Решение по дело №16651/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 505
Дата: 11 февруари 2022 г.
Съдия: Марина Владимирова Манолова Кънева
Дело: 20211110216651
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 505
гр. София, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. И.А
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110216651 по описа за 2021
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е въз основа на депозирана жалба от И.М. И., ЕГН
********** срещу електронен фиш серия К № 4991860, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1 т.2 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл.21, ал. 2 вр. ал. 1 от
ЗДвП.
В жалбата се твърди, че приетите в електронния фиш факти не се
подкрепят от доказателствата по делото, тъй като връченият на
жалбоподателя екземпляр не бил придружен от снимков материал. Бланкетно
се твърди неправилно приложение на закона – чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП,
чл. 42, т. 4 и т.5 от ЗАНН и чл. 57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН. Бланкетно се
твърди също и че наложеното административно наказание е определено
1
неправилно. От съда се иска отмяна на електронния фиш.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява. Не
се явява и процесуалният му представител – адв. Я.С., която в писмени
бележки обосновава тезата за незаконосъобразност на електронния фиш.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна – СДВР - ОПП, редовно призована, не изпраща
представител. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в
съда се аргументира законосъобразността на издадения електронен фиш и се
прави искане същият да бъде потвърден.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото писмени доказателства прие за установено следното от
фактическа страна:
На 07.09.2017 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология под №
5126 била вписана преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 със срок на валидност до 07.09.2027 г. На 08.03.2021 г.
устройство от посочения тип средство за измерване с фабричен номер
11743F0 преминало последваща периодична проверка за техническа
изправност, за което бил съставен и протокол от проверка № 10-С-
ИСИС/08.03.2021 г.
На 12.06.2021 г. в 11:23 часа в гр. София, по бул. „Цар Борис III” с
посока на движение от с. Владая към кв. Княжево се движело моторно
превозно средство марка „Шевролет“, модел „Каптива“ с рег. № ******,
собственост на „******“ ЕООД. На бул. „Цар Борис III“ срещу № 466
горепосочената преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 с фабричен номер 11743F0 заснела цитираното моторно
превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно
58 км./час, при ограничение на скоростта от 40 км/час. За позиционирането
на системата за контрол на скоростта бил съставен протокол, съгласно
изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата.
2
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Била извършена справка в централна база КАТ по
регистрационен номер на автомобила и бил установен неговият собственик –
„******“ ЕООД със законен представител И.М. И.. Въз основа на горното бил
издаден процесният електронен фиш серия К № 4991860, с който на
представляващия дружеството-собственик на лекия автомобил, с който било
извършено нарушението – жалбоподателя И.М. И. било наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лева. В електронния фиш
било посочено, че разрешената скорост на движение била 40 км/ч., а
установената скорост на движение на автомобила - 55 км/ч., т.е. допуснато
било превишение на разрешената скорост с 15 км/ч. Електронният фиш бил
връчен на жалбоподателя на 10.11.2021 г.
Жалбоподателят И.М. И. не депозирал декларация по чл.189, ал.5 от
ЗДвП и не посочил лицето, което е управлявало гореописания автомобил на
процесните дата и час, а на 15.11.2021 г. депозирал жалба срещу електронния
фиш.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото
писмени доказателства, а именно: справка за собственост на МПС,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол за
последваща проверка № 10-С-ИСИС/08.03.2021 г., протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 12.06.2021 г.,
заповед за одобряване образец на електронен фиш, копие от пощенски плик,
разписка за получаване на електронен фиш, справка „Картон на водача“ Иван
И., писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“, ведно със схема на
организацията на движението на бул. „Цари Борис III“ срещу № 466, както и
веществените доказателства - фотоснимки.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по
делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол за последваща проверка № 10-С-ИСИС/08.03.2021 г. на
средството за измерване се установи, че процесната преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване
3
на номера и комуникации тип ARH CAM S представлява одобрен тип
средство за измерване, като устройство от посочения тип средство за
измерване с фабричен номер 11743F0 е технически изправно, преминало е
последваща проверка, като допустимата грешка при отчитане на скоростта
при полеви условия е +/- 3 км./час при измерена скорост до 100 км./час и +/-
3% при измерена скорост над 100 км./час. Веществените доказателства по
делото – фотоснимки, приложени по делото установяват, че на процесната
дата и място именно лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Каптива“ с
рег. № ****** се е движил в заснетия участък със скорост над максимално
допустимата. На гърба на фотоснимката, представяща заснетото МПС е
посочено и мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол;
същото се установява и от представения по делото протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 12.06.2021 г.
Видно от представена фотоснимка се установява и наличието на пътен знак
В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 40 км./час в района, в който е
заснето МПС. Посоченото ограничение се потвърждава и от писмото от
Агенция „Пътна инфраструктура“, ведно със схема на организацията на
движението на бул. „Цари Борис III“ срещу № 466.
От приетата по делото справка за собственост се установява, че към
инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото
нарушение е бил собственост на „******“ ЕООД, чийто законен представител
е жалбоподателят И.М. И..
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът
направи следните изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния
срок по чл. 189, ал.8 от ЗДвП (електронният фиш е връчен на жалбоподателя
на 10.11.2021 г., а жалбата е подадена на 15.11.2021 г. по пощата) и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът намира, че по делото по несъмнен начин беше установено, че на
посочените в електронния фиш дата и място е бил заснет марка „Шевролет“,
модел „Каптива“ с рег. № ******, който се е движел със скорост от 55
км./час, при въведено с пътен знак В26 ограничение на максимално
4
разрешената скорост от 40 км./час. Въпреки това обаче обжалваният
електронен фиш следва да се отмени, тъй като в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. В обжалвания електронен фиш е налице противоречие между
фактическото описание на нарушението и правната му квалификация.
Цифрово е посочено, че е бил нарушен чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, но в
обстоятелствената част на издадения ел. фиш не е посочено ограничението на
скоростта да е било въведено с пътен знак. Посочено е единствено, че същото
е било 40 км./час., като при тази формулировка на нарушението не става ясно
дали се касае за принципното ограничение по ал. 1 или за допълнително
въведено ограничение с пътен знак В 26 по смисъла на ал. 2 ЗДвП. При липса
на посочване, че това ограничение на скоростта е въведено с пътен знак не
става ясно защо нарушението е квалифицирано като такова по чл. 21, ал.2 вр.
ал.1 ЗДвП, а не само по чл. 21, ал.1 ЗДвП. От друга страна при липсата на
твърдения, че ограничението е въведено с пътен знак остава неясно защо е
било съобразявано това ограничение от 40 км./час, а не общовалидното по ал.
1 ЗДвП 50 км./час, което пък от своя страна би довело до липса на
административно нарушение /минимално санкционируемото превишение на
разрешената скорост в населено място е 10 км./час – чл. 182, ал.1 т.1 ЗДвП/.
Липсата на съответствие между описаните фактически обстоятелства и
дадената на нарушението правна квалификация ограничават съществено
възможността на нарушителя да разбере в извършването на какво точно
нарушение е обвинен и наказан. Горното обстоятелство обуславя
незаконосъобразност на издадения електронен фиш, поради което същият
следва да бъде отменен.
С оглед изхода от делото и своевременно обективираното искане за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да се присъди на
основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН сумата от 300 лева, представляваща заплатено
от него адвокатско възнаграждение. Видно от представения по делото
договор за правна защита и съдействие /л. 29 от делото/ посоченото
възнаграждение е платено в брой при подписване на договора, за което
последният служи като разписка.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,
Софийският районен съд, НО, 108 състав
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4991860, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1 т.2 от Закона за движение по
пътищата на жалбоподателя И.М. И., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за
нарушение на чл.21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на И.М. И., ЕГН ********** сумата от 300
/триста/ лева, представляващи сторени в производството разноски за
адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6