№ 377
19.12.2019 г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав,
на двадесети
ноември две хиляди и деветнадесета
година,
в публично съдебно
заседание в състав:
Съдия:Даниела
Николова
секретар: Елена
Драганова
прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 733 по
описа на Районен съд - Хасково за 2019 г.
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Т.Ф.М. ***,чрез
пълномощника адв.В. Д. срещу Наказателно постановление № 18-1253-001837/08.03.2019
г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР
Хасково, с което на жалбоподателя на основание чл.179 ал.2 пр.1-во от ЗДвП е
наложена глоба от 200 лв.В подадената жалба се релевират оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно
постановление, което било издадено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила . Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на
Началника на Сектор ПП при ОД на МВР
Хасково.
В съдебно заседание пред Районен
съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован,не се явява.
Административнонаказващият орган -
Началника на Сектор ПП при ОД на МВР
Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице,
легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 13.09.2018 г. служителите на сектор ПП към ОД на МВР –Хасково - св.А.К.А. и В.Д.Г. / и
двамата изпълняващи длъжността „мл.автоконтрольори” /,въз основа на
получен сигнал били изпратени на ПТП ,
станало на първокласен път №1-8 на км.308 в посока от с.Подкрепа между
товарен автомобил "Дачия ******" с ДК №********,управляван от жалбоподателя Т.Ф.М.
и колесен трактор ТК-82 с прикачен инвентар /дискова брана/ . При пристигането им местопроизшествието било запазено от участниците в него, като двата автомобила не били преместени от
платното за движение . Контролните органи установили, че жалбоподателят
като водач на товарен автомобил "Дачия ****"
при движение в дясната пътна лента , на ляв завой
губи контрол над управляваното МПС и се
удря в движещия се пред него колесен трактор
ТК-82 с прикачен инвентар /дискова брана/ .Според св.Г. тракторът се е движел така
,че дисковата му брана била изнесена максимално вдясно и заемала само лентата за движение в посока от гр.
Хасково към гр. Харманли. Целият габарит на трактора, лявата му част вървял на отстояние от осевата линия, като не завземал
никаква част от насрещната лента за движение. Отново от разпита на св.Г. става
ясно,че жалбоподателят е предприел
някаква маневра /изпреварване/ или
е отвлякъл за кратко вниманието си , вследствие на което се удря в
дисковата брана на трактора отзад вляво , преобръща се по таван на пътното платно ,причинявайки ПТП ,при което той се явява пострадал . По колесния трактор ,според св.Г. щетите от удара били скъсани носещите греди и фитил, който регулирал навесната система.Според св. Г. и А.
жалбоподателят не отрекъл пред контролните органи ,че е управлявал автомобила ,в района на
местопроизшествието , и въпреки че не
признал вината си ,не изложил различна
от приетата по долу причина за
станалото ПТП. Въз основа на обясненията на участниците в ПТП
,разположението на автомобилите и щетите по тях , св.А.А. приел, че жалбоподателят е управлявал
товарния автомобил и поради несъобразена с интензивността и
характера на движението скорост,реализира ПТП с ранен . С
оглед на тези констатации, на същата
дата и в негово присъствие бил съставен от св. А.А. Акт за установяване
на административно нарушение, серия Д, №
668925 за нарушения по чл.20 ал.2 ЗДвП .
Жалбоподателят подписал съставения и предявен акт за установяване на
административно нарушение, без да впише обяснения или възражения по него, в
съответната за това графа и на същата дата получил екземпляр от него, според
отразеното в приложената разписка. Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в рамките на законоустановения
срок от съставянето му.При издаване на наказателното постановление, административно-наказващият орган
възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и наложил процесното административно
наказание.
Изложената фактическа обстановка се установява от
представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на
разпитаните в хода на делото свидетели
. Съдът кредитира показанията на свидетелите А.А. и В.Г. относно обстоятелствата, свързани с
действията, развили се в хода на
полицейската проверка при констатиране
на нарушенията , констатациите относно
поведението и действията на жалбоподателя
и тези, свързани със съставянето на АУАН, като еднопосочни и непротиворечиви с писмените такива .
При така установените факти
съдът намира от правна страна
следното:
Според чл.20 ал.2 от ЗДвП
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.съгласно чл.179 ал.2 от ЗДвП който поради
движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1
причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление.
В конкретния случай, не са допуснати
нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На
същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да
направи възражения по него, като от последната не се е възползвал. Процесният акт
за установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на
свидетели, участвали в установяване на описаното в него нарушение и отговаря на изискванията на
чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите
реквизити.Следва
да се отбележи, че в АУАН достатъчно
ясно е описано
нарушеното правило за движение по
пътищата от страна на жалбоподателя
, обстоятелствата, при които е извършено
,като е посочена и законовата разпоредба, за която се твърди, че е виновно нарушена. Не е налице
противоречие или неяснота между
твърдяното нарушение ,описано в обстоятелствената част на АУАН и
посочената като съответстваща му
нарушена законова норма , което да
препятства възможността да се разбере извършеното нарушение. На
следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, съгласно т. 2.11 от
приложената по делото Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи. Спазени са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на
чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
Предвид събраните в настоящото
производство писмени и гласни доказателства-по несъмнен начин се доказа, че жалбоподателят като водач на МПС
е извършил нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП . Горният извод се налага от анализа на събраните в хода на съдебното производство
гласни доказателства, изцяло
потвърждаващи констатациите в
акта за административно нарушение относно
фактите от значение за делото. В показанията си свидетелите по акта А. и най-вече Г. /чиито
показания са изключително подробни / са
категорични ,че жалбоподателят М. е лицето, управлявало автомобила
към момента на ПТП ,което установили
на база собствените му твърдения
,както и че причина за
станалото ПТП е движението
с несъобразена с
интензивността и характера на
движението скорост ,на
което указвали местоположението на ПС ,участници в ПТП и констатираните
щети по тях . В този смисъл, съдът приема за доказан възприетия от
контролните органи механизъм на
ПТП ,който не бе
оборен в хода на съдебното следствие. В съответствие с материалния закон
извършеното нарушение е квалифицирано
като такова по чл. 20, ал. 2
от ЗДвП: Водачите на пътните превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с
всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението.
Същевременно самият състав на нарушение
е този по чл. 179 ал. 2
предл.1-во от ЗДвП/според редакцията ,действаща към момента на
нарушението/ : "Наказва се с глоба от 100 до 200 лв. водач, който: поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно
произшествие.Нормата на чл. 20 е обща и изисква общо съобразяване с
особеностите на пътната обстановка и се
прилага, когато не е нарушена друга специална норма от закона. В крайна сметка
нарушената норма е тази по чл. 20 ЗДвП
(несъобразена скорост). В този
случай се изисква освен твърдението за
несъобразена скорост, констатиращият орган да е направил и посочил констатации
за всички характеристики на пътната обстановка и движението на
процесния автомобил, именно с оглед доказване на първото твърдение. Следва да се посочи, че тези факти са
намерили отражение в обстоятелствената
част на акта за административно нарушение
и в НП и се потвърдиха от показанията на свидетелите по акта А. и Г. . При
определяне на наказанието за нарушението
,наказващият орган е наложил наказание
на основание чл.179 ал.2 от ЗДП,
в максималния предвиден от закона размер
–глоба от 200 лв.
Не са ясни обаче съображенията на наказващия орган затова, с което не е изпълнил задълженията си по чл.83 ал.2,
вр. ал.1, вр. чл. 27 ал.2, вр. ал.1 от ЗАНН, при определяне размера на
санкцията. Ето защо, съдът намира, че размерът на наложеното на жалбоподателя наказание глоба следва
да се намали
до законоустановения минимум , като размера на
глоба вместо 200 лв. бъде 100 лв. С оглед на гореизложеното съдът, счита,
че НП следва да бъде изменено.
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1253-001837/08.03.2019
г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР
Хасково, в частта на наложеното на Т.Ф.М. на основание чл.179 ал.2 пр.1-во от ЗДвП наказание глоба ,като НАМАЛЯВА размера и от 200 лв. на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
Е.Д.