№ 4489
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следН. състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110132829 по описа за 2022 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба на Л. Д. М. срещу Н. Т. К. с правна квалификация чл. 3, т. 5,
във вр. с чл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН. Молителката твърди, че ответникът, която
й е дъщеря упражнявал върху него системен психически и физически тормоз. КонкретН. акт
на насилие, за който се търси защита в настоящото производство се твърди, че се случил на
13.06.2023г., когато около 22 ч вечерта в жилището на молителката, находящо се в гр.
София, бул. „Петко Каравелов“ бл. 20, вх. Г, ет. 6, ап. 72, ответникът нанесла побой над
своята майка, скубала я, късала й дрехите, одраскала я по лицето до кръв. Молителят
навежда доводи, че изпитва страх за живота и здравето си, тъй като ответникът многократно
го е заплашвал и отказала да напусне жилището, в което живее молителката. Моли съда да
наложи мерки за защита по ЗЗДН.
Ответникът Н. Т. К. оспорва изцяло твърдеН.та в сезиращата молба. Твърди, че
посоченото в молбата от нейната майка не отговаря на обективната действителност. Не
оспорва факта, че на 13.06.2022г. се прибрала в жилището, находящо се в гр. София бул.
„Петко Каравелов“ бл. 20, вх. Г, ет. 6, ап. 72, което е било собственост на покойН. й дядо. В
жилището живеела заедно с двете си пълнолетни деца и с молителката М.. Последната била
в много лоши отношеН. както с покойН. си баща, така и с брат си, който е съсобственик на
имота и живее в Канада. След смъртта на дядо й започнали ежедневни скандали с
молителката, провокирани от желанието им да ги изгони от жилището. Това била и
причината за скандала между двете на 13.06.2022г. около 22 часа. Прибирайки се от
пътуване извън София молителката започнала да крещи на дъщеря си, защо още не се е
изнесла. Двете се скарали и ответникът влязла в стаята на майка си, викайки че тя трябва да
се изнесе, а не да я гони без да има правно основание. Двете се скарват, като в желанието си
да я изгони от стаята си молителката скъсва роклята на ответника, при което ответникът я
блъска в желанието да се отскубне. Тази ситуация се разиграва пред очите на сина на
ответника и внук на молителката. Той се обажда на тел. 112, за да потърси помощ. В
становището се застъпва тезата, че между страните съществува конфликт по повод
имуществени спорове между тях, като ответникът не е извършвала актове на домашно
1
насилие, а по-скоро обратно. Пледира за оставяне на молбата без уважение като
неоснователна.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
В молбата си от 20.06.2022г. молителят Л. Д. М. твърди, че е жертва на постоянен
психически и физически тормоз от страна на своята дъщеря Н. К.. Като причина за това се
сочи нежеланието на ответникът да напусне наследствен имот, който обитават и двете.
Конкретен повод за сезиращата молба е скандал между двете, състоял се на 13.06.2022г.
около 22 ч. на адрес гр. София, бул. „Петко Каравелов“ бл. 20, вх. Г, ет. 6, ап. 72.
Молителката твърди ,че след скарване между двете по повод нежеланието на дъщеря й да
напусне жилището последната започва да я удря, скубе, къса дрехите и я драла по лицето.
Представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
С оглед липсата на спор съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответникът е дъщеря на молителя. Представено е по делото и
удостоверение за раждане на ответника.
По делото не са ангажирани гласни доказателства от молителката, защото молителят
заявява в съдебно заседание, че е нямало свидетели на твърдените актове на насилие,
извършени от нейната дъщеря. По делото е изискана справка от 04 РУ на СДВР. В писмо вх.
№ 284750/21.12.2022г. началникът на 04 РУ на СДВР информира съда, че на 13.06.2022г.
на адреса на молителката е изпратен автопатрул. Впоследствие са призовани служителите на
този автопатрул: Т. Г. Б., Г. Л. С. и М. М. Б., които разпитани в съдебно заседание разказват,
че са посещавали адреса на молителката по повод на скандал, състоял се през месец август
2022г., когато молителката е заплашвала внуците си с пушка, която й е иззета.
Ответникът е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на дъщеря й и внучка на
молителката Надежда Г.а К.. Същата разказва, че на 13.06.2022г. вечерта не е била в къщи.
За скандала между баба си и майка си знае от разказ на брат й, който й се обадил два пъти
по телефона. Съдът не кредитира показаН.та на свидетелката К., защото възпроизвеждат
чужди впечатлеН. за случилото се на процесната дата и от друга страна свидетелката е
лично заинтересована от изхода на делото, защото продължава да живее в жилището на
своята баба, въпреки изразеното от последната нежелание затова.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът намира, че в настоящия случай остана недоказано авторството на твърдените актове
на домашно насилие от страна на ответника. Молителят не ангажира доказателства за
твърдените актове на домашно насилие, въпреки указаН.та на съда в доклада по § 1 от ЗР на
ЗЗДН, във вр. с чл. 146, ал. 1 от ГПК.
При това положение, съдът намира, че в производството не са събрани нужните
доказателства, от които да може да бъде направен категоричН.т извод за осъществено от
ответника деяние, което да изпълнява фактическия състав на чл.2 от ЗЗДН и да може да се
квалифицира като акт на домашно насилие и то да е осъществено на твърдяната от
молителката дата.
Поради изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение и
да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на молителя Л. М. против
ответника Н. К..
Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъжда
молителя Л. М. заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса по молбата за
защита в размер на 25 лева. Ответникът не е претендирал разноски в настоящото
производство, поради което такива не му се присъждат
Така мотивиран, СЪДЪТ
2
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр.
София, бул. Петко Каравелов”, бл. 20, вх. Г, ет. 6, ап. 72 за издаване на заповед за съдебна
защита срещу Н. Т. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. „Патриарх Евтимий” № 81,
ет. 3, ап. 10 , и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която по
отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Л. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. Петко Каравелов”, бл.
20, вх. Г, ет. 6, ап. 72, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в
размер на 25.00 (двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3