Решение по дело №411/2019 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 412
Дата: 23 октомври 2019 г. (в сила от 14 ноември 2019 г.)
Съдия: Милена Стоянова Маркова-Георгиева
Дело: 20197100700411
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

412

гр. Добрич, 23.10.2019  год.

В ИМЕТО НА НАРОДА


          
Добричкият административен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, ІІ троен състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ  КАМЕНСКА

                                                                                             МИЛЕНА  ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ изслуша докладваното от съдия М.Георгиева административно дело № 411/ 2019 год.

Производството е по чл. 185 - 196 от АПК.

Образувано е  по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Добрич Веселин Вичев, срещу Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред, поддържането и опазването на общинската собственост и околната среда, приета с решение № 4/43 по протокол №4 от 28.04.2006 г. на заседание на Общински съвет  Крушари, изменяна няколкократно, последно с Решение №5/46 по протокол №5 от 27.04.2017г.  в частта на чл. 12, ал. 1; чл.21,ал.2,чл.22,ал.6 и ал.7, чл.29,ал.3,във връзка с ал.1,т.4 и чл.29, ал.3,във връзка с ал.1,т.5. С протеста се настоява, че тези разпоредби влизат в колизия със законови разпоредби от по – висок ранг. Иска се да бъде обявена нищожността на разпоредбата на чл.21,ал.2, а останалите,посочени разпоредби да бъдат отменени като незаконосъобразни.

В съдебно заседание, протестиращият прокурор поддържа протеста на изложените в него основания.

Ответникът – Общински съвет Крушари, не се представлява и не изразява становище по протеста.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл.168 във връзка с чл. 196 от АПК, приема за установено следното:

Протестът е процесуално допустим, като подаден в срок, срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Наредбата, предмет на оспорване, по дефиницията на чл. 75, ал. 1 от АПК, чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от ЗНА, както и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА съставлява подзаконов нормативен акт. Съобразно разпоредбите на чл. 185, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт подлежи на безсрочно оспорване пред съда, като с оглед текста на чл. 186, ал. 2 от АПК това важи и за прокурора, който може да подаде протест срещу акта.

Разгледан по същество, протестът е основателен по следните съображения:

Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред, поддържането и опазването на общинската собственост и околната среда, приета с решение № 4/43 по протокол №4 от 28.04.2006 г. на заседание на Общински съвет  Крушари, изменяна няколкократно, последно с Решение №5/46 по протокол №5 от 27.04.2017г.  По делото са приложени доказателства, от които се установява, че е спазена процедурата по приемане на Наредбата и нейните изменения. Наредбата  и нейните изменения са приети от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на изискванията за кворум и начин на гласуване, регламентирани в чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА. Налице е удостоверяване и обнародване по предвидения за това ред. С оглед на това съдът намира, че оспорените разпоредби са част от валиден нормативен административен акт, действащ към момента на оспорването.

Предвид изложеното,искането за обявяване нищожност на разпоредбата на чл.21, ал.2, е неоснователно.Разпоредбата, следва да се прецени с материалния закон и да се установи,дали противоречи на нормативен акт от по – висока степен. Същата преценка съдът следва да извърши и относно останалите протестирани разпоредби.

           Разпоредбата на чл.12,ал.1 от Наредбата, забранява  продажбата на ракети, пиратки, бомбички, димки и други запалителни или пиротехнически средства на малолетни и непълнолетни лица.Следва да се отбележи,че  условията и реда за  производството на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия,както и търговията с тях са уредени в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества пиротехническите изделия.Съгласно чл.8,ал.2 от закона, пиротехническите средства се разделят на три категории-фойерверки ,сценични пиротехнически изделия и други пиротехнически изделия, като фойерверките се разделят съответно на категория F1: фойерверки, при използването на които съществува много ниска степен на опасност и пренебрежимо ниско ниво на шум и които са предназначени за употреба в ограничени пространства, включително фойерверки, предназначени за употреба в жилищни сгради; категория F2: фойерверки, при използването на които съществува ниска степен на опасност и ниски нива на шум и които са предназначени за употреба на открито в обособени пространства; категория F3: фойерверки, при използването на които съществува средно голяма степен на опасност, предназначени са за употреба в обширни открити пространства и чието ниво на шум не вреди на човешкото здраве и категория F4: фойерверки, при използването на които съществува висока степен на опасност, предназначени са за употреба само от лица с придобита правоспособност за безопасност на труда при взривни работи (известни като "фойерверки за професионална употреба") и чието ниво на шум не вреди на човешкото здраве.

           На следващо място, забраната за продажба на пиротехнически средства се определя от законодателя по възраст на  малолетни и непълнолетни лица, в зависимост от категорията и степента на опасност на съответното изделие а именно:

           Забранява се  продажбата на фойерверки от категория F1 на лица под 12 години, от категория F2 - на лица под 16 години, и от категория F3 - на лица под 18 години.

           При сравнение на нормата от наредбата, с цитираните норми от закона, който урежда обществените отношения за условията и реда за търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия е очевидно,че в наредбата е създадена една унифицираща норма на забрана, незачитаща закона, в каквато насока е и протеста.

          Следващата разпоредба която се оспорва е на чл.21,ал.2 от Наредбата текстът на която гласи,че на лица навършили 14 години, но ненавършили 18 години, да пребивават на обществени места след 22:00 часа, освен ако са придружени от родител, попечител, настойник, лица полагащи грижи за непълнолетни на друго правно основание или пълнолетно дееспособно лице, снабдено с писмен документ за изразено съгласие от родител, попечител, настойник и лица полагащи грижи за непълнолетни на друго правно основание.В протеста се настоява,че регламентацията, въведена с оспорваната разпоредба от Наредбата е свързана с материя,която се урежда на законово ниво от Закона за закрила на детето, който е нормативен акт от по-висока степен и не предвижда делегиране на общинските съвети правомощия да преуреждат съответната правна регламентация.Съгласно чл.8,ал.4 от Закона за закрила на детето,ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.Съгласно ал.7 на нормата,родителят, настойникът, попечителят или лицето, което полага грижи за дете, удостоверява качеството на придружителя на детето по ал. 4 по ред, определен с наредбата по чл. 5б,ал.2. Нито в закона,нито в наредбата, приета с ПМС №165/25.07.2003г., е предвидено придружителят да носи и представя писмен документ за изразено съгласие от родителя, настойника, попечителя или лицето, което полага грижи за дете. Цитираната наредба, определя конкретните условия за достъп на деца до обществените места,както и лицата, които определят тези условия, а удостоверяването на качествата придружител е част от тези условия и ред.Настоящият съдебен състав споделя изложеното в протеста,че ОбС-Крушари е създал незаконосъобразна регламентация на отношения, уредени със Закона за закрила на детето и с Наредбата за специализираната закрила на деца на обществени места,без да разполага с правомощие за това.

Протестират се и разпоредбите на чл.22,ал.6 и ал.7 от Наредбата, свързани със забрана,въведена с ал.1 и ал.2 а именно: Забранява се на собственици, наематели, ползватели, управители и въобще на всички лица, които държат търговски обект като бар, дискотека, ресторант, игрална зала, интернет-клуб, фитнес зала, кино или друго обществено заведение, в което се осъществява търговска дейност, да допускат влизането, пребиваването или престоя в държания от тях търговски обект на малолетни и непълнолетни лица в следните часове:

-за лица под 14 години: от 20:00 до 07:00 часа;

-за лица от 14 години до 18 години: от 22:00 до 06:00 часа.  

Забранява се достъпа на деца до обществени места, в които се представят програми с еротично или порнографско съдържание и в зали за хазартни игри.

Текстовете на протестираните разпоредби на ал.6 и ал.7 гласят съответно-при нарушение на разпоредбите на ал.1 и ал.2 на виновните лица се налага наказание глоба в размер до 5000 лева, а за едноличните търговци и  юридически лица-имуществена санкция в размер до 50 000 лева.При повторно извършено нарушение по ал.1 и ал.2 на виновните лица се налага освен предвиденото в ал. 6 наказание и временно лишаване от право да упражнява определена професия или длъжност.В протеста се твърди,че въведените с наредбата санкционни норми не съответстват по размер на въведените от законодателя с чл.45,ал.2 от Закона за закрила на детето.Твърдението на прокурора е безспорно основателно, тъй като предвидените от законодателя размери са глоба или имуществена санкция от 2000 до 5000 лева, а при повторно нарушение глоба или имуществена санкция от 5000 до 8000 лева. В този смисъл посочените по – горе оспорени текстове от Наредбата следва да бъдат отменени като противоречащи на материалния закон.

Протестира се и разпоредбата на чл.29, ал.3 от наредбата, във връзка с ал.1, т.4 и т.5 . Нормата предвижда, че при нарушаване на разпоредбата на т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 на собственика се налага глоба в размер на 50 лева. Точка 4 въвежда задължение за стопаните на кучета,да взема мерки кучето да не замърсява обществени места, като почистват фекалиите, отделени от кучето при разхождането му , като за целта е необходимо собственикът да носи достатъчен брой найлонови или хартиени торбички, специална ръкавица и щипка или лопатка. Точка 5 въвежда задължението при извеждане на кучетата,стопаните им да носят в себе си ветеринарномедицински паспорт и да го представят при поискване за проверка на общинските органи.Тази материя/задълженията на стопаните на кучета/ е регулирана първично от Закона за ветеринарно медицинската дейност съответно в чл.172,т.1 и чл.173, т.1 от ЗВМД. Нарушенията на задълженията се наказват с глоба от 100 лева на основание чл.426 и от 50 до 500 лева на основание чл.426а от закона.Очевидно е,че санкционната норма приета от ОбС-Крушари е в противоречие със законовата норма.   

Предвид гореизложеното, оспорените текстове от Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред, поддържането и опазването на общинската собственост и околната среда,приета от ОбС-Крушари са материално незаконосъобразни, което е основание за отмяната им по смисъла на чл. 146, т. 4 във  връзка с чл. 196 от АПК.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът по оспорването следва да възстанови на Окръжна прокуратура – Добрич направените съдебни разноски в размер на 20. 00 лв. /двадесет/, представляващи заплатена такса за обнародване на оспорването в „Държавен вестник“.

Мотивиран така и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Административен съд – Добрич, ІІ троен състав

 

Р Е Ш И:

            ОТМЕНЯ по протест на Окръжна прокуратура – Добрич разпоредбите на чл. 12, ал. 1; чл.21,ал.2,чл.22,ал.6 и ал.7, чл.29,ал.3,във връзка с ал.1,т.4 и чл.29, ал.3,във връзка с ал.1,т.5 от Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред, поддържането и опазването на общинската собственост и околната среда, приета с решение № 4/43 по протокол №4 от 28.04.2006 г. на заседание на Общински съвет  Крушари, изменяна няколкократно, последно с Решение №5/46 по протокол №5 от 27.04.2017г.   на Общински съвет  Крушари.

ОСЪЖДА Община Крушари да заплати на Окръжна прокуратура - Добрич направените по делото разноски в размер на 20.00  /двадесет/ лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок, считано от съобщението за постановяването му и връчването на препис от съдебния акт на страните.

След влизането му в сила решението да се обнародва по реда на чл. 194 от АПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:1. …………………..

 

 

                                                                                     2…………………….