Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 23.04.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА
ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8486 по описа на ВРС за 2020 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова Д.Т.Ж., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу „Енерго - Про Продажби”
АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, с която е предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК да
бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи
сумата от 2143.28 лева, представляваща
стойността на начислена електроенергия по фактура № **********/19.02.2020г. за обект, находящ
се в с. ***5360, аб. № ***, кл. № *** за периода от 06.01.2020г. до
04.02.2020г.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е потребител на ел. енергия за обект, находящ
се в с. ***5360, аб. № ***, кл. № ***. Твърди, че при проверка на текущите си
задължения установила, че й е начислена сума в размер на 2143.28 лева. Ищцата
подала жалба при ответника, в отговор на която й съобщили за извършена проверка
на 27.01.2020г., при която СТИ било подменено и били отразени в протокола
последните отчетени данни от СТИ. Ищцата твърди, че имотът й в с. ***не бил
обитаван от около 20 години, че тя не е посещавала имота и не е информирана за
проблеми с електромера. Оспорва да е изразходвала 9121 кВтч електроенергия за
процесния период, както и че същата е остойностена по правилни цени. Оспорва
изправността на СТИ.
По делото е постъпил отговор от ответната страна в
срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не
оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор продажба на ел. енергия.
Твърди, че процесната сума е стойността на реално потребено количество
електрическа енергия, начислено при редовен отчет. Сочи се, че последният
редовен отчет е от 17.09.2011г., при който са отчетени 12437 кВтч. На
27.10.2020г. служители на „Е.С.“ АД в присъствие на кметския наместник
Николинка Георгиева извършили проверка в процесния обект, при която демонтирали
наличния в имота електромер и го подменили с нов, който се намира извън имота.
През периода 2013г. до сочената проверка обектът бил посещаван ежемесечно за
отчет, но служителят нямал пряк достъп до имота, поради което в карнетите били
записвани нулеви показания. При сваляне на наличния в имота електромер при
проверката били отчетени 21558 кВтч. Разликата между отчетените и тези от
последния реален отчет била фактурирана в оспорваната от ищцата фактура.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника оспорва иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че същите са обвързани по
договор за продажба на електрическа енергия за процесния обект и период.
Приета по делото е фактура № **********/19.02.2020г.,
съглансо която за потребена електрическа енергия в периода от 06.01.2020г. до
04.02.2020г. за обект с аб. № *** и кл. № ***, находящ се в с. ***5360 е
начислена сумата от 2143.28 лева.
Представена от ответника по делото е справка за
потреблението към 05.08.2020г. за кл. № ***
с титуляр Д.Т.Ж. за периода от 07.02.2015г. до 04.05.2020г., в която са
отразени само нулеви показания с изключение на периода от 06.01.2020г. до
04.02.2020г., за който са отразени 9121 kWh на стойност по фактура 2143.28 лева
Представено е и
извлечение от фактури и плащания към 04.08.2020г. за кл. № *** с титуляр Д.Т.Ж.,
видно от която по фактура № **********/19.02.2020г. на ищеца е начислена сумата
от 2143.28 лева с падеж на фактурата – 10.03.2020г., като не е отразено
плащане.
Ищецът е представил 2 броя отговори на ответното
дружество, депозирани по негови жалби срещу
начислената сума по фактура № **********/19.02.2020г. В отговора от
14.07.2020г. се сочи, че на 27.01.2020г. служители на „Е.С.“ АД са извършили
проверка на обекта в с. Радевци, като резултатът бил вписанв констативен
протокол от 27.10.2020г., подписан от свидетел – кметския наместник. В хода на
проверката било подменено СТИ с ново във връзка
с реализация на програма за подмяна на СТИ, а не поради неизправност.
При демонтажа били отчетени данни за 21568 kWh и бил монтиран нов електромер с нулеви показания.
Фактурирано било количеството, представляващо разликата от последния отчетна
СТИ от 17.09.2011г. до измереното количество.
Приети по делото са й Общите условия за продажба на
електрическа енергия на „Е.П.“ АД, както и Общите условия за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи на „Енерго-Про Мрежи“ АД.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на един свидетел при условията на водене на страната на
ищеца – М.М.(и разпит на един свидетел при условията на водене, разпитан по
делегация в Районен съд гр. Трявна – Х.Д., служител на „Е.С.“ АД. Показанията
на двамата свидетели не си противоречат съществено, както и не противоречат на
останалия събран по делото доказателствен материал, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
Съгласно показанията на св. Манов същият е посещавал
имот в с. ***на негов познат – К.В., като не познава ищцата. Всяка година в
продължение на последните 5-6 години той с неговия познат ходели по празници и
през лятото в имота, за да извършват ремонтни дейности. Обектът представлявал
строителна площадка със сграда, завършена на груб строеж, която бил заключена.
Имало стара мрежеста ограда и два входа към двора. Миналата година (2021г. била
поставена нова ограда). В имота до преди 2-3 години имало куче в единия край на
имота, като имало достъп до къщата без досег с кучето. Свидетелят сочи, че
никога докато са били в имота никой не ги е търсел във връзка с електрическата
енергия. Не знае къде се намира електромера. Сочи, че когато няма никой в имота
съседите (5-6 жители на селото) се грижели за имота и кучето. Свидетелят не
познава ищцата Д.Ж..
Съгласно показанията на свидетеля Д.същият отчита
обект в с. ***с аб. № *** и кл. № ***. Имотът представлявал строителен обект, в
който имало триетажна постройка с покрив, видимо необитаем. Имотът бил ограден
с ограда от колове и мрежа и в него за известен период имало едро куче, което
било вързано. Свидетелят сочи, че отчита обекта откакто работи в „ЕРП-Север“ (7
гини и 9 месеца), като при ежемесечен отчет на 4-5-то число никога не е намирал
представител в имота, поради което не е имал възможност да влиза в имота и да
отчита електроенергията. Заявява, че е правил опити чрез кметските наместници
за осъществяване на контакт със собственика, за когото знаел единствено, че е
от гр. Варна. Свидетелят счита, че натрупаната ел. енергия е още от преди да
започне работа в дружество, както и че СТИ не е в метрологична годност, тъй
като обектът е необитаем и винаги отразявал така в карнетите – сезонен, код
105. Сочи, че не е виждал СТИ, тъй като не е в лицевата част на имота и не е
влизал в двора заради кучето. По отношение на процесната проверка, сочи че
поради натрупани загуби в общия електромер, било взето решение всички
електромери на абонатите да бъдат изнесени на стълбове извън имотите. По тази
причина необитаемите обекти били оставяни без ел. захранване при изнасяне на
СТИ извън обекта. На другия месец след като процесния обект бил оставен без
захранване, когато свидетелят отишъл за отчитане забелязал, че една от лампите
на втория етаж свети. Сигнализирал, но никой не се отзовал. На следващия месец
лампата отново светела и тогава се обадил на енергиен контрол, тъй като видял,
че таблото е разбито и е налице незаконно присъединяване. След това от
енергийния контрол отново прекъснали захранването. Свидетелят не помни кое от
посочените от него събития се е случило на 27.01.2020г.
При така установените
фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е отрицателен
установителен иск, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Абсолютна
процесуална предпоставка за
неговото разглеждане, е наличие на
правен интерес за ищеца за разрешаване, със сила на
пресъдено нещо,
на спора за отричаното от него материално
право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията
между страните,
във връзка с конкретно притезание,
както и за осуетяване на възникването
на нов спор на същото основание. Правният интерес да
се предяви установителен иск следва
да е налице към момента на неговото предявяване до приключване
на устните състезания.
В конкретната хипотеза, наличието на спор между страните относно
дължимостта на вземания, произтичащи от договор за продажба
на електрическа енергия, който
застрашава имуществената
сфера на ищеца и с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в обекта, обосновават правния интерес от избраната форма
на защита,
респ. процесуалната допустимост на иска.
Съобразно правилата на
чл.154 от ГПК ответникът следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидна облигационна връзка между страните, че
предоставил ел.енергия на адреса в посочените количества за посочения период,
както и размера на дължимите плащания за тях.
Не е спорно между страните,
че ищецът е потребител на електрическа енергия за процесния период, предвид
което е обвързан от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на ответното
дружество, както и от Общите условия за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „ЕРП Север“ АД.
Съгласно чл.16, ал.1, т.2
от Общите условия, потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната
в имота електрическа енергия в сроковете и по начин, определени в Общите
условия. Падежът на процесната фактура е на 10.03.2020г. и е настъпил.
Спорен между страните е
въпросът дали ответникът е предоставил на ищеца процесното количество електроенергия за посочения във
фактурата период.
Установи се от показанията
на свидетелите по делото, че процесният обект в с. ***представлява незавършена
сграда на фаза груб строеж, която е необитаема, намира се в оградено дворно
място, в което за определен период от време е имало вързано куче. Св. Д.като
служител, който ежемесечно следва да отчита електроенергията в обекта, при
всяко посещение, е отбелязвал в карнетите, че имотът е сезонен, необитаем,
поради което не е отчитал и не е отбелязвал показания на СТИ. Същият не е
влизал в имота, заради оградата и кучето, както и е търсел контакти със
собствениците чрез кметския наместник, но не е могъл да осъществи такъв за
целия период, през който е работил – почти осем години. От изложеното следва
извода, че действително собственикът не е осигурил достъп за отчитане на
електрическата енергия в имота. По този начин ищцата е нарушила задълженията си
по чл.16, т.2 от Общите условия за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „ЕРП Север“ АД да осигурява безпрепятствен
достъп без предварително писмено уведомление на лица, на които „Е.С.” АД е
възложило дадената дейност, до имота за монтиране, проверка, ремонт, замяна на
електрически съоръжения и средства за търговско измерване, както и за отчитане
и контрол на техните показания, в случай че те се намират след границата на
собственост.
При неосигуряване на достъп
съгласно съгласно чл.45, ал.2 от Общите условия за пренос на електрическа
енергия ползвателят заплаща на „Е.С.” АД стойността за количество пренесена
електрическа енергия, изчислена на база на отчетените за обекта пренесени
количества електрическа енергия през предходен отчетен период, а в случай на
липсваща информация- за същия отчетен период на предходната година. При
следващо отчитане „Е.С.” АД коригира количествата до реално консумираните.
Следователно в настоящия случай принципно е възникнало основание за „ЕРП Север“
АД при осъществен реален отчет да начисли реално предоставеното и отчетено от
СТИ количество електроенергия. Въпреки това съдът намира, че недоказано по
делото се явява конкретното количество, което е начислено и периода, през който
е доставено по следните съображения:
Ответникът е навел твърдения
за извършена техническа проверка в обекта, при която е демонтирано СТИ и са снети показанията му и е
монтирано ново СТИ, за което е съставен констативен протокол. Такъв протокол
обаче не е представен като доказателство по делото, поради което съдът не може
да извърши преценка дали е съставен съобразно предвидената процедура, в който
случай не може да бъде зачетен. Единствените ангажирани доказателства в
подкрепа на твърденията на ищеца са представените справки за потреблението,
извлечение фактури и плащания и самата фактура, които представляват частни
документи, които не носят подписа на потребителя и при наличие на оспорване,
нямат материална доказателствена сила. Дори свидетелят Д.не е дал подробна
информация за проверката и резултатът от същата, нито е наясно кога точно е
извършена.
От всичко изложено се
налага извода, че ответната страна не доказа реалната доставка на твърдяното
количество електрическа енергия.
Отделно от горното, с процесната фактура е
начислено много голямо количество ел. енергия за период само от един месец при
данни за последен отчет по твърдения на ответника, извършен девет години
по-рано. В този смисъл дори и да е потребено въпросното количество напълно
неясно остава кога във времето това се е случило. Самият свидетел сочи, че
вероятно това е било още преди той да започне да отчита обекта, което той прави
от почти 8 години, тъй като винаги е заварвал същия необитаем. В сочените
последни два месеца, в които е светела лампа едва ли са изразходвани такива
количества, при това при незаконно присъединяване, което е основание за друг
вид начисляване, а не по реален отчет. Както е посочил свидетеля, в рамките на
целия период вероятно не е сменено и самото СТИ, което следва да е с изтекла
метрологична годност.
Предвид обстоятелството, че
не е доказана доставката на процесното количество електроенергия за процесния
период, съдът намира, че за ответника не е налице основание да претендира
сумата, начислена с по фактура №
**********/19.02.2020г.
По гореизложените
съображения съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и следва да
бъде уважен.
С оглед изхода на спора и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените в настоящото производство разноски в размер на 90,73 лева за
платена държавна такса и 380 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Т.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** не дължи на „Е.П.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 2143.28 лева, представляваща стойността на начислена електроенергия по фактура №
**********/19.02.2020г. за обект, находящ се в с. ***5360, аб. № ***, кл. № ***
за периода от 06.01.2020г. до 04.02.2020г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Д.Т.Ж.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 470,73
лева, представляваща направени в
производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: