№ 272
гр. София, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110106655 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове oт „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД срещу
„ЛЕВ ИНС“ АД с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата 2501,53 лева,
представляваща неизплатено регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС“
застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 27.04.2022 г. в гр.
София, на ул. **“, около № 17, с включени 15,00 лева обичайни разноски по определянето
му, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.02.2024 г.,
до окончателното изпълнение на задължението, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата
42,70 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от
23.12.2023 г. до 05.02.2024 г.
Ищецът твърди, че на 27.04.2022 г., около 13:30 ч., на ул. „**“, в гр. София, около №
17, е настъпило пътнотранспортно произшествие между мотоциклет „**“ с ДК № **, с водач
Д. Д., и лек автомобил „**“ с ДК № **, собственост на „ОТП Лизинг“ ЕООД. Сочи, че за
настъпилото ПТП е съставен и подписан Констативен протокол за ПТП № К – 208/
27.04.2022 г., видно от който водачът на мотоциклет „**“ блъска намиращ се на пътното
платно пешеходец – З. Л. З., вследствие на което мотоциклетът отскача, хлъзга се и навлиза в
насрещната част на пътното платно, удряйки се в спрелия пред пешеходна пътека лек
автомобил „**“, с ДК № **. Поддържа, че лек автомобил „**“, с ДК № **, бил застрахован
по застраховка „Кaско на МПС” при ищеца. При ищеца била образувана щета, вредите били
описани от негови служители, като увреденото превозно средство било ремонтирано по
възлагане на ищеца за негова сметка, съобразно поетите от него задължения по
имуществената застраховка. Ищецът твърди, че ответникът е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена за увреждащото превозно средство, спрямо когото
възниква вземане за платеното обезщетение в размер на 2486,53 лева и ликвидационни
разноски за определянето му от 15,00 лева. Поддържа, че ответникът, въпреки изпратената
му покана, не е погасил регресната претенция. Моли ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца посочената сума заедно с дължимата лихва за допуснатата забава в изпълнението.
Претендира разноски.
1
Ответникът не оспорва, че „Гражданската отговорност“ на увреждащото превозно
средство е застрахована при същия, както и съществуването на застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ищеца към датата на
процесното ПТП за увредения автомобил. Не оспорва изплащането на застрахователното
обезщетение. Оспорва механизма на настъпилото ПТП и причинната връзка с претърпените
щети. Сочи, че водачът на мотоциклета, чиято „ГО“ е застрахована при него, няма вина за
настъпването на произшествието. Евентуално поддържа, че действително причинените
вреди са в по – нисък размер от исковата претенция. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Третото лице – помагач на страната на ищеца, З. Л. З., поддържа становище за
основателност на исковите претенции и моли същите да бъдат уважени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.
С определението от 02.05.2024 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: за
увредения лек автомобил „**“, с ДК № ** има валидно сключена имуществена застраховка
към датата на процесното събитие – 27.04.2022 г., при ищеца, че за мотор „**“ с рег. № **
към датата на процесното събитие – 27.04.2022 г., има валидно сключена застраховка „ГО“
при ответника, че ищецът е изплатил на собственика на лек автомобил „**“ с рег. № **
застрахователното обезщетение в размер на 2486,53 лева /плащайки на сервиза, извършил
ремонта на автомобила по негово възлагане/, както и че ищецът е отправил покана за
заплащане на регресната претенция, получена от ответника на 22.11.2023 г. Ето защо и по
аргумент от противното основание на установеното в чл. 153 ГПК, съдът приема
осъществяването им за доказано.
От показанията на свидетеля С. М., водач на увредения автомобил, както и от
представения по делото Констативен протокол № К – 208 от 27.04.2022 г. се установява, че
процесното събитие е настъпило при следните обстоятелства: на 27.04.2022 г., около 13:30
часа, в гр. София, по ул. „**“ се движи водач Д. Д., управляващ мотоциклет ** с рег. № **, с
посока на движението от бул. „Пушкин“ към ул. „Панорамен път“, и срещу № 17 реализира
ПТП с внезапно изскочил на пътното платно, извън пешеходната пътека на мястото,
пешеходец З. Л. З., непълнолетен, като вследствие на удара мотоциклетистът пада от
мотоциклета, мотоциклетът отскача, измества се напред, навлиза в насрещната лента и удря
спрелия в този момент на пешеходната пътека лек автомобил „**“ с рег. № **, управляван от
свидетеля С. М. /изчакващ преминаващ пешеходец/.
При така установения механизъм на процесното събитие, следва да се даде отговор на
въпроса дали деянието е противоправно и дали е извършено виновно, поради небрежност,
от водача на застрахованото при ответника превозно средство. Противоправно е деянието,
което противоречи на закона. В областта на частното право, обстоятелствата, изключващи
небрежността, са от обективен характер – случайно събитие или непреодолима сила.
Случайното събитие има непредвидим характер, а непреодолимата сила – непредотвратим,
2
дори и да можеше да се предвиди. Критерий за непредвидимост и непредотвратимост е
полагането на дължимата грижа /обичайно – на добрия стопанин/. В случая следва да се даде
отговор на въпроса дали водачът на мотоциклета е съобразил поведението си с разпоредбите
на ЗДвП и дали е допуснал небрежност, изразяваща се в неполагане на дължимата при
управление на МПС грижа. Обемът на дължимата грижа в случая е нормативно определен.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
На първо място, ответникът, носещ тежестта, не доказа при условията на пълно и
главно доказване, че пешеходецът е бил в опасната зона на мотоциклета - единствените
данни в тази посока се извличат от показанията на свидетеля М., управлявал увредения лек
автомобил. Според тях група деца са се намирали на автобусна спирка, находяща се на
тридесет метра след пешеходната пътека, на която водачът е изчаквал, боричкали са се, като
едно от тях внезапно е навлязло на пътното платно и е последвал сблъсък с движещия се по
пътното платно мотоциклет. От показанията на свидетеля не се установява, какво е било
разС.ието между внезапно изскочилия пешеходец на пътното платно и мотоциклета, преди
сблъсъка, както и с категоричност имал ли е видимост или не мотоциклетистът. Няма нито
едно обективно доказателство, от което тези факти да се установят /направено замерване,
посочване на два обекта, намиращи се в началната и крайната точна, или показанията на
лице, извън създалата се ситуация/.
На второ място, дори и да се приеме, че препятствието е изникнало в опасната зона
на мотоциклетиста, за да е налице изключващо вината обстоятелство, следва скоростта му на
движение да е била съобразена. Тя несъмнено не е била съобразена, предвид
обстоятелствата /установени от свидетеля, водач на увредения автомобил/, че събитието е
настъпило в светлата част на деня, на улица, около автобусна спирка, в близост до
пешеходна пътека и при наличие на спрели автомобили в дясната част на улицата, преди
автобусната спирка. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че вследствие на удара с
пешеходеца, мотоциклетът е отскочил, изместил се е напред в насрещната лента, след което
се е ударил, с не малка сила, в спрелия на пешеходна пътека увреден автомобил. При
спазване на чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачът на мотоциклета е могъл и е бил длъжен да избере
скорост, по-ниска от разрешената, при която да може да спре. Могъл е и е бил длъжен да
предвиди по-голямата вероятност в създалата се обстановка да не може своевременно да
възприеме навлизане на препятствие на пътя. В този смисъл събитието за мотоциклетиста
не е такова, което не е бил длъжен и не е могъл да предвиди, нито непреодолима сила.
Фактът, че и трето лице има вина за събитието, което несъмнено се установява по делото, не
освобождава от отговорност ответника, предвид разпоредбата на чл. 53 ЗЗД, установяваща
солидарна отговорност на причинителите на вредата, всеки от които отговаря спрямо
увредения за всички причинени от деликта вреди в пълния им размер, а не съобразно
приноса си.
Горният извод е верен, доколкото, съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗЗД, ако
увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно, като този, който е изпълнил
едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на
кредитора – чл. 74 ЗЗД. Всеки застраховател дължи да заплати обезщетение на увреденото
лице в пълен размер, доколкото застрахованият при него делинквент дължи такова
обезщетение. Ето защо, ако застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на
МПС причини вреди другиму, за застрахователя възниква задължение да обезщети тези
вреди в пълен размер, независимо от това дали деликът е осъществен в съизвършителство
или не. Щом застрахованият водач на МПС е имал права срещу всички солидарно отговорни
3
/като съпричинители/, то същите права следва да притежава и неговият застраховател по
силата на суброгацията /така решение № 83/ 22.08.2016 г., постановено по т. д. № 3426/ 2014
г. на І ТО на ВКС/.
При така установения механизъм на ПТП е изготвено заключението на съдебно -
автотехническата експертиза, неоспорено от страните, според което щетите по процесния
автомобил са в причинна връзка с така описания в протокола механизъм на произшествието.
Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За отговор на
въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната практика, постановена по
реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010 г. по гр. д. № 652/ 2009 г. на ВКС,
І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без
овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под
минималните размери, установени в Методиката. Съгласно заключението на съдебно -
автотехническата експертиза, пазарната стойност на ремонта на щетите към датата на ПТП
възлиза на 2486,53 лева. Установено е, че към датата на застрахователното събитие –
27.04.2022 г., процесният автомобил е бил в експлоатация 2 години, 7 месеца и 22 дни от
датата на първоначална регистрация – 05.09.2019 г. Възприето е, че за автомобили до 3
години от датата първоначалната регистрация, фактурите за отремонтиране в официален
сервиз, в случая „Еспас Ауто“ ООД, се приемат изцяло по отношение на стойността на
детайлите, нормовремената, сервизния час и материалите за боядисване. В този смисъл
съдът приема, че стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил, следва
да се изчисли на база пазарните цени към датата на ПТП. Регресното вземане възниква в
размера на по-малката от двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане,
а в случая двете суми са равни. Съдът приема, че сумата 15,00 лева, претендирана като
разноски, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла
на чл. 411 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от
ответника сума. Ето защо за ответника е налице задължение за плащане на регресно вземане
в размер на 2501,53 лева, което последният не твърди и доказва да е погасил, поради което
искът следва да бъде уважен за пълния предявен размер.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период. Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в размер на
2501,53 лева.
Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска
отговорност/ към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което
има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в
забава /в този случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в
забава не съвпадат/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ, застрахователят на гражданската
отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от
30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими документи,
сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/. С определението по чл. 140 ГПК за
безспорно е обявено, че ответникът е получил регресна покана, ведно с всички необходими
документи на 22.11.2023 г. Ответникът е следвало да извърши плащане в срок до 22.12.2023
г. След тази дата изпада в забава.
За периода 23.12.2023 г. до 05.02.2024 г. размерът на мораторната лихва, определен от
съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 42,70 лева, в какъвто размер е предявен и искът,
4
поради което същият следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски. Ищецът е сторил разноски в общ размер на
465,06 лева /от които 150,06 лева – за държавна такса, 190,00 лева – депозит за САТЕ, 25,00
лева – депозит за свидетел, и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение/, които следва
да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, за заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, на основание чл. 411, изр. 2 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сумата в
размер на 2501,53 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за вреди по лек автомобил „**“ с
рег. № **, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 27.04.2022 г. в гр.
София, на ул. „**“, и ликвидационни разноски, заедно със законната лихва от 06.02.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на
42,70 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
23.12.2023 г. до 05.02.2024 г., и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 465,06
лева, представляваща сторени съдебно – деловодни разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца З. Л. З., ЕГН **********, с адрес в гр. София, кв. Бояна, ул. „**“ № 40, ап. 1,
действащ в процеса със съгласието на своята майка М.С.А..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5