№ 259
гр. Пазарджик , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Стела Михайлова
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от Стела Михайлова Административно
наказателно дело № 20205220201208 по описа за 2020 година
Производството е по чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. Е. Ч., ЕГН ********** ОТ от с.И., ул.“П.“
№16 против Наказателно постановление №20-1006-001476 от 05.06.2020 г. на
Началник група в с.р ПП при ОД на МВР Пазарджик, с което на същата за
нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2 във връзка с ал.1,
т.5 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 200 лева.
Поддържа се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно от
процесуална и материалноправна страна и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателката, чрез пълномощника си поддържа
жалбата. Не сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата ОД на МВР Пазарджик не изпраща представител.
Депозира писмено становище н което поддържа, че НП като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съдът, като провери основателността на жалбата, прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално процесуално допустима.
1
На жалбоподателката е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че на 15.05.2020 г. в 11,00 часа в с.И., на ул.”Ч.П.“, в
района на автобусна спирка, намираща е при гробищен парк в посока на
движение към гр.Пазарджик управлява лек автомобил „А.” с ДК №..., лична
собственост, като извършва следното нарушение:
Движейки се в с.И., по ул.“Ч.П.“, в района на автобусна спирка,
намираща се при гробищен парк в посока към гр.Пазарджик, предприема
маневра завиване на ляво и навлизане в лентата за насрещно движение при
наличието на непрекъсната пътна маркировка М-1, за да навлезе в прилежащ
към гробищния парк - паркинг (крайпътна територия-паркинг намиращ се зад
автобусна спирка), като преди извършването на горепосочената маневра не се
е убедила, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след нея или преминават покрай нея и да извърши маневрата като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В следствие
на горното лек автомобил „А.“ бива блъснат лявата част от движещият се зад
нея в посока към град Пазарджик и извършващ маневра изпреварване също
при наличието на пътна маркировка М1- лек автомобил „...“ с рег. №..., с
водач и собственик: М. И. Г., ЕГН ********** от село И.. Настъпва ПТП с
материални щети
Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на свидетелите К.К.-актосъставител, М.Г. и писмените доказателства
приложени по делото.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един
свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН АУАН
се съставя в присъствието на свидетел на установяване на нарушението, както
е в конкретния случай. Според чл.43, ал.1 от ЗАНН е необходимо актът да
бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е
достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на
процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази
хипотеза. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави
2
отстъпление досежно свидетелите на нарушението, тъй като съгласно чл.40,
ал.3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в
присъствието на други двама свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели за
съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото
нарушение. Нещо повече, в чл.40, ал.4 от ЗАНН законодателят е предвидил
възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В
този смисъл ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или
отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно
не води и до съществен порок на акта.
Още повече, че разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН дава възможност
наказващият орган да издаде наказателно постановление и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването
на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
АУАН е надлежно и своевременно съставен и отговаря на изискванията
на чл.42 и сл. от ЗАНН, с точно и ясно описание на нарушението с посочване
на датата и мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено. Което прави възраженията на жалбоподателя в тази
насока неоснователни.
Второто възражение за допуснато съществено процесуално нарушение,
поради грешка в рег.номер на автомобила на жалбоподателката, съдът намира
за неоснователно.
Регистрационния номер на автомобила, освен че не е съществен елемент
от състава на нарушението, е изяснен от всички събрани по делото
доказателства. Същият е посочен, както в протокола за ПТП, така и на
снимките от ПТП-е. Освен това е посочен в началото на мотивите на НП. Без
съмнение е въпросния номер, тъй като в НП е посочено, че управлявания от
жалбподателката автомобил е нейна лична собственост, а от СРМПС е видно,
че жалбоподателката притежава автомобил „А.” с ДК №.... Следователно
грешката в рег.номер на автомобила в описанието на нарушението не е
довело до невъзможност нарушителят да разбере в какво е обвинен и да
организира адекватно защитата си, т.е. не представлява съществено
процесуално нарушение.
Жалбоподателката е санкционирана за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДП,
3
който постановява, че водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение.
Констатациите описани в НП за причиняване на ПТП при предприемане
на маневра завой на ляво от страна на жалбоподателката се установяват
категорично от показанията на свидетелите М.Г. и К.К..
Свидетелят Г., очевидец на инцидента, като втори участник в ПТП дава
показания, че се движел зад автомобила на жалбоподателката по ул.“41“ в
посока за гр.Пазарджик, когато същата предприела маневра завой на ляво, без
да подаде сигнал с пътепоказател. Свидетелят продължил движението си, за
да заобиколи автомобила на жалбоподателката, същата започнала маневрата,
при което автомобилът свидетеля се блъснал в автомобила на
жалбоподателката.
Тези обстоятелства се потвърждават от показанията на свидетеля К. и
съставения на мястото на произшествието Протокол за ПТП, подписан без
възражения и от двамата водачи.
От всички събрани по делото доказателства се установи, че
жалбоподателката е предизвикала ПТП с лек автомобил „А.” с ДК №..., при
предприемане на маневра завой на ляво, преди да започне маневрата, не се у е
бедила, че няма да създаде опасност за участника в движението, който се е
движил след нея и е започнала извършването на маневрата, без да се съобрази
с неговото положение, посока и скорост на движение.
При тези данни съдът счита, че от обективна и субективна страна
жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по
чл.25, ал.1 от ЗДП.
4
Възражението, че е допуснато нарушение на чл.18 от ЗАНН, тъй като
имало извършено повече от едно административно нарушение е
несъстоятелно. Право на АНО е да определи има ли извършено нарушение,
какво е то и да наложи съответната санкция. В случая вменено нарушение е
само по чл.25, ал.1 от ЗАНН, за което е наложена съответната санкция.
Доколкото липсва обвинение, респективно санкция за друго нарушение,
макар в описанието на нарушението да съдържат доводи за това,
разпоредбата на чл.18 от ЗАНН е неприложима.
Съдът намира, че случаят не може да се приеме за маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН.
При определяне на обществената опасност на конкретното деяние, следва
да се изхожда от цялата съвкупност на отегчаващите и смекчаващите вината
обстоятелства, при които е извършено нарушението и кръга на засегнатите
интереси, значимостта на конкретно увредените отношения с конкретното
деяние.
За степента на обществената опасност на конкретното нарушение следва
да се изхожда от значимостта на засяганите обществени интереси при
извършване на подобно нарушение. Жалбоподателката е управлявала лекия
автомобила на път с асфалтова настилка в светлата част на деня. Времето е
било ясно, пътната настилка суха. Същата е предприела маневра завиване на
ляво, без съответен пътепоказател и при непрекъсната непрекъсната линия на
пътната маркировка. При извършване на маневрата е могла и е била длъжен
да възприеме движещия се зад нея в същата лента за движение автомобил, но
не е изчакала същият да я подмине, тъй като не се е съобразил с неговото
положение, посока и скорост. Вместо това е предизвикала ПТП.
Като се вземе предвид тези обстоятелства не може да се направи извода
за наличието на очевидна и несъмнена маловажност на конкретно
извършеното нарушение.
При определяне размера на санкцията обаче наказващият орган се е
съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на
административните наказания, като е отчел, не високата тежестта на
нарушението и обстоятелството че същото е извършено за първи път.
5
При тези данни съдът счита, че размерът на санкцията е правилно
определен, съответен на императивния размер на санкцията по чл.179, ал.2 от
ЗДвП и съобразен с тежестта на нарушението.
По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По делото е направено искане и от процесуалния представител на АНО
за присъждане в полза органа на направените по делото разноски.
При този изход от делото, потвърждаване на НП, принципно ответната
страна – ОД на МВР Пазарджик, би имала право на разноски. Искането на
А.С.Г. в качеството му на пълномощник на директора на ОД на МВР
Пазарджик, от която териториална структура е издаден фишът е направено в
постъпило писмено становище по съществото на спора преди последното
съдебно заседание, но същото следва да бъде отхвърлено.
Видно от представеното пълномощно пълномощникът А.С.Г. – началник
сектор „ПП“ при ОД на МВР Пазарджик е лице с юридическо образование.
Отговорността за разноски е обективна и невиновна, като на репариране
подлежат само действително направените разноски, чието присъждане
законодателят е предвидил. Единственото изключение, което законодателят
предвижда, е в хипотезата на чл.78, ал.8 от ГПК, която гласи, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Нормата на чл.78 ал.8 от ГПК е процесуална и като такава е от публично-
правен ред, визира изключение от общото правило за присъждане на
разноските и според настоящия състав не следва да се тълкува разширително
или да се прилага по аналогия и в хипотезите, когато страната по делото е
представлявана не от юрисконсулт, а от други служители с юридическо
образование по смисъла на чл.32, т.3, пр.2 от ГПК.
В конкретния казус директорът на ОД на МВР Пазарджик е бил
надлежно представляван в АНП по пълномощие от началника на сектор „ПП“
при същата дирекция, което в случая е допустимо по силата на чл.32, т.3, пр.2
от ГПК във връзка с чл.17 ал.3 от АПК, като пълномощникът своевременно е
6
направил искане за присъждане на юрисконосултско възнаграждение, а
изходът на спора е благоприятен за представляваната от него страна, но
липсва законово основание за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, тъй като ОД на МВР Пазарджик, не е бил представлявана от
юрисконсулт, каквото е изискването на чл.78, ал. 8 от ГПК.
В този смисъл има достатъчно съдебна практика, а именно Решение
№1739/17.02.2016 г. на ВАС по адм.д. №14713/2015 г., ІV отделение, Решение
№1141/03.02.2016 г. на ВАС по адм.д. №13808/2015 г., ІV отделение,
Определение №47/26.01.2017 г. на Административен съд София-област по
адм.д. №62/2017 г., Решение №80/08.02.2017 г. на Административен съд
София-област по адм.д. №1059/2016 г., Решение №2192/17.12.2019 г. на
Административен съд Бургас по адм.д. №3049/2019 г. и др.
При този изход на делото претенцията на жалбоподателката за възлагане
на разноски е неоснователна и следа да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №20-1006-001476 от 05.06.2020 г. на Началник
група в с.р ПП при ОД на МВР Пазарджик, с което на Н. Е. Ч., ЕГН
********** ОТ от с.И., ул.“П.“ №16 за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.179, ал.2 във връзка с ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в
размер на 200 лева.
ОТХВЪРЛЯ исканията за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателката и ОД на МВР Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7