор. При
отказ на водача да получи талон за медицинско изследване, неявяване в
медицинско заведение за изследване или отказ да даде кръв за изследване,
меродавно е показанието на теста / чл.6, ал. 9 от Наредбата/. В настоящия
случай подобно възражение срещу показанията от теста е обективирано в
подписания от подсъдимия талон за медицинско изследване. Отведен е в
определеното лечебно заведение, но е
отказал да даде кръв за анализ. При тази хипотеза е приложима посочената разпоредбата от Наредбата, според която употребата на наркотични
вещества или техни аналози при отказ се установява въз основа на показанията на
теста. т. е. като достоверен се взема резултатът от теста
ВОС счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства
за изправността на оралния тест, с който е отчетено наличието на наркотични
вещества, както и че осъщественият с него тест е валиден. Показателите на
приложеното като веществено доказателство
"тестова - касета тест Drager Drug
Chek 3000“ са отчетени
съобразно изискванията на Методическите указания относно реда за установяване
употребата на наркотични вещества от водачите на МПС с орален тест Drager Drug Chek 3000“ с REF 8325554.
Протоколът за извършената проверка е попълнен съгласно посочените указания. От
материалите по делото не се установява полицейските служители да са допуснали нарушение при осъществяване
на посочената в методическите указания процедура, както при отчитането на положителен резултат за наркотични вещества -
метамфетамин, амфетамин и
тетрахидроканабинол, така и при спазване на
нужното времетраене при изпълнението й. Ето защо ВОС счита, че
доколкото намира за спазен редът, изискуем от закона, при установяване на
наркотичното вещество, няма основания да не се приемат посочените от теста
резултати.
С оглед посоченото,
въз основа на така приетите фактически положения, подкрепящи се от събрания по
делото доказателствени материали – гласни, писмени и веществени такива, правилен
е изводът на първоинстанционния съд за осъществен от обективна и субективна
страна състав на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК. от подс.Д..
Безспорно е установено, че на посочената дата и място подс.Д. е управлявал МПС - лек
автомобил марка “Пежо 206” с рег. № В 0749 ВВ след употреба на наркотични
вещества – тетрахидроканабинол, амфетамин и метамфетамин, установено по
надлежния ред - чрез орален тест “Drager
Drug Sheck 3000“. За
съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК е достатъчно деецът
да управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, без да
се изисква доказване на неспособност за управление на моторно превозно
средство. Законът не е въвел изискване за установяване степента на въздействие
на наркотичните вещества върху водачите, доколкото с факта на тяхната употреба
вече се презюмира и неблагоприятното им влияние върху способността на водача да
управлява МПС. ВОС изцяло споделя изложениете в тази връзка от
първоинстанционния съд доводи и установената в този смисъл съдебна практика,
като намира за несъстоятелно изтъкнатото от страна на защитата възражение
свързано с позоваването на същата от страна на първоинстанционния съд, с
аргумент за липсата на собствени изводи.
От субективна страна
подс.Д. е извършил деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл,
обективиран в действията му. Същият е съзнавал, че управлява пътно превозно
средство след употреба на наркотични вещества, което води до нарушаване на
нормалните функции на възприятията, но въпреки това е предприел действия по
управление на МПС. По този начин, съзнавайки общественоопасния характер на
деянието си, той е предвиждал и настъпването на общественоопасните последици и
е искал настъпването им. Утвърдено е в наказателноправната теория, че прекият
умисъл е единствено възможна форма на вина при съставите на просто извършване
/формалните престъпления /Решение № 102 от 23.02.2005 г. по н.д. № 912/2004 г.,
II н.о. на ВКС/. Престъпното управление на МПС след употреба на наркотици е престъпление
на просто извършване, като в състава на чл. 343б, ал. 3 от НК не се сочат
конкретни общественоопасни последици.
Настоящият съд счита, че наложените на
подс.Д. наказания за осъщественото от същия деяние - „Лишаване от свобода“ в определения му размер
и с приложението на чл.66 ал.1 от НК, „Глоба“ и „Лишаване от право да управлява
МПС“ са съответни на принципа на чл.35 ал.3 от НК и на целите на наказанието. В
случая, с оглед високата степен на
обществена опасност на конкретното престъпление,
определяща се от непосредствения обект на засягане, а именно – обществените отношения свързани с
безопасността на транспорта и охраната на здравето и живота на хората при
управление на МПС и от
друга – ниската такава на дееца, предпоставящи наличието единствено на смекчаващи отговорността
обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, ВОС намира, че определените от
страна на първостепенния съд минималните предвидени размери на наложените
наказания ще изпълнят в максимална степен целите по чл. 36 НК, както с
оглед специалната, така и с оглед генералната превенция,
поради което и настоящата
въззивна инстанция ги намира за справедливи.
По
изложените съображения, с оглед и предвид липсата на служебно
констатирани основания за отменяне или изменяне на присъдата, на основание
чл.338 от НПК, съставът на Окръжния съд в гр. Варна, като въззивна инстанция,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 16 по
НОХД № 387/2018 год. по описа на Районен съд – Девня, постановена на 03.06.2019 год.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.