Р Е Ш Е Н И Е
№ 221/4.11.2019г. гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на
дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ
при секретар, Елка Иванова
като разгледа докладваното от съдията Митев
ВНЧХД № 910 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид:
Провадийският районен съд, І състав с
присъда по НЧХД № 402/2017г. по
описа на същия съд, постановена на 06.06.2019г. е признал подс. Д.П.Н. за
виновен в извършване на престъпление по чл.130 ал.1 от НК затова, че на 24.06.2017 г., в
гр.Дългопол, обл.Варна причинил на К.Ж.К. разстройство на здравето изразяващо
се в контузия на главата, мозъчно сътресение, кръвоизлив по конюнктивата на
лявото око, контузия на долната челюст, травматични отоци, кръвонасядания и
ожулвания в гореописаните области, обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота, за
което му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ,
с пробационни мерки “Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест
месеца с периодичност два пъти седмично; “Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от шест месеца и “Безвъзмезден труд в полза на
обществото с продължителност 100 часа за срок от една календарна година.
Ангажирана е и гражданската
отговорност на подсъдимия Н., като е осъден да заплати на гражданския ищец К.
сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, а в
останалата част искът е отхвърлен.
В тежест на подсъдимия са възложени разноските
по делото и тези направени от гражданския ищец за адвокатско възнаграждение
пред ВРС, както и държавна такса върху уважения граждански иск.
Недоволни от присъдата са
останали подс. Н. който я обжалва, чрез защитниците си - адв. Н. и адв. Г. от
ВАК както и частния тъжител К., чрез повереника си – адв. А. от ВАК. Атакуват я
в срок, както в наказателната, така и в гражданската й част.
Изводимо от съдържанието на жалбата на подс. Н. и допълнението към нея се оспорва
процесуалната законосъобразност на постановения съдебен акт. Навеждат се доводи
за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, както в наказателната
така и в гражданско осъдителната й част. Счита се, че по делото не са събрани
безспорни доказателства за авторството на подсъдимия в деянието. Прави се
искане за отмяна на присъдата и за неговото оправдаване. Алтернативно за
приложение на чл.78а от НК.
По същество в жалбата на частния
тъжител се сочи за неправилност на присъдата в гражданско осъдителната й част,
досежно присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат
на престъплението, със съображения подробно изложени в жалбата и допълнението
към нея. Моли се за изменение на присъдата в гражданско правната и част, като
бъде уважен изцяло размера на приетия за съвместно разглеждане по дело гр.иск.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитата на
подсъдимия поддържа жалбата на изложените в нея основания, като се
моли за уважаване на жалбата и отхвърляне жалбата на частния тъжител.
Подсъдимият и частния тъжител, редовно призовани не се явяват.
Пред въззивния съд процесуалния
представител на частният тъжител и граждански ищец поддържа жалбата и оспорва тази
на подсъдимия. Счита присъдата за правилна, обоснована и законосъобразна
само в наказателно оъсъдителната и част и неправилна в гражданско осъдителната
й част. Моли
за нейното изменение в тази и част. Претендира за определяне на адекватно
обезщетение за причинените неимуществени вреди на пострадалия.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на постановения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК
намира жалбите на подсъдимия и частния тъжител за частично основателни със следните аргументи:
Въз основа на събраните в хода на
първоинстанционното съдебно следствие доказателства настоящият въззивен състав
на съда приема за установена
следната фактическа обстановка:
Частният тъжител К.К.
и подсъдимия Д.Н. ***. На 24.06.2017 г. вечерта ч.
тъжител и съпругата му св. Тодорка К.имали гости и след като ги изпратили
останали в жилището си на ул.“Никола Обретенов“ № 129. Около 02.30 часа към
дома им се приближил тъмен на цвят автомобил, от който слязло лице, което те
разпознали като Д.П.Н. по прякор „М.“. Същият дошъл до входната врата на
жилището и започнал да вика името на ч. тъжител, за да излезе и да говорят.
Частният тъжител излязъл до вратата и попитал подсъдимия какво иска. Той му
отговорил, че повода за който е дошъл и по който искал да говорят е бил свързан
с притежавания от частния тъжител К. камион, който по-рано бил запален и за
което К. имал основателни съмнения, че подс. Н. е свързан по някакъв начин с
палежа, предвид чуто лично от него, изявление относно това, както и отправена
закана, че ще му запали и къщата.Докато говорили, изведнъж подс. Н., който
стоял срещу него леко вдясно, замахнал и го ударил с десния си юмрук в лявата
част на главата /в областта на окото/, в резултат на което частния тъжител
паднал на земята. Докато подсъдимия замахвал да го удари с юмрук, му се
сторило, че има сложен метален бокс на ръката с която го ударил. В резултат на
удара паднал на земята и след кратко време чул, че жена му започнала да вика.
За случая съпругата му се
е обадила на тел.112 и поискала помощ от полицията. Съобщила за инцидента за
това, че подсъдимия е дошъл в домът им с още две момчета, заплашил съпругът за
да оттегли жалбата от полицията за запаления камион, като на отказа на му да
стори това го ударил в главата. Главата му е била цялата в кръв. Съборил го на
земята и избягал с останалите момчета с колата.
По-късно повторно подали сигнал
на тел.112, тъй като все още не бил пристигнал полицейски екип, като частния
тъжител обяснил отново за нападението над него и причината затова.
Около 04.30 часа в дома им дошли служители на
МВР, които го разпитали и след това св. Ж.Ж. - негов приятел го откарал с
автомобил до МБАЛ „Св.Анна“- гр.Варна, където първоначално бил прегледан и
освидетелстван в Спешен кабинет, а след това настанен за лечение в МБАЛ
„Св.Анна“ - гр.Варна и изписан на 26.06.2017г.
По случая била образувана проверка
от органите на полицията, като с Постановление по пр.пр. № 832/2017г. от
12.09.2017г. е било отказано образуването на досъдебно производство, като е
прието, че се касае за причинена лека телесна повреда от страна на Д.П.Н.,
което престъпление се преследва по частно правен ред.
Видно е, че настоящата инстанция
споделя възприетата от ПРС фактическа
обстановка. При така установените фактически обстоятелства правилно е приложен
материалния закон, като правната
квалификация по чл.130 ал.1 от НК е законосъобразна. Споделят се и направените въз основа
на събраните доказателства правни изводи по отношение на обективната и
субективна съставомерност на извършеното от подс. Н.. Не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила.
Несподеляемо е възражението на защитата за
незаконосъобразност на съдебния акт като са визирани нарушения по чл.14, чл.107
ал.5 от НПК но и основания на несъществуващи в процесуалния закон алинеи в
чл.303 - ал.3 и 6 от НПК.
Поначало мотивите към присъдата макар и немногословни
биха могли да изпълнят изискванията на чл.14 от НПК и правилата на формалната
логика. Същите могат да обосновават правните изводи на съда.
Действително Провадийския районен съд е
могъл да направи по-задълбочен анализ на доказателствата, но от друга страна в
акта си, той е обективирал, върху какви доказателства и при каква тяхна оценка,
е изградил вътрешното си убеждение. Вярно са интерпретирани наличните
доказателствени източници макар и лаконично въз основа на които е изяснено, че
спрямо частния тъжител К. е извършено престъпление, а именно нанасяне на лека
телесна повреда от подс. Н..
Установено е, че поводът за инцидента е
жалбата на частния тъжител за запаления камион. Това оплакване е станало
причина за поведението на подсъдимия, който е предприел саморазправа с
тъжителя.
В тази насока правилно са кредитирани
показанията на св. К.- съпруга на частния тъжител, които се потвърждават от медицинско удостоверение
№102/2017г. относно вида на причинените телесни увреждания и приобщените
медицински документи. Тук следва да се отчетат и стойността на приложените към
делото писмени доказателства - полицейска преписка рег. № 324
р-8236/26.06.2017г. на РУ Провадия, участък гр. Дългопол, докладната записка на
автопатрул № 815 от РУ Провадия в състав свидетелите Т.и И.М.посетили
местопроизшествието на 24.06.2017г. и
изготвената в съдебното производство съдебно-техническата експертиза, които кореспондират с показанията на свидетелката
относно авторството на подсъдимия в престъплението и подадената информация до
тел.112 от св. К.за извършеното от него деяние. Нещо повече свидетелката е пряк
очевидец на престъплението, като в нейно присъствие подсъдимия е нанесъл удара
с умрюк по лицето на пострадалия. В тази насока нейните твърдения вярно са оценени в
контекста на възприетото от останалите, като е отчетено семейното й положение с
частния тъжител. Следва да се кредитират и показнията
на св. Ж. които в синхрон с показанията на свидетелката описват еднозначно
състоянието на пострадалия веднага след деянието и предприетите медицински
действия по време на оздравителния процес, като се допълват и подкрепят от
медицинското удостоверение, приобщените медицински документи и
съдебно-техническата експертиза. Показанията на тези свидетели по същество са
еднопосочни и непротиворечиви.
Относно св. Ж., респективно и полицейските служители – свидетелите М.и Т.следва
да се отбележи, че макар и да не са преки очевидеци на инцидента, то
показанията на св.Ж. кореспондират не само с посочените по-горе документи,
които съдът
съобрази като преки доказателства, но така също и с приобщената по делото докладна записка рег. № 324-8236
от 24.06.2017г., изготвена от последните свидетели, в която логично допълват и
потвърждават твърденията на частния тъжител разкривайки състоянието му след
инцидента и споделеното пред тях от самия него за указаното му физическо насилие
именно от подс. Н..
От друга страна правилно решаващият съд не е дал вяра на показанията на св. Н.,
вероятно и обясненията на подсъдимия в частта, касаещи авторството и механизма
на извършване на деянието и причиняване на телесното увреждане на пострадалия.
Налице е много голяма доза съмнение в неговите показания с оглед тяхното
вътрешно противоречие и несъответствие с гласните и писмените доказателства.
Същите като цяло стоят в конфликт с доказателствената маса по делото и в
никакъв случай не могат да послужат за кредитиране версията на подсъдимия, че
не е нанесъл удар на подсъдимия, както и за опровергаване на показанията на св.
К.и на отразеното в тъжбата на пострадалия. В тази им част се опровергават
както от медицинското
удостоверение, така и от информацията която носят приобщените писмени
доказателства, но и от извършената полицейска проверка. Нещо повече, последната
е установила с категоричност, че подсъдимият е нанесъл един удар на пострадалия
в областта на лицето, което обстоятелство не е било спорно от самия подсъдим.
Установено е присъствие и на още едно лице на име Илийчо, който е спътник в
автомобила на двамата отивайки при частния тъжител.
Посочените доказателства относно автора на извършеното престъпление и
механизма на извършване на увреждането се подкрепят от приобщените гласни
доказателства, чрез разпита на св. К.и св. Ж. които съдът кредитира и
опровергават изрезеното
от подсъдимия, че не е удрял пострадалия К., а само бил посегнал да го удари. Установеното
от извършения преглед на пострадалия намерило
отражение в медицинското удоставерение дава отговор на
механизма на получаване на травматичните
увреждания на пострадалия. Съдебният медик е
категоричен относно давността и начина на получаване на нараняването в
областта на главата – каквито са удар
с юмруци и твърд предмет /бокс/ което ще изключи
това нараняване да е
настъпило единствено и вследствие съприкосновение със земята
/или падането в градинката /.
Въз основа на приобщените по делото доказателства установени от гласните
и писмените доказателствени средства въззивният съд намира за безспорно
установено, че на посочената в частната тъжба дата, час и място подсъдимия е нанесъл
удар с юмрук на частния тъжител в лявата част на главата му, в резултат на
което пострадалият е получил контузия на главата, мозъчно сътресение,
кръвоизлив по конюнктивата на лявото око, контузия на долна челюст, травматични
отоци, кръвонасядания и ожулване в тази област, което е обусловило временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Установените увреждания не са
разположени на различни места и части по тялото на пострадалия и могат да бъдат
отнесени към юмручния удар на подсъдимия /с и твърд предмет бокс /, какъвто
удар е възприела свидетелката. Относно това деяние с пострадалия ч.тъжител
изводите на ПРС са правилни. Основани на гласни доказателства и медицинското
удостоверение макар и с кратък анализ. С оглед направените възражения и в допълнение към категоричното
установяване на авторството въззивният съд намира, че следва да се отчете и
стойността на приложените към делото писмени доказателства. Налице е полицейска
преписка на РУ Провадия, участък гр. Дългопол, от която е видно, че е образувана
по сигнал на гражданин с оглед извършено престъпление от общ характер. Това по
чл.129 от НК. В този смисъл е и приложената докладна записка относно сигнала за
нанесения побой изготвена от полицейския автопатрул от РУ - Провадия посетил
домът на пострадалия на дата 24.06.2017г. след инцидента, в състав -
свидетелите Т.и М., според която пострадалия е съобщил, че е бил ударен с бокс
от подсъдимия в областта на слепоочието в лявата част на главата и се свлякъл
на земята пред уличната порта. Видно от изложеното в справката на полицейския
инспектор след получаване на сигнала местопроизшествието е било посетено и се
установило, че извършител на побоя е именно подс. Н., за което е бил
предупреден по реда на ЗМВР“ да не отправя закани за саморазправа и побой и да
не се саморазправя с пострадалия К.. От същите доказателства се потвърждават
изложените обстоятелства в тъжбата на пострадалия относно удара който е нанесъл
в главата му подсъдимия, както и показанията на св. К.в тази връзка. Други
документи, съставляващи пряко доказателство за авторството на извършеното от
подсъдимия са медицинските книжа. В медицинското удостоверение са отразени
обясненията на пострадалия при прегледа от съдебния медик – по негови думи на
24.06.2017г. около 02.30 ч. в дома му познат мъж го заплашвал и му нанесъл удари с юмруци и
твърд предмет /вероятно бокс/ в областта на главата лицето и бил съборен на
земята. Доколкото медицинското удостоверение е официален документ, издаден от
длъжностно лице – съответния лекар в отделение по „Съдебна медицина“ при МБАЛ
„Св. Анна – Варна“ АД, в кръга на неговата длъжност, съдът цени като достоверни
и обективни посочените в него обстоятелства.
Настоящата въззивна инстанция в изпълнение на задълженията
си по чл.107 ал.5 и чл.305, ал.3 от НПК след като направи самостоятелен анализ
на доказателствената съвкупност, не установи нови обстоятелства, водещи до
промяна на приетата от ПРС фактология намира, че е налице причинно-следствена връзка
между нанесения от подсъдимия удар и нараняванията на частния тъжител в
областта на главата, което е обусловило временно разстройство на здравето неопасно за живота
и представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Ето защо и не приема доводите изложени в
подкрепа на жалбата на подсъдимия.
Наред с това намира за неоснователни възраженията за несъответност на
частната тъжба с изискванията на чл.81 от НПК.
Поначало правилно е виждането на защитата, че тъжбата / идентично с
ролята на ОА / определя рамките, в които следва да се движи производството за
да се реализира правото на защита на обвиненото лице. В противоречие с
установеното по делото, обаче, е прието, че депозираната тъжба не е давала
възможност да се определи характера на обвинението и обстоятелствата на
престъплението. В тъжбата ясно е идентифицирано лицето, срещу когото е
повдигнато обвинението, мястото и времето на извършване на деянието, а именно –
24.06.2017г., осъществено от подсъдимия, който е причинил телесната повреда,
като за характера на същата е представена медицинска документация. При тези
данни, правилно ПРС е образувал дело по частната тъжбата на К. за престъпление
по чл.130 ал.1 от НК. Към този момент е без значение дали описаното в тъжбата
деяние е доказано и съответно на дадената им от тъжителя правна квалификация,
която не е задължителна за съда, тъй като на тези въпроси се дължи отговор с
присъдата, така както правилно и в съответствие със закона е процедирал
първостепенния съд, поради което и не е предприел прекратяване на наказателното
производство на визираното от защитата основание по чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24
ал.4 / вероятно се има предвид ал.5 / т.2 НПК.
По
наложеното наказание.
Що се касае до справедливостта на наложеното
наказание, въззивния състав приема
възражението на защитата на подсъдимия за основателно. Действително спрямо
подсъдимия би могло да бъде приложен повторно института на чл.78а ал.1 от НК
доколкото са налице всички законови предпоставки независимо, че е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на този раздел с Решение по НАХД №
557/2009г. на ПРС в сила от 17.02.2010г. Видно от издаденото от ТД Варна при
НАП Удостоверение по чл.87 ал.6 от ДОПК към 17.06.2019 г. подсъдимият няма
установени задължения.
В този смисъл е Тълкувателно решение № 2 от
28.02.2018г. по т.д.№ 2 /2017г. на ОСНК на ВКС на Р България.
Първоинстанционния съд правилно е отчел наличието на смекчаващи вината
обстоятелства и липсата на отегчаващи такива. Като взе предвид степента на
обществена опасност на деянието и дееца сравнително ниски съдът намира, че
целите на наказанието могат да се постигнат с приложението на разпоредбата на
чл.78а ал.1 от НК, като подсъдимия бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „Глоба“ в минимален размер – 1000 лева,
при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства. Макар и с това минимално наказание ще се постигнат
целите, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, като ще бъде превъзпитан за в бъдеще
към спазване на установения в страната законов ред. Гореизложеното налага
корекция на присъдата в осъдителната и част. Същата следва да бъде изменена по
реда на чл. 334 т.3 от НПК и чл.337, ал.1 т.2 и т.4 от НПК, в частта на
наложеното наказание „пробация“ с
пробационни мерки “Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест
месеца с периодичност два пъти седмично; “Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от шест месеца и “Безвъзмезден труд в полза на
обществото с продължителност 100 часа за срок от 1 година, като на основание
чл.78а ал.1 от НК подсъдимият бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание
глоба в размер на 1000 лева.
По
отношение на гражданския иск.
По своето основание предявения иск е
безспорно доказан и е в пряка причинна връзка с виновното поведение на подс.Н.
и вредоносния резултат – реализираната лека телесна повреда на пострадалия К..
Подсъдимият е осъществил състава на престъпление наказуемо по чл.130 ал.1 от НК
– причинил е на ищеца разстройство на здравето изразяващо се в контузия на
главата, мозъчно сътресение, кръвоизлив по конюнктивата на лявото око, контузия
на долната челюст, травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания в
гореописаните области, обусловили временно разстройство на здравето неопасно за
живота. Като е признал за виновен подсъдимия в деяние, от което е последвала
неимуществена вреда за пострадалия, ПРС се е произнесъл правилно, но при
определяне на размера на обезщетението
не е съобразил и отчел обстоятелствата, че оздравителният процес на пострадалия
е завършил с влошаване на здравословното състояние на лявото око. Намаляло е
зрението, имал е двойно виждане, което е видно от приобщените по делото,
медицински документи, епикриза, експертното решение на ТЕЛК. От друга страна са
субективните усещания за страх, тревога, непълноценност, които е изпитвал
пострадалия. При отчитане на всички относими житейски и правни аспекти на
критериите на справедливостта настоящият въззивен състав намира така уважения
от ПРС размер на гр. иск за необходим, но недостатъчен да компенсира
пострадалия. Претърпените телесни увреждания са изисквали ангажиране на
средства и време за лечението им, като увреждането на лявото око е довело до
понасяне на физическа болка, понижено зрение, очевидно неудобство и морални
страдания, душевни травми и другите негативни изживявания от случая с побоя -
унижението, жестокостта и насилието над него, поради което следва да бъде
обезщетен по справедливост, тъй като определения от ПРС размер е занижен и
следва да бъде коригиран в посока увеличение. В този смисъл съобразявайки
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съдебната практика съдът намира, че обезщетение
от 5000 лв. е справедливо и ще репарира вредите, поради което подсъдимият
следва да бъде осъден да заплати на ч.тъжител посочената сума. В този аспект следва и да се измени присъдата по реда на
чл. 334 т.3 от НПК и в гражданско осъдителната й част.
Тази сума подс. Н. дължи на гр. ищец К.Ж.К.
ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 24.06.2017. до
окончателното й изплащане. Над този размер искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Следва да се присъди и държавна такса, върху
уважения размер на иска в полза на държавата, съобразно разпоредбата на чл.2 от
Тарифата за държавните такси, които са събират от съдилищата по ГПК / Дв. бр.22
от 28.02.2008 г./
По
реда на служебната проверка, съставът на
въззивната инстанция не констатира други основания за
изменение или отмяна на първоинстанционната присъда.
С оглед изложените
съображения намира, че обжалваната присъда следва да бъде изменена в изложения
по-горе смисъл, поради което и на основание чл. 334 т.3 от НПК и
чл.337
ал.1 т.2 т.4 от НПК,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 21 постановена на 06.06.2019год. по НЧХД № 402/2017г. по описа на ПРС, в частта на наложено наказание „Пробация“ с пробационни мерки
“Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца с периодичност
2 пъти седмично; “Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок
от 6 месеца и “Безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 100
часа за срок от 1 година и прилага закон за по-леко наказуемо престъпление, КАТО на основание чл.78а
ал.1 от НК ОСВОБОЖДАВА подс. Д.П.Н. от наказателна
отговорност и му налага административно наказание - ГЛОБА в размер на 1000 лева /хиляда
/лева.
ИЗМЕНЯ присъдата и в гражданско -
осъдителната й част, КАТО УВЕЛИЧАВА
размера на присъденото обезщетение, дължимо от подс. Д.П.Н. за претърпени
неимуществени вреди в полза на К.Ж.К. на
5 000 / пет хиляди / лева и ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до 10 000 лева.
ОСЪЖДА подс. Д.П.Н. да
заплати сумата от 200 / двеста /
лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гр. иск по сметка
на Районен съд Варна.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.