№ 340
гр. Пловдив, 15.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно частно търговско
дело № 20215001000822 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 613а,ал.3 от ТЗ.
Образувано е по частната жалба на „Т.Л. „ЕООД ЕИК
*********,представлявано от пълномощника ИВ. АТ. В. против
Определение № 260483 от 28.09.2021 г., постановено от П. окръжен съд по
търг.дело№ 74/2015 г.
По силата на обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане
като процесуално недопустима молба на молителя „Т.Л. „ЕООД в качеството
си на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на
„С.Е. „ЕООД ЕИК *********.
Според изложеното в частната жалба атакуваното определение,
постановено по реда на чл.692 от ТЗ представлява порочно процесуално
действие на съда и е недопустимо. Жалбоподателят счита, че се касае до „
тежък порок „ , който следва да се отстрани по единствения процесуален
ред, предвиден в чл.253 от ГПК.
Синдика на „С.Е.“ЕООД В.Б. не взема становище по основателността
на частната жалба.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените в частната
жалба оплаквания, приема за установено следното:
Разпоредбата на чл.253 от ГПК определя лимитативно обхвата на
1
оттегляемите определения. Това са тези определяния, които не слагат край на
делото, могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на –
изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск.
В случая не е налице изменение на обстоятелствата, не е налице и
пропуск на съда.
Според частният жалбоподател касае е се до грешка,която се отнася до
„процесуален факт“, но кой точно е този факт, който е обусловил порока или
нищожността на постановеното по чл.692,ал.4 от ТЗ определение – изобщо
не е ясно.
Правилно съдът по несъстоятелността е приел, че определението по
чл.692,ал.4 от ТЗ погледнато формално не слага край на производството, но
от друга страна е неоттегляемо. С него се слага край на процедурата по
одобряване на списъците с приетите вземания, аргумент за което е
разпоредбата на чл.692,ал. 6 от ТЗ, съгласно която определението е
окончателно.
Съгласно чл.693 от ТЗ в производството по несъстоятелност за прието се
смята това вземане, което е включено в одобрения от съда списък на приетите
вземания по чл.692 от ТЗ. С едно единствено изключение, отнасящо се за
вземането по чл.694,ал.1 от ТЗ,което не е налице в конкретния случай.
Принципно определенията, постановени по реда на чл.253 от ГПК не
подлежат на инстанционен контрол, тъй като такава възможност не е
предвидена в разпоредбата на чл.253 от ГПК. Не е налице и другата
възможна хипотеза по чл.274,ал.1, т.1 от ГПК, тъй като определението, с
което молбата по чл.253 от ГПК е оставена без уважение не прегражда по-
нататъшното развитие на делото.
Определението по чл.692,ал.4 ТЗ е влязло в сила и е породило правните
си последици по чл.693 от ТЗ – не съществува възможност да бъде отменено
по реда на чл.253 от ГПК.
Следва да се отбележи, че това е поредният опит на молителя
„Т.Л.“ЕООД да ревизира постановените и влезли в сила съдебни актове, с
които е признато качеството на „И. „АД –С. на обезпечен кредитор. Напълно
основателен в този смисъл е довода на банката, изложен в писменото
становище по молбата по чл.253 от ГПК.
2
С Определение № 260163 от 07.01.2021 г., постановено по ч. т.д.№
213/2021 г. Пловдивският апелативен съд изрично е приел, че „И. „АД има
качеството на обезпечен кредитор в производството по несъстоятелност на
„С.Е.“ЕООД. / несъстоятелност/. Същият има вземане в размер на 3 017 000
лева, произтичащо от договор за Б. кредит № С-М-*/****-Л/ 20.08.2007 г.
Вземането е обезпечено с учредена в полза на банката договорна ипотека
върху недвижим имот, прието е като такова с поредност на удовлетворяване-
по чл.722,ал.1, т.1 от ТЗ.
Но това което е от значение за конкретния случай е, че не съществува
възможност да се отмени или измени влязло в сила определение по
чл.692,ал.4 от ТЗ по реда на чл.253 от ГПК. Тази разпоредба е неприложима в
случая, поради което и правилно съдът е оставил молбата на молителя „Т.Л.
„ЕООД по чл.253 от ГПК без разглеждане като недопустима.
Виждането на частния жалбоподател, че определението по чл.692,ал.4 от
ТЗ е недопустим съдебен акт, който е и нищожен не намира опора в закона. А
довода, че реда по чл.253 от ГПК е „ единственият процесуален ред“ по който
може да се отмени влязлото в сила определение се разминава, при това
фатално с предметния обхват на съдебните актове,
по отношение на които е приложима разпоредбата на чл.253 от ГПК. Такива
са актовете по движението на делото, но атакуваното определение по
чл.692,ал.4 ТЗ, по отношение на което частният жалбоподател прави отчаяни
опити да отмени, не е такова по движението на делото.
Следва да се потвърди обжалваното определение, при постановяването
на което съдът правилно е преценил, че молбата по чл.253 ГПК е
недопустима.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260483 от 28.09.2021 г., постановено от
П. окръжен съд по търг.дело№ 74/2015 г., с което съдът е оставил без
разглеждане като недопустима молбата на „Т.Л. „ ЕООД ЕИК ********* – за
отмяна по реда на чл.253 от ГПК на Определение № 781 от 01.11.2018 г.,
поправено с Определение № 798 ат 06.11.2018 г.
3
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд, подадена в едноседмичен срок от връчването му на страните
по делото :молителя „Т.Л. „ЕООД- град С., с посочен съдебен адрес в град П.,
синдика и „И. „АД – град С..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4