Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, ………….2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на шестнадесети януари две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Галина Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело № 2595 по описа за
2022 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба,
подадена от Н.Г.Б., ЕГН **********, постоянен адрес-***, чрез адв.А.,*** против
Ревизионен акт № Р-03000322000996-091-001/26.07.22г. на органи по приходите при
ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 203/19.10.22г. на Директора на дирекция
“ОДОП”-Варна, с който са му установени задължения за данък върху дохода по
чл.48 ал.2 ЗДДФЛ за 2019г. и 2020г. в общ размер на 859лв. и съответните лихви,
задължения за ДОО за самоосигуряващи се за 2019г. и 2020г. в общ размер на
3318.96лв. и съответните лихви, задължения за здравно осигуряване за самоосигуряващи се за 2019г. и 2020г. в общ
размер на 1698.04лв. и съответните лихви и задължения за универсален пенсионен
фонд за самоосигуряващи се за 2019г. и 2020г. в общ размер на 1121.28лв. и
съответните лихви.
Жалбоподателят твърди
в жалбата си, че обжалваният РА е незаконосъобразен и неправилен, издаден в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че изводите на органите
по приходите са изградени изцяло върху информацията, получена от „Еконт
експрес“ за размера на получените чрез оператора суми с наложен платеж, като не
е съобразено обстоятелството, че тези суми са получавани спорадично и не могат
да представляват основен източник на доход/приход, нито да обосноват
упражняването на дейност редовно и по занятие. Спорните продажби са осъществени
през м.04.2018г., м.11-12.2019г., м.01.2020г. и м.3.2020г., а обстоятелството,
че броят на пратките за някои от посочените периоди е голям не доказва
системност при осъществяване на дейността, а по-скоро спорадичност и случайност
на извършените продажби. Твърди и че приетото не може да съответства на закона.
Прието е, че е осъществявал търговска дейност като едноличен търговец и е трябвало
да води счетоводство, което не е направил, както и е прието, че не е представил
документи, които да обосновават извършените от него разходи за дейността, което
е невярно. Жалбоподателят твърди, че не е посочен какъв е предметът на дейност,
който той осъществява според органа по приходите, нито за това как следва да се
формира данъчната основа, като органът
по приходите не е изследвал изобщо въпросът дали и какви разходи е направил за
осъществяване на дейността, нито за това защо приема, че следва да се облага по
реда за ЕТ. Твърди, че необосновано е завишена данъчната ставка, с която се
облагат твърдяните доходи, като вместо да е 10% е определена на 15%, без да са
му признати каквито и да е разходи за дейността, въпреки че е представил такива
доказателства - договор за покупка-продажба с физическото лице Е.С.. За да е
възможно да извършва дейност „търговия“ е наложително отнякъде да е купил
стоката, която е станала предмет на последваща покупко-продажба, което
означава, че е извършил разход. Представеният договор отговаря на всички
изисквания за първичен счетоводен документ, поради което няма основание
разходът да не бъде признат. Твърди, че тази дейност не е осъществявана редовно
и по занятие, осъществявана е в изключително кратък период от време през двата
проверявани данъчни периода, поради което няма основание да се приеме, че това
е ставало редовно и по занятие, поради което както определената данъчна основа
за облагане на дохода по ЗДДФЛ, така и установените и начислени осигурителни
вноски за 2019 и 2020г. са неправилно установени, което налага отмяна на РА.
Твърди и че с оглед приетото, че е реализирал и доходи от авторски
възнаграждения, при които данъчната основа се определя по различен начин,
органът по приходите е бил задължен да определи данъчната основа за всеки един
вид доход и след това обща данъчна основа. Моли да бъде отменен оспореният РА и
да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., в писмена молба, поддържа
становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Моли на
дирекцията да бъдат присъдени направените по делото разноски. Прави възражение
и за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от
обжалване, поради което е допустима.
Обжалва се ревизионен
акт № Р-03000322000996-091-001/26.07.22г. на органи по приходите при ТД на
НАП-Варна, потвърден с Решение № 203/19.10.22г. на Директора на дирекция
“ОДОП”-Варна, с който на жалбоподателя са установени задължения за данък върху
дохода по чл.48 ал.2 ЗДДФЛ за 2019г. и 2020г. в общ размер на 859лв. и
съответните лихви, задължения за ДОО за самоосигуряващи се за 2019г. и 2020г. в
общ размер на 3318.96лв. и съответните лихви, задължения за здравно осигуряване
за самоосигуряващи се за 2019г. и 2020г.
в общ размер на 1698.04лв. и съответните лихви и задължения за универсален
пенсионен фонд за самоосигуряващи се за 2019г. и 2020г. в общ размер на 1121.28лв.
и съответните лихви.
От
заповед за възлагане на ревизия № Р-03000322000996-020-001/28.02.2022г.,
издадена на основание чл.112 и чл.113 ДОПК от началник на сектор при ТД на НАП
-Варна се установява, че е възложено извършване на ревизия на Н.Г.Б. от
инспектори по приходите, която да обхване задълженията за годишен и авансов данък
по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2019г. до 31.12.20г., за ДОО-за
самоосигуряващи, за здравно осигуряване- за самоосигуряващи се и за УПФ-за
самоосигуряващи се за периода от 01.01.2019г. до 31.03.2020г. и да завърши до
три месеца, считано от датата на връчване на ЗВР, която е връчена на 10.03.2022г.
електронно.
От
заповед № Д-47/14.01.2022г. се установява, че ревизията е възложена от
компетентен орган. За резултатите от ревизията е изготвен ревизионен доклад №
Р- 03000322000996-092-001/24.06.2022г., а въз основа на него е издаден РА, обжалван пред директора на дирекция “ОДОП” Варна при ЦУ на НАП, който с решение №
203/19.10.2022г. го е потвърдил, като е обсъдил и направените възражения в
жалба вх.№36655/15.08.22г., които е счел за неоснователни.
От събраните в хода на ревизията писмени доказателства – писмени
обяснения и доказателства, представени от жалбоподателя, от трети лица и
контролни органи във връзка с връчени искания за представяне на документи и
писмени обяснения, както и присъединени с протоколи на органи по приходите се
установява, че жалбоподателят е местно физическо лице по смисъла на чл.4 ал.1 ЗДДФЛ, няма регистрация като едноличен
търговец; през ревизирания период е бил собственик, съдружник и управител в
„Глобал инженеринг“ЕООД и „Бионис“ООД, семейно положение- женен, няма данни
през периода да е работил по трудови и/или приравнени на тях правоотношения; по
данни от ИС на НАП е подавал декларация по чл.50 ЗДДФЛ за периода 2019-2020г.
Въз основа на събраните доказателства при ревизията органите по приходите са
приели, че ревизираното лице няма задължение да води счетоводство съгласно
Закона за счетоводството в качеството си на физическо лице, а по отношение на
установената в хода на ревизията осъществявана стопанска дейност /продажба на
хранителни добавки, билки и масла/ е следвало да води счетоводна отчетност за
приходите и разходите от тази дейност, независимо, че няма регистрация като ЕТ
по търговския закон. В хода на ревизията не са установени данни за заведена
счетоводна отчетност. Установени са получени доходи от жалбоподателя за
извършени от него продажби на стоки /продажба на хранителни добавки, билки и
масла чрез куриерски фирми/ и приходи от авторски и лицензионни възнаграждения
/получени доходи от съставяне и продажба на кръстословици на Черно море прес/.
Органите
по приходите са приели, че с оглед регулярния характер на извършените продажби е
осъществявана от жалбоподателя стопанска дейност, извършвана по занятие с цел
реализиране на приходи, респ. доходи, и е следвало да води счетоводна отчетност
за приходите и разходите от дейността и формирания финансов резултат от тази
дейност като икономически субект /предприятие по смисъла на ЗСч/ на базата на
съответните първични счетоводни документи.
От
жалбоподателя са декларирани приходи, респ. доходи от стопанска дейност за
2019г. - 7604лв. и за 2020г. - 4269.44лв.
От
ГДД по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ вх. № 0300И1004028/05.11.2021г. се установява, че за
данъчен период 01.01.2019г. - 31.12.2019г. в приложение № 2 „Доходи от
стопанска дейност като едноличен търговец“ жалбоподателят е декларирал общо
приходи - 7604 лв., в т.ч. нетни приходи от продажби - 7604 лв.; общо разходи -
7300 лв.; счетоводна печалба - 304лв.; данъчен ФР /данъчна печалба/ - 304 лв.; облагаем
доход - 304 лв., задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО - 403.62 лв.; годишна
данъчна основа /ГДО/ за доходи от дейност като ЕТ - 0.00 лв.; данък върху ГДО -
0.00 лв.; внесен данък - 0.00 лв. В приложение 3 в ГДД за 2019г. са декларирани
доходи от друга стопанска дейност в размер на 2410лв.
Относно
декларираните разходи за дейността в размер на 7300 лв. органите по приходите
въз основа на събраните при ревизията доказателства са приели, че не са
документално обосновани - липсват данни за заведено счетоводство, не са
представени изисканите по надлежния ред първични счетоводни документи,
счетоводни регистри и други документи за доказване на извършените разходи през
2019г., поради което не са признали същите за данъчни цели при определяне на
финансовия резултат за данъчния период. Сумата на декларираните приходи от
дейността за периода съвпада с предоставената информация от „Еконт експрес“ за
размера на получените суми по наложен платеж и пощенски парични преводи за
отчетния период.
Предвид
установеното и на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, във връзка с чл.26, ал.1 и чл.28,
ал.1 от ЗДДФЛ е определена данъчна основа за получените доходи от дейност като
ЕТ през 2019г., а именно данъчна основа за доходи от дейност като ЕТ - 7604 лв.;
задължителни осигурителни вноски - 3224.80 лв.; годишна данъчна основа за
доходи от дейност като ЕТ, определена по реда на чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ /след
приспадане на задължителните осигурителни вноски, които ЗЛ като самоосигуряващо
се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на КСО
и ЗЗО/ - 4379.20 лв.; установен годишен размер на данъка върху доходите като ЕТ
за 2019г.- 656лв./ставка по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ от 15 %/, данък за внасяне - 656
лв., като е начислена и дължимата лихва.
От
ГДД по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ вх. № 0300И1004027/05.11.2021г. се установява, че
за данъчен период 2020г. в приложение № 2 „Доходи от стопанска дейност като
едноличен търговец“ жалбоподателят е декларирал общо приходи - 4269 лв., в т.ч.
нетни приходи от продажби - 4269 лв., общо разходи - 4250 лв.; счетоводна
печалба - 19.44 лв.; данъчен ФР /данъчна печалба/ -19.44 лв.; облагаем доход -
19.44 лв.; задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО - 132.18 лв.; годишна
данъчна основа /ГДО/ за доходи от дейност като ЕТ - 0.00 лв.; данък върху ГДО -
0.00 лв.; внесен данък - 0.00 лв. В приложение №3 в ГДД за 2020г. са
декларирани доходи от друга стопанска дейност в размер на 760лв.
Сумата
на декларираните приходи от дейността за периода съвпада с предоставената
информация от „Еконт експрес“ за размера на получените суми по наложен платеж и
пощенски парични преводи за отчетния период.
Предвид
липсата на представени първични счетоводни документи, счетоводни регистри и други
документи за доказване на извършените разходи през 2020г., органите по
приходите са приели, че декларираните разходи за дейността в размер на 4250 лв.
не са документално обосновани и не следва да бъдат признати за данъчни цели при
определяне на финансовия резултат за данъчния период, поради което и на основание
чл.26, т.2 от ЗКПО вр. чл.26, ал.1 и чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ е определена данъчна
основа за получените доходи от дейност като ЕТ през 2020 г. - 4269 лв.; задължителни осигурителни вноски
-2913.48 лв.; годишна данъчна основа за доходи от дейност като ЕТ, определена
по реда на чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ /след приспадане на задължителните осигурителни
вноски, които ЗЛ които самоосигуряващо се лице е задължено да прави за
данъчната година за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО/ - 1355.52 лв.; годишен
размер на данъка върху доходите от дейност като ЕТ за 2020г., съгласно чл.48,
ал.8 от ЗДДФЛ- 203 лв., в т.ч. данък върху доходите от дейност като ЕТ - 203
лв.; внесени суми по разчетите за ДД- 0.00
лв.; данък за внасяне 203 лв., като са
начислени и съответните лихви.
Определен
е при ревизията облагаем доход по периоди- за 2019г.- 9050лв. и за 2020г.-
4725.44лв. Установени са и задълженията за дължимите осигурителни вноски за фонд
ДОО за самоосигуряващи се, фонд ДЗПО – УПФ и здравноосигурителните вноски за
самоосигуряващи се, като са начислени и съответните лихви.
В
с.з. от жалбоподателя са представени 2 бр. предавателни протоколи за продажба
на билкови хранителни добавки с описани в тях продукти с единична цена, брой,
сума, с обща стойност 6200лв., съответно 5860лв., подписани от предал и приел,
като е посочено в първия - Одрин, 07.02.2019г., а в другия Одрин, 14.03.2019г.
При
така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице, в срока по чл.156 ДОПК и след изчерпване на възможността за
обжалване по административен ред, поради което се явява допустима. Разгледана
по същество, съдът намира следното:
При извършване на
задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е
възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок.
Ревизионният акт е
издаден от компетентни органи- орган по приходите, възложил ревизията и
ръководителя на ревизията, в предвидената от закона форма и определя данъчни
задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният
акт не страда от пороци водещи до неговата нищожност. Заповедите за възлагане
на ревизия, РД и РА са подписани от посочените в тях издатели с квалифициран
електронен подпис по чл.13 ал.3 ЗЕДЕУУ, приравнен на саморъчен-чл.13 ал.4
ЗЕДЕУУ.
Органите по приходите не
са признали декларираните от жалбоподателя разходи в подадените от него ГДД по
чл.50 ЗДДФЛ, вследствие на което са му установили допълнителни задължения за данък
върху доходите, както и за ДОО за самоосигуряващи се, здравно осигуряване за
самоосигуряващи се и за УПФ за самоосигуряващи се за 2019г. и 2020г. и
съответните лихви.
Жалбоподателят твърди,
че неоснователно органите по приходите са приели, че е упражнявал стопанска
дейност, редовно и по занятие, въз основа на данните от Еконт експрес за
извършени от него инцидентни продажби на стоки.
Твърденията му са
неоснователни. Изводите на органите по приходите не се основават на информацията,
получена от „Еконт експрес“ЕООД, а на декларираните данни от ревизираното лице-
в писмените му обяснения и подадените от него ГДД по чл.50 ЗДДФЛ.
В подадените ГДД по
чл.50 ЗДДФЛ жалбоподателят е декларирал, че е самосигуряващо се лице по смисъла
на КСО, а в приложение №2 - доходи от стопанска дейност като едноличен
търговец, съответно за 2019г.-7604лв. и за 2020г.- 4269.44лв.
Получените доходи
изрично е декларирал и в писмените обяснения, дадени във връзка с извършвана му
проверка, както и в хода на ревизионното производство. Декларираните приходи
съответстват на посочените суми от „Еконт експрес“ЕООД и се установяват от
представените от дружеството справки. Същите не са оспорени от жалбоподателя.
Напротив-тези данни са изрично декларирани от него.
Безспорно се установи,
че жалбоподателят е извършвал продажба на стоки. В случая извършените продажби
не се и оспорват. Същите се установяват по безспорен начин от събраните в хода
на ревизията доказателства и декларации на жалбоподателя. Извършените продажби
нямат инцидентен характер, същите са извършвани системно, като предвид и
количествата на продаваните стоки тази дейност е търговска и по занятие по
смисъла на чл.1 ТЗ. Изрично жалбоподателят е декларирал доходи от стопанска
дейност като ЕТ.
Органите по приходите
не са признали декларираните разходи за дейността, предвид това, че не са
документално обосновани.
Не са налице каквито и
да било доказателства за направените разходи от жалбоподателя във връзка с
декларираните приходи. Договор, какъвто твърди в жалбата си, че е налице
жалбоподателят, не е представен по делото. По делото са представени 2 бр.
предавателни протокол за продажба на билкови хранителни добавки. В тези
протоколи са описани продукти с единична цена, брой, сума, и посочена обща
стойност 6200лв., съответно 5860лв. Посочено е, че са подписани от предал и
приел, но липсват индивидуализиращи данни на лицата, между които е извършено
приемо-предаването, доказателства за реално заплащане на посочената в тях сума
и предаване на описаните стоки. Посочено е в протоколите Одрин, но митнически
декларации за внасяне на стоки не са представени. Посочените суми в протоколите
не съответстват и на декларираните в ГДД по ЗДДФЛ. Представените по делото
протоколи не отговарят на изискванията за какъвто и да е документ, поради
липсата на индивидуализиращи данни на лицата, за които се твърди, че са страни
по тях, или по някакви правоотношения.
Наличието на
документална обоснованост е основание за доказване на стопанските операции. В
случая не се установи разходите, декларирани от жалбоподателя да са извършени.
Доказателства, които да ги установяват не са представени от жалбоподателя нито
в ревизионното, нито в съдебното производство, поради което не може да се
провери редовността на издаден документ, доказващ извършения разход, т. е. дали
същият е действително издаден за реално осъществена сделка. Жалбоподателят е
задължен да докаже, че разходът е действителен. За да бъде осъществен
фактическият състав на принципа от ЗСч – „документална обоснованост“, за да
могат отчетените от разходи да се признаят за текущи, водещи до намаляване на
финансовия резултат следва да бъде установено в какво се състои услугата, каква
документация е изготвена, обективното изпълнение на услугите, за които е
платено, което в настоящия случай не е извършено.
В случая са отчетени
разходи, които не са документално обосновани чрез първичен счетоводен документ,
отразяващ вярно стопанската операция и тези разходи не следва да бъдат
признавани за данъчни цели.
С оглед гореизложеното
правилно и законосъобразно органите по приходите на основание чл.26, т.2 ЗКПО не
са признали декларираните разходи за дейността, тъй като не са представени
каквито и да било доказателства, които да ги удостоверяват.
Такива не са
представени и пред съда.
Правилно и законосъобразно
е определен и размера на дължимия данък върху доходите по чл.48 ал.2 ЗДДФЛ.
Годишната данъчна
основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец за облагане с
данък върху дохода е определена, съобразно изискванията на чл.28 ал.1 ЗДДФЛ,
като облагаемият доход по чл.26 за данъчната година /деклариран от
жалбоподателя в ГДД по чл.50 ЗДДФЛ- Приложение №2/ е намален с вноските, които
самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя
сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното
осигуряване.
Облагаемият доход за определяне
на задължителните осигурителни вноски за ДОО-самоосигуряващи се, здравно
осигуряване- самоосигуряващи се и УПФ-самоосигуряващи се е определен за 2019г.-
9050лв. и 2020г.- 4725.40лв. За 2019г. осигурителният доход включва
декларирания доход от стопанска дейност като ЕТ- 7604лв. и доход от 1446лв.-
авторски и лицензионни възнаграждения. Сумата от 1446лв. представлява декларирания
доход в ГДД по чл.50 ЗДДФЛ, Приложение №3 - 2401лв. намален с 40% разходи за
дейността, съгласно чл.29, ал.1, т.2, б.“б“ ЗДДФЛ. За 2020г. по същия начин е
определен облагаем доход- 4269.44лв.-деклариран доход от стопанска дейност като
ЕТ и 456лв. от авторски и лицензионни възнаграждения. Доходът от 456лв.
представлява декларираният от лицето в размер на 760лв., намален с 40% признати
разходи за дейността.
При определяне размера
на задължителните осигурителни вноски са съобразени както минималния
осигурителен доход, върху който се дължат, така и декларираното от лицето
обстоятелство, че дейността е упражнявана два месеца за съответния данъчен
период /2019г.; 2020г./ при определяне на допълнително дължимите вноски в
резултат на годишно изравняване.
С оглед гореизложеното
РА е правилен и законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на
спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на основание чл.161, ал.3 ДОПК на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение,
изчислено по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 1152.86 лв.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Г.Б., ЕГН **********, постоянен
адрес-***, чрез адв.А.,*** против Ревизионен акт №
Р-03000322000996-091-001/26.07.22г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна,
потвърден с Решение № 203/19.10.22г. на Директора на дирекция “ОДОП”-Варна.
ОСЪЖДА Н.Г.Б., ЕГН **********, постоянен адрес-*** да заплати на
Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на
1152.86лв.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: