№ 44
гр. Ямбол, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Николай Енч. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20222300500055 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на М.Д.Я., против Решение
№407/08.12.2021 г., постановено по гр. д. №2536/2021 г. по описа на ЯРС, с което съдът е
отхвърлил предявения от М.Д.Я. срещу „ЗАД Армеец" АД гр София, с ЕИК-*********, иск
да бъде осъдено дружеството да заплати на ищцата сумата от 5000 лв., частична претенция
от 25000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат
на настъпило на 19.08.2016 г. пътнотранспортно произшествие, довело до смъртта на дядо й
М.Я.И. на *** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.08.2016 г. до
окончателното изплащане. В жалбата се сочи, че решението е неправилно - постановено при
нарушаване на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Сочи се, че съдът
неправилно приел, че в хода на производството не било установено, че причинените
морални болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите
за тази родствена връзка и че не е обосновано в достатъчна степен основанието за
изключение от разрешението залегнало в ПП № 4/1961 г. на ВС и ПП 5/1969 г. на ВС, че в
случай на смърт право на обезщетение имат най-близките на починалия. Твърди се, че в
новата съдебна практика на ВКС /напр. решение № 310 от 06.02.2019 година по т. дело №
2429/2017 година на второ т. о./ се приемало, че настъпването на застрахователното събитие
преди приемане на TP № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК, не отнема
материалноправната легитимация на лицата от т. нар. "разширен кръг" да получат
обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техен родственик. От
друга страна, в хода на делото били изслушани свидетелски показания, с които в условията
на пълно и главно доказване по безспорен начин се доказали търпените от ищцата
неимуществени вреди. Сочи се, че по делото безспорно се установило, че смъртта на дядо й
е била изключителен шок за ищцата, като и към настоящия момент тя все още не може да
преживее загубата му. По подробни съображения посочени в жалбата се претендира отмяна
на решението, и уважаване на предявения по делото иск в пълен размер, както и присъждане
на всички направени по делото разноски.
В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че
атакуваното решение не страда от пороците посочени в същата. Твърди се, че правните
1
изводи на съда съответстват на събраните по делото доказателства. Сочи се, че по делото не
е установено наличието на предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в полза на ищцата, тъй като не били доказани отношения между нея и пострадалия
приживе, които да представляват изключение, да се характеризират с близост и
привързаност, надхвърлящи обичайните такава при характерните отношения между дядо и
внучка. Не били установени и търпени от страна на ищцата болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и трайност обичайните такива при загуба на близък родственик.
Първоинстанционният съд правилно бил приел, че в случая не е налице тази
изключителност, която ВКС визира в тълкувателното си решение. Претендира се по
подробни съображения посочени в отговора, потвърждаване на първоинстанционното
решение, с произтичащите от това законни последици и присъждане на разноски пред
въззивната инстанция. Претендира се в условията на евентуалност, в случай че се приеме, че
исковите претенции са основателни, да се определят размери на обезщетенията, съобразно
текста на чл. 493а от Кодекса за застраховането. Направено е и възражение за принос на
пострадалия М.И. за настъпване на вредоносния резултат.
В с.з. въззивницата не се явява и не изпраща представител. В писмено становище,
депозирано от пълномощника й, поддържа жалбата.
В с.з. въззиваемата страна не изпраща представител. В писмено становище,
оспорва жалбата.
За да се произнесе, от фактическа страна съдът установи следното:
По делото предмет на разглеждане са претенции за неимуществени вреди, с правно
основание чл.226 ал.1 от КЗ отм. вр. §22 от КЗ, претендирани, като следствие от ПТП,
против „ЗАД Армеец"АД гр.София - застраховател на прекия причинител на смъртта на
дядото на ищцата.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, покриващо
фактическия състав на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, тъй като „ЗАД Армеец"АД гр.София е застраховател по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", сключена по отношение на МПС марка "Тойота",
модел "Авенсис" с peг. № У 6465 АС, валидна към датата на произшествието.
Страните по делото не спорят, а и от събраните по делото доказателства, се
установява, че с Присъда №73/25.06.2018 г., постановена по НОХД №150/2018 г. по описа
на ЯОС, влязла в сила на 11.07.2018 г., ЯОС е признал подсъдимия Д.Д.Д. за виновен в това,
че на 19.08.2016 г., около 19,30 часа, в гр.Ямбол, в ж.к.„Г.Бенковски", на кръстовище,
образувано между ул.„Преслав" и улицата, водеща към фирма „Сакарела" ООД, при
управление на лек автомобил „Тойота Авенсис" с peг. № У 6465 АС, е нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в чл.50, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил
смъртта на М.Я.И., настъпила на *** г.
От изслушаната пред първата инстанция САТЕ и разпита на вещото лице в съдебно
заседание, се установява, че на 19.08.2016 г. около 19.30 ч. в гр. Ямбол, в к-с „Г.Бенковски"
по ул. „Преслав" се е движел велосипед, управляван от М.Я.И., като движението на
велосипеда се е извършвало в лявото платно на дясната лента за движение в посока от
изхода за с.Веселиново, към ЧГЧ на гр.Ямбол, при дневни условия, добра видимост,
слънчево време, сухо асфалтово покритие, запазено, маркировка М3- „единична прекъсната
линия", със скорост около 25 км. в час и действащ пътен знак № Б3 „път с предимство". По
същото време , при същите пътни и метеорологични условия на изхода към ул. „Преслав" от
уличната отсечка за базата за „Сакарела", „Маги" и изхода от бензиностанция „Омакс" се
движил лек автомобил марка „Тойота Авенсис" с рег. № У 6465 АС с водач Д.Д.Д. и
пътничка. Водача на процесния автомобил, след като заредил гориво, предприел движение
за навлизане по ул. „Преслав", като спрял на действащия в пътния участък пътен знак № Б2
„Спри ! Пропусни движещите се по път с предимство". След това, управлявания от него
автомобил потеглил плавно, като предприел маневра завой наляво за навлизане в платното
за движение в посока към с. Веселиново. При движението си чува удар в задната част на
автомобила и спира аварийно. Настъпил е удар между двете ППС-та, като за автомобила
удара бил страничен, изразен в областта на ляв праг, под задна лява врата, а за велосипеда
бил челен в предната гума. В следствие на настъпилото ПТП била причинена смъртта на
велосипедиста М.Я.И., а на велосипеда и автомобила били нанесени материални щети.
Скоростта на движение на автомобила, била около 19 км. в час, а скоростта на движение на
велосипедиста в момента на удара с автомобила била около 25 км. в час. Ударът за лек
2
автомобил „Тойота" бил настъпил отзад в ляво, в областта на заден ляв калник, под
прозореца на багажника в ляво, където била открита лайсна огъната вертикално на около 4,5
см. от десен край на прозореца. Ударът за велосипедиста бил в предна част на челен в
областта на предната гума и кормило. Вещото лице определило, че опасната зона при
движение на велосипедиста със скорост около 25 км. в час, при конкретните пътни и
атмосферни условия била около 14 м. Причина за настъпването на ПТП било навлизането на
автомобила с път с предимство, като водача на същия не бил преценил разстоянието до
приближаващото го ППС. В тази връзка дял за настъпилото ПТП имал и велосипедиста,
който би следвало да се движи най -дясно на платното за движение. От техническа гледна
точка при идентична пътна ситуация, при движение на ППС с изчислените скорости,
траекторията на движение на автомобила по същото време, при движение на велосипедиста
в дясната лента на дясното платно за движение с изчислената скорост на движение не би
настъпило ПТП, като двете ППС щели да се разминат.
Видно от препис извлечение от Акт за смърт №** г. на Община Ямбол, М.Я.И. е
починал на *** г. След смъртта си същия е оставил за свои законни наследници: съпруга,
три дъщери и петима синове, като един от синовете е Д.М.Я. /Удостоверение за наследници
№ГС/02-009077/24.08.2016 г./. Ищцата М.Д.Я. е внучка на М.Я.И., тъй като е дете на
неговия син Д.М.Я. /видно от представеното пред ЯРС удостоверение за родствени връзки
изх.№ГС/02-000764/29.01.2021 г. на Община Ямбол/.
По искане на ищцата, пред ЯРС са били събрани гласни доказателства:
Свид. Т.Т. сочи, че познава М.Д. от 25 години, тъй като живеел в същия квартал,
където живеела и тя, и били съседи. Познавал и дядо й М.Я., който живеел през две улици,
на около 500-600 метра от къщата на М. и баща й. М. живеела при баща си Д., а другите й
сестри били женени и живеели на други места, като свидетелят ги бил виждал през около 5-
6 месеца. Според свидетеля М. имала връзка с дядо си, защото го виждала всеки ден. М. бил
пенсионер, последно работел като гледал животни. Ходел с колелото до работа и се връщал.
М. обичал внуците си - според свидетеля имал 5 или 6 деца, и около 20-30 внуци. Заплатата
си давал на внуците, с пенсията си също помагал. Свидетелят е посочил, че видял М. една
седмица след смъртта на дядо й. Била разстроена, не искала да говори. Баща й също бил
разстроен. Това се случило лятото, преди около 5 години. М. се променила дотолкова, че
преди била щастлива, виждала се често с дядо си, а сега останала само с баща си.
Свидетелят виждал, че М. била затворена, преживявала смъртта на дядо си сериозно.
Въз основа на събраните по делото доказателства, ЯОС счита, че ищцата не е
установила своята материалноправна легитимация да получи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, които следва да бъдат възмездени по реда на чл.52 ЗЗД и предявения
иск, като неоснователен, правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.
Относно наличието на предпоставките за легитимация на ищцата да претендира
обезщетение за претърпени неимуществени вреди: Разрешението на спорния пред
настоящата съдебна инстанция въпрос е обусловено от произнасянето на ОСГНТК на ВКС с
ТР № 1 от 21.06.2018год. по тълк. д.№1/2016 г., като ищцата също основава правата си на
посоченото ТР. Видно от неговото съдържание, с решението общото събрание на трите
колегии на ВКС е приело, че има основание да се отстъпи от възприетото в Постановление
№2/84год. разрешение и да се предвиди възможност за присъждане и на други лица, извън
посочените в Постановление № 4/61год. и Постановление № 5/69год. Посочено е, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Видно от изложените
мотиви, прието е, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е доказало съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и
продължителност/ морални болки и страдания. Отчетено е, че според традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците
и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. За това,
3
когато съдът установи, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между
тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще
е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в Постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума
на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Впрочем следва да се отбележи, че и правото на обезщетение и на най-близките на
починалия /по смисъла на двете постановления/, не е абсолютно и не може да бъде
реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял
неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД. При
анализ на събраните доказателства, установяващи претърпените неимуществени вреди,
съдът взе предвид следното: Ищцата е предприела доказване на твърдените в исковата
молба претърпени неимуществени вреди, чрез гласни доказателства- чрез показанията на св.
Т., които са в резултат на лични възприятия, относно отношенията между ищцата и
починалия й дядо. За това показанията се кредитират от съда като отразяващи лични
впечатление от семейната обстановка и социално обкръжение на починалия. От показанията
на свидетеля се установява, ищцата и дядо й не са живеели в едно домакинство- М.Я.
живеел отделно, в къща на около 500-600 метра от къщата където ищцата живеела с баща
си. М. обичал внуците си - според свидетеля имал 5 или 6 деца, и около 20-30 внуци.
Свидетелят сочи, че отношенията на ищцата с дядо й били добри. След смъртта на М., М.
била затворена, не искала да говори и страдала. От анализа на събраните доказателства,
съдът намира, че от тях не се установява връзка, различаваща се и извън обичайната и
традиционна за българското семейство връзка на обич и взаимна привързаност между дядо
и внук. Т.е. недоказано е по делото, че е била налице много по-силна, извън обичайната
трайна, емоционална връзка на ищцата с починалото лице – неин дядо, чиято загуба да е
била понесена много тежко от нея, засягайки сериозно душевният й мир, причинявайки й
болки и мъка, които надминават обичайното страдание, свързано със смъртта на близък
човек. ЯОС счита, че показанията за наличието на тъга и чувство на липса на починалия,
касаят емоционални преживявания, които са в съответствие с обичайните житейски
преживявания в такива случаи на лица в родствена връзка. Следва да се има предвид, че към
датата на смъртта на М.Я.И., ищцата е бил в работоспособна възраст, и не се доказа да е
имала нужда от средства за издръжката си от своя дядо.
Съдът прави извод, за недоказаност на твърденията за претърпени неимуществени
вреди изразяващи се в изключителни морални болки и страдания. За това, следва да се
приеме, че извън формалната връзка на родство по делото, не се доказват останалите
предпоставки за обезщетение на претърпени неимуществени вреди, визирани в решението
по т.д. № 1/2016год. Това е така, понеже по делото не е доказано по несъмнен начин, че
ищцата е претърпяла пряко, непосредствено и за продължителен период от време
значителни по степен и интензитет морални болки и страдания от загубата на своя дядо.
Предвид изложеното, ЯОС счита, че исковете правилно са били отхвърлени от
първоинстанционния съд. Ето защо, атакуваното решение, като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК.
С оглед изхода на спора, съдът не обсъжда въведеното от въззиваемата страна
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
При този изход на делото, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените пред настоящата инстанция разноски, в размер на 100лв.- възнаграждение за
юрисконсулт, съгл. чл.78 ал.8 ГПК, вр. с чл.37 ЗПП, вр. с чл.25 ал.1 от НАРЕДБА за
заплащането на правната помощ
Ето защо ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №407/08.12.2021 г., постановено по гр. д. №2536/2021
г. по описа на ЯРС.
4
ОСЪЖДА М.Д.Я., с ЕГН-**********, от ***, да заплати на „ЗАД Армеец" АД гр
София, с ЕИК-*********, сумата 100 лв.- разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно
разпоредбата на чл.280 ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5