Р Е Ш Е Н И Е
№….
гр. П., 27.05.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. П., Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание
на двадесети май две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД
№ 1945/2019 г. по описа на Районен съд- П., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.Ц.С., ЕГН- **********, с адрес: *** чрез
пълномощника адв. Т.С. от ПзАК, против Наказателно постановление № 2019-1818-01-1370
от 06.06.2019 г. издадено от Началник сектор
в РУ- П. при ОДМВР- П., с което за нарушение на чл.64 ал.4 във вр. с ал.2 във
вр. с ал.1 от ЗМВР на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР е наложена глоба в размер
на 500 лева.
В жалбата обобщено се релевират възражения за допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон, водещи до незаконосъобразност на НП, като се
иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява, но изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и
представя аргументирано писмено становище в подкрепа на искането за отмяна на
НП. Прави искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за
заплатен адвокатски хонорар, прилагайки списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща законов или процесуален представител. С АНП е депозирано
писмено становище, в което се излагат доводи за обоснованост и
законосъобразност на НП, поради което се иска същото да бъде потвърдено, а
жалбата отхвърлена като неоснователна.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят С. е санкциониран с НП, за това че на 29.05.2019 г., около
01,30 часа, в гр. П., на бул. „България“, пред казино „С.“, след като му е било
разпоредено да отиде при патрулния автомобил, за да му бъде извършена
полицейска проверка, категорично е отказал да изпълни полицейското разпореждане
на мл. инсп. Н.Б. и мл. експ. И.Я. в качеството им на полицейски орган,
отдадено им в изпълнение на възложените им функции по охрана на обществения ред
и превенция.
За извършеното от жалбоподателя нарушение на чл.64 ал.1 във вр. с ал.4 от ЗМВР св. Н.Б. му съставил АУАН с бл. № 385062/29.05.2019 г., в негово
присъствие след което му бил предявен, но той отказал да го подпише и да получи
екземпляр от акта, което било удостоверено с подписа на свидетел.
Въз основа на акта на 06.06.2019 г. било издадено
атакуваното НП, което било връчено лично на С.С. на 08.10.2019 г. Жалбата
против НП била подадена на 14.10.2019 г. чрез надлежно упълномощен от
санкционираното лице пълномощник чрез АНО до съда, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото доказателства- показанията на актосъставителя св. Н.Б. и свидетеля Б.Й.,
както и от писмените доказателства, приети по делото.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема,
че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
След анализ на
събраните доказателства по делото съдът установи, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение водещо до накърняване правото на защита на санкционираното лице.
Според настоящия
съдебен състав, издаденото НП не отговаря на императивното изискване на чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН, която правна норма въвежда като задължителен реквизит на НП
пълно точно и ясно описание на нарушението, като се посочат обстоятелствата,
при които е извършено. Такова нарушение е допуснато и при съставянето на
предхождащия го АУАН, като е нарушена съответно разпоредбата на чл.42 т.4 от ЗАНН.
Повдигнатото
административно обвинение е за нарушение на разпоредбата на чл.64 ал.4 във вр.
с ал.2 и във вр. с ал.1 от ЗМВР. Първата разпоредба разписва, че
разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако
налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или
застрашават живота или здравето му. Според ал.2 на посочения член, при невъзможност
да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез
действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. Алинея 1 на
чл.64 от ЗМВР разписва, че полицейските органи могат да издават разпореждания
до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е
необходимо за изпълнение на възложените им функции, като разпорежданията се
издават писмено.
При това
положение на първо място е абсолютно задължително да се посочи какво точно е
издаденото разпореждане, тоест съдържанието му, неговата форма, от кого е
издадено (за да се установи дали това лице е полицейски орган по смисъла на
закона), по повод изпълнението на какви функции конкретно е издадено това
разпореждане и с какви действия съответното лице не е изпълнило разпореждането.
В АУАН е посочено единствено, че на жалбоподателя „било разпоредено да дойде при патрулния автомобил, за да му бъде
извършена полицейска проверка, но същият отказал категорично да изпълни
разпореждането“, без да е посочено, кой е издал това разпореждане, в какво
качество и във връзка с изпълнението на каква функция е издал това
разпореждане, нито пък устно или писмено е било това разпореждане, както и с
какви действия жалбоподателят не го е изпълнил.
От така направеното описание е неясно по какъв повод е
следвало да се извърши полицейска проверка на жалбоподателя и защо се е
налагало същата да бъде извършена при патрулния автомобил, с оглед на което му
е било разпоредено да отиде до този автомобил. Едва в съдебно заседание пред въззивната инстанция от разпита на
актосъставителя св. Н.Б. стана ясно, че той и колегата му са констатирали преди
това извършено от жалбоподателя нарушение на обществения ред, поради което се
наложило да му бъде извършена проверка и че не е представил лична карта, поради
което се е наложило самоличността му да бъде установена по друг начин, което е
налагало придвижването му до полицейският патрулен автомобил. Жалбоподателят
отказал да изпълни това разпореждане, като продължавал да ръкомаха и да скубе
цветя от цветарника пред заведението, независимо, че му било дадено многократно
от полицейския служител, което наложило задържането му, отвеждането в сградата
на РУ и в крайна сметка до съставянето на АУАН.
От тези гласни
доказателства се установява по какъв повод е издадено разпореждането, какви са
били указанията на полицейския служител и респективно с какви действия не е
изпълнено разпореждането. Недопустимо е обаче едва във въззивната инстанция да
се установяват съставомерни обстоятелства, елементи от фактическия състав на
нарушението и да се замества волята на АНО с акта на съда.
На следващо място
видно от НП е, че описанието на нарушението е допълнено от АНО, като е
посочено, че жалбоподателят е „отказал да
изпълни полицейското разпореждане на мл. инсп. Н.Б. и мл. експ. И.Я. в
качеството им на полицейски орган, отдадено им в изпълнение на възложените им
функции по охрана на обществения ред и превенция“, но отново е налице
непълнота като не е посочена формата на издаденото разпореждане, поводът за
издаването му и поведението на нарушителя, с което не е изпълнил
разпореждането. Подобно дописване на обстоятелствата, елементи от фактическия
състав на нарушението е недопустимо, защото едва със санкционния акт жалбоподателят
е узнал така допълнените обстоятелства за първи път, като при повдигането на
адм. обвинение с АУАН, те не са му били обявени. По този начин драстично е
нарушено правото му на защита до степен да не може да разбере в какво е обвинен
и от там адекватно да организира своята защита.
Следва да се
посочи и това, че при допълването на описанието на нарушението в НП са посочени
имената и длъжността на полицейските служители, но не е посочена тяхната
месторабота. От страна на АНО не са ангажирани и доказателства относно
длъжността и местоработата на полицейските органи, като едва от разпита на св. Б.
се установи, че той работи като полицай в РУ- П..в тази насока. При това
положение санкционираното лице, а и съдът също, е лишено от възможността да
разбере дали разпореждането е издадено от полицейски орган по смисъла на чл.57
ал.1 от ЗМВР, респ. направено ли е било това в съответствие с възложените му
функции, само в който случай разпореждането би имало задължителен характер и
същото следва да бъде изпълнено.
Гореизложеното е достатъчно основание за отмяна на НП,
поради което съдът не намира за необходимо да обсъжда и други доводи по
същество.
Относно искането за присъждане на разноски от страна
на пълномощника на жалбоподателя, съдът намира, че същото е направено
своевременно и надлежно. Поради отмяната на НП, пълномощникът има право на
такива разноски, съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.143
от АПК. По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л.17 от
делото), от който се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева жалбоподателят С. е заплатил в брой на адвокат Т.С. от ПзАК.
Представен е и списък на разноските, в който е вписано посоченото заплатено
адвокатско възнаграждение. От ответната страна- АНО не е направено възражение
за прекомерност на разноските. С оглед на това, че органът издал НП- РУ- П. е
структурно звено на ОД на МВР- П. и не е самостоятелно ЮЛ, то ще следва
присъждането на разноските да бъде в тежест на ОД на МВР П., имаща статут на
ЮЛ.
Така мотивиран и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд- П., в настоящия си състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
2019-1818-01-1370 от 06.06.2019 г. издадено от
Началник сектор в РУ- П. при ОДМВР- П., с което на С.Ц.С., ЕГН- **********, с
адрес: ***, за нарушение на чл.64 ал.4 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 от ЗМВР на
основание чл.257 ал.1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 500 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР- П. да заплати на С.Ц.С., ЕГН- **********, с адрес: ***, разноски
в размер на 300 (триста) лева- за адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд- П..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: