Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град ТЕТЕВЕН 27.06.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД-четвърти
състав в публично съдебно заседание на единадесети юни
През две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАНКО МАРИНОВ
При секретаря:Й Д
Като разгледа докладваното от Председателя НАХ Дело №123 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано
е наказателно постановление №19-0451-000296/08.04.2019 година на Началника на РУП
на МВР гр.Ябланица.
В жалбата
си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното наказателно
постановление /НП/. Твърди, че оспорва цялата фактическа обстановка, че не е
извършил посоченото нарушение, а в съдебно заседание твърди, че не е управлявал
автомобила.
Моли да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление.
За Началника
на РУП на МВР гр.Ябланица, редовно призован, представител не се явява и не
взима становище по жалбата.
От
приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и
издадено въз основа на него наказателно постановление, приетите и приложени по
делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели-А.Д.А., Х.К.Х.,
Г.Г.Д., Ц.Г.Ц., В. Д. В., Г.Л.Д., М.П.П., К.Р.К. и Ц.Й.Г., съдът приема за
установено следното:
На дата
03.04.2019 година свидетелите по делото А., Х. и Ц.-служители на РУП на МВР
гр.Ябланица били дежурни по график и получили сигнал за скандал в с.Добревци,
Ловешка област, на улица „Васил Левски“, а именно че свид.В. В. е счупил
прозорци на дом №2 на посочената улица. Свидетелите по делото отишли на место с
патрулен автомобил, посетили дома и установили счупени прозорци и взломена
входната врата на къщата и от свид.Г.Д. и негови роднини разбрали, че
извършители били жалбодателя по делото и свид.В.. Докато тримата полицейски служители
оглеждали щетите се чул шум от движението на лек автомобил по улица „Васил
Левски“, като свидетелят Х. пръв излязъл на улицата с фенер в ръка, а след него
свид.А. и когато свид.Х. осветил автомобила и двамата свидетели забелязали, че
автомобилът е марка „Нисан“, червен на цвят, че водач на автомобила бил
жалбодателя, а до него като пътник на предната седалка се возел свид.В..
Полицейските служители последвали този автомобил със служебния автомобил, но
автомобилът, управляван от жалбодателя отклонил по черен път, по който
патрулния автомобил не можел да се движи и свидетелите се върнали на посетения
адрес. Малко след това същият автомобил, управляван от жалбодателя преминал
отново по улицата и отново полицейските служители го последвали със светлинен и
звуков сигнал, като автомобилът продължил към с.Орешене, като от дясната страна
на автомобила се чули два изстрела. Тримата свидетели докладвали на дежурния в
сградата на полицията и той им разпоредил да изчакат в местността „Кръстошката“
до идването на техни колеги. На место пристигнали и свидетелите Р. и Г. и
петимата полицейски служители обиколили с.Орешене и като не открили автомобила
се върнали в с.Добревци, като свидетелите А., Х. и Ц. ***, а свидетелите Р. и Г.
отишли пред дома на свид.В. в с.Добревци, на улица „Трети март“. Свидетелите Р.
и Г. забелязали пред дома на свид.В. лекия автомобил „Нисан Примера“,
установили че капака на двигателя му бил топъл и извикали жалбодателя, който се
намирал в двора на имота на свид.В.. Жалбодателят излязъл на улицата и бил
задържан от свидетелите, които се обадили на своите колеги и те тримата отишли
пред дома на свид.В.. На жалбодателя бил извършен обиск, при който били
намерени патрони и било извършено претърсване на автомобила, в който не било
открито огнестрелно оръжие. Малко след това бил задържан и свид.В..
Жалбодателят бил отведен в сградата на полицията, където свид.А. извършил
справка и установил, че управлявания преди това от жалбодателя лек автомобил
„Нисан Примера“ с ДК№ СА 88 24 АТ е собственост на трето лице и не е
регистриран по надлежния ред, че е със служебно прекратена регистрация, без
застраховка „Гражданска отговорност“ по чл.143 ал.10 от ЗДП, като регистрацията
на автомобила е била служебно прекратена на дата 19.10.2018 година. На
жалбодателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по
чл.140 ал.1 от ЗДП, който отказал да подпише акта и да получи препис от него,
което било удостоверено с подписа на свидетел. Въз основа на акта било издадено
и обжалваното наказателно постановление /НП/, с което на жалбодателя на основание
чл.175 ал.3 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер на 500
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и на основание
Наредба №Iз-2539 на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.
От показанията на свидетелите по
делото- А., Х., Ц., Д., Р. и Г. се
установява по несъмнен и безспорен начин изложената и възприета от съда
фактическа обстановка. Безспорно се установява, че именно жалбодателят е
управлявал МПС- лек автомобил „Нисан Примера“ с ДК№
СА 88 24 АТ на посочената в акта и НП дата и
час в с.Добревци, Ловешка област. Безспорно се установява, че жалбодателят е
бил разпознат като водач на автомобила от свидетелите Х., който го е осветил с
фенер, А., който е бил непосредствено след него и от свид.Д.. Безспорно се
установява също от показанията на свидетелите Р. и К., че когато са отишли пред
дома на свид.В. там се е намирал лекия автомобил, който е бил с топъл капак,
което същите проверили и там се е намирал и самият жалбодател, който бил
задържан и отведен в сградата на полицията. Там било установено, че
управлявания от жалбодателя лек автомобил „Нисан Примера“ с ДК№ СА 88 24 АТ не
е регистриран по надлежния ред, че е със служебно прекратена регистрация, без
застраховка „Гражданска отговорност“ по чл.143 ал.10 от ЗДП, като регистрацията
на автомобила е била служебно прекратена на дата 19.10.2018 година. Установява
се също, че именно жалбодателят е ползвал и управлявал този лек автомобил и преди
датата на нарушението. Съдът приема за обективни показанията на посочените
свидетели, тъй като са очевидци на нарушенията на жалбодателя, показанията им
са в логическа последователност, правдоподобни са, взаимно допълващи се и се
подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.
Съдът не приема за обективни показанията на свидетеля В. В. и неговата майка, както и на свидетелката П , тъй като същият е бил безспорен участник в инцидента като пътник в автомобила, управляван от жалбодателя и е безспорно, че същият премълчава факти и обстоятелства свързани с инцидента, като по този начин цели да оневини жалбодателя, а неговата майка не е очевидец на инцидента същата вечер, както не е очевидец и свид.П , но и същите премълчават обстоятелства свързани с него именно, поради участието на свид.В. в него. Освен това показанията и на тримата свидетели изцяло противоречат на показанията на свидетелите-очевидци, посочени по-горе, на които съдът изцяло дава вяра.
Съгласно разпоредбата на чл.574 ал.10 от КЗ, съответният орган-информационният център по този закон уведомява собственика на МПС, за което не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен и им дава срок от 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Съгласно разпоредбата на чл.574 ал.11 от КЗ-„Когато в срока по ал.10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал.1 т.1 /тези на пътна полиция/ да прекрати регистрацията на моторното превозно средство“, което е станало на 19.10.2018 година. Съгласно чл.143 ал.10 от ЗДП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. От приложената по делото справка се установява, че регистрацията на МПС е била прекратена на 19.10.2018 година.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че на 03.04.2019 година, когато жалбодателят е управлявал МПС, без същото да е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и без същото да е било регистрирано по надлежния ред, като всяко едно от тези нарушения на закона не допуска автомобилът да бъде управляван по пътищата отворени за обществено ползване, като с нито едно от тях същият не се е съобразил.
Съдът не приема за обективни направените възражения от жалбодателя и неговия защитник, тъй като жалбодателят е длъжен да знае закона, правоспособен водач е и е задължен да знае разпоредбите на КЗ и особено на ЗДП и през цялото време автомобилът е бил в негово владение, което изключва обстоятелството, че той не е съзнавал, че регистрацията е прекратена. Съдът не приема и направеното възражение, в съдебно заседание, че не е управлявал автомобила въпросната вечер, тъй като това му възражение изцяло се опровергава от показанията на свидетелите по делото-Х., А. и Д., а отчасти и от показанията на свидетелите Р. и Г., от които първите трима са категорични в съдебно заседание, че именно жалбодателят е управлявал автомобила и до него се е возел свид.В.. В тази връзка, съдът приема, че нарушението не разкрива признаците и на маловажен случай по смисъла чл.28 от ЗАНН. Извършеното нарушение е на формално извършване и ангажирането на административно наказателна отговорност на жалбоподателя не е обвързано от настъпването на каквито и да било вредни последици, от друга страна същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от нарушенията от този вид, като по делото са налице данни за множеството нарушения на ЗДП, за които е санкциониран жалбоподателят. В конкретния случай с управляването на нерегистрирано по предвидения ред на автомобил е засегната държавната политика по регистрация на МПС и осъществявания контрол върху същите, представляващ и част от превенцията за извършване на престъпления и административни нарушения. Ето защо съдът намира, че в конкретния случай не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
С оглед изложеното, съдът намира,
че направените от жалбодателя възражения не могат да бъдат приети за достоверни
и такива игнориращи съставения акт, НП, приложените писмени доказателства и
показанията на свидетелите по делото-очевидци на нарушението. Съдът приема, че
при издаването на НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения,
които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на
жалбодателя. Съдът приема, че акта за установяване на административно нарушение
и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички
изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и са годни да породят целените
правни последици.
Предвид изложеното, съдът намира,
че нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДП е правилно установено и доказано. В хода
на съдебното производство категорично се установи, че на 03.04.2019 година
жалбоподателят е управлявал МПС по път, отворен за обществено ползване, което
не е било регистрирано по съответния ред със служебно прекратена регистрация
по чл.143 ал.10 от ЗДП.
С оглед предявеното с акта за
нарушение и НП обвинение, както и след анализ на събраните писмени доказателства,
съдът приема, че са налице обективните и субективни признаци на деянието по
чл.140 ал.1 от ЗДП-нарушителят е водач на автомобил със служебно прекратена
регистрация, респ. на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, съгласно
терминологията на закона. Последното обстоятелство е безспорно доказано от
данните по делото, а и не се оспорва от нарушителя. По делото е установено, че
регистрацията на автомобила-собственост на трето лице е прекратена служебно на
19.10.2018 година във връзка с получено по електронен път уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ затова, че ППС не е застраховано.
Според разпоредбата на чл.143 ал.11 от ЗДП, служебното прекратяване на
регистрация на ППС в относимата за спора хипотеза по чл.143 ал.10 от закона, се
извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система КАТ / АИС-КАТ/
и се уведомява собственика. Наличието на регистрационни табели и на
свидетелство за регистрация на МПС не оневиняват нарушителя. Както се посочи,
при служебно прекратена регистрация в хипотезата на чл.143 ал.10 от ЗДП се
извърша само отбелязване в АИС-КАТ без да се отнемат регистрационните табели и
част втора на свидетелството за регистрация. Нарушителят като водач на ППС е
бил длъжен да се увери, преди да управлява автомобила, че същият има сключена и
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което обстоятелство е лесно
установимо със стикер, надлежно поставен на предното стъкло на автомобила.
Очевидно горната проверка в случая не е извършена, което е основание да се
квалифицира поведението на нарушителя като виновно. Изводите са за осъществено
от обективна и субективна страна административно нарушение по чл.175 ал.3 от
ЗДП, за което наказващият орган е наложил предвидените наказания в максималните
им размери. Без значение за административнонаказателната отговорност на водача
е дали е изпълнено задължението за уведомяване на собственика на автомобила за
прекратената регистрация, доколкото в административнонаказателното производство
по оспорване на НП е недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за
законосъобразността на служебното прекратяване на регистрацията на ППС.
За извършеното нарушение правилно наказващият
орган е посочил санкционната норма на чл.175 ал.3 от ЗДП, която предвижда
административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12
месеца и глоба от 200 до 500 лева. Съдът приема, че жалбодателят е осъществил
от обективна и субективна страна вмененото му нарушение- съставомерно по чл.175
ал.3 от ЗДП, поради което правилно и законосъобразно е бил санкциониран по този
текст с налагане на административни наказания глоба в размер на 500 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, които наказания са в
максимален размер, предвиден в закона и са съобразени с извършеното от
жалбодателя нарушение и с множеството му нарушения по ЗДП, поради което НП
следва да бъде потвърдено.
Правилно наказващия орган е отнел
10 контролни точки за нарушението по чл.175 ал.3 от ЗДП на основание чл.6 ал.1
т.5 от Наредба №Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за определяне на първоначалния
максимален размер на контролните точки на водач на МПС, тъй като отнемането на
контролни точки не е административно наказание по смисъла на ЗАНН, а е отчетна
система на КАТ. Освен това, отнемането на контролни точки винаги следва
налагането на съответна санкция по ЗДП, то не може да се налага самостоятелно и
при безспорна установеност на извършеното нарушение по ЗДП, отнемането на
контролни точки е кумулативна даденост, какъвто е и настоящия случай.
Водим от горното и на основание
чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-0451-000296/08.04.2019
година на Началника на РУП на МВР гр.Ябланица, издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение №983421 от 03.04.2019 година, с което
на Ц.И.Ц., ЕГН ********** *** основание чл.175 ал.3 от ЗДП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца и на основание Наредба
№Iз-2539
на МВР са му отнети 10 /десет/ контролни точки, като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението, че
е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: