Решение по дело №1193/2020 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 260013
Дата: 5 февруари 2021 г. (в сила от 4 март 2021 г.)
Съдия: Боян Христов Косев
Дело: 20204230101193
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                            260013

гр. Севлиево, 05.02.2021 г.

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЕВЛИЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на четиринадесети януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ

 

при секретаря ИВЕЛИНА ЦОНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1193 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба на МБАЛ „Света Анна" - София АД, ЕИК *********, с адрес на управление: град София, ж.к. Младост, ул. ,Димитър Моллов" 1, предявена срещу Г.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***.

Ищецът твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата 537,60 лева, представляваща дължима стойност за медицински услуги, във връзка с оказана на ответника болнична помощ в МБАЛ „Света Анна" - София АД през периода 28.03.2018 г. - 30.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й плащане, както и за направените по делото разноски. По предявеното заявление било образувано ч. гр. дело № 782/2020 г. по описа на РС-Севлиево, и била издадена заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правото на вземане за посочената сума.

Ищецът излага, че ответникът постъпил в Клиника по неврохирургия на МБАЛ „Света Анна" - София АД на 28.03.2018 г. и е изписан на 30.03.2018 г., като към този момент не бил здравноосигурен. Твърди,  че на ответника е изпълнен целият алгоритъм на лечение по Клинична пътека № 208 –„Консервативно лечение при леки и средно тежки черепно -мозъчни травми” за периода 28.03.2018 г.-30.03.2018 г. на обща стойност 537,60 лева, която последният следвало да заплати на лечебното заведение. Претендира направените разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, в който искът се оспорва с твърдения, че нямало доказателства за посочения период да са извършени конкретни медицински действия, както и да е изпълнен целия алгоритъм по клиничната пътека. Твърди, че към момента на престоя му в болничното заведение е бил с непрекъснати здравноосигурителни права.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и с определение от 16.08.2019 г. за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията помежду им е отделен факта, че в периода 28.03.2018 г. - 30.03.2018 г.  ответникът е хоспитализиран и лекуван при ищеца по клинична пътека № 208 "Косервативно лечение при леки и средно тежки черепно-мозъчни травми".

Приета е епикриза № 336 на Г.Г.К., ЕГН **********, издадена от МБАЛ „Света Анна" - София АД с окончателна диагноза КП 208, НКБ 10 – S 06.0.X-71 – Мозъчно сътресение. Контузия на главата. Личностно разстройство. В епикризата е посочено, че пациента първоначално постъпва в Спешно отделение на  МБАЛ „Света Анна" - София АД като неизвестен пациент , воден при екип на ЦСМП – намерен викащ , паднал в река около кв. „Дружба“, изваден от пожарната. Докаран с тежко измръзване, неконтактен, издаващ неразбираеми звуци, психомоторно-превъзбуден. Незабавно започнати реанимационни мероприятия, пълен мониторинг. Активна борба с хипотермията, вливане на водно-солеви разтвори. Кислородотерапия, седация от дежурен реаниматор.

Установява се от справка от Националната агенция за приходите, че към 26.03.2018 г. Г.Г.К., ЕГН ********** е с прекъснати здравноосигурителни права.

Установява се от удостоверение от Националната агенция за приходите, че към 29.03.2018 г. Г.Г.К., ЕГН ********** е с непрекъснати здравноосигурителни права.

От приложеното за послужване частно гражданско дело № 782 по описа за 2020 г. на РС- Севлиево, се установява, че ищецът МБАЛ „Света Анна" - София АД  се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за  сумата 560 лева – главница, представляваща медицински услуги за оказана болнична помощ на длъжника за периода 28.03.2018 г. – 30.03.2018 г..

По отношение на установителния иск, с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. 109 ЗЗО.

На първо място, следва да се посочи, че предявения установителен иск е допустим, тъй като в производство по чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за сумата 560 лева, поради което разполага с изпълнително основание. При подадено възражение срещу издадената заповед, заявителят следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда за установяване на вземането си, който срок е спазен. Тъй като ищецът е предявил установителен иск за част от вземането (537.60 лева) по издадената по ч. гр. д. № 782/2020 год. по описа на СРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, то исковият съд в случая не е компетентен обезсили частично издадената заповед, тъй като иск за установяване на част от вземането изобщо не е предявен за да може да се прилага разпоредбата на чл. 232 или чл. 233 ГПК за частично оттегляне или отказ на иска от ищеца и за прекратяване на исковото производството в съответната част. В случая компетентен обезсили издадената заповед за изпълнение по отношение на непредявената част от вземането е заповедният съд съобразно разпоредбата на чл. 415, ал. 5 ГПК.

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. 109 ЗЗО за установяване съществуването на оспорено от претендирания длъжник вземане за сумата 537,60 лв. – главница, представляваща стойност на за медицински услуги, във връзка с оказана на ответника болнична помощ за периода 28.03.2018 г. - 30.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й плащане.

Ищецът извежда съществуването на съдебно предявеното субективно права при твърденията да е извършил за процесния период на ответника медицински услуги, а ответникът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, което е следвало да стори поради това, че е лице чиито здравноосигурителни права са били прекъснати.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи вземанията факти, а именно: че спорното право е възникнало в твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани с оказана на ответника медицинска помощ за процесния период, че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, както и че в този период ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, за което обстоятелство е бил информиран при хоспитализирането му, включително е бил информиран  за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти и болничната помощ.

В случая не се установява при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, за което обстоятелство е бил информиран при хоспитализирането му, включително е бил информиран  за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти и болничната помощ.

Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 2 ЗЗО неосигурените лица по този закон заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните им медицински и други услуги по чл. 82 ЗЗО, а съгласно  чл. 109, ал. 1-3 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ; здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват, при условие че лицето е заплатило всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 60 месеца; здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски по ал. 2, като сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват.

Ищецът твърди, че за процесния период /28.03.2018 г. – 30.03.2018 г./, в който на ответника е предоставена медицинска помощ е бил с прекъснати здравноосигурителни права. Макар според представената от ищеца справка от НАП ответникът Г.Г.К. към дата 26.03.2018 г. да е посочено като лице с прекъснати здравноосигурителни права, то според представеното от ответника удостоверение от НАП към дата 29.03.2018 г. ответникът е с непрекъснати здравноосигурителни права, т.е. за периода на хоспитализиране същият е бил здравноосигурен. Искът следва да бъде отхвърлен, защото при наличието на представени доказателства, че ответникът е бил с непрекъснати здравноосигурителни права, то не са налице предпоставки да бъде ангажирана отговорността му за заплащане на сумата по клинична пътека. В производството ищецът не установи, при условията на пълно /извън всякакво съмнение/ и главно доказване, че ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права. В този смисъл, в настоящото производство, в съответствие с общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, съдът намира за недоказано това обстоятелство.

На следващо място според постоянната съдебна практика /обективирана в определение № 378/14.04.2016 по дело № 903/2016 на ВКС, IV г. о и др./ разпоредбите на ЗЗО не следва да се разглеждат изолирано от останалите разпоредби в закона, касаещи правата на пациентите. Съществува връзка ("корелация") между правото на пациента по чл. 86, ал. 2, т. 6 от ЗЗ да бъде информиран за всички услуги и цени в лечебното заведение, и задължението му по чл. 109, ал. 1 от ЗЗО за заплащане на оказаната му медицинска помощ ако е с прекъснати здравноосигурителни права. Пациентът следва да е наясно с цената, която ще бъде длъжен да заплати за оказаното му лечение, за да може да прецени /и с оглед на цената/ дали иска предоставянето на медицинската услуга или не. Макар с определението по чл. 140 ГПК на ищеца да беше указано, че не сочи доказателства да е информирал ответника за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти и болничната помощ, последният не ангажира такива.

В този смисъл е безпредметно да се обсъждат останалите предпоставки на предявения иск тъй като не са от естество да променят формирания краен извод за неоснователност на предявения иск.

Съгласно указанията, дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

При този изход на спора право на разноски се пораждат за ответника по иска, който доказва извършени за исковото производство разноски в размер на 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 26.11.2020 г.

Така мотивиран, СЪДЪТ

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от МБАЛ „Света Анна" - София АД, ЕИК *********, с адрес на управление: град София, ж.к. Младост, ул. ,Димитър Моллов" 1, иск, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. 109 ЗЗО, за признаване за установено, че Г.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, му дължи сумата 537,60 лв. (петстотин тридесет и седем лева и шестдесет стотинки)- главница, представляваща стойност на за медицински услуги, във връзка с оказана на ответника болнична помощ за периода 28.03.2018 г. - 30.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 12.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума в производството по ч. гр. д. № 782/2020 год. по описа на РС Севлиево, е издадена заповед за изпълнение.

ОСЪЖДА "МБАЛ „Света Анна" - София АД, ЕИК *********, с адрес на управление: град София, ж.к. Младост, ул. ,Димитър Моллов" 1, да заплати на Г.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 300 лв. (триста лева) – разноски за производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: