№ 1218
гр. Пловдив, 12.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501157 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Н. П. Б. от с.Д., обл.Пловдив, чрез
адв.Л.Н. от АК Пловдив срещу определение № 253/14.03.2022г. по гр.д. №
1482/2021г. на РС Карлово, ІІІ гр.с., с което е прекратено производството по
гр.д. № 1482/2021г. на РС Карлово поради недопустимост на иска.
Жалбоподателят Б. излага съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди, че не е налице
идентичност на спора по това дело и по приложеното по делото арбитражно
решение на арбитражен съд в гр.София. Сочи се, че е налице правен интерес
от водене на иска защото са накърнени добрите нрави като правен принцип и
се касае до две различини вземания по настоящото дело и по арбитражното
решение.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 ал.1 от
ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Обосновано е виждането на РС Карлово, че е налице хипотезата на
чл.299 ал.1 от ГПК и е налице сила на пресъдено нещо по казуса обусловена
от влязлото в сила решение на Арбитражен съд от дата 13.03.2014г. Казусът е
между същите страни по делото и със същия предмет на делото –
дължимостта на сумите по договора за потребителски заем. Това решение е
влязло в сила преди изменението на чл.19 от ГПК, забраняващ възможността
1
за уговаряне на арбитражна клауза по потребителски договори. Видно от
решението на арбитражния съд по него се е присъдила главницата и
договорната лихва по договора за револвиращ заем от 01.08.2012г. При това
положение по въпроса за действителността на договорката за договорна
лихва и нейната дължимост има сила на пресъдено нещо от горното
арбитражно решение. Като този въпрос не може да се пререши от съд на
различно основание, което не е въведено и разгледано при решаването на
делото. Това е процесуална последица от силата на пресъдено нещо –
непререшаемост на правния спор. Ето защо на основание чл.299 ал.2 от ГПК
първата инстанция правилно е прекратила съдебното дело пред себе си.
Предвид на това, въззивният съд счита, че обжалваното определение е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран така
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 253/14.03.2022г. по гр.д. №
1482/2021г. на РС Карлово, ІІІ гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2