РЕШЕНИЕ
№858
08.12.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи декември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………...
Прокурор: Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура, гр.Хасково….……..……
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №1039 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.87, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на С.У.Б. ЛНЧ: ********** – малолетна, действаща чрез майка си и законен представител Ш.А. Ю., с ЛНЧ:********** (в жалбата е посочено Б.), с посочен по делото адрес: *** – ДАБ при МС, ж.к. „Д.” № **, срещу Решение №2292/26.10.2020 г. на Заместник - Председател на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.
В жалбата се твърди, че оспореният акт бил незаконосъобразен, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон и неизпълнение на задължителни указания, дадени от Административен съд – Хасково с Решение №70/07.02.2020г. по адм. д. №1223/2018г. Коментира се декларираната цел в Преамбюла на Женевската конвенция за статута на бежанците, както и се сочи, че в същата конвенция се утвърждавал принципът за забрана на връщането, като гарантирал, че никое лице няма да бъде върнато на територията, на която то би било изложено на опасност от преследване. Обсъждат се и параграф 16, параграф 18 и параграф 28 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС и се твърди, че със съобщение на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета относно закрилата на децата мигранти от 12.04.2017г. ЕК приемала, че закрилата на децата е преди всичко отстояване на европейските ценности за зачитане на правата на човека, човешко достойнство и солидарност. Посочена била необходимостта да бъдат въведени ясни правила относно правния статут на децата, на които не се предоставя убежище, но които няма да бъдат върнати в своята държава на произход. Държавите-членки трябвало да се стремят да осигурят процедури за определянето на статут и разрешаването на статут на пребиваващ за деца, които няма да бъдат върнати, по-специално за онези, които са пребивавали в държавата в продължение на определен период от време. Решенията относно връщането на деца в тяхната държава на произход трябвало да отговарят на принципа на забрана за връщане и на висшия интерес на детето, да се основават на оценка на конкретния случай и да са взети в хода на справедлива и ефективна процедура, гарантираща тяхното право на защита и недискриминация. Висшият интерес на детето трябвало да се оценява и взема предвид като фактор от първостепенно значение във всички действия или решения, които го касаят. В жалбата се цитира доклад на Амнести интернешънъл от 18.02.2020г., както и Ръководство за И., издадено от Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (ЕСПОУ) от месец юни 2019г., в което била изнесена информация за конкретна провинция. Обсъжда се и информация, съдържаща се в Country Report on Human Rights Practices 2019 – Iraq, изготвен от USDOS (Държавен департамент на САЩ), който бил свободно достъпен на посочен в жалбата интернет адрес, както и Доклад на Австрийски център за изследвания и документация на страната на произход и убежище (ACCORD), публикуван на 27 април 2020г. на тема „Преглед на разпространението и дейностите на милициите в И.“. Твърди се, че въз основа на посочените данни от многобройни източници на официална и достоверна информация относно страната на произход, съдът не следвало да кредитира информацията, съдържаща се в цитираните в обжалваното решение справки вх. №МД-497/15.09.2020г. и вх. №МД-498/15.09.2020г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ. Според тълкуването на ВКБООН терминът „безогледно насилие“ обхващал „актове на насилие, които не са насочени към конкретен обект или лице, както и актове на насилие, които са насочени към конкретен обект или лице, но последиците от които могат да навредят на други“. Последиците от безогледното насилие можело да са както косвени, така и преки. Косвените последици от актовете на насилие, като пълен срив на законността и обществения ред в резултат на конфликтите също трябвало да се вземат предвид до определена степен. Сериозен срив на законността и обществения ред, който позволявал анархия и престъпност, породили посочените в член 15, буква „в“ тежки посегателства, можело да доведе до безогледно насилие от гледна точка на последиците, макар и не задължително от гледна точка на целта. Навеждат се доводи, че за целите на преценката на личното положение на С.У.Б. като част от 6 – членно семейство, с малолетни деца, както и на ситуацията в Мосул и провинция Ниневия, към нея било приложимо прилагането на чл.15 „в“ от Директива 2011/95/ЕО. В Ръководство за И., издадено от Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (ЕСПОУ) от месец юни 2019г. по приложението на чл.15, пар.1, б.“в“ от Директива 2011/95/ЕС, била дадена препоръка, че в провинция Ниневия безразборното насилие достигало високо ниво и съответно се изисквало по-ниско ниво на отделни елементи, за да се покажат съществени основания да се смята, че цивилен, върнат на територията, ще бъде изправен пред реален риск от сериозни вреди по смисъла на член 15 (в) от Квалификационната директива. Информацията от всички посочени източници сочела, че семейство с четири малолетни деца не само трудно би достигнало, но и изобщо невъзможно би се установило да живее в гр. Мосул или в провинцията. Поради това се сочи, че по отношение на семейството, което подлежало на особена закрила в съответствие с прокламираните принципи за защита на висшия интерес на детето и на целостта на семейството, бил налице и личният елемент по смисъла на „подвижна скала“ от практиката на СЕС. Децата били уязвима група и от години били лишени от редовно образование. Според Country Report on Human Rights Practices 2019 – Iraq, изготвен от USDOS (Държавен департамент на САЩ), семействата, които се връщали на мястото на произход, били изложени на различни видове малтретиране, включително изгонвания, арести, грабежи, сексуално насилие и дискриминация. Особено притеснителна по отношение на малолетните момичета била информацията, посочена в Раздел 6. Дискриминация, обществени злоупотреби и трафик на хора – жени. Данните за затруднен достъп до образование, особено за момичетата, също следвало да бъдат отчетени от решаващия орган. Изложеното обуславяло висока степен на лична заплаха спрямо малолетните деца. Не можело да се приеме изводът на административния орган, че висшият интерес на детето, зачитане на правата на човека и на човешко достойнство ще бъдат охранени при евентуалното връщане в И.. Европейската политика в областта на международната закрила изисквала намирането на трайни решения за осигуряването на нормални и стабилни условия за всички деца в дългосрочен план, което било трудно съпоставимо в евентуално пътуване и завръщане на семейството в Мосул или друго населено място в провинцията, където нямали дом и достъп до образование. Моли се за отмяна на оспореното решение.
Ответникът, Заместник - Председател на Държавна агенция за
бежанците при МС, чрез процесуален представител и в писмени бележки, моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира
жалбата за неоснователна.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата
по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молба до Държавната агенция за бежанците при Министерски
съвет – подадена чрез РПЦ – гр.Харманли към ДАБ и заведена под
вх.№73/23.01.2018г.(л.193),
С.У.Б., гражданин на И., е поискала чрез своята законна представителка, нейна
майка, закрила от Република България. Попълнен е отново със знанието на
законната представителка на молителката и в присъствието на преводач
Регистрационен лист рег.№УП 13912/23.01.2018г., в който С.У.Б. е идентифицирана
като гражданин на И., етническа принадлежност - кюрд, родена на ***г. в гр.
Харманли , без посочен постоянен адрес, религия сунит, новородено. Отново там е
посочено, че молителката е придружавана в Р.България от своите майка, баща и
трима братя. На чужденката е генериран и ЛНЧ.
Към регистрационния лист е приложен Акт за раждане(л.179).Самоличността
на детето е установена и с декларация рег. № УП13912/23.01.2018г., по реда на чл.30, ал.1, т.3 от Закона за убежището
и бежанците(л.180).
Удостоверява се, че законният представляващ на детето е
запознат на езика, владян от него, с Указания за правата и задълженията на
чужденците, подали молба за закрила в Република България и с Информация за
задълженията на чужденците, настанени в центровете на ДАБ.
До С.У.Б., чрез нейния законен представител – майка, е
отправена покана с рег. № УП13912 от 23.01.2018г. (л.183),
с която са поканени да се явят на интервю на 31.01.2018г. Поканата е съобщена
чрез преводач.
С писмо рег. № УП13912/24.01.2018г. Директорът на РПЦ
Харманли при ДАБ-МС(л.142), е уведомил ДАНС за
подадената молба за закрила от малолетната С.У.Б. и е изискано становище по
молбата.
С писмо рег. №УП 13912/24.01.2018г. (л.141),
Кметът на Община Харманли на основание чл.25, ал.2 от ЗУБ е уведомен, че на
22.01.2018г. в РПЦ Харманли е регистрирана С.У.Б. от И., родена на ***г. и е изискано
назначаване на представител на детето във връзка с провеждане на производство
по нейна молба за закрила.
С писмо рег. № УП 13912/24.01.2018г. (л.140),
на основание чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето, съответната Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Харманли е
уведомена за регистрирането на малолетната С.У.Б. и е изискано съдействие до
приключване на производството по молбата за закрила и определяне на социален
работник, който да действа като гарант за защита правата и интересите на
детето, като даде становище или предостави социален доклад.
Със Заповед №РД-104/30.01.2018г.(л.139), Кметът на Община Харманли на
основание чл.25, ал.2 от ЗУБ е назначил за представител на малолетната С.У.Б.
нейната майка Ш.А. Ю.. Няма данни заповедта да е свеждана до знанието на
майката. Със Заповед № ЗД/Д-Х-Х-035/01.02.2018г. (л.138),
Директорът на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Харманли е определил социален работник към дирекцията, който да
присъства при провеждане на интервюто с молителката.
Удостоверява се, че от страна на ДА“НС“ е изпратено
становище с вх. рег. №УП 13912/13.02.2018г.(л.137),
че не се възразява по предоставяне на закрила на С.У.Б..
С писмо рег. № УП 13912/16.03.2018г. в РПЦ Харманли е представен
изготвен социален доклад от 12.03.2018г. (л.136),
като с придружителното писмо(л.135), служителите от РПЦ
Харманли са уведомени и кой служител на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.
Харманли е определен да присъства на интервюто с придруженото малолетно дете С.У.Б..
Със становище рег. № УП13912/20.03.2018г. на мл. експерт в
РПЦ Харманли(л.127),
е направено предложение да се откаже предоставяне на статут на бежанец и
хуманитарен статут на С.У.Б..
С докладна записка
на Директор на Дирекция КПМЗ, подадена до Председател на ДАБ при МС, с
рег. № КП-1092/14.06.2018г., е предложено производството по молбата за закрила
на С.У.Б. да се удължи с три месеца, поради наличие на неприключили
производства относно предоставяне на закрила на нейните родители.
По повод депозирана от законния представител на молителката
молба за предоставяне на безплатна правна помощ, с Решение на Председателя на
НБПП от 06.08.2018г. (л.114), е определен и
назначен адвокат на С.У.Б..
На 16.08.2018г. със законния представител на малолетната
молителка за закрила - Ш.А. Ю., е проведено интервю, резултатите от което са обективирани в Протокол с рег.№УП 11752/16.08.2018г. (л.113),
като при провеждането му е участвал и преводач. Г-жа Ю. посочила, че тя и децата ѝ
се чувствали добре и нямали никакви проблеми. Дошли тук, за да търсят по-спокоен
живот. Преди да напуснат И., живеели в Мосул. Мосул бил разрушен и там трудно
се живеело. Имало разрушена джамия и университет. Всичките ѝ близки –
родители, братя и сестри, напуснали Мосул и се преместили в гр. Д. в И.. Посочила
в заключение, че всичко, което имало за казване, го била казала, надявала се на
положително решение.
С Решение №3682/20.11.2018г. (л.96), Председателят на ДАБ при МС е отказал да предостави статут на бежанец и
хуманитарен статут на С.У.Б..
С Решение №70/07.02.2019г. по адм.
д. №1223/2018г. (л.76), състав на Административен съд – Хасково отменил по жалба
на С.У.Б. от И., действаща чрез законния си представител Ш.А. Ю. Решение
№3682/20.11.2018г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС в
частта, в което ѝ е отказано предоставяне на хуманитарен статут, като
отхвърлил жалба на С.У.Б. от И., действаща чрез законния си представител Ш.А. Ю.
против Решение №3682/20.11.2018г. на Председателя на Държавната агенция за
бежанците при МС в частта, в която ѝ е отказан статут на бежанец. Със
същото решение съдът е върнал преписката на Председателя на Държавната агенция
за бежанците при МС, за ново произнасяне, в частта на хуманитарния статут, при
съобразяване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на
закона, дадени с решението.
Не спорно между
страните, че в частта му, с която е
отменено решението на Председателя на ДАБ, с която е отказано предоставяне на
хуманитарен статут на малолетното дете, решението на АдмС-Хасково
не е било обжалвано от ответника и е
влязло в законна сила, след изтичане на законоустановения
срок за оспорването му.
След връщане на преписката,
в хода на административното производство е осъществено следното:
От Д.К. – Директор на Дирекция КПМЗ, е изготвена Докладна
записка вх. №КП-378(1)/21.02.2019г. (л.73), до Председател на ДАБ при МС, с която и предвид изложеното в същата, е дадено
становище, че в случая не са налице законовите предпоставки за оспорване на
съдебния акт, както и че оспорването му би било нецелесъобразно, поради което
се предлага Решение №70/07.02.2019г., постановено по адм.
д. №1223/2018г. по описа на Административен съд – Хасково да бъде изпратено в
РПЦ – гр. Харманли, където е проведено административното производство на С.У.Б.1
с оглед извършване на последващи процесуални действия1
съобразно дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. В ДЗ
изрично е обективирано, че с оглед неспазване
принципа за целостта на семейството и
правото на семеен живот, както и висшия интерес на детето, следва да се изчака
приключването на производството по
молбата за закрила на майката на детето -
Ш.А. Ю.. Върху докладната записка е поставена резолюция „Да“ от 21.02.2019г.
Междувременно с Решение №126/05.03.2019г. по адм. д. №1224/2018г. (л.69), състав на Административен съд – Хасково е
отхвърлил жалбата на майката на настоящата жалбоподателка, лично и в качеството й на законен представител на три от четирите й малолетни деца, срещу Решение
№3755/21.11.2018г. на Председателя на ДАБ при МС, с което е постановен отказ да
се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут.
От младши експерт в РПЦ – Харманли до Председателя на ДАБ
при МС е изготвено предложение с рег. №УП 13912/26.03.2019г., (л.66), с което се предлага производството за предоставяне на
международна закрила на С.У.Б. да бъде спряно до приключване на производството
на Ш.А. Ю., майка и законен представител на малолетната.
С Решение №3511/05.06.2019г. на Председател на ДАБ при МС(л.64), е
спряно производството за предоставяне на международна закрила на С.У.Б. до
приключване на производството на Ш.А. Ю., майка и законен представител на
малолетната. Това решение е връчено на Ш.А. Ю. - майка и законен представител,
в присъствието на преводач и назначения адвокат на 25.07.2019г.
С Решение №9199/09.07.2020г. по адм.
д. №5151/2019г. по описа на Върховен административен съд на Република България(л.46),
е оставено в сила Решение №126 от 05.03.2019г., постановено по адм. д. №1224/2018г. по описа на Административен съд –
Хасково.
С Решение №1855/17.08.2020г. на Председател на ДАБ при МС(л.32),е
възобновено производството за предоставяне на международна закрила на С.У.Б..
Това решение е връчено на Ш.А. Ю. - майка и законен представител, в
присъствието на преводач и назначения адвокат на 28.08.2020г.
С писмо рег. № УП 13912/25.08.2020г. (л.34), на основание чл.15, ал.4 от Закона за закрила
на детето съответната Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Харманли е уведомена
за регистрирането на малолетната С.У.Б., както и за предприетите действия по
случая до този момент и е изискано съдействие до приключване на производството
по молбата за закрила и определяне на социален работник, който да действа като
гарант за защита правата и интересите на детето, като даде становище или
предостави социален доклад. В писмото се съдържа и уведомление за датата и
мястото на връчване на Решение за възобновяване на производството и на
провеждане на интервю с майката Ш.А. Ю..
Със Заповед № ЗД/Д-Х-Х-078/26.08.2020г. (л.29), Директорът на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Харманли е определил социален работник към дирекцията, който да
присъства при провеждане на интервюто с молителката.
На 28.08.2020г. със законния представител на малолетната
молителка за закрила Ш.А. Ю. е проведено интервю, резултатите от което са обективирани в Протокол с рег.№УП 13912/28.08.2020г. (л.27), на което са присъствали преводач, социален работник и определеният
процесуален представител-адвокат. На въпроса как се чувства С. в центъра, г-жа Ю.
посочила, че е добре. Заявила, че преди да напуснат И., живеели в гр. Мосул, в
центъра на града и от там тръгнали за Турция. На въпроса дали има информация
какво е положението в момента в И. и по-точно в Мосул отговорила, че преди три
дни имала информация, че има турско нападение над града. Тази информация имала
от социалните мрежи, от фейсбук. Никой от роднините
ѝ не останал в Мосул. Баща ѝ
починал, а майка ѝ, сестрите и брат ѝ се преместили в гр. Д.. Градът се намирал на
половин час път от Мосул в посока К.. В гр. Д. живеели в къща, тяхна собствена.
Брат ѝ и майка ѝ били в тяхната къща, а сестрите ѝ в други
домове, те били семейни, но всички били в Д..
Предполага, че ще имат проблеми с властите, ако се върнат в И..
Пояснила, че проблемите ще са от етническа гледна точка. В И. живеели араби, а
те били кюрди. Имала един брат, а те били 6 сестри и един брат. Държали той да
е жив и здрав, за да може да им помага.
Говорела за миналото, когато дошли ДААШ. В гр. Д. били кюрди и то по-голямата
част от хората, които избягали от Мосул били там. ДААШ (Ислямска държава)
можело да я накарат да носи мюсюлманско облекло – дълги дрехи и да закрие
лицето си. Все още имало хора от Ислямска държава в И.. Цялата им фамилия била
в Д., в Мосул вече нямало никого. На въпроса ако се завърнат в И. има ли някаква
опасност С. или тя самата да бъдат изложени на изтезание или нечовешко или унизително
отнасяне, отговорила, че е възможно да се случи. Сестрите ѝ в Д. имали
семейства и деца. Относно конкретните си притеснения споделила, че се е
отделила вече толкова години от там и близките ѝ казвали да не се връща.
Всичко, което имало за казване, го казала през тези 5 години и единственото,
което искала е правото на живот за нея и децата ѝ.
С писмо рег. №УП 13912/03.09.2020г. в РПЦ – Харманли е
представен изготвен социален доклад(л.24).
От младши експерт в РПЦ – Харманли до Зам. Председател на
ДАБ при МС е изготвено Становище рег. №УП 13912/18.09.2020г., с което, след
преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на малолетната
кандидатка да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен
статут.
С Решение №2292/26.10.2020г., Заместник Председател на ДАБ
при МС, на основание чл.75 ал.1 т.4 от ЗУБ е отказал да предостави хуманитарен статут на С.У.Б.. Решението е
връчено на Ш.А. Ю. – майка и законен представител на 29.10.2020г., в
присъствието на преводач и назначения адвокат. Жалбата е подадена на
04.11.2020г., видно от поставения входящ номер.
По делото е представено и протокола от проведеното с Ш.А.Б. интервю на 13.02.2017г. (л.177), в което същата е изложила причините, поради които е напуснала И.. Посочила е , че преди да напусне държавата си по произход е живяла в гр.Мосул.Избягала заради военната обстановка и появата на групировката ДАЕШ, тъй като се страхувала за живота на децата си. Заявила, е че не е имала проблеми с властите в страната си , нито такива заради етническа и религиозна принадлежност, не е членувала в политически партии и организации, спрямо нея не е оказвано насилие, нито са и били отправени заплахи. Искали са да стигнат до Белгия. Подали са молба за закрила в Република България, защото в И. не било добре.
Приложен е и протокола от проведеното на 13.02.2017г. интервю с бащата на молителката(л.159), в хода на производството образувано по подадена от последния молба за закрила. Видно от същия, изтъкнатите причини са липсата на бъдеще в И.. Посочено е че имало постоянни проблеми в града им - гр.Д., обл.Мосул, имало война и присъствие на ДАЕШ. Не се преместили в автономната И.ска област К., тъй като и там нямало мир. Както и съпругата си, г-н У.Б. С. е посочил, че не е имал проблеми с властите в страната си, нито такива заради етническа и религиозна принадлежност, не е членувал в политически партии и организации, спрямо него не е оказвано насилие, нито са му били отправени заплахи. Целта им е била да стигнат до Белгия или Германия, подал е молба за закрила в РБългария, защото е бил хванат.
От доказателствата по делото се установява и
че с Решение №633/14.09.2017г. по адм. д. №694/2017г. (л.162), състав на Административен съд Хасково е отменил решение №
10179/22.05.2017г. на Председателя на ДАБ(л.), с
което е постановен отказ да се предостави статут на бежанец и хуманитарен
статут на майката на настоящата жалбоподателка, действаща
лично и за трите ѝ малолетни деца и преписката била върната за
ново произнасяне по молбата. С Решение №591/20.09.2017г. по адм.
д. №830/2017г., състав на Административен съд – Хасково е отменил също отказът
на Председателя на ДАБ да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на
бащата на настоящата жалбоподателка обективиран в Решение 10155/22.05.2017г.(л.157), и върнал преписката за ново
произнасяне. Първото решение на Административен съд – Хасково е оставено в сила от ВАС(обстоятелство удостоверено в Решение
126/05.03.2018г. по адм. дело № 1224/2018г. на АдмС-Хасково),
а второто е отменено с Решение № 10738/04.09.2018г. по адм.
дело № 13028/2017г. (л.111), и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав.
След като делото е върнато от ВАС, с Решение №805 от 07.11.2018г. по адм. д. №846/2018г., състав на Административен съд – Хасково е отхвърлил жалбата на бащата на настоящата жалбоподателка против отказа на Председателя на ДАБ да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут(л.107). Съгласно удостовереното в него, решението е влязло в сила на 31.01.2019г.
При така установеното от фактическа страна, от правна съдът
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен
за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита чрез нейния законен представител и при спазване на
14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Заместник Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ, чл.52 от ЗУБ и представената по делото Заповед №РД05-392/30.06.2020г. има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.
Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – гр.Харманли при ДАБ, с Ш.А. Ю.(Б.) – майка и законен представител на С.У.Б., има проведени интервюта, отразени в нарочни протоколи, като интервютата са провеждани в присъствието на преводач, социален работник и адвокат-процесуален представител.
Налице е и спазване на изискването на чл.25 ал.2 от ЗУБ (в
съответната редакция, действаща към момента на започване на производството).
Кметът на Община Харманли е назначил представител на придруженото малолетно
лице в лицето на пълнолетен неин представител, като в този случай за такава се
определя нейната майка Ш.А. Ю.(Б.). Майката активно взема участие в производството,
присъствайки на датата на провеждане на задължителните интервюта, които са с
нея, предвид изключително ниската възраст на молителката, която освен това
поради факта на раждането си в България няма своя бежанска
история, а черпи от фактите на бежанските истории на своите родители. Няма нито
един пропуск при провеждане на това производство, който да е основание за
отмяна на процесното решение само на това основание.
Видно е, че правомощията, които се предоставят по закон на
назначения представител по чл.25, ал.2 от ЗУБ (в съответната, приложима
редакция) са упражнявани в пълнота и единствено с цел опазване на правните
интереси на детето в производствата по предоставяне на международна закрила на С.У.Б.
и с оглед защита на най-добрия интерес на детето. „Най-добрият интерес на
детето“ е понятие по смисъла на §1 т.5 от ДР на Закон за закрила на детето, вр. с §1 т.11 от ДР на ЗУБ, а това е преценка на желанията
и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на
детето, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността
или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците,
които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, други
обстоятелства, имащи отношение към детето.
Не се спори, че оспорващата подава своята молба за
предоставяне на международна закрила с изричното съгласие на майка си,
назначена за неин представител именно на основание чл.25 ал.2 от ЗУБ (в
съответната редакция). Макар и родена в Р.България, молителката е „чужденец“ по
смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗУБ. Доколкото обаче молителката е малолетно лице и
едва на няколко дни към датата на подаване на молбата ѝ за закрила, то
обективно не е възможно да се провежда интервю от интервюиращ орган на ДАБ при
МС с нейно участие или изслушване. Такова е проведено с нейната майка и
представител по чл.25 ал.2 от ЗУБ (в съответната редакция). Предвид ниската
възраст на детето към датата на молбата ѝ за закрила и към датата на
интервютата с майка ѝ, то не намира приложение изискването на чл.15 ал.1
от ЗЗДет. Намира приложение обаче нормата на чл.15
ал.6 от ЗЗДет, което особено изискване тук е надлежно
спазено, видно от данните от преписката.
Административният акт отговаря и на общите изисквания за
форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат, както фактически,
така и правни основания за издаването му обосноваващи отказа на органа да
представи хуманитарен статут в Република България на малолетната
жалбоподателката, като правилно за фактически се възприемат от административния
орган онези обстоятелства, които излагат поотделно в своите интервюта
родителите на молителката, дадени във връзка с подадените от тях молби за
закрила. Видно е, че съображенията, защо ответникът приема, че на малолетната
молителка С.У.Б. не следва да се предоставя хуманитарен статут, се извеждат
именно от данните, които се съдържат в изложените от двамата родители на
жалбоподателката в техните бежански истории и обстановката в страната ѝ
/им/ на произход. Самата молителка няма своя бежанска
история, тъй като е родена в България, както и правилно приема органът. В
решението подробно е обсъден принципът за висшият интерес на детето съотнесен към
установените от органа факти.
Не се установява нарушение на чл.58, ал.9 от ЗУБ. В
случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата за
предоставяне на международна закрила, каквото се установява да е дадено преди
произнасянето на органа, което сочи, че същото е взето предвид, а и с него не
се възразява от страна на ДА„НС“ по предоставяне на закрила при наличие на
обстоятелствата за това.
При извършената проверка относно материалната
законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:
Причините,
които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на
хуманитарен статут, са посочени в чл.9 от ЗУБ.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай правилно административният орган е отчел, че малолетното дете черпи основанията за търсената субсидиарна закрила от тези на майка си и баща си. Наред със задължението да обследва и преценява общо фактите от бежанските истории на двамата родители, органът е длъжен едновременно с това да извършва и самостоятелна преценка за положението на малолетния молител. Това е така, тъй като в случая при преценката за наличие предпоставките по чл.9 от ЗУБ следва да се отчете, че търсещият закрила е малолетно дете. Като такова последният се обхваща от понятието "уязвими лица" по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ, а това налага органът и съдът да отчитат и прилагат принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6а от Закона за убежището и бежанците, съгласно която, при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Както вече се посочи, по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, „най-добрият интерес на детето" е преценка на желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните му потребности, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, други обстоятелства, имащи отношение към детето.
В този смисъл е и съображение 18 от Директора 2011/95 ЕС на Европейския парламент и на Съвета, че "Висшият интерес на детето" следва да има първостепенно значение за държавите-членки при изпълнението на настоящата директива, в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. При определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на съображения, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на непълнолетното лице, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост.
В тази връзка от една страна съдът отчита, че молителят за закрила е малолетно дете, което понастоящем не е навършило три години, родено е на територията на Република България и никога не е живяло в друга различна държава, вкл. в държавата по произход на родителите му. От изготвените в хода на административното и на съдебното производство социални доклади за положението на детето, се установява, че основните грижи за детето С. се полагат от неговите родители, като на същото е осигурена сигурна и безопасна семейна среда. Детето е обгрижвано адекватно, като се задоволяват жизнените му и емоционални потребности. Същевременно от същия социален доклад се установява, че майката е домакиня, като се занимава с отглеждането на детето, а бащата не работи. Следователно макар нито един от двамата родители на детето да не извършва трудова дейност, като семейството и понастоящем живее на територията на РПЦ –Харманли, все пак на детето се осигурява спокойна семейна среда.
От друга
страна съдът съобрази следното:
От извършените интервюта с родителите на малолетното дете и техните изявления е видно, че реална опасност или риск от смъртно наказание, екзекуция, изтезание или друго тежко посегателство по отношение на чужденката и родителите ѝ в качеството им на цивилно лице, не се сочи и съответно не се установява пред органа, както и последният сочи в своето решение при мотивиране на отказа си да предостави хуманитарна закрила по някоя от хипотезите на чл.9, ал.1 или ал.2 от ЗУБ. Безспорно е и че по молбите на двамата родители и на тримата малолетни братя на жалбоподателката са постановени придобили стабилитет откази.
Третото обстоятелство, което обосновава извод за предоставяне на хуманитарен статут, е това по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ – наличие на тежки заплахи срещу живота или личността на чужденеца като цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Органът приема, че тя изобщо не намира приложение в конкретния случай, който извод е изцяло основателен и обоснован.
Член 9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15 б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15 б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, Съдът на Общността (приложимо и по отношение на действащата вече Директива 95/2011) се постановява, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
В тази връзка следва да се посочи, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални. Действително ситуацията в различните райони на И. е разнородна и от значение е и каква е ситуацията в тази част на страната от която идва кандидатът за закрила. В тази връзка неотносими са твърденията в жалбата за усложнена ситуация в И.ски К., вкл. такива касаещи бежански лагери в същия регион. Макар и к., семейството на жалбоподателката не идва от И.ски К. и от доказателствата по делото не се установява някога да живяло там - същите са живели в гр. Мосул и в с. Д., където и понастоящем живеят множество техни роднини, вкл. майката на жалбоподателката. Тези две населени места се намират в провинция Ниневия, а не в И.ски К..
Видно от
събраните от органа данни за положението в И., се установява, че не са налице
данни за проява на въоръжен конфликт, който да обхваща цялата територия на
страната, поради което съдът приема, че макар и в значителна степен да е налице
несигурност в тази страна, вкл. и да има спорадични прояви на насилие, то положението в И. не може
да се приеме за достигащо такава степен на безогледно насилие, което го
определя за такова с характера на въоръжен конфликт, по отношение на което да
намира приложение тълкуването на чл. 15, б. „в” от Директива 2004/83/ЕО на
Съвета (отм.), дадено с цитираното по-горе решение от 17.02.2007 г. по д.
№С-465/2007 г., съответно не е налице специфичната
хипотеза по чл. 9, ал.1, т.3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. В този смисъл е и най-новата практика на Върховният
административен съд изразена в Решение
№ 9199 от 09.07.2020 г. по адм. д. № 5151/2019 на
Върховния административен съд(постановено по жалбата на Ш.А.Б.
действаща лично и в качеството й на законен представител на трите й малолетни
деца-братя на настоящата жалбоподателка),
Решение
№ 10726 от 09.07.2019 г. по адм. д. № 52/2019 на
Върховния административен съд и др. Т.е.
правилно не се обосновава извода, че цивилното лице, поради самия факт на
пребиваване на територията на И. е изложено на реална опасност да претърпи
тежки и лични заплахи. Според съда,
изводът на Председателят на ДАБ-МС, за липса на предпоставки за предоставяне
хуманитарен статут на жалбоподателката е правилен. Това е така, тъй като изложеното по-горе относно ситуацията в И.,
възприето в оспореното решение не
се опровергава от фактите удостоверени в приобщените в хода на съдебното производство справки относно И., провинция Ниневия, съответно гр. Мосул и с.Д.. Въпреки наличната
информация за сложността на социално-икономическата ситуацията в страната и за наличието на
конфликти, както и за наличието на спорадични атентати в гр.Багдад(където не
е живяло семейството на
жалбоподателката преди да напусне страна си) от страна
на членове на Ислямска държава, то
същите не биха могли да се определят нито по своя характер, нито по своя
интензитет и териториален обхват, като такива, които в контекста на изложената бежанска история да представляват самостоятелно основание
за предоставяне на хуманитарен статут на кандидата за закрила. Обратно на
твърденията в жалбата, от горецитираните справки е
видно, че в края на 2017г., коалиция от И.ски
въоръжени сили, кюрдски „Пешмерага”, американски
военни и други многонационални партньори е сложен край на териториалното
присъствие на организацията на „Ислямска държава” в И.. Видно е също, че броят на завръщащото се
население в провинция Ниневия продължава, като между
08.06.2020г. и 21.08.2020г. близо 15 500 души са пристигнали в окръзите Ал Баадж и Синджар, според Матрицата
за проследяване на разселването на Международната организация по миграция, като
завръщащите се често посочват, като причини за решението си подобрените условия на сигурност,
разчистването на мини и възстановената обществена информация. Въз основа на горецитираните
справки съдът намира, че административният орган правилно е приел и че групировката Ислямска държава,
няма влияние и не контролира територията на И., вкл. провинция Ниневия, гр.Мосул и
с. Д., където преди да напуснат страната си по произход са
живели родителите на жалбоподателката, и където
пък продължават да живеят роднини на майката на жалбоподателката. Съгласно
практиката на ВАС, изразена в Решение № 9233 от 18.06.2019 г. по адм. д. № 12208/2018 г., касаещо
ситуацията в И.- наличието на спорадични атентати в тази страна
не е могат да се ценят
като въоръжен конфликт, а общата ситуация на несигурност не е до степен на
безогледно насилие, създаващо опасност от тежки посегателства. От справка № МД-497/15.09.2020г. се установява също,
че с.Д. се намира в близост до най-големият бежански лагер в И., който пък е
домакин на голям приток от сирийки бежанци, като много вътрешно разселени лица
идват в тези райони са да се присъединят към членовете на семействата си. Установява
се от същата справка и че в с. Д. са налице възможности за нови бизнес
инициативи. Съответно от доказателствата по делото се установяват изложените в
оспореното решения доводи на ответника, че в с.Д. животът е мирен и спокоен и че конкретно
заплахата поради която родителите на жалбоподателката са напуснали страната си
по произход - И., а именно наличието на Ислямска държава, вече е елиминирана,
поради което и не съществува риск за
бъдещо преследване или тежки посегателства за малолетната жалбоподателка при връщането й заедно със семейството си в И..
От гореизложеното може да се направи извода, че въпреки все още съществуващата усложнена социално-икономическа ситуация в И., в тази страна вече не е налице въоръжен конфликт и съответно степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и понастоящем не е на ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Напротив - от доказателствата по делото, сочат, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване. Ето защо малолетният кандидат за закрила и семейството му биха могли ефективно да се ползват от закрилата на правителството си. В този смисъл е и практиката на ВАС изразена в Решение №8485 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. дело № 2318/2009 г., 5-членен състав и Решение №8983 от 21.06.2012 г. по адм. дело №1264/2012 на Върховния административен съд , включително най-новата и актуална такава изразена в Решение №9989 от 27.07.2017г. на ВАС по адм. дело № 4211/2017г.; Решение № 9986 от 27.07.2017г. на ВАС по адм. дело № 5420/2017г., Решение № 9049 от 11.07.2017г. на ВАС по адм. дело № 4574/2016г., Решение № 7577/15.06.2017г. на ВАС по адм. дело № 3361/2017г. Решение № 6896 от 02.06.2017г. на ВАС по адм. дело № 13652/2015г., Решение № 5993 от 15.05.2017г. на ВАС по адм. дело № 8130/2016г. и мн. др. Както вече бе посочено, на родителите на детето и на малолетните му братя(съответно към настоящия момент на 5г. на 6г. и на 7г.),със стабилни административни актове, проверени по съдебен ред е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Съответно в И. детето ще се завърне с цялото си семейство, т.е. ще се отглежда в същата спокойна семейна среда, както правилно е посочено в оспореното решение и сред своята култура и религия, като ще има възможност да общува и останалите си роднини по майчина линия. Детето е на изключително ниска възраст - ненавършило три години, поради което безспорно не би могло да полага собствени грижи за развитието и физическото си оцеляване, но в И. същото би било заедно с цялото си семейство, вкл. с родителите си, които полагат грижите за него.
Отделно от това, от доказателствата по делото не може да се направи извода, че жалбоподателката и семейството й биха били подложени на заплаха от насилие при завръщането си в И., тъй като видно от представените справки на дирекция „Международна дейност”, тези заплахи касаят само случаите, в които се смята че завръщащите се лица или вътрешно разселените са свързани с „Ислямска държава”. Настоящият случай безспорно не е такъв – проведените интервюта родителите й изрично са заявили, че са избягали от И. поради заплахата от съществуването и действията на тази групировка. В тази връзка, позовавайки се на разпоредбата на чл.9 ал.5 от ЗУБ, административният орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази й част като неоснователна.
Правилен
се явява и изводът, че не се установява да са налице основанията, визирани в
чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, за да се приема извод за предоставяне на такъв
статут. Съобразно трайната практика на касационната инстанция другите хуманитарни
причини по смисъла на чл.9, ал.8 от ЗУБ следва да са не всяка причина независимо
от нейното естество а такива, че да
разкриват същата по степен и интензивност реална опасност от тежки посегателства върху личността на кандидата за закрила и невъзможност за достъп до закрила в страната им по
произход - Решение № 8973 от 7.07.2020
г. на ВАС по адм. д. № 14546/2019 г., IV о., Решение № 8192 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10436/2015 г., III о. и др. В случая такава
опасност с оглед установените по делото факти не се установява. Не се твърди и
не се обосновава, включително
жалбоподателката да страда от заболяване, поради което да не би могла да бъде лекувана адекватно в И.
и което да би могло да се преценява в обхвата на чл.9, ал.8 от ЗУБ, с оглед
крехката й възраст. Но дори и в този
случай, съгласно практиката на ВАС - липсата на персонал и адекватна
инфраструктура за справяне с нуждите на хората с (тежки) медицински проблеми не
би отговаряла на изискванията за наличие на преследване или сериозна вреда,
освен ако лицето не е умишлено лишено от здравни грижи - Решение № 10377 от 29.07.2020 г. по адм. д. № 14298 / 2019 на Върховния административен съд.
Такива обстоятелства отново по
настоящото дело не се сочат.
Административният орган изпълнява задължението си за
задълбочено и всестранно установяване на релевантните за неговата решаваща роля
факти, като извършва дължимата се проверка доколко субективните опасения от
преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни, обсъжда
актуалната обстановка в И., като данните от
справките на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на административния орган,
изводите на последния, че не са
налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в
действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на
хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са
правилни и законосъобразни.
В този смисъл съдът е длъжен да съобрази и цитираното по-горе съдебно решение № 9199 от
09.07.2020 г. по адм. д. № 5151/2019 на Върховния
административен съд, с което е
отхвърлена жалбата на майката на
настоящата жалбоподателка - Ш.А., действаща лично и
като законен представител на останалите си три малолетни деца, срещу решението
на Председателя на ДАБ, с което им е отказан статут на бежанец и хуманитарен
статут.
За пълнота
и по навежданите от оспорващата
страна, чрез процесуалният представител доводи за незаконосъобразно и дори нищожност
на обжалваното решение, обосновани с това , че не е изследван въпросът за
гражданството на детето и че към настоящият момент с молба Вх. № ОХ-05-2629/05.11.2020г. при Община
Харманли е образувано административно производство за
придобиване българско гражданство по реда на чл.10, ал. 1 от Закона за
българското гражданство, съдът намира за уместно да посочи следното:
Гражданството на детето е установено в официален
удостоверителен документ –Акт за раждане, който обвързва и административният
орган и съда с материална доказателствена сила, тъй
като не е оспорен по реда на чл.193, ал.1 от ГПК, вр.
с чл.144 от АПК. Дали са били налице предпоставките в акта за раждане да бъде
отразено такова вписване е обстоятелство, което не подлежи на изследване в
настоящото производство.
Трайно в практиката на Върховният административен съд приема, че желанието на кандидата за закрила да придобие българско гражданство е извън целите на производствата по ЗУБ за предоставяне на бежански и/или хуманитарен статут. В този смисъл например Решение № 5040 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9594/2016 г., III о., Решение № 6456 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2867/2011 г., 5-членен с-в, и др. Освен това, видно от изявленията на процесуалния представител на жалбоподателката в хода по същество, това е първата подадена молба за придобиване /установяване на българско гражданство. Същата е депозирана след приключване на административното производство и издаване на обжалваното решение за отказ от субсидиарна закрила. При това положение и при липса на оспорване на акта за раждане, в частта на удостовереното гражданство, както и при липсата на навеждани в хода на административното производство твърдения за друго гражданство различно от удостовереното в акта за раждане, органът обективно не е имал възможност и не е бил длъжен да съобразява евентуална бъдеща възможност детето да придобие българско гражданство. Съответно същият е бил компетентен да се произнесе по подаденото искане за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателката.
Обстоятелството, че кандидата за закрила е роден в Република България, в конкретният случай не оказва влияние върху преценката за предоставяне хуманитарен статут, вкл. при дължимата преценка по чл.9, ал.8 от ЗУБ, а е относимо към производството по придобиване/установяване на българско гражданство, респ. към производство по реда на ЗЧРБ. В този смисъл и практиката на касационната инстанция.
Настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение не страда от пороци, налагащи отмяната му по смисъла на чл.146 АПК, а подадената против него жалба се явява неоснователна.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.У.Б. ЛНЧ: ********** – малолетна, действаща чрез майка си и законен представител Ш.А. Ю., с ЛНЧ:********** (в жалбата е посочено Б.), с посочен по делото адрес: *** – ДАБ при МС, ж.к. „Д.” № **, срещу Решение №2292/26.10.2020 г. на Заместник - Председател на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: