Решение по дело №7603/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4097
Дата: 1 ноември 2022 г.
Съдия: Иван Георгиев Киримов
Дело: 20221110207603
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4097
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20221110207603 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. З. И., ЕГН **********, срещу
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 5239099 от 05.03.2021 г., с който на
жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е
наложена "Глоба" в размер на 50,00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
Изложени са съображения за незаконосъобразност на издадения фиш,
поради което се претендира неговата отмяна.
В открито съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се
явява, представлява се от К. И., който поддържа жалбата. В допълнение
твърди, че жалбоподателят е управлявал МПС с допустимата от закона
скорост. Изряза съмнение в АТСС.
Въззиваемата страна – ОПП-СДВР, редовно призована, представлява се
от юрк. А., която моли НП да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 05.03.2021 г. в 17,51 часа К. З. И. управлявал автобус марка „***“,
модел „***”, с рег. № ***, собственост на ****, в гр. София, по бул. „***“,
срещу номер 64 /Кино Арена/, с посока от бул. „***“ към бул. „***“. На
посочения път е било въведено ограничение на максимално допустимата
скорост на движение от 50 км/ч, което ограничение произтича от закона, тъй
като става въпрос за населено място. При ограничение на скоростта до 50
1
км/ч, на горепосоченото място автомобилът е засечен да се движи със скорост
от 64 км/ч., т. е. превишаването на скоростта е с 14 км/ч. Нарушението е
установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, с фабричен
номер 11743c7, с място на контрол – бул. „***“, срещу № 64 /кино Арена/.
Първоначално бил издаден ЕФ № 4570271 на М.С. – представителн на ***
АД, а впоследствие постъпила декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от
представител на *** АД, в която бил посочен жалбоподателят като лице
управлявало процесното МПС на посочената дата и ЕФ бил преиздаден с
настоящия такъв.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и
съпоставката на следните събрани по делото писмени доказателства:
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 5239099 от 05.03.2021 г.; снимков
материал; справка относно собственост автобус с рег. № СА2857ТМ; заповед
№ 8121з-931 от 30.08.2016 г.; протокол № 68-с-ИСИС от 01.10.2020 г. за
проверка на мобилна система за видеоконтрол; удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126; списък с намерени фишове; протокол за
използване на АТСС, рег. № 4332р-13115 от 05.03.2021 г. за времето от 16,00
часа до 18,00 часа в гр. София, бул. „***“ – срещу № 64 /кино Арена/ и
посока на движение на контролираните МПС от бул. „***“ към бул. „***“;
Ежедневна форма на отчет, декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Съдът не намира основание да се съмнява в годността на събраните по
делото писмени доказателства, от съвкупния анализ на които се установява
описаната по-горе фактическа обстановка по случая.
При установената въз основа на доказателствата фактическа
обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е
процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това
срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което
атакуваният с нея електронен фиш следва да бъде потвърден.
При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи
правото на защита на жалбоподателя, като не се споделят и изложените в
жалбата твърдения в тази насока.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1,
т. 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, съгласно
която електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
По силата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш следва да съдържа
данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
2
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
работи. Към датата на изготвяне на снимковия материал е известен
автомобилът и нарушителят - собственикът на автомобила.
Конкретният електронен фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП реквизити: посочени са териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, а
именно СДВР, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственикът, на
когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби,
размерът на глобата, срокът и сметката на доброволното заплащане. В
случая, разпоредбата на чл. 57 ЗАНН, уреждаща реквизитите на
наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган. Въпреки, че нормата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че електронният фиш е своеобразен
аналог на наказателно постановление, това важи единствено по отношение на
правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е
предвидил пълно приравняване между електронния фиш и наказателното
постановление нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с
процедурата по съставянето им. Отделно от това, словесното описание на
нарушението, описано в електронния фиш съответства на дадената от
наказващия орган правна квалификация. Следва да се посочи, че
действително в ЕФ като собственик на МПС е посочен жалбоподателя, което
не е вярно, доколкото собственик е *** АД, на което дружество първоначално
е издаден ЕФ, но по този начин не са нарушени правата на жалбоподателя,
доколкото без съмнение се установи, че именно той е управлявал процесния
автобус.
От събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че на
05.03.2021 г. в 17.51 часа К. И. е управлява автобул марка „***“, модел „***”,
с рег. № ***, собственост на ****, в гр. София, по бул. „***“, срещу номер 64
/Кино Арена/, с посока от бул. „***“ към бул. „***“. На посочения път е било
въведено ограничение на максимално допустимата скорост на движение от 50
км/ч, което ограничение произтича от закона, тъй като става въпрос за
населено място.
От доказателствата по делото се установява без съмнение, че при
ограничение на скоростта до 50 км/ч, на горепосоченото място автомобилът
на жалбоподателя е засечен да се движи със скорост от 67 км/ч., т. е.
превишаването на скоростта е с 17 км/ч, която скорост е отчетена чрез
годно техническо средство, преминало съответните метрологични проверки.
Приспаднат е толеранс от +3 км/ч, поради което жалбоподателят е
санкциониран за превишаване на разрешената скорост с 14 км/ч. В случая
3
превишението на скоростта е заснето с техническо средство, което записва и
номера на автомобила, в съответствие с разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от
ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си определените от
министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на
нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т. е.
законово регламентирано е правото на ползване от страна на контролните
органи на съответните технически средства при установяването на деяния от
вида на процесното.
На следващо място следва да се посочи, че от доказателствата по делото
се установява непротиворечиво, че се касае за мобилно техническо средство,
което се преминало съответни проверки, както и че със същото е
процедирано съгласно изискванията заложени в Наредба № 8121з-523 от
12.05.2015 г.
Наложеното административно наказание се равнява на размера,
определен от нормата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съгласно която водач,
който превиши разрешената максимална в населено място, се наказва за
превишаване от 11 до 20 км/ч - с глоба 50 лева, поради което наказанието е
определено съобразно правилата на чл. 27, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН. Случаят не
може да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
не се отличава със съответните за това признаци и и по нищо не се различава
от останалите деяния от този вид.
При извод за неоснователност на подадената жалба, атакуваният
електронен фиш следва да се потвърди като законосъобразен. При този изход
на спора право на разноски има единствено въззиваемата страна, от името на
която е направено съответно за присъждането на разноски искане. В случая е
налице хипотезата на чл. 63д, ал. 4 от ЗДвП, поради което на АНО следва да
се присъди възнаграждение в размер на 80 лева.
По тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 5239099 от
05.03.2021 г., с който на К. З. И., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена "Глоба" в размер на 50,00 /петдесет/
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К. З. И., ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата от 80
/осемдесет/ лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд - София град, в четиринадесетдневен срок от
съобщението за изготвянето му.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5