№ 53
гр. Кюстендил, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20211500500450 по описа за 2021 година
М. ИВ. Н. с адрес: гр. Рила, ул. „Д.Х.“ № 10 и Г.С. Т., с адрес: гр. Рила, ул.
„Погар“ № 1, чрез пълномощника адв. Е.Б. обжалват Решение № 58/22.06.2021 г.,
постановено от Районен съд – Дупница по гр.д. № 1468/2020 г. по описа на същия съд,
с което са осъдени да заплатят на Н. М. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Рила, ул.
„С.“ №132 сумата от 3512,10 лв., представляваща остойностяване на разходите за
отстраняване на недостатъците на изработеното на основание чл. 265, ал. 1 пред. 2 ЗЗД
по договор за изработка, сключен между страните, ведно със законовата лихва, считано
от 14.09.2020 г. до окончателното й изплащане.
С въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на решението в
обжалваната част. Иска се отмяната му в тази част и постановяване на друго решение,
с което да се отхвърли изцяло предявеният иск. Претендират се разноските за двете
съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Н. М. М. чрез пълномощника адв. Б.Б., в който се изразява
становище за неоснователност и необоснованост на депозираната въззивна жалба.
Н. М. М. с ЕГН **********, с адрес гр. Рила, ул. „С.“ № 132, чрез
пълномощника адв. Б.Б. обжалва посоченото по- горе решение в частта, в която искът
за сумата над 3512,10 до пълния предявен размер от 6576,50 лв. (или за сумата от
1
3064,40 лв.) е отхвърлен като неоснователен
Във въззивната жалба се сочат аргументи за неговата неправилност и
необоснованост в тази му част. Иска се отмяна на решението на ДнРС в обжалваната
част и постановяване на ново решение с което ответниците бъдат осъдени да заплатят
сумата от 3032 лв., представляващи възнаграждение за труд по неформален договор за
извършване на СМР, ведно със законната лихва върху сумата от датата на постъпване
на и.м. до окончателното й изплащане. Претендират се разноските в производството.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М.
ИВ. Н. и Г.С. Т. чрез пълномощника им адв. Е.Б., с който се изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени
в жалбите, както и събраните по делото доказателства и след като ги преценени при
условията на чл. 12 от ГПК намира за установено следното:
Атакуваният съдебен акт на Дупнишкия районен съд е валиден и допустим.
Въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени от легитимирани
лица /надлежни страни/ при спазване на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК, а
разгледани по същество са неоснователни.
Окръжен съд изцяло споделя мотивите районен съд, установяващи фактическата
обстановка по делото и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови
доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение
и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районен съд.
Пред районен съд е бил предявен иск с правно основание 265, ал.1, т.2 от ЗЗД за
сумата 6 576.50 лв., представляваща стойността на некачествено изпълнени СМР,
предвид появилите си скрити недостатъци, респ. на необходими материали и труд за
отстраняването им, от които 3032 лв. за труд по неформален договор за извършване на
СМР и 3 544.50 лв., представляващи стойността на строителни материали.
С обжалваното решение съдът е уважил частично иска- за сумата 3512.10 лв.,
представляваща стойността на разходите за отстраняване на недостатъците на
изработеното и е отхвърлил иска до пълния размер от 6 576.50 лв. (3 064.40 лв. ) като
недоказан.
Настоящият състав на окръжен съд споделя и правните съображения на районен
съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на
решението и по отношение на тях.
Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, разгледан във връзка с чл. 6, ал. 2 ГПК,
въззивният съд е обвързан от изрично посочените във въззивната жалба доводи на
страната, обжалваща първоинстанционното решение.
2
По въззивната жалба на М. ИВ. Н. и Г.С. Т..
Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният съд неправилно бил
установил фактическата обстановка по спора и е направил незаконосъобразни правни
изводи от нея, не е направил цялостна преценка на доказателствата по делото и
доводите на ответниците в нарушение на чл. 12 от ГПК.
На база твърденията на страните и съвкупната преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства първоинстанционният съд е приел, че предмет на
договора за изработка е изграждане на „Второстепенна постройка на допълващо
застрояване - дървен навес”, както и че спорът между страните касае единствено
качественото изпълнение на покрива на навеса. В тази връзка правилно са преценени
като непротиворечиви и подкрепящи се от останалите доказателства показанията на
свидетелите К. и М.. От тях е установено, че след приемане на работата и заплащането
на цената по договора след като завалял дъжд, покривът на навеса започнал да
пропуска вода. Преценил, е че по своя характер този недостатък е скрит по смисъла на
чл. 264, ал.2 от ЗЗД, доколкото не е могъл да бъде открит при обикновен преглед на
извършената работа. От събраните гласни доказателства е установил също така, че
възражението за некачествената работа е доведено до знанието на изпълнителя веднага
след узнаване за съществуването на недостатъка - по телефона, както и че ответникът
М.Н. е правил опити да поправи покрива, но без успех. Безспорно е установено и че
покривът на навеса е поправен от други майстори, като за това са вложени нови
материали. Първостепенният съд правилно не е кредитирал показанията на
свидетелите Кирил и Радослав Чачеви, с чийто показания се установява изпълнение на
други договори за изработка, сключени от ответниците. Правилно е ценено
заключението на повторната съдебно-техническата експертиза, според което описаните
във фактури №10186/25.06.2020 г. и фактура № 10192/30.06.2020 г. материали са
вложени в поправката на навеса с изключение на 2 бр. водосточни казанчета на
стойност 32.40 лв., като стойността на вложени материали е 3 512, 10 лв. Именно при
така установената фактическа обстановка безспорно са доказани предпоставките за
уважаване на иска по чл. 265, ал.1, т.2 от ЗЗД- наличие на недостатъци; известие от
възложителя до изпълнителя веднага след откриване на недостатъците; упражняване
от възложителя на неговото субективно право за избор на една от предоставените по
чл.265, ал.1 ЗЗД възможности за отстраняване на недостатъците.
Неоснователно е и твърдението във въззивната жалба, че в предмета на договора
за изработка не било включено монтиране на закупени от ищцата улук и водосточна
тръба. От показанията на свид.М. се установява, че изграждането на улука също е бил
включен в предмета на неформалния договор за изработка. Показанията на този
свидетел не се опровергават от останалите доказателства по делото.
3
Неоснователно е и възражението,че е неправилен изводът на съда, че за
отстраняване на недостатъците в процесния навес били вложени материали на
стойност 3512,10 лв. Както бе посочено по- горе, от заключението на повторната
съдебно- техническата експертиза се установява, че описаните във фактури
№10186/25.06.2020 г. и фактура № 10192/30.06.2020 г. материали са вложени в
поправката на навеса с изключение на 2 бр. водосточни казанчета на стойност 32.40
лв., като стойността на вложени материали е 3 512, 10 лв.
По въззивната жалба на Н. М. М..
Във въззивната жалба се възразява срещу извода на съда, че ищцата не е
ангажирала никакви доказателства за претенцията си за заплатен труд на други лица,
които са отстранили неточното изпълнение на договора за изработка. След внимателен
прочит на доказателствата по делото, окръжен съд също не установи наличие на
доказателства, установяващи размера на възнаграждението, което ищцата е заплатила
за труд на лицата отстранили некачествената работа на ответниците.
С оглед на всичко изложено по- горе настоящият състав на окръжен съд счита,
че решението на районен съд е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед на изложеното съдът постанови решението.
Воден от горното, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №58/22.06.2021 г. на Дупнишкия районен съд.,
постановено по гр.д. №1468/2021 г. по описа на същия съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1- месечен срок от съобщаването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4