Номер 18017.09.2020 г.Град Сливница
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – СливницаI-ви граждански състав
На 17.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Съдия:Николай С. Василев
Секретар:Ивана Б. Петрова
като разгледа докладваното от Николай С. Василев Гражданско дело №
20201890100353 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. от Закона за защита срещу домашното
насилие
Образувано е по молба за защита от домашно насилие подадена от Д. С. С. срещу Б.
Г. С. .
Към молбата е представена и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдържа
описание на извършения акт на домашно насилие.
В съдебно заседание молителката поддържа искането си за допускане на защита по
ЗЗДН спрямо ответника.
Ответникът оспорва да е извършвал акт на домашно насилие спрямо молителката. Не
оспорва, че са съпрузи.
Районен съд - Сливница, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:
Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси всеки, който е
пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно
посочени в чл. 3 от закона. Според чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН защита може да се търси, когато
извършителят на домашното насилие е съпруг на пострадалия. По делото не се спори, че
молителката и ответникът са съпрузи. Това обстоятелство се установява и от представеното
по делото удостоверение за сключен граждански брак от 05.07.2001 г., издадено въз основа
на акт за сключен граждански брак № 3132 от 05.07.2001 г. на Столична Община, район
„Сердика”. Не се спори по делото, че молителката и ответникът живеят на един адрес. Ето
защо страните са надлежно легитимирани участници в настоящото съдебно производство.
Молбата за защита е подадена от лице по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН и в рамките на
едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, считан от момента на осъществяване на
твърдения акт на домашно насилие /24.07.2020 г./, поради което е процесуално допустима.
Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда
чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите, изчерпателно
1
посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1-6 от ЗЗДН. В тази връзка, за да се предостави защита на
определено лице трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен
акт на физическо или психическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в
случая трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителката са били
извършени конкретни действия от страна на ответника, които биха могли да се
квалифицират като домашно насилие, както и момента на тяхното извършване.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН когато няма други доказателства, съдът издава заповед
за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Настоящият
случай е именно такъв, доколкото по делото не са събрани други доказателства,
установяващи извършването на акт на домашно насилие. Въпреки това в приложената
декларация молителката достатъчно подробно и последователно е изложила, че на 24 юли,
около 23:00 часа в дома в гр. Б., ответникът се нахвърлил върху нея, отправил е обидни
думи и е започнал да я блъска. Не може да бъде игнорирано изложеното от молителката в
декларацията, тъй като от една страна декларацията е годно доказателствено средство по
аргумент от чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, а от друга страна молителката, макар и пострадала и в
такъв смисъл може се счита за предубедена, е пряк очевидец на случилото се. Поради
изложеното доказателствената стойност не е компрометирана. Това следва и от факта, че
тя съдържа описание на времето, мястото и вида на твърдения от молителката акт на
домашно насилие, конкретната дата и конкретния извършител.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че извършените от
ответника действия представляват физическо и психическо насилие спрямо пострадалата и
следва да бъдат квалифицирани като акт на домашно насилие, установен по време, място и
конкретен извършител. Действията на ответника, изразяващи се в блъскане са били
насочени към телесната неприкосновеност на пострадалата, а отправените обидни думи и
заплахи същевременно са накърнили нейната емоционална стабилност. Ето защо следва да
бъде определена и някоя от мерките за защита.
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН представляват не наказание за
извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.
22 от ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице, чрез отнемане или поне
ограничаване на възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу
пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 от ЗЗДН/ и мотивирането на самия извършител към
неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 от ЗЗДН/.
При налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на
молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера на акта на насилие – физическо и психическо,
с типичен интензитет, съдът намира за подходяща мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗЗДН. В приложимия закон не е предвиден срок за налагане на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗЗДН, тъй като никой няма право да нарушава предвидените, съгласно Конституцията на Р.
България и Наказателния кодекс, човешки права, каквито са правото на здраве, телесна и
психическа неприкосновеност, поради което съдът не следва да определя такъв. Съдът
счита, че тази мярка е достатъчна с оглед установените по делото обстоятелства и ще има
възпиращо и предупредително действие по отношение на ответника да се въздържа от
извършване на акт на домашно насилие по отношение на молителката, доколкото
2
неизпълнението на постановената мярка за защита съставлява престъпление по чл. 296, ал. 1
от НК.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 от
ЗЗДН налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лева. Предвидената в тази
норма глоба представлява административно наказание /по арг. от чл. 13, б. „б“ от ЗАНН/,
което съдът е длъжен да наложи при установен акт на домашно насилие, но което следва да
бъде индивидуализирано по размер в законовите предели. В настоящия случай съдът
намира, че деянието на ответника е извършено виновно, доколкото той е съзнавал и
контролирал своите действия, а умисълът му е обективиран в поведението му. Съдът, при
преценката си относно размера на глобата, съобрази от една страна характера и тежестта на
извършеното - типична за подобни деяния, а от друга липсата на доказателства за доходите и
имущественото състояние на извършителя, поради което намира, че на ответника следва да
бъде наложена глоба в минималния размер, а именно глоба в размер на 200,00 лева, която
ще осигури постигане целите на административното наказание по чл. 12 от ЗАНН, като
въздейства поправително на ответника.
При този изход на делото разноските следва да бъдат присъдени в тежест на
ответника. На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата по чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса по делото в
размер на 25,00 лева следва да се възложи на ответника, като последният бъде осъден да я
заплати в полза на държавата по сметка на Pайонен съд - Сливница, доколкото съгласно чл.
11, ал. 1 от ЗЗДН тя не се внася предварително от молителя. Ищцата не е представила
доказателства за сторени разноски и затова такива не следва да ѝ се присъждат.
Мотивиран от горното, Районен съд - Сливница
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН Б. Г. С. , ЕГН: **********, с
адрес гр. Сливница, ул. „О.“ № *, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ на домашно
насилие (физическо, психическо или друго) по отношение на своята съпруга – Д. С. С. ,
ЕГН: **********, с адрес гр. Б., кв. „П.” № *, вх. *, ЕТ. *, ап. *.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на Б. Г. С. , ЕГН: **********, с адрес гр.
Сливница, ул. „О.“ № *, глоба в размер на 200,00 лева, платима в полза на държавата по
сметка на Районен съд - Сливница.
ОСЪЖДА Б. Г. С. , ЕГН: **********, с адрес гр. Сливница, ул. „О.“ № *, да заплати
в полза на държавата по сметка на Pайонен съд - Сливница сумата в размер на 25,00 лева за
държавна такса.
В заповедта за изпълнение да се посочат последиците от неизпълнението ѝ по
смисъла на чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, а именно, че при неизпълнение на заповедта на съда,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на прокуратурата.
На основание чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН обжалването на решението не спира изпълнението
на заповедта.
Преписи от решението и от издадената заповед да се връчат на страните и да се
изпратят служебно на РУ на МВР- гр. Сливница.Възлага изпълнението на Заповедта на
органите на РУ на МВР- гр. Сливница.
3
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - София в 7 -
дневен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4