Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 01.03.2021 г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ
състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар: Албена Ангелова
като разгледа
докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
административно дело № 517 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители
/ЗПЗП/ във връзка с чл.166, ал. 2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на ЕТ
„Г.- Г. Г.- Д. Г.“ ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“, №
172, ап.14,представляван от Д. Г., чрез пълномощника си адв. П.В. *** против
Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/
№24/121/06435/3/01/04/01, изх. №01-6500/8354 от
04.08.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ –
гр. София /ДФЗ/, с който на жалбоподателя е определено, като подлежащо на
възстановяване, публично държавно вземане в размер от 199828,06 лв. Това
вземане представлява определената като окончателна сума по АУПДВ, подлежаща на връщане във връзка с неизпълнение на
финансови показатели, заложени в бизнес плана, определено на основание т.30 ,
предложение първо от Приложение към раздел І „ Общи положения” от „ Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27,ал.6 и ал.7 от Закона за подпомагане
на земеделските производители/ЗПЗП/ по
мерките от Програма за развитие на селските райони/ПРСР/ 2007-2013 г”.
В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по
същество съображенията са за постановяването му в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон. Жалбоподателят не отрича, че е получил
финансова помощ за извършените от него инвестиции, съобразно представения и
впоследствие одобрен проект и изготвен бизнес план. Оспорват се констатациите
на административния орган, касаещи задължение на бенефициента за спазване на количествените
показатели при изпълнение на прогнозния бизнес план .В подписания от него
договор нямало никакви договорки за изпълнение на финансови показатели, а само
задължение за закупуване на определените в договора активи. Той бил изпълнил
инвестицията съгласно договора. Тя се ползвала
по предназначение, както било описано в Бизнес плана. Административният орган
не бил обсъдил усилията му за изпълнение на приходната част от плана, както и
обективните причини за да не се
постигнат по-високи нива на производителност – измръзване на плодните
пъпки през 2016 г. и осланяването на черешите
през 2017 г., ниските изкупни цени на
плодовете през 2018 година. Релевира
доводи, че Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,ал.6 и ал.7 от
Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/ по мерките от Програма за развитие на
селските райони/ПРСР/ 2007-2013 г”. / правилата/, на база на която бил изчислен
размера на санкцията нямали правна сила в договорните отношения между страните
Отделно стартирането на производство по установяване на публично държавно
вземане/ ПДВ/ против едноличния търговец било проведено след изтичане на
законовия срок, в който ДФ „Земеделие” може да осъществява контролни функции по
клаузи на договора тоест след изтичане на петгодишния срок на мониторинга.
Производството било протекло отделно в противоречие с разпоредбите на ДОПК.
Отправя се искане за отмяна на против Акт за установяване на публично държавно
вземане №24/121/06435/3/01/04/01, изх.
№01-6500/8354 от 04.08.2020 г.,
издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие – гр. София, като
незаконосъобразен и неправилен.
Ответникът по жалбата – Изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез процесуалния си представител по
делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. В
представени по делото писмени бележки излага подробни съображения във връзка
със законосъобразността на АУПДВ, като аргументира доводи за компетентността на
органа издал акта, допустимостта на развилото се административно производство,
както и правилното приложение на относимите материално и процесуалноправни
норми. Обосновава, че при изяснена фактическа обстановка са констатирани
нарушения на договорните и законови задължения на ползвателя на финансовата
помощ, като законосъобразно са наложени и предвидените за установеното
неизпълнение на договора санкции – възстановяване на определения в АУПДВ размер
на финансовата помощ, Отправя искане за присъждане, в полза на ответника, на
сторените от него по делото съдебно-деловодни разноски в т. ч. и заплатено
възнаграждение за осъществена адвокатска защита и съдействие.
Въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Във връзка с процедура по
кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 „Модернизация
на земеделските стопанства” от ПРСР за
периода 2007-2013, подкрепени от Европейския земеделски фонд /ЕЗФ/ за развитие
на селските райони, съгласно условията от страна на жалбоподателя е изготвен
бизнес план /л. 61 и сл./, съгласно приложение №5 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизация на земеделските
стопанства" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г., по проект „Построяване
на навес и ограда в ПИ 68850-532.29, закупуване на земя и трактор за отглеждане
на плодове. Според бизнес плана общата сума на инвестицията, която се предвижда
да бъде извършена е в размер на 409287,64 лв.. В плана са описани предвидените
етапи при изпълнение на инвестиционния проект, финансово-икономическия статус
на кандидата в т. ч. приходи от дейността, като в табличен вид е представена
производствената и търговска програма, включваща информация за предходната на
подаването на проекта отчетна година, както и предполагаемите приходи от
дейността за следващите пет години. В тази връзка са заложени приходи от
продажба на продукция, пряко свързана с производството на кандидата, в размер
на 428 960 лв. за всяка от следващите пет години. Подробно е описана
себестойността на предвидените за влагане материали, елементи и разходи за
външни услуги, както и себестойността на единица от продукцията, която ще бъде
произвеждана. Представена е подробна прогноза за нетните парични потоци на
проекта и другите дейности, осъществявани от кандидата. Към проекта е
представена и заявка за авансово плащане
/л. 104 и сл./, съгласно приложение №4 към Наредба №8 от
03.08.2008 г., съобразно която заявка е заявен размер от 102321,92 лева. на
безвъзмездната финансова помощ, за която се иска плащане. Ползвателят ЕТ „Г. –Г.
Г.-Д. Г.” е регистриран с уникален регистрационен номер /УРН/ 180480 в
Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/.
Между ДФЗ и ЕТ „ Г. –Г. Г.
– Д. Г.” в качеството му на ползвател от друга е сключен договор за отпускане
на финансова помощ по мярка 121 "Модернизация на земеделските стопанства
ПРСР за периода 2007-2013 г., подкрепени от ЕЗФРСР . /л.114 и сл./. Договорът е
сключен на основание чл. 35, ал. 2 от Наредба №8 от 03.08.2008 г. за условията
и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизация
на земеделските стопанства от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. Съгласно т. 1.1.2
от договора безвъзмездната финансова помощ е до 50 % от одобрените и реално
извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект №
24/121/06435 , като първоначално
одобрената безвъзмездната финансова помощ по представените от едноличния търговец е в размер на 204,643,83 лв.
Съгласно т. 3.1 от договора е определен и срок за извършване на предвидената
инвестиция – не по-късно от 15.09.2015 г. По-нататък в контракта подробно са
записани правата и задълженията на страните в клаузите, предвиждащи сключването
на изискуемите застраховки, редът за изплащане на финансовата помощ и
предпоставките за прекратяване на договора. Съгласно т. 4. 18 от договора
ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този
договор, в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените разходи.
Според т. 4. 33 от договора, ползвателят е длъжен да изпълнява одобрения проект
за срок от 5 години от сключването на договора. В
раздел VIII
„Отговорност“, т. 8.1. е записано изрично, че в случай, че ползвателят на
помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения, след изплащане
на договорената помощ, или е установено, че е представил декларация и/или
документ с невярно съдържание, неистински и/или подправени такива, включително,
когато тези документи и/или декларация са представени при или по повод
кандидатстването му, по мярката, както и когато ползвателят изкуствено е създал
условията за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече
облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална
несамостоятелност, фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми, заедно
със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя
при спазване на изискванията на чл. 51 и чл.52 от Наредба № 8 от 03.04.2008
година.
По делото не се спори, а и
е потвърдено чрез становищата на административния орган, че едноличният
търговец, извършил инвестицията преписка, е сключвал договори, представил е фактури и
приемо-предавателни протоколи, декларации.
С писмо изпратено до
Дирекция „Финансово управление“, отдел „Финансова отчетност“ при ДФЗ за
оторизация на плащането с №18865 от 14.11.2014 г. /л. 162 и сл./ е посочено, че
е извършена оторизация на проекта и придружаващите го документи, която е отчела
и съответствие с критериите за финансиране. Одобрената сума е в размер на 102321,91
лева, която сума е наредена за превеждане по банковата сметка на бенефициера. С
писмо изх. №01-6500/14108 от 14.10.2014г. на Заместник изпълнителния директор
на ДФЗ /л. 166/ ползвателят е уведомен,
че във връзка със заявка за авансово плащане. е извършено превеждане на
сумата от 102 321,91 лв. Във връзка със заявка за окончателно плащане е изготвено
уведомително писмо за одобрение изх.№
01-6500/1050, с което ползвателят е уведомен за окончателното плащане по
договора, като от заявената сума от 204 643,83 лева е приспаднат аванса и
е извършена редукция в размер на 4815,77 лева.
Със заповед № 376510/15.07.2019
година за извършване на проверка на място е постановено извършване на проверка относно
кандидат с УРН 180480, относно заявление с УИН 24/1308089/40661. С втора заповед №376510 от 15.07.2019 г. на
началник на отдел Регионален технически инспекторат Хасково е възложено извършването на проверка на място на кандидата /л.469 и 470/,
която е завършила с изготвянето на контролен лист /л. 471 и сл./. Съобразно
извършената физическа проверка е установено, че бенефициерът не е реализирал
прогнозните стойности на приходите от продажби от продукция, заложни в бизнес
плана на череши, вишни и дюли за
стопанските 2016/2017 2017/2018 и 2018/2019 година. В работен лист „Проверени
документи” /л. 498 и сл./ са описани по години реализираната продукция от
череши, вишни и дюли по фактури. Към контролния лист са приложени обясненията и
поясненията на жалбоподателя. В тях едноличният търговец е разяснил във връзка с установените разлики на
заложените параметри на количество произведена продукция приходи от продажба, че при пазарната
конюнктура в отделните години цените на продукцията не били достигнати, поради
наличието на неблагоприятни природни явления довеждащи до влошаване на
качеството на продукцията. Имал проблем с реализацията на плодовете. Поради
измръзване на плодните пъпки през пролетта на 2016 година, свързано с ниските
температури количеството на произведената продукция не достигнало заложените
количествени показатели. Това довело до ниска реколта от череши и вишни и нулев
за дюли, което рефлектирало и върху приходите от печалбите му /л. 601 и 603 от
делото/. Жалбоподателят е уведомен за резултатите от проверката на място с
писмо изх.№ 01-762-6500/148 от 01.08.2019 година. Изготвен е доклад за
нередност № 248121/0635/01/17/01 от 05.08.2019 година /лист 651 и следващи/. В
доклада е записано, че при извършена проверка на място в периода от 23.07.2019
година до 30.07.2019 година е установено, че от ползвателя на безвъзмездната
финансова помощ не са изпълнени заложните в бизнес плана финансови нива на
проверените три пълни финансови години. За тези три години 2016 г., 2017г. и
2018 година са реализирани приходи в размер на 13,60 процента от прогнозните,
посочени в бизнес плана. Констатирано е неизпълнение на договорните и
нормативните задължения от едноличния търговец по проект №24/121/06435 от
19.08.2014 година. Прието е, че са нарушени разпоредбите на чл. 35 от
Регламент №640/11.03.2014 г., чл.16, ал.5 от Наредба №8 от 03.04.2008 година и
чл. 4.18 и чл.4.33 от договора. Вземането следва да се възстанови в пълен размер,
съгласно чл.51,ал.1 от Наредба № 8 от 03.04.2008 година, като е определената
сума за възстановяване в размер на 199 828,06 лева.
С писмо изх. №01-6500/8354
от 21.10.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ /л. 33 и сл./ едноличният
търговец е уведомен за производство по
издаване на АУПДВ във връзка с установени нередности при проверката на
място. В писмото детайлно са описани констатираните нередности и относимите
договорни и нормативни задължения, за които се възприема, че са нарушени.
Изложени са съображения за ангажиране отговорността на бенефициера и е
определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ. По така
направените констатации на жалбоподателя е предоставен 14 - дневен срок, в
който да представи възражения по основателността и размера н финансовата
корекция /л.614-616/. В указания срок в ДФЗ
е получено възражение с вх. №01-6500/8354 от 05.11.2019 г. /л.618 и следващи/,
в което се излага несъгласие във връзка с констатациите на административния
орган. Твърди се, че в договора нямало уговорки за изпълнение на финансови
показатели, а задължение за закупуване на активи. Той бил извършил инвестицията
съгласно договора. Той ползвал придобитите активи по предназначение. Според ползвателя
целта на отпуснатата финансова помощ е модернизация на земеделските стопанства,
респективно създаване на условия за отглеждане на земеделска продукция, а не
осъществяване на самата продукция. В отговора е посочено, че поради измръзване
на плодните пъпки през 2016 година не е изпълнил заложените количествени
показатели . През 2017 година имало осланяване на цветовете на черешите, което
довело до сериозна щета, удостоверена от застрахователя при извършен оглед на място. Към възражението е
приложено уведомление за щета по земеделски култури, протокол за оглед и
определяне на степента на увреденост на земеделските култури, според който са причинени 38 процента щета на черешите. Към
възражението е приложено още писмо
изх.№ 28/03.05.2017 година – климатична справка за 22.04.2017 година, уведомление
за щета от 03.06.2019 година, застрахователни полици и други.
Понастоящем оспореният Акт
за установяване на публично държавно вземане №24/121/06435/3/01/04/01, изх.
№01-6500/8354 от 04.08.2020 г. е
издаден на основание чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9
от ДОПК, от ДФЗ-Разплащателна агенция чрез Изпълнителния директор на фонда. В
акта е посочено, че след извършена проверка са установени нарушения, свързани с неспазване
на задължения по сключения договор, както и нарушения на разпоредби от Наредба
№8 от 03.04.2008 г., представляващи основание
за иницииране на процедура по връщане на вече
изплатени суми заедно със законната лихва върху тях : Констатирано
неизпълнение на показателите на одобрения по проекта бизнес план за 2016, 2017,
2018г., изразено, чрез съответното процентно изпълнение за всяка година и
представеното средноаритметичното изпълнение за всички години, квалифицирано
като нарушение на т. 4.18 и т. 4. 33 от договора във
връзка с т. във връзка с чл. 59, ал. 1
и ал.2 от Наредба №8
от 03.08.2008 г. и в съответствие „Правилата за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките ПРСР 2007-2013 г.“
/Правилата/ е определена съответната сума, подлежаща на възстановяване в размер
на 199 828,06 лева.
Обсъдени са възраженията на ползвателя за спазване на
количествените показатели на изпълнение на бизнес плана и в това число не за приети за основателни,
като причина за неизпълнение на приходната част на бизнес плана непредвидените
обстоятелства за сериозни щети по черешите за 2016 и 2017 година. Според органа
бенефициерът на помощта не е уведомил фонда в съответствие с чл. 55, ал.2 от Наредбата
за възникване на форсмажорни обстоятелства. Релевирал е мотиви, че дори да има
щета това е само отношение на черешите и не се отнася за останалите култури,
предмет на договора. Обосновал е приложимостта на правилата за определяне на
размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Според
органа степента на неизпълнението
смисъла на чл. 51,ал.2 от Наредбата е тежко нарушение. Преценена е и продължителността на неизпълнението - в продължение на три стопански години,
отново квалифицирано като тежко.
Така определените сума за възстановяване е представена
таблично в диспозитива на АУПДВ, като на основание т.30, предложение първо към
раздел „ общи положения от цитираните по-горе правила е определена , като подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 199 828, 06 лева. В
АУПДВ е посочено, че дължимата сума подлежи на доброволно плащане в 14-дневен
срок от връчване на акта, като дължимата лихва започва да се начислява от
датата, следваща датата на изтичане на срока за доброволно възстановяване.
Видно от приложената по делото обратна разписка /л. 34/,
АУПДВ е връчен на ЕТ „ Г.- Г. Г.- Д. Г.“
на 07.08.2020
г.
По делото е допусната, назначена и изпълнена
съдебно-счетоводна експертиза, заключението
по която, неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно,
добросъвестно, обективно и безпристрастно изготвено. Вещото лице, в табличен вид и по години – 2016,
2017, 2018 и 2019 г., представя приходите, заложени от бенефициера в бизнес
плана, реализираните приходи по проекта, общите приходи, реализираната печалба
и процентното изпълнение на проекта, което е както следва: за 2016 г. – 8.8 %;
за 2017 г. – 23,9 %; за 2018 г. – 8.4 % и за 2019 г. – 13,69%. Вещото лице е
установило действително получената продукция
и е установило по този критерий средно изпълнение за периода от 59,90
процента.
По делото са
събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля С.Г.. Според
показанията през 2016 година е имало измръзване на пъпните на продукцията в
началото на месец март, което довело до по-ниски реколти. През 2017 година
имало градушки през месец май - юни, което оказало влияние на черешите. Тогава
продукцията била много ниска и с компрометирано качество. През 2018 година
имало свръхпроизводство на черешите в национален мащаб, което довело до много
ниски изкупни цени на продукцията. Цената им била около 0,70 лева на килограм.
В тази връзка имало протести на
производителите в цялата страна.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от приетите като писмени доказателства по делото документи.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалвания АУПДВ№24/121/06435/3/01/04/01,
изх. №01-6500/8354 от
04.08.2020 г., в законово установения срок /съгласно представените по делото
доказателства АУПДВ е връчен на 07.08.2020 г., а жалбата е депозирана в ДФЗ на
13.08.2020 г./ и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са вземанията за
недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или
неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от
предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми,
Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, Европейските земеделски фондове и
Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент,
включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз
основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции,
предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз.
Съгласно §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП,
Разплащателната агенция /РА/ е специализирана акредитирана структура за
приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително
интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на
законодателството на ЕС. „Акредитацията“, според §1, т. 15 от ДР на
ЗПЗП е "процедура по признаване на статут на РА от национален
компетентен орган въз основа на оценка на възможностите за администриране и
осчетоводяване на средствата от ЕЗФ, съгласно законодателството на ЕС". По
силата на чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП, ДФЗ е акредитиран за единствена РА за РБ относно
прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС. В чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от
ЗПЗП е посочено, че РА е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите
и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като
вземанията, които възникват въз основа на административен договор или
административен акт, са публични държавни вземания. По силата на чл. 166, ал. 2
от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на
публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично
вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден
в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той
се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната
администрация. С изменението в ДВ бр. 51/2019 г. в специалния закон - ЗПЗП - са
създадени нови алинеи 5 и 6 на чл. 20а, според които изпълнителният директор на
фонда, който е и изпълнителен директор на РА /чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП/, издава
актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения
за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ.
Той може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда.
От изложената правна
регламентация следва, че в правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ е
издаването на АУПДВ по всички схеми и мерки на Общата
селскостопанска политика, включително и тази по мярка 121.,” Модернизация на
земеделските стопанства, като за конкретния случай е притежавал необходимата материална
компетентност да издаде обжалвания АУПДВ, съгласно неговите правомощия по
установяване на публични държавни вземания по ЗПЗП във връзка с чл. 51, ал. 1
от Наредба №8 от 03.04.2008 г., според която разпоредба случай че получателите на помощта не изпълняват свои нормативни или
договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска
връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да
прекрати всички договори, сключени с тях. В случая оспореният акт е
подписан от Васил Грудев, като от фактическа страна по делото не е спорно, че
към датата на издаване на АУПДВ лицето е заемало длъжността изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие”. Следователно обжалваният акт е издаден
от материално компетентен орган, при упражняване и в рамките на надлежно определените
му по закон правомощия за издаване на АУПДВ.
Обжалваният АУПДВ е постановен в изискуемата писмена
форма с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същият съдържа
изложение на фактическите и правни основания, въз основа на които е издаден.
Органът е посочил фактите, от които черпи упражненото публично субективно право.
Спазени са изискванията по чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване на жалбоподателя
за образуваното административно производство, в резултат на което същият е
упражнил надлежно правото си на участие в него. Съдът следва да отбележи, че с
оглед извършената от него проверка се установява, че освен изписан номер на
АУПДВ, същият не съдържа дата на издаване, което представлява неспазване на
изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т.
8, предл. първо от АПК. Същевременно обаче, върху акта е наличен
печат с изходящ номер от деловодния регистър на ДФЗ, който съдържа в себе си
конкретна дата. Така, макар и да е налице процесуално нарушение, то не е
съществено такова, тъй като по никакъв начин не нарушава някакви права на
жалбоподателя и не затруднява правото му на защита, както и не създава
затруднения за установяване по безспорен начин крайния момент на издаването на
акта, като именно той следва да се приеме за дата на издаването на акта,
съвпадаща с датата на изходящия номер – 04.08.2020 г.
Констатира се обаче наличието на
допуснато друго и то съществено нарушение на административнопроизводствените
правила при издаването на АУПДВ.
Съгласно чл. 27, ал. 6
ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал.
1, т. 1-9 от Закона
за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
(ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на решение за налагане на финансова
корекция по реда на чл. 73 от
същия закон.
На основание чл. 27, ал. 7
ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или
друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките
и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по
ал. 6,
се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане
по реда на ДОПК,
който в чл. 166, ал.
2 ДОПК препраща към реда по АПК. Съгласно чл. 20а, ал.
5 от ЗПЗП (в сила от 28.06.2019 г.) компетентността за издаване на
административния акт и в двата случая, е на изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие".
Законът изрично
разграничава случаите, в които публичните вземания по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони се установяват с решение за финансова
корекция и с акт на установяване на публично държавно вземане. По силата на чл. 27, ал. 7
ЗПЗП издаването на АУПДВ е субсидиарно, когато не са налице
основанията по чл. 70, ал.
1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ
за налагане на финансова корекция. При действието на тези норми, допуснатото от
административния орган нарушение на вида на акта и процедурата по неговото
издаване, представлява съществено нарушение на изискванията за форма на акта и
административнопроизводствените правила, тъй като засяга материалноправните
основания за определяне дължимостта на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ и разграничението им, предвидено в чл. 27, ал. 6
и ал. 7 от ЗПЗП.
В конкретния случай
оспореният АУПДВ е издаден на 04.08.2020 г. и административното производство е
проведено при действието на чл. 27, ал. 6
и ал. 7 ЗПЗП.
Фактическото основание за издаване на оспорения АУПДВ е неизпълнение на
заложените в одобрения бизнес план на едноличния търговец приходи за периода
2015 г. – 2018 г. В мотивите на административния акт изрично е посочено, че
установеното нарушение представлява неизпълнение на заложените в одобрения
бизнес план приходи. Константно в съдебната практика на Върховния
административен съд по ЗПЗП,
се приема, че заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за
изпълнение на одобрения проект (по мерките и подмерките от ПРСР) и
непостигането им води до необходимост от коригиране на размера на финансовата
помощ.
От изложеното се налага
извод, че допуснатото от административния орган нарушение на вида на акта и
реда за неговото издаване, е съществено, тъй като засяга материалноправните
основания за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ и разграничението им, предвидено в чл. 27, ал. 6
и ал. 7 ЗПЗП.
Съдът счита също, че оспореният административен акт е
издаден и в нарушение на приложимия материален закон, което е основание за
отмяната му като незаконосъобразен.
В
атакувания административен акт е формиран извод, че с оглед извършените
физическа проверка на място са
констатирано нарушение - неизпълнение на заложените в
одобрения бизнес план индикатори – нарушение на т. 4.18 и т. 4.33 респективно
чл. 16, с чл. 2 от Наредба №8.
Чрез
правилата, съдържащи се в Наредба № 8 от 03.04.2008 г.
се уреждат условията и редът за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ па мярка „Модернизация на земеделските стопанства“. Според
чл.2 тази мярка има за цел подобряване конкурентността на земеделието на РБ чрез
преструктуриране и развитие на наличните материални мощности в стопанства и
насърчаване въвеждането на нови технически решения. Финансовата помощ се
предоставя за дейности, които допринасят за целите на мярката 1. подобряване на
цялостната дейност и конкуретност на земеделските стопанства чрез модернизирането
на производствените условия и въвеждане на нови процеси и технологии,
допринасящи за производството на качествени земеделски продукти ; 2. подобряване
опазването на околната среда 3. спазване на стандартите а Общността и подобряване
на условията в земеделските стопанства по отношение сигурността и безопасността на труд, хигиената и хуманното отношение към
животните По отношение осъществяването на текущ и
последващ контрол върху изпълнение на проектите на получателите на помощта
приложение намират разпоредбите на Наредба №8 от 03.08.2008 г.
По
отношение на твърдяното органа за установено в хода на проведените проверки
неизпълнение на приходната част от одобрения бизнес план, т. е. непостигането
на предварително заложените финансови показатели във връзка с извършената
инвестиция съдът възприема следното:
Съгласно
нормата на чл. 16, ал. 1 от Наредба №8 от 03.04.2008
г. кандидатите представят бизнес план по
образец /приложение № 5/ с подборно описание на планираните инвестиции и
дейности за период не по-малък от 5 години.". Съгласно ал. 5 на чл.16 бизнес планът трябва да доказва
икономическа жизнеспособност на стопанството . Съгласно на §1, т. 12 от ДР на
Наредба №8 от 03.08.2008 г., "проект"
е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и
съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи,
заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР, т. е. и одобреният
бизнес план, Според §1т.17 от ДР на същата наредба, според която
"икономическа жизнеспособност" е генериране на доходи от дейността,
гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. В този
смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на
целите на мярката, тъй като по този начин се доказва икономическата
жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период.
В АУПДВ №24/121/06435/3/01/04/01,
изх. №01-6500/8354 от
04.08.2020 г., . са изложи мотиви, които касаят неизпълнението на плана за
проверявания период, но следва да се отбележи, че разпоредба на 16 от Наредбата
по своето систематично място се намира в
Глава Втора на наредбата – "Условия за предоставяне на финансовата
помощ", Раздел IІ–"Финансови условия”. Икономическата жизнеспособност и устойчива
заетост на проекта се доказват именно с предоставянето на бизнес план, което е
и съответната предпоставка за неговото одобрение, съответно последваща
оторизация на заявката за изплащане на финансова помощ, т. е. това е необходима
предпоставка за допустимост. В случая РА към този момент на извършване на
преценка е преценила, че проектът на ЕТ „Г.- Г. Г. – Д. Г.” гр. Стара Загора е икономически жизнеспособен и е отпуснала
помощта. В АУПДВ изпълнителният директор на ДФЗ е приел, че проектът не е
икономически жизнеспособен, поради неизпълнение на приходната част на бизнес
плана. Неизпълнението на плана за три поредни години е факт, който се доказва и
от заключението на вещото лице, но органът не следва в случая да се позовава на
липса на икономическа жизнеспособност на проекта, а следва да се установи на
какво се дължи неизпълнението на проекта, който вече веднъж е приет от него за
икономически жизнеспособен. След като се твърди неизпълнение на плана, то би
следвало да се посочат в АУПДВ и съответните съображения за това. В
действителност в акта са посочени, като основание разпоредбите на чл. 51, ал. 1
и ал. 2 от приложимата по отношение правомощията за извършване на контрол
Наредба №3 от 03.04.2009 г., които обаче касаят само правомощията на РА.
Съгласно ал. 2 от тази разпоредба РА определя размера на средствата, които
трябва да бъдат възстановени от получателите на помощта, взимайки предвид вида,
степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по
даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло.
Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят
последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив
начин. В ал. 3 на чл. 51 са посочени условията, при които РА може да поиска
връщане на вече платени суми заедно със законната лихва върху тях, а именно,
когато получателите на помощта: 1. са
представили декларация с невярно съдържание и/или изкуствено са създали условия
за изпълнение на изискванията за получаване на финансова помощ, за да извлекат
облага в противоречие с целите на наредбата; 2. са получили допълнителна
публична финансова помощ за дейностите, финансирани по реда на наредбата; 3. са
променили предмета на подпомаганата дейност.. Доколкото в АУПДВ не е посочено
конкретно на коя от хипотезите в чл. 51, ал. 3 от Наредба №8 от 03.04.2008 г.
се основават съображенията за неизпълнение на проекта, като цяло съдът
възприема, че в случая липсват изложени мотиви на административния орган в тази
насока. Анализирайки подробно фактическата обстановка съдът счита, че вероятно
се касае за установяване на изкуствено създадени условия за изпълнение на
изискванията за получаване на помощ, които условия са заложени в бизнес плана,
съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 3, т. 1 от Наредба №8 от 03.04.2008 г.,
като органът обаче не е посочил ясно това, т. е. в административния акт липсва относимото
правно основание за връщане на помощта и въз основа на какви съображения се е
стигнало до него, което от своя страна е съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Нормата на чл. 51, ал. 3, т. 1 от
наредбата е съставена в две части - кумулативно да е налице представена
декларация с невярно съдържание и/или изкуствено да са създадени условия за
изпълнение на изискванията за получаване на помощ и съответно алтернативно -
или едното или другото, като и в двата случая на хипотезата това следва да е с
цел извличане на облаги в противоречие с целите на наредбата. По никакъв начин
обаче органът не е установил, нито субективния елемент - да се извлече облага в
нарушение целите на наредбата и мярката съответно, нито безспорно е доказал
обективния елемент – наличието на невярна декларация и/или изкуствено създадени
условия за получаване на помощта. При извършената проверка на място е
констатирано, че инвестицията, в същността й - придобиване на конкретни активи,
за които впоследствие е получено финансиране, е извършена по предназначение и в
срок, отговаря на одобрения проект и не е в противоречие с целите на мярката, доколкото
това е относимо към заложените бъдещи финансови резултати от бенефициера. Целта
на безвъзмездната помощ е чрез финансиране на активи или дейности, да се
постигнат заложените цели по съответната мярка т. е. направената инвестиция да
доведе непосредствено да постигането на тези цели, като не може да се
възприеме, че формалното неизпълнението на бизнес плана и то без конкретни
доказателства за користно създаване на изкуствени условия за усвояване на
помощта по отношение заложените, но неизпълнени индикатори, изпълва хипотезата
на чл. 51, ал. 3, т. 1 от Наредба №8 от 03.04.2008 г. Посоченото от
административния орган неизпълнение на бизнес плана би могло да бъде единствено
индиция, но не и доказателство за това, че жалбоподателят е създал изкуствено
условия за финансиране, като изложени мотиви, подкрепени с относими
доказателства в тази насока по делото липсват и не се ангажираха от ответника.
Не е налице и посочена от органа конкретика относно извършена преценка по
отношение средствата, които трябва да бъдат възстановени въз основа вида, степента
и продължителността на неизпълнението в контекста на последиците от
него върху подпомогнатата дейност като цяло. Органът
в случая е следвало да отчете и тежестта, степента, продължителността и
системността на неизпълнението във връзка с условията за подпомагане, като
тежестта на неспазването зависи по-специално от значимостта на последствията от
неспазването, при ясно отчитане целите на ангажиментите или задълженията, които
не са изпълнени. Изразеният в случая формален подход за определяне на инвестицията
като нежизнеспособна е неправилен, само поради това, че липсва детайлен анализ
дали е налице неспазване на поетия ангажимент с оглед целите на подпомагането.
В този смисъл съдът приема, че липсват относимите съображения довели до
формирането на крайния извод на административния орган по отношение на
възприетото в посочения смисъл неизпълнение на финансовите индикатори от бизнес
плана на ЕТ „Г. - Г. Г.- Д. Г.” гр. Стара Загора, като нарушение на т. 4.18 и т. 4.33 от договора във връзка с т. чл. 16, ал. 5
във връзка с чл. 51,ал.1 от Наредба №8 от 03.04.2008
г. Това от своя страна съдът счита, че следва да квалифицира като допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на
АУПДВ, доколкото административният орган не е изложил релевантни мотиви за
посочените и обсъдени по-горе обстоятелства.
Съобразно дотук изложеното следва да се отбележи, че
производството по възстановяване на безвъзмездно предоставена финансова помощ,
което в същността си е с определен санкционен характер по отношение
ползвателите на помощта е строго формално по процедура и конкретно по отношение
установяването на съответните нарушения и налагането на предвидени за тях санкции
– в случая установяването на публично
държавно вземане с АУПДВ. В този смисъл, в тежест на административния орган е
възложено, безспорното доказване на извършените нарушения, както и правилното
подвеждане на установените факти и обстоятелства под действието на относимите
материални норми, който процес представлява съвкупност от процесуални действия,
извършвани от административния орган в провежданото от него производство по
доказване. Недоказаността на нарушенията, неправилното прилагане на предметното
съдържание на материалните норми, както и липсата на релевантни съображения са
съществени нарушения, които опорочават крайния административен акт. В случая и
съобразно изложените по-горе от съда мотиви оспореният АУПДВ против Акт за
установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №24/121/06435/3/01/04/01,
изх. №01-6500/8354 от
04.08.2020 г., издаден от Изпълнителния
директор на ДФЗ, гр. София е издаден при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, както и при неправилно приложение на
материалния закон, поради което същият административен акт се явява
незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като такъв.
Направеното
от страна на жалбоподателя в настоящото
производство искане за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски в т. ч. и адвокатско
възнаграждение е основателно на основание
чл. 143,ал.1 от АПК , поради което ДФЗ следва да заплати на ЕТ „Г.- Г. Г.-
Д. Г.“ ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“, № 172, ап.14, представляван
от Д. Г. сума в размер на 6325/ шест хиляди триста двадесет и пет/ лева.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
Акт за установяване на
публично държавно вземане №24/121/06435/3/01/04/01, изх. №01-6500/8354 от 04.08.2020 г., издаден от
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – гр. София, с който на ЕТ
„Г.- Г. Г.- Д. Г.“ ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“, №
172, ап.14, представляван от Д. Г. е
определено, като подлежащо на възстановяване, публично държавно вземане в
размер от199828,06 лв.
ОСЪЖДА Държавен фонд „ Земеделие”
– гр. София да заплати на ЕТ „Г.- Г. Г.-
Д. Г.“ ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“, № 172, ап.14, представляван
от Д. Г. съдебно-деловодни разноски в
размер на 6325 /шест хиляди триста двадесет и пет/ лева.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.