Решение по дело №674/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 117
Дата: 15 декември 2021 г.
Съдия: Евгения Тодорова Генева
Дело: 20211800500674
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. С., 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:ГЕОРГИ СТ. МУЛЕШКОВ

Ваня Н. И.
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500674 по описа за 2021 година





Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К.Б. № 260056/13.01.2021г. и
въззивна жалба вх.№ 26003/04.01.2021г. на „М.Б.“ ЕООД, против решение №
157/08.12.2020г. на РС-Е.П. по гр.д.№ 687/2019г.
К. СТ. Б. обжалва решението в частта,с която е отхвърлен искът с
правно основание чл.200 КТ за неимуществени вреди за разликата над
присъдения размер 16000 лв. до предявения размер 80 000 лв.,ведно със
законната лихва за периода от 21.12.2018г. до 20.08.2019г. за разликата над
присъдения размер 1080 лв. до предявения размер 5 288.88 лв.Релевира
оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон.Съдът
несправедливо подценил интензивните болки и страдания, потенциалните
болки при влошаване на времето „пожизнено“, физическия и психичен
дискомфорт от нуждата да бъде обслужвана при тоалета си в продължение на
месеци и дори да бъде качвана на ръце до петия етаж от свои
близки.Преживяла страх от вероятността да се наложи операция за поставяне
на изкуствена става.След като се върнала на работа,установила,че не може да
1
изпълнява задълженията си поради силни болки и се наложило да
напусне.Последиците от злополуката се отразили рязко на качеството й на
живот.Не можела да спортува и да се занимава с йога, станала финансово
зависима от дъщеря си,което я угнетявало.Съдът неправилно приспаднал
получените обезщетения от застрахователя от обезщетението за
неимуществени вреди,тъй като те касаели понесените вследствие трудовата
злополука имуществени вреди: 1426.94 лв.за 333 дни временна
нетрудоспособност,1305.43 лв. за медицински разходи,120 лв. за болничен
престой на 27.11.2019г. и 140 лв. за болничен престой на
02.12.2019г.Действително,по време на процеса били заплатени посочените
суми,но това следвало да бъде отразено с отхвърлителен диспозитив по
съответния пункт на претенцията за имуществени вреди, а не да се приспада
от сумата на обезщетението за неимуществени вреди.Иска решението да бъде
отменено в обжалваната част и вместо него въззивният съд „да уважи изцяло
предявените искове до сумата 80 000 лв.,ведно с претендираната законна и
мораторна лихва“, а също да постанови отхвърлителен диспозитив по пункт
втори от исковата молба относно претенцията за имуществени вреди.
Ответното дружество е депозирало становище за неоснователност на
жалбата .Обезщетението за неимуществени вреди не било несправедливо
ниско,тъй като след възстановителния период ищцата понасяла болки само
при натоварване извън ежедневните дейности.Житейски неоправдано било да
се твърди,че ищцата има морално задължение да осигурява финансово
дъщеря си и съответно е понесла страдания от обратна финансова
зависимост.Независимо,че злополуката станала по време на връщането й от
работа, ищцата съпричинила увреждането в размер на 80% поради груба
небрежност-не почистила снега на тротоара пред жилището си,което е
задължение на собственика,респ.наемателя.Ето защо обезщетението следвало
да се редуцира на осн.чл.201,ал. КТ.Справедливият размер на обезщетението
за неимуществени вреди след приспадане на процента на съпричиняване
възлизал на 5000 лв.
„М.Б.“ ЕООД обжалва решението в частта, с която е присъдено
обезщетение над 1000 лв. и в частта относно присъдената законна лихва
върху сумата,надвишаваща 1000 лв., тъй като признал иска за имуществени
вреди до 1000лв.Това обуславяло интереса му да обжалва решението в частта
за неимуществени вреди за сумата над 1000лв.Релевират се оплаквания за
необоснованост на решението.Съдът неправилно приел,че злополуката
станала на 21.12.2018г. около 7 часа на заледен участък от тротоара пред
блока,където пострадалата живее,след подминаване на парковата зона.Според
декларацията за трудова злополука № 518/15079 от 15.01.2019г. ,вх.№ 33 от
15.01.2019г.,досие № 22961 при ТП на НОИ,мястото на злополуката е
„тротоар пред основното място за живеене“.Пострадалата сама подписала
декларацията и в същия смисъл били показанията на св.А.,докато съдът
неправилно кредитирал св.И.-дъщеря на пострадалата-игнорирайки
родствената връзка,обуславяща заинтересованост.Участъкът бил
заледен,което доказвало съпричиняване поради неизпълнение на
задължението на пострадалата по чл.6 ,ал.1 от Наредба № 2 за поддържане и
2
опазване на чистотата и управление на отпадъците на територията на Община
Е.П. – за почистване на тротоарите от сняг и лед.Съдът нарушил
материалния закон-разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ.Що се отнася до
понесените болки и страдания, обезщетението било несправедливо
завишено.Интензивни болки имало непосредствено преди и след двете
операции, но после болките намалели и качеството на живот се
подобрило.Ето защо справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди възлизал според съдебната практика за аналогични
случаи на 5000 лв. и след редукция на 80% съпричиняване искът следвало да
бъде уважен за 1000 лв.
К.Б. оспорва жалбата на „М.Б.“ ЕООД.Неоснователно било
възражението за съпричиняване.Декларацията за трудова злополука въпреки
подписа на пострадалата нямала сила на извънсъдебно признание на
неизгоден факт.Свидетелката А. не била очевидец на инцидента.На второ
място-ищцата не била длъжна да почиства терена пред блока,тъй като чл.11
ЗОС вменявал това задължение на Общината.Липсвали каквито и да било
данни за груба небрежност/несъобразяване на облеклото с метеорологичната
обстановка,отклоняване на вниманието чрез действия с мобилен телефон и
пр./Евентуално съпричиняването не би следвало да е повече от
10%.Обезщетението за неимуществени вреди не било прекомерно,тъй като
ищцата претърпяла две операции с поставяне на три метални пластини,
възстановявала се е повече от година и е търпяла болки през целия
рехабилитационен период.Наложило се да напусне работа .Прогнозата била
за дегенерация на ставата,което щяло да влоши живота ѝ завинаги.
Третото лице-помагач на ответника ЗАД „А.Б.“ АД оспорва жалбата на
К.Б..Дружеството изплатило застрахователно обезщетение в общ размер
3 349.11лв.Претендира разноски за въззивната инстанция в размер на 3092.40
лв. с ДДС.
По образуваното от Софийски окръжен съд гр.д.№ 260/2021г. е прието
следното:
С искова молба вх.№ 1082/21.08.2019г. К. СТ. Б. с ЕГН ********** от
гр.Е.П., ул.“Е.П.“,бл.2,,вх.В, ет.5, ап.43, е предявила против „М.Б.“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.С. бул.“Б.Ш.“ №
247,ет.2, искове с правно основание чл.200 КТ за неимуществени вреди с
цена 40 000 лв., иск за имуществени вреди вследствие трудова злополука с
цена 1159.80 лв.и на осн.чл.86 ЗЗД с цена 2 644.44 лв. ,представляваща
законната лихва върху двете обезщетения за периода от 21.12.2018 г. до
20.08.2019г.Претендира се и законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателно изплащане на обезщетенията.
В отговора си по чл.131 ГПК ответникът е заявил,че не оспорва
наличието на трудово правоотношение и трудова злополука на 21.12.2018г.Не
оспорва медицинските интервенции и претърпените във връзка с тях
болки.Оспорва периода на възстановяване с твърдението ,че според
медицинската документация един месец след операцията пострадалата е
започнала да се придвижва с патерици, а не с „инвалидна количка“ и
3
„проходилка“.Върнала се на работа,без да използва помощни средства за
придвижване.Проявила груба небрежност,непочиствайки снега и леда пред
блока си,поради което съпричинила злополуката в съотношение 80%.В о.с.з.
на 09.07.2020г. е прието за безспорно,че в хода на процеса ищцата е получила
застрахователно обезщетение в размер на 2992.37 лв.
В доклада по делото съдът е приел,че са предявени отделни искове за
имуществени и за неимуществени вреди,но в диспозитива на решението
липсва произнасяне относно претенцията за имуществени вреди.С молба от
17.08.2020г. ищцата е увеличила цената на иска за неимуществени вреди на
80 000 лв. и цената на мораторната лихва за периода от 21.12.2018г. до
20.08.2019г. съответно на увеличената главница- сумата 5288.88 лв.В
мотивите на решението съдът приема,че“ за ищцата се следва обезщетение“,
без да го конкретизира по вид/видове.От така недиференцираното
„обезщетение“ е приспаднал сумата 2 992.37 лв.,платена от застрахователя
като „обезщетение за временна загуба на нетрудоспособност“,обоснована
обаче с фактура за закупени титаниеви пирони „с оглед претендираните
имуществени вреди.“Оттук нелогично заключава,че сумата 2 992.37 лв.
следва да се приспадне от „обезщетението за ищцата,което се явява
справедливо и разумно“-т.е. визира обезщетението за неимуществени вреди в
контекста на чл.52 ЗЗД.Съдът не е посочил изрично колко е справедливото
обезщетение без редукции,но след приспадане на 2 992.37 лв. установява
размер на „обезщетението“ 16 000лв.От редакцията на текста следва,че визира
обезщетението за неимуществени вреди.Реконструирайки обосновката на
първоинстанционния съд, би трябвало въззивният съд да приеме,че е
определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 992.37 лв.
Изложени са мотиви за отхвърлянето на възражението за
съпричиняване,свързани с недоказване пълно и главно от ответника,че
ищцата не е изпълнила конкретни задължения относно
снегопочистването,възложение с решение на Общото събрание на етажната
собственост.
Въззивният съд е намерил,че предвид наличие на мотиви относно
приспадане на сума ,представляваща обезщетение за имуществени
вреди,независимо дали е законосъобразно това приспадане, не е налице
непълнота на решението по смисъла на чл.250 ГПК/непроизнасяне относно
иска за имуществени вреди/, а очевидна фактическа грешка по смисъла на
чл.247 ГПК,изразяваща се в несъответствие между мотивите и
диспозитива.Ето защо делото е върнато на ЕпРС с указание да коригира
грешката чрез преформулиране на деспозитива.
С решение № 139/13.08.2021г. по гр.д.№ 687/2019г. ЕпРС е допуснал
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №
157/20г. като след „осъжда….“ и преди“ …да заплати…. Сумата 16 000
….“,вмъква текста“ …след приспадане на сумата 2 992.37 лв….“Решението по
чл.248 ГПК не е обжалвано.
Предвид гореизложеното следва да се приеме,че ищцата не атакува
решението относно претенцията за имуществени вреди,изрично
признавайки,че в хода на делото получила претендираната сума.От въззивния
4
съд иска отмяна на решението в частта,с която е отхвърлен иска за
неимуществени вреди за разликата над 16 000лв.до 80 000лв.,както и иска за
мораторна лихва върху сумата,представляваща тази разлика.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната
съвкупност,Софийски окръжен съд намира решението правилно като краен
резултат,но по различни съображения в някои аспекти.
По делото е безспорно,че ищцата и ответното дружество са
правоотношение на работник и работодател,че ищцата е претърпяла трудова
злополука на посочената дата в своя жилищен квартал на път за работа,че е
получила обезщетение за имуществените вреди.Спорно е дали присъденото
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 16 000 лв.е справедливо с
оглед реално претърпените болки и страдания,увреждане на здравето и битов
дискомфорт.Спорно е също дали е налице съпричиняване от
пострадалата,релевантно за редуциране на обезщетението.
Настоящият състав намира,че паричният еквивалент на моралните
щети,колкото и условно да се приеме,че принципно могат да се оценят в
пари, е справедлив.Между критериите за справедливост на обезщетението по
смисъла,вложен в чл.52 ЗЗД,не е само интензитетът и продължителността на
физическите страдания,неудобства и прочие, а така също специфичното
поведение на делинквента,в случая работодател.Действително, последният
дължи обезщетение на работника за трудова злополука независимо дали е
реализирано закононарушение от негово длъжностно лице в пряка каузална
връзка с претърпените вреди.Но ако е налице такова и в зависимост от
неговата тежест, моралният принцип на справедливостта рефлектира върху
размера на обезщетението,т.е. справедливо е да понесе по-голяма
отговорност.Обратно-ако злополуката няма връзка с поведението на
работодателя,то не би било справедливо той да носи прекомерно тежка
отговорност.Отделно следва да се разглежда въпросът за наличие на
съпричиняване от пострадалия-неговото поведение може да има причинна
връзка с щетите, а може и такава да липсва.Тази преценка е извън периметъра
на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.Специално при трудовите правоотношения
работодателят се освобождава от отговорност само при груба небрежност на
работника,но в конкретния казус изобщо липсва небрежност.Последната е
релевантна само ако касае задължения на работника по трудовия
договор,защото само тогава съществува корелация с отговорността на
работодателя.Дали ищцата е била длъжна да почисти от сняг
пространството,на което е станала злополуката,няма правно значение,защото
отговорността на работодателя за обезщетение при безспорна трудова
злополука на път за работното място е п р а к т и ч е с к и
безусловна.Счупването на шийката на лявата бедрена кост с възстановителен
период от година и два месеца,интензивните болки непосредствено след
травмата,при двете оперативни интервенции и в началото на
рехабилитацията,както и битовите и психологически и неудобства се
доказват несъмнено от медицинската експертиза и свидетелските
показания.Твърдението,че е напуснала работа в ответното дружество поради
болки в крака, е достоверно предвид заключението на вещото лице за бъдещи
5
болки и дискомфорт при извършване на тежък физически труд и лоши
метеорологични условия.Ето защо искането на ответника и на третото лице за
намаляване на обезщетението под присъдения с първоинстанционното
решение размер е неоснователно.
По изложените съображения Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 157 от 08.12.2020г. по гр.д.№ 687/2019г.
на РС-Е.П., коригирано на осн.чл.247 ГПК с решение № 139/23.09.2021г.на
ЕпРС по гр.д.№ 687/2019г.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му.
Решението е постановени при участието на трето лице помагач на
ответника-ЗАД „А.Б.“ АД с ЕИК *********.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6