РЕШЕНИЕ
№ 1237
гр. Варна, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20213110115989 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от „В. и к. -
В.” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от
управителя В. В., срещу С. А. С., с искане до съда да постанови решение, с
което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както
следва: 3865.51 лв., представляваща дължима главница за периода от
24.04.2007 г. до 23.08.2021 г., за фактурирани В и К – услуги по партида с
абонатен номер *, за които са издадени фактури за периода от 21.06.2010 г. до
24.08.2021 г., за обект-имот, находящ се в *, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда -
14.09.2021 г. до окончателното изплащане на задължението; 214.68 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 23.12.2018 г. до 10.09.2021 г.,
като върху главницата не е начислявана лихва за забава за периода от
13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., съгласно чл. 6 ЗМДВИП и §5 ЗИД на ЗМДВИП,
за което вземане по ч. гр. д. № 13331 по описа на ВРС за 2021 год. е издадена
Заповед № 4999/16.09.2021 год. за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 410 ГПК.
В исковата молба се излага, че отношенията между страните произтичат
от чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн. в „ДВ”, бр. 18/2005 г., с посл. изм.) и от
общите условия за предоставянето на В и К - услуги на потребителите от В и
К - оператор „В. и к. – В.” ООД. Ответникът не е заплащал предоставяните от
ищцовото дружество услуги, поради което е инициирано заповедно
1
производство, в рамките на което по ч. гр. д. № 13331/ 2021 г. на Варненски
районен съд е издадена заповед за изпълнение № 4999/16.09.2021 год.
Ответникът – С. А. С., депозира писмен отговор, в срока по чл. 131
ГПК, в който излага съображения за неоснователност на исковете. Оспорва се
качеството на потребител на лицето, както и доставката на фактурираното
количество ВиК услуги. Възразява се срещу начина на отчитане на ВиК –
услугите, като намира, че същият не е съобразен с разписаните в ОУ правила.
Отправя искане за отхвърляне на предявените искове изцяло.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
Вземането, предмет на заповедта за изпълнение е основано на
разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, са предявени в рамките на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния
съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
приложеното ч. гр. д. № 13331/ 2021 г. на ВРС.
В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК,
съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, а
именно: наличие на облигационна връзка между страните, с твърдяния
предмет, от която да е възникнало задължение за потребителя за заплащане на
цените на предоставените ВиК услуги, както и изпълнение на задълженията
си по договора, т. е. че е предоставил дължимата услуга и нейната стойност.
В тежест на ответника е да установи положителните факти, на които
основава възраженията си.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите
се уреждат с Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба, отношенията
между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от
водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които
се присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на
посочената наредба. С влизането в сила на Наредба № 4 в § 3 е предвидено, че
условията и редът, при които съществуващите водопроводни и
канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за
експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на
услугите ВиК и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите
ВиК. От това следва, че за заварените потребители, които не са сключили
2
предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба № 4 договори,
намират приложение общите условия на доставчика, като, ако потребителят
желае различни условия от общите, последните следва да бъдат
конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите,
когато се касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди
влизането в сила на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното
предприятие, самият факт на ползването е достатъчен да се приеме наличие
на договорни отношения между страните, които се уреждат от общите
условия на доставчика.
Съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги и ОУ на ВиК оператора,
„потребители“ са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. В
настоящата хипотеза, установява се приобщената справка от Агенция по
вписвания, обстоятелството че С. А. С. и Д. С. С. са собственици на ап. № *,
находящ се в *. Същевременно, от данните по делото (справка за недобора на
частен абонат, справка за облога и плащанията) се установява наличие на
открита на името на ответника в ищцовото дружество партида. Не се спори
относно факта на присъединяване на конкретния обект към водопреносната
мрежа, поради което се налага извод за наличие на валидна облигационна
връзка между страните, правилата в отношенията между страните по която се
уредени от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. Видно от приложения карнетен лист за
обекта е определен абонатен № *, чийто титуляр е ответника. Ето защо следва
да се приеме, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, т.
2, б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги.
Няма спор между страните по отношение на цените, по които следва да
бъдат заплатени предоставените услуги.
За да се приеме, че за абоната е налице възникнало задължение, в
тежест на ответното дружество е да установи, че осчетоводеното количество
ВиК услуги е реално доставено. В тази връзка следва да бъдат съобразени
правилата на ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. В чл. 23 от
ОУ са предвидени условията и начина за отчитане на средствата за търговско
измерване (водомерите) – същото следва да се извършва от служител на ВиК
оператора, след предварително обявяване датата за това, чрез писмено
съобщение, в присъствието на титуляра на абонатния номер или на негов
представител. При водомери с дистанционно отчитане, се извършва
физическа проверка и отчет минимум веднъж годишно. По този начин
резултатите от отчитането се свеждат до знанието на потребителя. В същото
време, с подписа си върху карнетния лист, абонатът удостоверява неизгоден
за себе си факт. Последното е от значение, с оглед доказателствената сила на
карнетния лист – той представлява частен свидетелстващ документ, поради
което се ползва с доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за
издателя му факти, а също и е непротивопоставим на страната, която не го е
3
подписала. С подписа, положен на карнетния лист, абонатът не само
удостоверява, че е запознат и е съгласен с начисленото количество ВиК
услуги за последния месец, но е и съгласен и начислените до този момент
конкретни количества услуги в предходния период
В конкретния случай, независимо от дадените по реда на чл. 146, ал. 2
ГПК указания, доказателства в подкрепа на твърденията за доставка на ВиК
услугите не са ангажирани. Не е представен карнетен лист или друг документ,
касаещ фактурираното количества, съдържащ подпис на титуляра на
партидата или на друго лице, намерено в обекта и съгласно да се подпише
след отчета. Представената от ищеца „справка за недобора”, която съдържа
информация за количество и стойност на твърдяните предоставени услуги, но
като частен и изгоден за съставилата го страна, документът не е в състояние
да установи реалната консумация. Приобщената справка за недобора на
частен абонат не съдържа подпис на ответника, поради което и не го
обвързва. Не са ангажирани и каквито и да е доказателства за осъществяван
отчет на СТИ, чрез вписване на данните от същия в карнет (хартиен или
електронен), резултатите от който да се сведени до знанието на потребителя
или негов представител. Същевременно, следва да се отбележи, че
приобщената съдебно – счетоводно експертиза е относима единствено към
размера на иска.
Гореизложеното обуславя извод за липса на възникнало задължение на
ответника за заплащане на ВиК услугите, на стойност 3865.51 лв., начислени
за периода от 24.04.2007 г. до 23.08.2021 г.
По изложените две групи съображения се налага извод за
неоснователност на претенцията за дължимост на главницата, изцяло, поради
което и същата следва да бъде отхвърлена, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, неоснователна е и акцесорнатата
претенция за установяване на вземане в размер на 214.68 лв.лв., съставляващо
обезщетение за забава върху главниците по фактурите, за периода 23.12.2018
г. – 10.09.2021 г., поради което и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответника
следва да се присъдят сторените в производството разноски за адвокатско
възнаграждение, в размер на 300 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В. и к. - В.” ООД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление: *, представлявано от управителя В. В. срещу С. А. С.,
ЕГН: **********, с адрес * иск за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите от: 3865.51 лв. (три
4
хиляди осемстотин шестдесет и пет лева и петдесет и една стотинки),
представляваща дължима главница за периода от 24.04.2007 г. до 23.08.2021
г., за фактурирани В и К – услуги по партида с абонатен номер *, за които са
издадени фактури за периода от 21.06.2010 г. до 24.08.2021 г., за обект-имот,
находящ се в *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда - 14.09.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението и 214.68 лв. (двеста и четиринадесет лева и
шестдесет и осем стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
23.12.2018 г. до 10.09.2021 г., като върху главницата не е начислявана лихва
за забава за периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., съгласно чл. 6 ЗМДВИП
и §5 ЗИД на ЗМДВИП, за които вземания по ч. гр. д. № 13331 по описа на
ВРС за 2021 год. е издадена Заповед № 4999/16.09.2021 год. за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК на основание чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „В. и к. - В.” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от управителя В. В. да заплати на С. А. С.,
ЕГН: **********, с адрес * сумата от 300.00 (триста) лева, представляваща
извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5