Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
31.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено
на първи февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...……………,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 2267 по описа на
съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „Никитранс груп 2013“ ЕООД депозирана против наказателно
постановление № 2102/24.08.2020г., издадено от Началник отдел „Митническо
разузнаване и разследване Дунавска“, Главна Дирекция „Митническо разузнаване и
разследване“ в ЦМУ на Агенция „Митници“, с което на дружеството жалбоподател,
на основание чл. 116, ал. 1 ЗАДС е наложена имуществена санкция в размер на
5000 лева, за нарушение по чл. 93, ал. 12 ЗАДС и на основание чл. 107е, ал. 2 ЗАДС, вр. чл. 124, ал. 1 ЗАДС е присъдено заплащането на сумата в размер на
12 100,67 лева, представляваща стойността на стоката предмет на
административното нарушение.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, и се моли за неговата отмяна. В подкрепа на
тези твърдения се инвокират доводи, че приетата за нарушена разпоредба съдържа
множество хипотези и за да е ясно обвинението, както актосъставителят, така и
административнонаказващия орган е следвало да посочат дали същата не е била изцяло
спазена или се касае и е осъществен само един от съставите на нарушение.
Релевират се доводи, че административнонаказващият орган не е направил пълна
преценка на маловажността на случая и не е съобразил, че договорът на
жалбоподателя с доставчика на GPS услуги
е бил автоматично прекратен, без жалбоподателят да е бил уведомен за това и без
да му е било известно, че Агенция „Митници“ не получава сигнал от инсталираното
на превозното средство GPS
устройство, а едновременно с това жалбоподателят е подал предварителни данни за
транспорта и маршрута до Агенция „Митници“, съгласно чл. 108а, ал. 11 ППЗАДС и
самата доставка е осъществена без да се нарушава облагането по ЗАДС.
В
съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си представител
поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи.
В допълнение се развиват съображения, касаещи липсата на местна компетентност
на административнонаказващия орган. Във връзка с присъдената равностойност на
стоката, се навеждат доводи, че в тази част наказателното постановление подлежи
на самостоятелно основание за отмяна, тъй като не се касае за нарушение, чиито
състав включва две деяния, които въздействат върху конкретната акцизна стока и
стоката в случая не е обект на посегателство, респективно предмет на нарушение.
Посочва се, че съгласно чл. 124, ал. 1 ЗАДС стоките се отнемат, когато липсват
или са отчуждени, а в случая от протокола за насрещна проверка при получателя
се установява, че процесното гориво е било налично и АНО не е имал право да
присъжда цялата равностойност на предмета на нарушението. Във връзка с
твърденията, относно маловажност на нарушението, се развиват съображения, че
държавният интерес, в частност фиска не е бил засегнат, спазена е разпоредбата
на чл. 108а, ал. 11 ППЗАДС, а договорът с доставчика на GPS услуги е бил автоматично прекратен, без жалбоподателят да
е узнал за това, а самият договор не предвижда клауза, даваща възможност на
доставчика да преустанови подаването на информация при забавено плащане и същият
е нямал право да прекъсне едностранно подаването на информация към митническите
органи без да уведоми ползвателя за това свое действие. В заключение се
посочва, че ако наложените санкции влязат в сила би се стигнало до изтърпяване
на наказания, които неоправдано тежко ще засегнат жалбоподателя, без тежестта
на нарушението да съответства на същото. Претендират се разноски.
Административнонаказващият
орган, чрез процесуалния си представител моли да бъде потвърдено издаденото
наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Излага съображения
за доказаност на извършеното нарушение и липсата на допуснати нарушения на
процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. Във
връзка с твърденията на дружеството жалбоподател, касаещи липсата на
териториална компетентност се релевират доводи, че в представената по делото
Заповед № ЗАМ-1766/32-37427/28.12.2018г. на Директор на Агенция „Митници“, в т.
І.3. от същата е посочен териториалния обхват на ТД „Дунавска“ като в този
обхват, в т. І.3.7 е конкретизирано, че в този обхват попада и област Плевен,
от която е започнало движението на акцизната стока в настоящия случай.
Инвокират се доводи във връзка със съставомерността на извършеното деяние и
законосъобразността на наложената имуществена санкция. Релевират се доводи, за
неоснователност на възражението, касаещо неправилно присъдена равностойност на
стоката, тъй като ал. 12 на чл. 93 ЗАДС не е изключена от обхвата на чл. 124,
ал. 1 ЗАДС и задължително следва да се приложи. Излагат се доводи, касаещи
неоснователност на възражението, че се касае за маловажен случай и за непълно и
точно описание на нарушението. Моли се да бъде постановено решение, с което да
бъде потвърдено наказателното постановление. Претендират се разноски.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от дружеството жалбоподател фактически и правни
доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка
на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК,
вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателната
отговорност на дружеството е ангажирана за нарушение по чл. 93, ал. 12 ЗАДС, а
именно за това, че на 26.05.2020г., при транспортиране на стока – 24 057
килограма, описана като „Котелно гориво със съдържание на сяра до 0,5 %, код по
Комбинирана номенклатура на ЕС 27101966, от данъчен склад на „Българска
петролна рафинерия“ ЕООД в село Дисевица, обл. Плевен, до потребител с точен
адрес на мястото на доставка в град Котел, Асфалтова база – Промишлена зона,
дружеството жалбоподател, не е използвало
глобалната система за позициониране и средствата за измерване и контрол
по предназначение в работния им обхват, като осигурява и следи за тяхната
техническа изправност, правилна употреба и непрекъснато предаване на данни към
доставчика на GPS услуги, за което нарушение, на
основание чл. 116, ал. 1 ЗАДС е наложена имуществена санкция в размер на 5000
лева и на основание чл. 107е, ал. 2 ЗАДС, вр. чл. 124, ал. 1 ЗАДС е присъдено
заплащането на сумата в размер на 12 100,67 лева, представляваща стойността на
стоката предмет на административното нарушение.
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството
гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в
информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по
делото, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, които
доказателства приема и кои отхвърля. Както гласните така и писмените
доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и
напълно кореспондират с приетата за установена, доказателствено обезпечена
фактология. Приетите за осъществили се факти, касаещи непредаването
на данни от глобалната система за позициониране към митническите органи при
извършване на конкретния превоз не се и оспорват от дружеството жалбоподател.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да
бъдат изведени следните правни изводи:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за
което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната
законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател. Не е
налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на санкционираното дружество.
Неоснователни
са релевираните от страна на пълномощника на дружеството жалбоподател доводи, че
в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Съгласно
разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр.
чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело
до ограничаване на процесуалните права на страните.
В
настоящия случай, при съставянето на АУАН и издаването на НП не е допуснато
нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на
жалбоподателя да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата
отговорност, за да може пълноценно да реализира правото си на защита и не са
били ограничени по никакъв начин процесуалните права на санкционираното дружество,
за да бъде прието, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени при допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила.
Както в
АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП конкретно са посочени всички
приети за осъществили се факти, които са подведени под хипотезиса на приетата
за нарушена правна норма и според настоящия съдебен състав не е налице неяснота
при описанието на нарушението, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на
него наказателно постановление.
Без
опора в доказателствата по делото са твърденията, касаещи липса на териториална
компетентност на административнонаказващия орган. Видно от представената от страна
на процесуалния представител на административнонаказващия орган Заповед №
ЗАМ-1766/32-37427/28.12.2018г. на Директор на Агенция „Митници“, в т. І.3 от
същата е посочен териториалния обхват на ТД „Дунавска“ като в този обхват, в т.
І.3.7 изрично е посочено, че в този обхват попада и област Плевен, от която е
започнало движението на акцизната стока в настоящия случай.
Приетата
за нарушена разпоредба на чл. 93, ал. 12 ЗАДС вменява задължение на лицата,
собственици или ползватели на транспортните средства и съдовете за
транспортиране по ал. 6, да използват глобалната система за позициониране и
средствата за измерване и контрол по предназначение в работния им обхват, като
осигуряват и следят за тяхната техническа изправност, правилна употреба и
непрекъснато предаване на данни към доставчик на GPS услуги.
В
настоящия случай от всички доказателства по делото безспорно се установява и
доказва, че дружеството жалбоподател на посочената в АУАН и НП дата
26.05.2020г., при транспортиране на стока – 24 057 килограма, описана като
„Котелно гориво със съдържание на сяра до 0,5 %, код по Комбинирана
номенклатура на ЕС 27101966, от данъчен склад на „Българска петролна рафинерия“
ЕООД в село Дисевица, обл. Плевен, до потребител с точен адрес на мястото на
доставка в град Котел, Асфалтова база – Промишлена зона, дружеството
жалбоподател, не е осигурило използването на глобалната система за
позициониране не е следило за техническа изправност, правилна употреба и
непрекъснато предаване на данни към доставчика на GPS
услуги.
Съдът
намира за неоснователни релевираните от страна на дружеството доводи, че не е
налице извършено от него нарушение, тъй като същото не е било уведомено, че е
било преустановено подаването на данни от страна на доставчика.
На
първо място, разпоредбата на чл. 93, ал. 12 ЗАДС вменява в задължение именно на
лицата, собственици или ползватели на транспортните средства и съдовете за
транспортиране по ал. 6, да използват глобалната система за позициониране и
средствата и да следят за тяхната техническа изправност, правилна употреба и
непрекъснато предаване на данни към доставчик на GPS услуги. Изпълнението на
това задължение е вменено именно на лимитативно посочените в цитираната
разпоредба субекти и от тях единствено зависи да следят за използването,
техническата изправност, правилната употреба и непрекъснатото подаване на
данните.
Видно
от показанията на свидетеля Енчо Колев Динев е била налице обективна възможност
същият да погледне и да проследи дали се предават данни непрекъснато, но същият
не е изпълнил това свое задължение.
Причините,
поради които това задължение не е изпълнено, с оглед вътрешните отношения между
дружеството жалбоподател и доставчика, не са от категорията обстоятелства, въз
основа на които да се приеме, че дружеството жалбоподател, в качеството му на
задължено лице, не носи отговорност за неизпълнение на задължението си, за
което е санкционирано.
Отделно
от това видно от материалите по делото – писмо до Началник отдел „Митническо
разузнаване и разследване Дунавска“ от страна на „Унисофт“ ЕООД (лист 23 от
административнонаказателната преписка) и писмо до дружеството жалбоподател от
12.10.2020г., на 16.03.2020г. доставчикът е изпратил проформа фактура за
плащане на годишен абонамент до дружеството жалбоподател. В чл. 7.2 от договора
присъединяването на цистерната към системата се осъществява именно след
извършване на плащане, съгласно чл. 5.1 и чл. 5.2 от договора, а именно по
банков път в три дневен срок след издаване на проформа фактура, за съответния
период по чл. 5.1.
Ако е
налице неизпълнение на задълженията по договора от страна на дружеството
доставчик, за дружеството жалбоподател е налице възможност за реализиране на
договорна отговорност на последното, но не представлява изключващо вината
обстоятелство на санкционираното дружество във връзка с нарушението, за което е
ангажирана неговата отговорност.
Отделно
от това в случай се касае за период от два месеца и десет дена след датата, на
която дружеството е било уведомено, че дължи плащане по договора и последвалото
изключване на автоцистерната от системата, през който период повече от два
месеца дружеството жалбоподател, въпреки че е имало обективна възможност да
проследи, дали се предават данни по чл. 93, ал. 12 ЗАДС, както посочва свидетелят
Динев, е бездействало и не е изпълнило вменените му съгласно посочената правна
норма задължения.
Изложените
обстоятелства от страна на процесуалния представител на дружеството, касаещи причините
за неизпълнение на посоченото задължение, с оглед посочения период от повече от
два месеца през които не са били предавани данни към доставчика, не може да
обоснове извод, че не е осъществен състава на нарушението, за което е
санкционирано дружеството.
Правилно
е издирена и приложена и съответстващата на това нарушение санкционна
разпоредба на чл. 116, ал. 1 ЗАДС, като на дружеството е наложена имуществена
санкция в минималния предвиден в санкционната разпоредба размер.
Изрично
разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ЗАДС постановява, че при нарушение по чл. 116 ЗАДС, която норма в своя хипотезис визира именно неизпълнение на задължения по
чл. 93 ЗАДС, какъвто е настоящия случай, да бъде присъждана равностойността на
стоката, предмет на административно нарушение, тъй като в случая тя не е
собственост на дружеството жалбоподател.
С оглед
това, съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на
дружеството жалбоподател, касаещи незаконосъобразност на наказателното
постановление, в частта му, с която е присъдена заплащане на сумата от
12 100,67 лева, представляваща стойността на стоката.
Настоящия съдебен състав намира,
че в случая не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното
нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната
дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН.
Касае се за голямо количество на акцизна
стока – 24 057 кг. На следващо място е липсвало проследяване на
транспортирането за значително разстояние, а имено от село Дисевица, обл.
Плевен до град Котел, през което разстояние е не е имало достъп до GPS системата за проследяване на
доставките, като нарушението е отстранено от дружеството едва след неговото
установяване от митническите органи и на последно място, но не и по значение
такова проследяване не е било налице за период от два месеца и десет дни, през
който период дружеството не е изпълнило задълженията си по чл. 93, ал. 12 ЗАДС.
Предвид тези обстоятелства,
настоящия състав на съда намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН
вр. чл. 93, т.9 НК за определяне на случая като маловажен.
В същия смисъл е и Решение от 13.11.2017 г. на Административен
съд – Русе, постановено по КАНД № № 225/2017 г.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ в полза на Агенция „Митници“ град София следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 120 лева, което
следва да бъде заплатено от дружеството жалбоподател.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 2102/24.08.2020г., издадено от Началник отдел „Митническо
разузнаване и разследване Дунавска“, Главна Дирекция „Митническо разузнаване и
разследване“ в ЦМУ на Агенция „Митници“, с което на „НИКИТРАНС ГРУП 2013“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град Камено, обл. Бургас,
ул. „Пирин“ № 2, на основание чл. 116, ал. 1 ЗАДС е наложена имуществена
санкция в размер на 5000 (пет хиляди)
лева, за нарушение по чл. 93, ал. 12 ЗАДС и на основание чл. 107е, ал. 2 ЗАДС, вр. чл. 124, ал. 1 ЗАДС е присъдено заплащането на сумата в размер на 12 100,67
лева (дванадесет хиляди и сто лева и 67 ст.), представляваща стойността на
стоката предмет на административното нарушение - 24 057 килограма,
„Котелно гориво със съдържание на сяра до 0,5 %, код по Комбинирана
номенклатура на ЕС 27101966.
ОСЪЖДА „НИКИТРАНС ГРУП 2013“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град Камено, обл. Бургас,
ул. „Пирин“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“ град София, на
основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ, СУМАТА в размер на 120,00 лева (сто и двадесет лева),
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: