Р Е Ш Е Н И Е
№ 882 / 9.11.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
Съд – Пазарджик, X състав, в открито съдебно заседание на седми октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Мариана Шотева
Членове:
1. Георги Видев
2. Красимир Лесенски
при
секретаря Я. В. и с участието на прокурора Станка Димитрова, като разгледа докладваното
от съдия Видев касационно административнонаказателно дело № 986 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано
по касационна жалба на Й.Г.Н. против Решение № 120 от 05.08.2020 г.,
постановено по нахд № 405/2019 г. по описа на Районен съд – Велинград. С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 19-0367-001262 / 12.09.2019
г. на началника на Районно управление – Велинград към Областна дирекция на МВР
– Пазарджик, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл.
174, ал. 3, пр. 1 от същия закон на Н. е наложена глоба в размер на 2 000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
С жалбата се излагат доводи за нарушение на
материалноправните разпоредби при постановяване на обжалваното решение. Моли се
то да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление. Жалбата
се поддържа и от процесуалния представител на касатора в проведеното съдебно
заседание.
Ответникът – Районно
управление – Велинград при Областна дирекция на МВР – Пазарджик – не изпраща представител в
проведеното открито съдебно заседание. Не изразява становище по правния спор.
Прокурорът дава заключение за неоснователност
на жалбата, като също счита решението на първоинстанционния съд за правилно и
законосъобразно. Предлага касационният съд да го остави в сила.
Настоящият състав, след извършената проверка
на прилагането на материалния закон от първоинстанционния съд счита, че съдът правилно
е приел за установено извършването от касатора на вмененото му административно
нарушение, а именно – отказът на лицето в качеството му да водач на МПС да му
бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство. Този
отказ се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Правилен е изводът на съда и съответно са
неоснователни възраженията на касатора, че установеният отказ за проверка с
техническо средство сам по себе си представлява административно нарушение, като
е ирелевантен въпросът дали след него водачът ще даде или не кръвна проба или
ще бъде изпробван с доказателствен анализатор. Това безспорно следва от
нарушената разпоредба на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата,
съдържаща и санкцията за извършеното нарушение. Разпоредбата предвижда
следното:
Чл. 174. (3) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в
сила от 26.09.2017 г.) Водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.
Видно от разпоредбата е, че първата
диспозиция (предложение), която е нарушена в случая е отделена от останалите
със съюзите „и/или“, както и само „или“. Това безспорно означава, че е напълно
достатъчно осъществяване на диспозицията, предвиждаща отказ на водач на МПС да
му бъде извършена проверка с техническо средство, за да е налице
административно нарушение. Затова е напълно ирелевантно дали нарушителят е
подписал издадения му талон за медицинско изследване или дори дали такъв изобщо
му е бил издаден, доколкото нарушителят няма право да избира начина, по който
да бъде изпробван за употреба на алкохол.
Ирелевантни са и възраженията на
жалбоподателя, че е нарушен реда за установяване на административното
нарушение, предвиден в Наредба за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Действително чл. 3 от същата предвижда издаване на талон за изследване при
съставяне на АУАН за установена с техническо средство концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда. В тази връзка чл. 3а, т. 1 от наредбата (цитиран в
обжалваното решение) предвижда следното:
Чл. 3а. (Нов – ДВ, бр. 81 от 2018 г.)
Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни
аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато:
1. лицето откаже извършване на проверка с
техническо средство или тест;
Но смисълът на разпоредбите на чл. 3 и чл.
3а, т. 1 от наредбата е независимо от осъществения от водача отказ за проверка
с техническо средство, отново да му бъде предложено посредством издаване на
талон за медицинско изследване да бъде установена концентрацията на алкохол в
кръвта му. В никакъв случай издаването на талона, удостоверяващ повторната
покана за проверка, не означава, че нарушителят има право да избира начина на
проверката и да бъде оневиняван за отказа си да бъде изпробван с техническо
средство, ако се съгласи да даде кръвна проба. Подобно тълкуване е
незаконосъобразно и тъй като би противоречало на закона и би означавало, че с
подзаконов акт се отменя законовият състав, предвиждащ осъществено
административно нарушение с факта на установения отказ за проверка с техническо
средство.
Затова, като е потвърдил наказателното
постановление районният съд е спазил относимия материален закон.
На основание чл. 218, ал. 2 от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН касационният съд намира, че решението на
първоинстанционния съд е валидно и допустимо и тъй като е и материално
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед гореизложеното Административен съд,
гр. Пазарджик
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 120 от 05.08.2020 г.,
постановено по нахд № 405/2019 г. по описа на Районен съд – Велинград, с което
е потвърдено Наказателно постановление № 19-0367-001262 / 12.09.2019 г. на
началника на Районно управление – Велинград към Областна дирекция на МВР –
Пазарджик, с което постановление за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от същия закон на Й.Г.Н. е наложена глоба в
размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
Решението е окончателно.
Председател:/П/
Членове: 1./П/
2./П/