Р Е
Ш Е Н
И Е № 260029
гр. Хасково, 21.02.2022 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на двадесет и четвърти януари
през две хиляди двадесет
и втора година в състав :
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията
гр. д. № 2348 по описа
за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от Г.Д.Г.
и П.Д.Г.,***.
В исковата молба ищците твърдят,
че на основание наследство и придобивна давност са собственици, при равни
квоти, на следните недвижими имоти: незастроен УПИ XVIII в кв.33 по плана на с. Г.И., общ. С., с площ 770 кв.м., при съседи на
поземления имот – улица и имоти XVII и XIII, и незастроен УПИ XIII в кв. 33 по плана на с. Г.И., общ. С., с площ 1020 кв.
м., при съседи на поземления имот – улица и имоти XVII, XVIII и VI-43. Поддържат, че имотите са владени
и ползвани от баща им, без противопоставяне от трети лица, от 24.02.2000г.,
когато починала майка им, както и че след смъртта на баща им на 04.07.2013г.
продължили необезпокоявано да ползват двата имота, като ги орали, почиствали и
отдавали под аренда, и заплащали съответните данъци и такси-смет. Ищците сочат,
че на 14.10.2020г. са заявили пред Община Стамболово издаването на
удостоверение във връзка със снабдяване с нотариален акт за собственост на
двата недвижими имота, като представили и молба-декларация за признаване
претендираното от тях право на собственост по наследство и давност, но с
писмо-отговор от 16.10.2020г. били уведомени от Общината, че двата недвижими
имота са актувани с актове за частна общинска собственост, издадени на 14.10.2020г.
Предвид изложеното, молят съда да постанови
решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че
ищците са собственици
на основание
наследство и давностно владение
на описаните
недвижими имоти. Претендират се и
направените деловодни разноски.
Ответникът оспорва иска. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с твърденията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното Удостоверение за
наследници на лицето Д. Г.Д., починал на 04.07.2013г., ищците са негови
наследници /синове/.
От представената Молба-декларация с
дата 30.09.2020г. от ищците, подадена до
кмета на Община Стамболово, е видно, че са предприели действия по снабдяване с
нотариален акт за собственост върху процесния имот, като са позовали своето
право на собственост на наследяване и давностно владение. В отговор на така
подадената молба-декларация, ответната община, служба „Общински имоти“ е издала
удостоверение, от което се установява, че имотите не са общинска собственост.
Представи се Акт за частна общинска собственост № 1893/14.10.2020г. и Акт за
частна общинска собственост № 1894/14.10.2020г., като се установява, че
актуването на процесните имоти като общински такива е станало в деня на
подаването на Заявление с вх.№ П-283/14.10.2020г., подадено от ищците за
издаване на удостоверение относно правото им на собственост. За извършени и
други действия по актуването на имотите в същия ден сочат още представената
Заповед № 293/14.10.2020г. на кмета на ответната община за назначаване на
комисия и Констативен протокол от работата на същата комисия.
По делото се представиха множество
документи, установяващи плащането на местни данъци и такси от наследодателя на
ищците и от самите ищци за недвижими имоти - сгради и земя в с.Г., Община С.
Бяха представени от ответника и Акт
за частна общинска собственост № 1198/08.11.2013г. и Акт за частна общинска
собственост № 1199/08.11.2013г., от които е видно, че спорните имоти са били
актувани като общинска собственост. По делото се представиха доказателства-
Заповед № 135/19.07.1990г. и Заповед № 162/03.08.1990г. и договори към същите
Заповеди за отстъпено право на строеж върху парцел XIII, кв.
33, с площ от 1020 кв.м. и върху парцел XVIII, кв.
33, с площ от 770 кв.м., за лицата М. В.
Д. и С. Х. Х.
Съдът допусна събиране и на гласни
доказателства по делото:
От разпита на свидетеля Д. Я. Д.,
без родство със страните, се установява, че познава ищците от дълги години,
както и техните родители. Познава добре и имотите в селото, тъй като е израснал
в същото село. Имотите ги знае като собствени на дядо Г., както и че той и
семейството му винаги са ги работили. Родителите на двамата ищци са обработвали
местата до самата си смърт, като засаждали зеле и други култури, а след това и
те самите продължили да се грижат за тези имоти лично или чрез други лица, на
които ги предоставяли. Дава за пример, че дори минала година местата били
засети с тютюн. Твърди, че той лично е помагал на бащата на ищците - бай Д.,
когато изградил оградата на мястото. Свидетелят е категоричен, че мястото,
където били построени две къщи от две ромски семейства, е различно от мястото,
за което претендират двамата братя. Спомня си, че докато бил жив баща им, имал
проблеми с тези свои съседи, тъй като си построили тоалетна и ограда в неговото
място и се наложило да търсят съдействие от техническите власти, които след
надлежни измервания, принудили ромското семейство да ги развали и да си
премести оградата.
Разпитан бе и свидетелят В. К. К. Той
познава ищците по делото, както и техните родители. Описва имота подробно по
местонахождение и площ. Знае го като имот, собственост на ищците, останал им по
наследство. Твърди, че първоначално баща им Д. и майка им Т. го обработвали
заедно. Засаждали фасул и леща, тъй като
мястото не било поливно и други култури трудно виреели. След смъртта на жена си
дядо Д. продължил сам, а по-късно и синовете му. Дядо Д., докато бил жив,
основно се грижел за обработката на мястото, като викал различни хора да го
орат. Дори свидетелят му казвал, че вече е стар и да не се занимава, но той
така и не се отказал. Цялото семейство считали имота за свой, както и самият
свидетел не е имал никакви съмнения за това. Познава ищците добре и не знае
някой до сега да им е оспорвал правото на собственост или въобще да е предявявал
някакви претенции. Не е виждал други лица в този имот никога.
От своя страна свидетелят М. С. С.,
който понастоящем е кмет на с. Голям извор, дава показания в същата насока.
Свидетелят О. А. И., служител в
ответната община, заявява, че познава имотите по повод назначената от кмета
проверка. Участвал в огледа на 14.10.2020г. и отразили заедно с останалите
членове на назначената комисия
физическото състояние на процесните имоти.
При така възприетата фактическа обстановка,
съдът намира предявения иск за основателен.
От събраните гласни доказателства се налага
извода, че ищците са придобили правото на собственост върху имота на
основанието, на което се позовават в исковата молба - давностно владение и
наследяване. Категорични са показанията на свидетелите, че първоначално
родителите на ищците Д. и Т., а след смъртта на съпругата си Д. Г. продължил да
обработва и владее необезпокоявано имотите. Впоследствие такова владение установили
и неговите наследници - ищците в настоящия процес. Същите са ги посещавали и
обработвали лично или чрез трети лица непрекъснато. Не се събраха данни
някой през последните 10 години да е оспорвал правата
им. Техните права се простират върху целите поземлени имоти, за които се
установи както от гласните, така и от писмените доказателства, че са с
площ от 770 кв.м. за първия и 1020 кв.м.
за другия. Съдът счита, че се установи по безспорен начин от всички събрани
доказателства, че владението на имотите е продължило повече от 10 години, а
освен това то е било явно и необезпокоявано. Едва с предприемането на действия
по снабдяване с нотариален акт през м. октомври
2020 година и подаването в тази връзка на молба-декларация до Община
Стамболово, ответник по делото, последната е съставила Актове за общинска
собственост, в които ясно е посочена датата на съставянето им - 14.10.2020г. В тези
Актове за общинска собственост се сочи като основание за тяхното съставяне
нормата на чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОС, като съдът намира, че по този начин не е конкретизирано
основанието за придобиване, а е посочено формалното основание чрез цитиране на
правната норма, без да е конкретизирано на какво основание тези имоти са били
приети за общинска собственост. Съдът не намира логично обяснение какво е
наложило съставянето на Актове за частна общинска собственост през 2020г., ако
ответникът се е считал собственик на основание съставените през 2013г. Актове
за частна общинска собственост за същите имоти. Следва да се отбележи също, че
ответникът не представи досието на процесните имоти, в което досие би следвало
да се съдържат всички данни, съгласно чл.58, ал.3 от ЗОС.
Ето защо, съдът намира, че
представените Актове за частна общинска собственост не са достатъчни, за да
обосноват извод за право на собственост на ответника. Освен тях, ответната
страна не представи други доказателства, а съдът намира, че ищците проведоха
пълно и главно доказване и обориха доказателствената сила на тези Актове за частна
общинска собственост. Вече по-горе бяха обсъдени както писмените, така и
гласните доказателства, които навеждат на извода, че ищците са придобили
правото на собственост на основание давностно владение, продължило повече от 10
години и съобразно нормите на ЗЗД, годно да ги направи собственици.
Предвид изложеното, ще следва
предявения иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК да бъде уважен, като бъде признато за установено по отношение на
Община Стамболово, че Г.Д.Г. и П.Д.Г. са собственици на УПИ XVIII, с площ за имота
770 кв.м. и на УПИ XIII с площ от 1020 кв.м., и двата
имота в кв.33 по плана на с. Г., Общ. С.
С оглед изхода на делото ще следва
ответникът да бъде осъден да заплати на ищците направените деловодни разноски в
размер на 810 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на Община Стамболово, ЕИК *********, че Г.Д.Г., ЕГН **********,***
и П.Д.Г., ЕГН **********,***, са собственици на основание давностно владение и
наследяване на следните недвижими имоти, а именно: Незастроен УПИ XVIII в кв.33 по плана на с.Г., Община Стамболово, с
площ от 770 кв.м., при съседи на поземления имот: улица и имоти XVII и XIII и
Незастроен УПИ XIII в кв.33 по плана на с.Г,
Община Стамболово, с площ от 1020 кв.м., при съседи на поземления имот: улица и
имоти XVII, XVIII и VI-43.
ОСЪЖДА Община Стамболово, ЕИК *********, да заплати
на Г.Д.Г., ЕГН **********,*** и П.Д.Г., ЕГН **********,***, направените по
делото разноски в размер на 810 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.!