Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч, 21.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на двадесет и първи октомври
две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 2515/2018 год. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано във връзка с постъпила молба от „Теленор България” АД против Т.Б.Б.
за установяване на вземане за предоставени мобилни услуги, предмет на издадена
заповед за изпълнение и за присъждане на вземане за неустойка и лизингови
вноски.
Твърди се, че между ответника и „Космо България Мобайл”
ЕАД /сега с наименование „Теленор България” ЕАД/ е постигнато съгласие и
сключен договор за предоставяне на мобилни услуги за срок от 12 месеца до номер
++359*********, срещу заплащане на месечна абонаментна такса. Услугите по
договора се предоставят при условията на общи условия. С допълнително
споразумение срокът на договора е продължен. Страните са постигнали съгласие за
сключване на договор по силата, на който ищецът предоставил за ползване на
ответника мобилно устройство Samsung Galaxy Core Black срещу заплащане на сумата от 11,59 лв. на месеца за срок от 23 месеца.
Твърди се, че по договора за мобилни услуги длъжникът не предложил изпълнение
за периода 25.04.2016 г. до 24.08.2016 г. в размер на 55,17 лв., поради което
договорната връзка е прекратена едностранно от ищеца, а по партидата му е
начислена неустойка в размер на 117,79 ст. – дължими такси за периода
15.07.2016 г. до 18.03.2017 г., като при условията на евентуалност от тях
претендират сумата от 44,97 лв. /сбора от три стандарти абонаментни вноски/. С
прекратяване на договора за мобилни услуги се твърди, всички лизингови вноски
за предоставеното за ползване мобилно устройство, са обявени за предсрочно
изискуеми. По партидата на ответника е отнесено вземане в размер на 81,13 лв.
лизингови вноски за периода август 2016 г. до февруари 2017 г.
За вземането за предоставени
мобилни услуги се твърди, че е издадена заповед в полза на ищеца, която е
връчена на ответника чрез залепване на уведомление.
Отправя се искане до съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника
съществуването на вземане в размер на 55,17 лв. – стойност на предоставени
далекосъобщителни услуги за периода 25.04.2018 г. 24.08.2016 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до изплащането на сумата и осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 117,79 лв. – неустойка за неизпълнение на договорни задължения за периода
15.07.2016 г. до 18.03.2017 г., а при условията на евентуалност за сумата от
44,97 лв. – неустойка, заявена на същото основание, формирана от трикратния
размер абонаментни такси за ползване на програмата „Резерв Стандарт“ и 81,13
лв. – вноски по договор за лизинг за периода август 2016 г. до февруари 2017 г.
Заявено е искане за присъждане на сторените разноски.
В депозиран по делото отговор
особения представител на ответника твърди, че уговорките в договора за
заплащане на неустойка при предсрочна прекратяване са недействителни поради
противоречие с добрите нрави.
С протоколно определение от
21.10.2019 г. е изменен размера на претенцията за заплащане на неустойка до
размера на сумата от 38,22 лв., като до първоначално заявения размер е заявено
оттегляне.
В хода на делото ищецът не участва чрез свой
представител, ангажира становище по същество в молба от 27.09.2019 г. /л. 62-64
от делото/.
Ответникът се представлява от особения представител
адв. И.К., която по същество излага становище за неоснователност на заявените
искове и съображения за това.
След преценка-поотделно и в съвкупност на събрания
доказателствен материал, доводите и становищата на страните и техните
представители, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от Заповед № 963 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 09.08.2018 г., издадена по ч. гр. д. № 1644/2018
г. на РС Ловеч със същата е разпредено длъжника Т.Б.Б. да заплати в полза на
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сумата от 254,09 лв. /вземания по договор за мобилни
услуги/, 48,75 лв. – обезщетение за забава за периода 10.09.2016 г. до
31.07.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до изплащане на вземането и сторените разноски.
Заповедта е връчена чрез залепване на уведомление.
От ангажирано по делото споразумение към договор за
мобилни услуги с мобилен № +359********* от 18.03.2016 г. се установява, че между
страните е постигнато съгласие за сключването му в съответствие с общите
условия, при следните параметри: посочени мобилен номер ще се използва от
ответника по абонатен план Резерв Стандарт 14,99 промо 12,74 лв., при
стандартна такса от 14,99 лв. и промоционален месечен абонамент 12,74 лв. вкл.
200 национални минути на месец, 200 допълнителни национални минути на месец,
300 МВ мобилен интернет, 100 минути резерв национални минути за срока на договора
и 300 МВ резервен мобилен интрнет за срока на договора. Промоционалната такса и
допълнителни минути са предоставени за първите 24 месеца от първоначалния срок
на допълнителното споразумение, като след изтичането му или промяна на
абонаментния план предоставянето им се преустановява и се предоставят само
стандартни условия на абонаметния план. Ответникът е декларирал, че е запознат
с пълните условия на абонаментния план, публикувани посочен интернет адрес. В
споразумението е удостоверено, че при подписването му на ответника е
предоставено мобилно устройство SAMSUNG Galaxy Core
2 Black, с посочен сериен номер. Срокът на договорната връзка е уговорен до 24.04.2017 г, след изтичане уговорения
срок на договора той се превръща в безсрочен. При прекратяване ползването на
услугите през срока на договора по вина или по инициатива на потребителя, той
дължи неустойка в размер на стандартната за съответния абонаментен план месечни
абонаментни такси за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
Между страните по спора е постигнато съгласи и сключен
договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответника за временно и
възмездно ползване SAMSUNG Galaxy Core
2 Black, с телефонен **********, срещу заплащането на обща лизингова цена от
278,10 лв., платима на 23 месечни вноски, всяка в размер на 11,59 лв. Неразделна
част от договора за лизинг са Общите условия на договор за лизинг, с които
ответникът е декларирал, че е запознат и запис на заповед на стойност 100 % от
цената на предоставеното мобилно устройство след приспадане на първата
лизингова вноска /приложен също към исковата молба/. В договора при общи
условия, към договор за лизинг, е предвидено, че всички вземания по него стават
предсрочно изискуеми при прекратяване на договора за предоставяне на мобилни и/или
фиксирани услуги, сключен от лизингополучателя, както и при забава заплащането
на плащания по договора за лизинг. В едномесечен срок от изтича срока на
договора, предоставеното за ползване устройство подлежи на връщане, освен при
изрично заявено желание за закупуването му, а при неизпълнението на това
задължение дължи неустойка в размер на 11,59 лв.
По делата са ангажирани четири фактури, издадени от
ищеца на името на ответника за периода април – август 2016 г. От фактура,
издадена на 25.05.2016 г., се установява, че същата касае отчетен период
25.04.2016 г- 24.052016 г., като с нея е фактурирана еднократна такса от 14,90
лв., от която е приспадната отстъпка от 3,53 лв., а върху получената сума е
начислено ДДС или общо сумата от 13,64 лв. и 11,59 лв. лизингова вноска или
общо сумата от 25,23 лв., платими до 09.06.2016 г.
От фактура, издадена на 25.06.2016 г., се установява,
че същата касае отчетен период 25.05.2016 г. - 24.06.2016 г., като с нея е
фактурирана еднократна такса от 14,90 лв., от която е приспадната отстъпка от
3,53 лв., а върху получената сума е начислено ДДС или общо сумата от 13,64 лв.,
11,59 лв. лизингова вноска и минали задължения в размер на 25,23 лв. или общо
сумата от 50,46 лв., платима до 10.07.2016 г.
От фактура, издадена на 25.07.2016 г., се установява,
че същата касае отчетен период 25.06.2016 г. - 24.07.2016 г., като с нея е
фактурирана еднократна такса от минус 2,50 лв., от която е приспадната отстъпка
от 1,00 лв., а върху получената сума е начислено ДДС или общо сумата от минус 4,25
лв., 11,59 лв. лизингова вноска и минали задължения в размер на 50,46 лв. или
общо сумата от 57,80 лв., платима до 09.08.2016 г.
От фактура, издадена на 25.08.2016 г., се установява,
че същата касае отчетен период 25.07.2016 г. - 24.08.2016 г., като с нея е
фактурирана еднократна такса от 0,00 лв. или общо сумата от 0,00 лв., 117,79
лв. – неустойка предсрочно прекратяване на договор, 81,13 лв. – вноски лизинг,
57,80 лв. – задължения от минал период или общо 256,72 лв., платими до
09.09.2016 г.
Към обсъдените по горе три фактури /от 25.05.2016 г.,
25.06.2016 г. и 25.07.2016 г./ са приложени данни за ползваните мобилни услуги,
от които е видно, че потребителят не е надхвърлят минутите, уговорени в
договора, в рамките на таксата /200 минути в национални мрежи/.
С оглед на така очертаната фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с претенции за установяване на
вземания по оспорена заповед – вземане за заплащане цена на предоставени
мобилни услуги с правна квалификация чл. 415, ал. 1, вр.
чл. 422 ГПК, вр. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, за
присъждане на вземане за неустойка с правна квалификация чл. 92 ЗЗД и за
присъждане на вземане за цена по договор за лизинг с правна квалификация чл.
345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД
Страните са се намирали в договорни отношения с
предмет предоставяне на електронни услуги. Ответникът е имал открита партида
при ищеца, по която е начислявана стойността на предоставените му услуги, вкл.
за процесния период. Той не е оспорил в хода на производство възможността за
ползване на договореното да е ограничена или възпрепятствана. Фактурирането
суми по партидата му за предоставени мобилни услуги са в рамките на уговорения
размер на месечната абонаментна такса. За установяване размера вземанията
ищецът е ангажирал четири фактури, три от които са относими към договора за
мобилни услуги. От тях се установя, че са ползвани мобилни услуги на стойност
23,03 лв. /размерът на вземането се установява от фактури от 25.05.2016 г.,
25.06.2016 г. и 25.07.2016 г., като с последната от фактурираните суми за
предните два периода е приспадната фактурирана еднократна такса/. В хода на
производството за погасяването на задължението не са ангажирани доказателства,
тежест на доказване за което носи ответника.
От изложеното следва, че претенцията за установяване
вземане за предоставени мобилни услуги е доказана до размера на сумата от 23,03
лв. като за горницата до 55,17 лв. /този размер е уточнен в молба от 18.01.2019
г. л. 27 – 29 от делото/ следва да се отхвърли.
Ищецът е заявил претенция за присъждане на неустойка във
връзка с предсрочно прекратяване на договорната връзка поради виновно
неизпълнение от страна на длъжника /неизпълнение на задължения за заплащане на
цената по договор за предоставяне на мобилни услуги/, като размерът ѝ е
редуциран в хода на производството до сумата от 38,22 лв.
В ангажирано по делото споразумение страните са
уговорили заплащането на неустойка в размер на стандартните месечни абонаметни
такси за срока на договора при прекратяване ползването на услугите по вина на
потребителя. По делото е налице неизпълнение на задължението за плащане цената
на предоставени мобилни услуги, което е дало основание на ищеца да прекрати
ползване на предоставените услуги от ответника.
Касае се до едностранно изявление при неизпълнение, с
което договора преустановява действието си от тук насетне, т. е. до разваляне
на връзка с периодично изпълнение. При такива договори /за периодично
изпълнение/ развалянето няма обратно действие и за минал период отношенията се
развиват съобразно правилото на чл. 79, ал. 1 ЗЗД /реално изпълнение, ведно с
обезщетение за забава/. За бъдещ период по договорната връзка кредиторът има
право на обезщетение за претърпените загуби и пропуснати ползи. Ако договорната
връзка е запазила действието си по нея кредитора ще престира,
което е свързано с направата на определени разходи, срещу което следва да
получи стойността им при пазарни условия. При разваляне желаната от него правна
промяна не би настъпила, при което той би си спестил и стойността на своята
престация. В този случай загубите за него биха били само разноските, сторени
след сключването на договора, които са станали безполезни и то само в тази
част, която няма отношение към миналия период /инвестиции в техника, работна
ръка, офиси и др./. Пропуснатите ползи за бъдещ период съставляват разликата
между цената на насрещната престация, която кредитора няма да получи и
стойността на своята, която няма да даде.
Казаното дава основание да се заключи, че
обезщетението при предсрочно прекратяване на договор за периодично изпълнение
не се съизмерява с неполучената цена за остатъка от срока на договора или в
рамките на определен остатък от срока. От прекратяването на договорната връзка
за мобилни услуги не се установяват преки или косвени загуби и пропуснати
ползи. Цената за остатъка от срока на договора не съставлява вреда от
неизпълнението, а получаването ѝ нахвърля типичната за неустойката
обезпечителна и санкционна функция. Така формулираната неустойка е нищожна
поради противоречието ѝ с добрите нрави, съобразно постановката на ТР №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Обстоятелството, че от начислената неустойка,
формирана от сбора на стандартните такси за остатъка от срока на договора,
ищецът претендира само част /сбора от три вноски/ не променя извода на съда.
Правната норма, на база на която е начислена претендирана като неустойка, е
недействителна, поради което и вземане в какъвто е да е размер изведено от нея,
не би било дължимо.
По изложените съображения съдът приема, че претенцията
за присъждане на вземане за неустойка в размер на 38,22 лв. е неоснователна.
Страните са се намирали в договорни отношения с
предмет временно и възмездно ползване на мобилни устройства. Ищецът е предал на
ответника за ползване мобилно устройство от посочен модел и марка, което е
удостоверено в ангажирания по делото договор. Ответникът се е задължил в
рамките на срока за ползване да заплаща на ищеца договорена цена /11,59 лв. на
месец за периода от 18.04.2015 г. до 18.02.2017 г./. Ищецът твърди, че
договорната връзка е прекратена, а вземанията по нея обявени за предсрочно
изискуеми, поради прекратяване на договора за мобилни услуги.
В договора за лизинг прекратяването на договора за
мобилни услуги е условие за настъпване предсрочна изискуемост на вземанията за
цена по договор за лизинг. Ответникът не е изпълнил задължението си за
заплащане на цената по договора за мобилни услуги, поради което ползването им е
прекратено. Съдът не споделя тезата на ищеца, че с прекратяване на договора за
мобилни услуги за длъжника по договора за лизинг възниква задължение за
заплащане на вноски с ненастъпил падеж.
По силата на договора за лизинг лизингодателят
предоставя за временно и възмездно ползване на лизингополучателя вещ. В рамките
на срока на действие на договорната връзка лизингополучателят има право да
ползва веща. Задължение за връщането ѝ за него възниква с прекратяването
на договора. Отново в рамките на срока на действие на договора лизингодателят е
задължен да предостави възможност безпрепятствено служене с вещта. Ако приемем,
че в рамките на срока на действие на договора лизингодателят може да обяви
вземанията по него за предсрочно изискуеми /това е отречено като възможност в
решение № 72/18.07.2017 г. по т. д. № 3310/2015 г. на II ТО на ВКС/, след получаване на изявлението му от длъжника той може да
продаде вещта и не дължи прехвърляне на собствеността ѝ, като такива
уговорки, както и предприетите действия въз основа на нея, следва да се
третират като прекратяване /разваляне/ на договорната връзка. По развалена
договорна връзка с периодично изпълнение кредиторът не може да търси цената за
остатъка от срока на договора, а само връщане на даденото по нея /връщане на
вещта/. От казаното следва, че с настъпване на основание за прекратяване на
договора за лизинг /прекратяване на договора за мобилни услуги/ договорната
връзка между страните преустановява действието си, като лизингодателят може да
търси единствено връщане на предоставената за ползване вещ, но няма вземане за
остатъка от цената за ползването по нея.
По изложените съображения претенцията на ищеца за
присъждане на вземане в размер на 81,13 лв. за периода м. август 2016 –след
прекратяване на договорната връзка до м. февруари 2017 г. – изтичане срока на
договора, следва да се отхвърли.
Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски. По
делото той е сторил разноски в размер на 783,05 лв. /205,00 лв. – разноски в
заповедното, 75,00 лв. – държавна такса в исковия процес; 180,00 лв. –
адвокатско възнаграждение; 300,00 лв. възнаграждение за особен представител/.
При изхода на спора от тези разноски в тежест на ответника следва да се възложи
сумата от 98,80 лв.
Ответникът не е заявил искане за разноски, на което
съдът да отговори с решението.
По делото ответникът е представляван от особен
представител, на който следва да се изплати възнаграждение в размер на 300,00
лв. от внесения депозит, за което се издаде РКО.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Б.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, че „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес гр. Софи,
ж. к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6 има вземане в размер на 23,03
лв. /двадесет и три лева и три стотинки/ - стойност на предоставена мобилна
услуга до номер ++359*********
за периода 25.04.2016 г. до 24.06.2016 г., ведно със законната лихва от
09.08.2018 г. до изплащане на вземането, предмет на издадена Заповед № 963 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.08.2018 г. по ч. гр. д. №
1644/2018 г. на РС Ловеч, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до сумата от 55,17 лв.
ОТХВЪРЛЯ
заявената от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес гр. Софи, ж. к.
„Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6 против Т.Б.Б., с ЕГН **********, с
адрес *** претенция с правна квалификация чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от
38,22 лв. /тридесет и осем лева двадесет и две стотинки/ - неустойка във връзка
с предсрочно прекратяване на договорната връзка поради виновно неизпълнение от
страна на длъжника.
ОТХВЪРЛЯ
заявената от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес гр. Софи, ж. к.
„Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6 против Т.Б.Б., с ЕГН **********, с
адрес *** претенция с правна квалификация чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл.
232, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 81,13
лв. /осемдесет и един лева тринадесет стотинки/ вноски по договор за лизинг от
18.03.2015 г. за периода август 2016 г. до февруари 2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т.Б.Б., с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес гр.
Софи, ж. к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от 98,80 лв.
/деветдесет и осем лева и осемдесет стотинки/ - сторени разноски според
уважената част от исковете.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. И.К. – особен представител на Т.Б.Б.,
възнаграждение в размер на 300,00 лв. /триста лева/ от внесения депозит, за
което се издаде РКО.
Присъдени
суми с решението могат са заплатят по сметка, открита на ищеца с IBAN: ***.
Решението
може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: