Решение по дело №161/2023 на Административен съд - Ямбол

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на СД“*“, с ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ж.к.“*“ бл. 10, вх.“Е“, ап. 133, представлявано от В.Н.Ж., със съдебен адрес ***, кантора 109, чрез адвокат И.Г. от ЯАК против Решение № 29 от 29.03.2023г. на Директор на ТД на НАП, Бургас, с което е оставена без уважение жалбата против разпореждане изх. № С230028-137-0001991/09.03.2023г. на главен публичен изпълнител П.Г. при ТД на НАП, Бургас, офис Ямбол в обжалваната му част.

В жалбата се сочи, че процесното решение и разпореждането на публичния изпълнител са незаконосъобразни. Излагат се доводи, че не е изтекла погасителна давност за определени задължения. Позовава се на тълкувателно решение № 7 от 15.04.2021 г. на ВАС по т. д. № 8/2019 г., ОСС, I и II както и при съобразяване на чл. 202, ал. 1, 2 и 3 от ДОПК, вр. чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Изведен е извод, че не може да бъде прекъсната давността, без длъжникът да е узнал за това. Обстоятелството, че между публичния взискател и публичния изпълнител е започнала кореспонденция относно необходимостта от предприемането на принудително изпълнение не е сред действията, които по своето съдържание са основание за прекъсване на давността. От тълкуването на чл. 172, ал. 2 от ДОПК се налага извод, че нормативната уредба има предвид само тези действия, които са сведени до знанието на длъжника. Само те могат да послужат за прекъсване на давността, а образуването на изпълнително дело не е сред тях." Твърди се, че в настоящия случай Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 0723-00002/19.05.2014 г. не са връчени на длъжника. Липсва подпис на длъжника за запознаването с това постановление. Извежда се извод, че издаденото постановление не е произвело действие - арг. от чл. 202, ал. 1 ДОПК вр., ал. 2 и ал. 3 от ДОПК.

Според изложеното в жалбата, налице е обезпечително действие с последицата по см. на чл. 172, ал. 1 т. 5 ДОПК - но спирането на срока на давността означава, че същият не тече докато действат обезпечителните мерки, а в оспореното решение не е посочено за какъв период действат двете ПНОМ. След като ответникът приема хипотезата на спиране на давността, следва да посочи за какъв срок спира, за да има яснота дали след изтичане срока на обезпечителните мерки, спрямо остатъка от спирането до дата на подаване на молбата-възражение е изтекъл срокът по чл. 171, ал. 1 ДОПК. Отсъствието на мотиви за срока на действие на наложените обезпечителни мерки и информация за продължаване на срока на обезпечителните мерки /с арг, от чл. 121 ДОПК/ не позволява позоваването на чл. 171, ал, 2 ДОПК.

Счита още, че преписката не съдържа данни за връчване на ПНОМ от 19.05.2014 г., а дори да бъде прието, че ПНОМ от 19.05.2014 г. е редовно връчено, към дата на подаване на молбата от жалбоподателя е изтекъл нов 5 - годишен срок и няма основание за прилагане на чл. 171, ал. 2 ДОПК.

Прави се искане разпореждането с изх. № С230028-137-0001991/21.02.2023г. на Главен публичен изпълнител П.Г. при ТД на НАП, Бургас да бъде отменено в обжалваната му част, както и да бъде отменено обжалваното решение.

В съдебно заседание оспорващия, редовно призован се представлява от адвокат И.Г., редовно упълномощена, която моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното решение на Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение жалбата против разпореждане на главен публичен изпълнител П.Г.. Претендира и присъждане на разноски.

Видно и от представената преписка от страна на административния орган след налагане на обезпечителните мерки, което се е случило през 2014 г., няма действия, които да са довели до спиране или прекъсване на давността. Налице са плащания - частични, в минимални размери, като видно от самата преписка не е ясно дали същите са постъпвали от изпълнителни действия, насочени срещу дружеството или са доброволни такива, но дори и да са доброволни плащания, то счита, че не прекъсват давността, съобразно тълкувателното решение. А по отношение на наложените обезпечителни мерки – „възбрана“ на двата броя поземлени имоти, то в жалбата е посочила подробни аргументи защо те не са довели до спиране и прекъсване на давността.

Ответникът в производството - директора на ТД на НАП- Бургас, редовно призован, в съдебното производство се представлява от гл.юрисконсулт Е.Е., счита, че Публичният изпълнител, работещ в ТД на НАП – Бургас, е действал правилно и задълженията на дружеството „*“, които са били погасени по давност са отписани, тъй като всички задължения не са заплатени, действието на изпълнително дело, образувано през 2014 г., продължава и дължимите суми следва да бъдат събирани от ТД на НАП - Бургас. В тази връзка е и издаденото решение на Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставил входираната жалба без уважение против разпореждането на публичния изпълнител, тъй като е счел, че неговите действия са правилни, законосъобразни и мотивирани.

Моли за постановяване на съдебен акт, с който жалбата да бъде оставена без уважение, с присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ЯАС, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите и изразените становища на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

С Разпореждане с изх. № С230028-137-0001991/09.03.2023г. на Главен публичен изпълнител П.Г. при ТД на НАП, Бургас, във връзка с подадена молба/възражение С230028-000-0088196/21.02.2023г. от „* „СД по ИД № 28140000723/2014г. не са прекратени поради изтекла погасителна давност вземания, подробно описани в таблица към разпореждането и касаещи данък върху добавената стойност и данък върху доходите на физическите лица, с актосъставител НАП, Ямбол, за периоди през 2013г. и 2014г. Посочено е, че на 19.05.2014г. е образувано изпълнително дело № 28140000723/2014г.. На 22.05.2014г. с постановление № 0723-00002/19.05.2014г. е наложена възбрана върху недвижими имоти. Направен е извод че съгласно чл. 172, ал. 1 , т. 5 от ДОПК с налагане на обезпечителни мерки давността спира и на основание чл. 266 ал. 1 от ДОПК не прекратява поради изтекла погасителна давност събирането на посочените по-горе задължения.

По делото липсват данни постановление № 0723-00002/19.05.2014г. да е връчено по съответния ред на длъжника.

Разпореждането с изх. № С230028-137-0001991/09.03.2023г. на Главен публичен изпълнител П.Г. при ТД на НАП, Бургас е обжалвано пред директора на ТД на НАП гр. Бургас и с решение № 29 от 29.03.2023г. последния е оставил без уважение жалба против действията на публичния изпълнител извършени с разпореждане изх. № С230028-137-0001991/21.02.2023г. Като мотиви по-горестоящия адм. орган е посочил, че за просрочени публични задължения на СД „*“ е изпратена покана за доброволно изпълнение № 4168-7-12 на 24.03.2014година. Поканата е връчена чрез пощенски оператор на 28.03.2014година.

На 19.05.2014г. е образувано изпълнително дело №28140000723/2014година. Издадено е постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№0723- 00002/19.05.2014г., с което са наложени възбрани върху 2 недвижими имота. Документите са изпратени за връчване чрез пощенски оператор. Пратката се е върнала с клеймо „ Непотърсен“.

В изпълнителното дело са включени задължения по декларации обр.6 и справки -декларации по ЗДДС, подадени от представляващи дружеството лица или упълномощени такива, което предполага знание по отношение на вид и размер на задълженията.

Възбраните са вписани/наложени в АВ „Служба по вписванията“ Ямбол на 22.05.2014година. Адм. орган е приел още, че с налагането на обезпечителни мерки давността спира да тече съгласно чл. 172, ал. 1, точка 5 от ДОПК. По изпълнително дело №28140000723/2014 не са предприети действия по принудително изпълнение, като опис, оценка и публична продан.

За периода от 16.07.2014г. до 14.12.2021г. по изпълнителното дело са постъпили суми в размер на 4624.00лв. доброволно платени от дружеството.

Решението е получено от оспорващия с обратна разписка на 30.05.2023г., а жалбата до АС-Ямбол е подадена чрез административния орган на 06.06.2023г.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 7 дневен срок по чл.268, ал.1 от ДОПК и от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

Предмет на осъществявания съдебен контрол е решение № 29 от 29.03.2023г. на Директора на ТД на НАП –Бургас, с което е оставена без уважение жалба на оспорващото дружество срещу разпореждане с изх. № С230028-137-0001991/21.02.2023г. на Главен публичен изпълнител П.Г. при ТД на НАП, Бургас, в частта му с която по ИД№ 28140000723/2014г. не прекратява поради изтекла погасителна давност събирането на вземания, представляващи задължения по ДДС и ДДФЛ.

Проверката за законосъобразност на оспорения в настоящото производство административен акт съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК следва да бъде извършена на всички основания по чл. 146 от АПК, а не само на тези посочени от оспорващия в жалбата му.

Оспореното Решение е издадено от материално и териториално компетентен административен орган, но в противоречие с материално правни норми и нарушение на адм. производствените правила.

Като правно основание за издаване на разпореждане с изх. № С230028-137-0001991/09.03.2023г. на Главен публичен изпълнител П.Г. при ТД на НАП, Бургас е посочил разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, според която давността спира с налагането на обезпечителни мерки.

Вярно е, че съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК, публичните вземания, каквито са и процесните по силата на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК, се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок и ако не са били налице предвидените в чл. 172 ДОПК основания за спиране или прекъсване на давността.

Не се спори между страните, а и от представената административна преписка се установява, че с ПНОМ№ 0723-00002/19.05.2014г. е наложена възбрана върху недвижими имоти. Макар и в разпореждането с изх. № С230028-137-0001991/09.03.2023г. да не е посочено, то в обжалваното решение изрично е посочено, че документите са изпратени за връчване на дружеството чрез пощенски оператор, но пратката се е върнала с клеймо“непотърсен“

Нещо повече, липсват доказателства преди това публичният изпълнител да е направил дори опит да ги връчи на длъжника по предвидения в закона ред, вкл. и по чл. 32 ДОПК. Ето защо следва да се приеме, че бездействието се дължи единствено и само на органа, поради което е недопустимо същият да черпи права от това си неправомерно поведение.

Според мотивите на Тълкувателно решение № 7/15.04.2021 г. по т. д. № 8/2019 г., ОСС на ВАС, І и ІІ колегия, за нуждите на изпълнителното производство по ДОПК погасителната давност е способ, чрез който се преустановява възможността публично задължение да бъде събрано принудително. Позоваването на предвидената в закона погасителна давност е средство за защита на длъжника. Ето защо всяко действие, с което давността се прекъсва, следва да е доведено предварително до неговото знание. При образуването на изпълнителното дело длъжникът не взема участие, следователно с това действие не може да бъде прекъсвана давността. Лицето, срещу което се предприемат действията по принудително изпълнение, следва да бъде наясно, че бездействието на взискателя е приключило и той заявява претенциите си за плащане на публичното задължение. Не може да бъде прекъсната давността, без длъжникът да е узнал за това. Обстоятелството, че между публичния взискател и публичния изпълнител е започнала кореспонденция относно необходимостта от предприемането на принудително изпълнение не е сред действията, които по своето съдържание са основание за прекъсване на давността. От тълкуването на чл. 172, ал. 2 ДОПК се налага извод, че нормативната уредба има предвид само тези действия, които са сведени до знанието на длъжника.

Следователно, доколкото по делото не се твърди, а и не се установява ПНОМ с изх№ 0723-00002/19.05.2014г. да е било редовно връчено, съответно да е било доведено до знанието на длъжника, то противно на приетото от административния орган, същото не е предизвикало правния ефект на спиране на давността съгласно чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК преди тази дата. Ето защо и не могат да бъдат споделени и доводите му, че връчването на ПНОМ на задълженото лице не било необходимо, за да се породят сочените в тази разпоредба правни последици. Не на последно място следва да се посочи още, че липсват мотиви в насока за какъв срок според адм. орган давността спира, за да има яснота дали след изтичане срока на обезпечителните мерки, спрямо остатъка от спирането до дата на подаване на молбата-възражение е изтекъл срокът по чл. 171, ал. 1 ДОПК. Отсъстват мотиви и за срока на действие на наложените обезпечителни мерки и информация за продължаване на срока на обезпечителните мерки /с арг, от чл. 121 ДОПК/, в каквато насока е основателно възражението в жалбата. В заключение правната регламентация на давността по ДОПК се съдържа в чл. 171 от същия кодекс, според която публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на година, следващата годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Според ал. 2, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността освен случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

Съгласно разпоредбата на чл. 172 от ДОПК, давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане – до издаването на акта, но за повече от една година; когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно – за срока на спирането; когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането – за срока на разсрочването или отсрочването; когато актът, с който е определено задължението, се обжалва, с налагането на обезпечителни мерки; когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение, а давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение.

Погасителната давност е период от време на бездействие на носителя на едно субективно материално право, след изтичането на който се поражда правото на задълженото лице да се позове на изтеклата давност и да откаже изпълнение на задължението. От гледна точка на данъчното право и на ДОПК, давността е период от време, с изтичането на който се преклудира правото на държавата да събере едно вземане. Изтеклата погасителна давност е основание за отписване на публичните задължения, по аргумент от нормата на чл. 173, ал. 1 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от ДОПК, вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, т. е. с изтичането на т. нар. абсолютна 10-годишна погасителна давност.

Общ принцип в прилагането на института на погасителната давност е, че с погасяването на едно вземане по давност не отпада дълга, а възможността за неговото принудително събиране. Предявяването на възражение за изтекла давност е право на длъжника, което той може да не упражни, а да изплати доброволно погасеното по давност задължение. В обратната хипотеза – при изтекла погасителна давност и след позоваване на този юридически факт, е налице основание за прекратяване на действията по принудителното изпълнение на публично вземане от страна на публичния изпълнител. От момента на настъпване на основанието за прекратяване на принудителното изпълнение същото става недопустимо и следва да бъде прекратено. Публичният изпълнител е длъжен да съобрази този факт при наведено в този смисъл възражение (давността не се прилага служебно), а в случай, че не възприеме възражението за изтекла погасителна давност – решаващият орган по чл. 266, ал. 1 от ДОПК, като инстанция по същество следва да констатира изтичането на давностния срок, респективно – настъпването на основанието за прекратяване на изпълнителното производство, при което да отмени евентуално извършените действия по принудителното изпълнение на такова вземане. Следователно, възраженията за недължимост на публично държавно вземане поради настъпване на някой от фактите от обхвата на чл. 168 от ДОПК, в т. ч. и за погасяването му поради изтекла погасителна давност, следва да бъдат заявени пред публичния изпълнител – както е направено в случая.

Погасителната давност може да бъде прекъсвана или спирана при наличие на възникнали преди изтичането й юридически факти, посочени в съответната правна норма. При спиране на давността, давностният срок не тече. С отпадане на основанието за спиране се възобновява давностния срок, като продължава да тече неизтеклата до момента на спирането на част. Периодът на спиране на давността не се включва в срока на давността, с него тя се удължава. След отпадане на основанието за спиране, давностният срок се допълва с период от време, равен на разликата между целия срок на давността и изтеклото време до спирането.

В настоящия случай с оглед установената фактическа обстановка, изводите на решаващия орган, че с налагане на обезпечителната мярка с ПНОМ№ 0723-00002/19.05.2014г. е наложена възбрана върху недвижими имоти и че давността за задълженията по данъчна декларация 280021302788734 от 29.04.2013г., по 28001089785 от 11.03.2014г., данъчна декларация 280021302788891 от 29.04.2013г. и по данъчна декларация 280021302788749 от 29.04.2013г. е спряна съгласно чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, са неправилни.

По делото не са представени никакви доказателства, че Постановление за налагане на обезпечителни мерки 0723-00002/19.05.2014г. е било връчено или доведено до знанието на длъжника.

За нуждите на изпълнителното производство по ДОПК погасителната давност е способ, чрез който се преустановява възможността публично задължение да бъде събрано принудително. Позоваването на предвидената в закона погасителна давност е средство за защита на длъжника. За това всяко действие, с което давността се прекъсва, следва да е доведено предварително до неговото знание. Лицето, срещу което се предприемат действията по принудително изпълнение, следва да бъде наясно, че бездействието на взискателя е приключило и той заявява претенциите си за плащане на публичното задължение. Не може да бъде спряна или прекъсната давността, без длъжникът да е узнал за това.

В този смисъл е константната съдебната практика, а именно, че правният ефект на всички спиращи и прекъсващи давността изпълнителни действия настъпва, когато те бъдат узнати от длъжника. В тази връзка, съдът съобразява мотивите на Тълкувателно решение № 7/15.04.2021 г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело № 8/2019 г., а именно: ".. Позоваването на предвидената в закона погасителна давност е средство за защита на длъжника. Ето защо всяко действие, с което давността се прекъсва, следва да е доведено предварително до неговото знание. " Или, за да предизвикат действията на публичния изпълнител спиране, то тези действия следва да са били сведени до знанието на длъжника. Не може да бъде спряна давността, без длъжникът да е узнал за това. Само тези действия, които са сведени до знанието му, могат да послужат за спирането й.

При това положение и доколкото няма данни да са били извършени някакви други действия по изпълнителното дело на жалбоподателя, водещи до спиране или прекъсване на давността се налага изводът, че към този момент за процесните публични задължения давността по чл. 171, ал. 1 ДОПК вече е била изтекла, а това е основание за погасяването им – чл. 168, т. 3 ДОПК, както и за отписването им на основание чл. 173, ал. 1 ДОПК.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата на СД“*“, с ЕИК * е основателна, респ. обжалваното от него решение Решение № 29 от 29.03.2023г. на Директор на ТД на НАП, Бургас, както и Разпореждане изх. с изх. № С230028-137-0001991/09.03.2023г. на Главен публичен изпълнител П.Г. при ТД на НАП, Бургас, в оспорваната им част са незаконосъобразни, поради което следва да бъдат отменени, а преписката следва да бъде изпратена на съответния компетентен административен орган за ново произнасяне по направеното с молба/възражение вх. № С230028-000-0088196/21.02.2023г.от "*“ СД за изтекла погасителна давност на процесните публични вземания, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

При този изход на спора само жалбоподателят има право на разноски, като такива следва да му бъдат присъдени в доказан размер от 450/четиристотин и петдесет/ лева, именно 400 лева адвокатско възнаграждение и 50 лева-държавната такса за образуване на адм. дело.

Мотивиран от горното и на основание чл. 268, ал. 2 ДОПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на СД“*“, с ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ж.к.“*“ бл. 10, вх.“Е“, ап. 133, представлявано от В.Н.Ж., със съдебен адрес ***, кантора 109, чрез адвокат И.Г. от ЯАК, Решение № 29 от 29.03.2023г. на Директор на ТД на НАП, Бургас, и разпореждане изх. № С230028-137-0001991/09.03.2023г. на главен публичен изпълнител П.Г. при ТД на НАП, Бургас, офис Ямбол в частта им, с която е отказано прекратяване поради изтекла погасителна давност събирането на следните публични вземания по изпълнително дело № 28140000723/2014г., а именно: Данък върху добавената стойност по данъчна декларация 28001089785 от 11.03.2014г.; Данък върху доходите на ФЛ, по данъчна декларация 280021302788754 от 29.04.2013г.; Данък върху доходите на ФЛ, по данъчна декларация 280021302788891 от 29.04.2013г. и ДДФЛ по данъчна декларация 280021302788749 от 29.04.2013г., с посочени в разпореждането главница и лихвите върху тях.

ИЗПРАЩА преписката на публичен изпълнител при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите Бургас, офис Ямбол за ново произнасяне по направеното с молба/възражение вх. № С230028-000-0088196/21.02.2023г.от "*“ СД за изтекла погасителна давност на следните публични вземания по изпълнително дело № 28140000723/2014г., а именно: Данък върху добавената стойност по Данъчна декларация 28001089785 от 11.03.2014г. период 01.02.2014г.; Данък върху доходите на ФЛ по данъчна декларация 280021302788754 от 29.04.2013г.; Данък върху доходите на ФЛ по данъчна декларация 280021302788891 от 29.04.2013г. и ДДФЛ по данъчна декларация 280021302788749 от 29.04.2013г. период 28.05.2013г.-19.05.2014г. с посочени в разпореждането главница и лихвите върху тях, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА НАП, София да заплати на СД“*“, с ЕИК * сумата от 450/четиристотин и петдесет/ лева, представляващи направените разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 268, ал. 2 ДОПК.

Решението да се съобщи на страните по реда на чл. 138 от АПК.

	Председател:	/п/ не се чете