№ 1687
гр. София, 21.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова
Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20211100604795 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Образувано е във връзка с постъпил частен протест срещу определение на СРС, НО,
20 състав от 30.10.2021г., с което съдът е отменил постановление от 23.07.2021г. на СРП за
прекратяване на наказателното производство № ЗМ 5507/2014г. по описа на СДВР, пр.пр.
38200/2014, НСН 88/2018 по описа на СРП.
Съдът е отменил постановлението на СРП по жалба от адв. Д.П. – повереник на „И.“
ООД, гр. София.
Досъдебното производство е образувано за престъпление по чл. 202, ал.2, т.1 вр. с
чл.201 НК с постановление на СРП от 16.12.2014г. срещу неизвестен извършител за това, че
от неустановена дата до 10.04.2014 в гр. София, в качеството си на длъжностно лице е
присвоил чужди пари, собственост на дружество „И.“ ООД в размер на 183 403, 75 лева,
връчени в това му качество да ги пази и да ги управлява, като присвоеното имущество е в
големи размери.
В досъдебното производство към наказателна отговорност с постановление от
11.11.2015г. е привлечена Д.Р.Б. ( л.83, том 1 ДП).
Преди да бъде прекратено наказателното производство, от СРП е бил внасян за
разглеждане в СРС обвинителен акт срещу Д.Р.Б. за извършено от нея престъпление по чл.
202, ал.2, т.1 вр. с чл. 201 НК, както следва: на 09.03.2016г., като с протоколно определение
от 31.05.2018г. съдебното производство е било прекратено след проведено разпоредително
заседание, което от друга страна е било потвърдено с определение от 28.09.2018г. на СГС,
НО, Х въззивен състав по ВНЧД 34443/2018г. по описа на състава; на 03.07.2019г., като
производството е било прекратено с протоколно определение от 09.11.2020г. с указания за
отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. И в двата случая е било
1
инкриминирано присвояването на стоки.
За да прекрати наказателното производство, СРП е приела за установено, че са
изчерпани способите за събиране на доказателства, а наличните доказателства по делото не
позволяват да се конструира обвинителна теза срещу обв. Б.. Прокурорът е обосновал
изводите си с аргумента, че достъп до стоките и паричните средства на „И.“ ООД са имали
множество лица, включително и шофьори, поради което не може да се установи конкретна
причинно-следствена връзка между личността на подсъдимата и причинената липса на стока
от 2881 картона банани на стойност 183 403, 75 лева.
За да отмени постановлението на СРП, първоинстанционният съд е счел, че в
материалите от досъдебното производство липсват данни да са проведени каквито и да
действия по разследването след декември 2015г. СРС е заключил, че при наличието на едни
и същи доказателствени материали наблюдаващият прокурор е упражнил правомощието си
да внесе обвинителен акт, а по – късно – да прекрати наказателното производство. На
следващо място, СРС е приел, че основание за отмяна на постановлението за прекратяване
на наказателното производство е липсата на доказателствен анализ в него, който да
обоснове крайния извод за изхода на делото.
Протестът е процесуално допустим, тъй като е подаден в срока по чл.243, ал.7 НПК с
оглед налично по делото съобщение от 04.11.2021г. и регистрацията му в деловодството на
следващия ден.
При размяната на съдебни книжа между участниците в производството, изброени в
чл.243, ал.4 НПК, не са постъпили възражения срещу протеста.
В протеста се поддържа анализа на доказателствата и правната оценка на фактите,
изложена в отмененото постановление за прекратяване на наказателното производство.
Изразява се становище, че прокурорът има право на суверенна преценка дали да повдигне,
предяви и поддържа обвинението срещу конкретно установено лице.
Въззивният съд, след като съобрази доводите на страните, мотивите, изложени в
атакуваното определение на СРС и доказателствения материал, намира за установено
следното.
По същество протестът е неоснователен.
Крайният извод на атакуваното с протест определение е правилен, но не поради
изложените от първата съдебна инстанция съображения. Въззивният съд изразява
несъгласие с изводите на първия съд, че в отмененото постановление липсва какъвто и да е
анализ на доказателствения материал. Прокурорът подробно е изложил данни за фактите
относно предмета на дейност на „И.“ ООД, за начина, по който били организирани
плащанията при доставка на стоки, за лицата, които са работели в това дружество, за
трудовите правоотношения на обвиняемата Б. с дружеството. В отмененото постановление
са изложени конкретни фактически твърдения, че с отчетническа дейност била натоварена
не само обвиняемата, но и св. Л.Г., на която обвиняемата била длъжна да предоставя
информация за количеството на складовата наличност. Изложено е описание на създадената
2
организация на работа, свързана с издаването на стокова разписка от обвиняемата Б..
Прокурорът е изготвил тази част от констатациите си в съответствие със събрания
доказателствен материал, като обосновано е заключил, че стоковите разписки следвало да
бъдат съставени в три еднообразни екземпляра, като единият оставал при доставчика, а
останалите два екземпляра Б. предавала на шофьори, които оставяли единия от тях на
клиента, а другият – връщали подписан с разписка в счетоводството на дружеството (стр.2
от постановлението за прекратяване на НП). Прокурорът е приел за установено, отчетите на
шофьорите с оформената стокова разписка и паричните суми в брой били предавани на обв.
Б., която от своя страна се отчитала на И.К.Н.. Прокурорът е приел за установено, че
последният отчет на обвиняемата датира от 04.04.2014г., когато тя отчела налични
количества от 6606 картона банани и 711 картона круши, а липсата на стоки е установена
по-късно. При така установените факти прокурорът е заключил, че не е възможно
конструирането на обвинителна теза, тъй като са изчерпани доказателствените способи за
изясняването на факта дали обв. Б. е извършила конкретни разпоредителни действия с
имуществото, собственост на „И.“ ООД.
От друга страна в постановлението на прокурора са останали необсъдени следните
факти и обстоятелства. Въобще не е анализиран въпросът дали е изключено обвиняемата да
е присвоявала парични средства, а не стоки. Доказателственият материал и към настоящия
момент дава основание за извод, че липсата на стоки била установена шест дни по-късно
след последния отчет на обвиняемата Б. (т.е. на 10.04.2014г.), когато се оказало, че е
невъзможно да се извърши планирана доставка към магазин „Пикадили“. Това
обстоятелство се изяснява от показанията на К.Н. (л.91-л.94, том 1 ДП). В разпита на този
свидетел са изложени твърдения, че липсата на стоки е била констатирана на 10.04.2014г.,
когато по разпореждане, издадено от самия свидетел, била проведена ревизия от петчленна
комисия, а за резултатите от нея - съставен ревизионен протокол. В тази част показанията
на св. Н. са подкрепени от заключение на ССчЕ, която е обсъдила освен посочения по-горе
протокол на комисията от 10.04.2014г., но също така и резултатите от последваща проверка
на комисията – от 18.04.2014г. Въз основа на заключението на ССчЕ е видно, че втората
констатация на комисията от 18.04.2014г. се отнася за липса на стоки на обща стойност 62
401, 75 лева, която била документално укрита чрез декларирани фиктивни продажби на
клиенти (л.128, том 1 ДП).
Настоящият съдебен състав намира, че не са изчерпани доказателствените способи за
изясняването на начина, по който е била формирана липсата на стоки или тяхната парична
равностойност, както и за изясняването на вероятната съпричастност на обвиняемата към
такава престъпна дейност. С оглед показанията на св. Н., показанията на св. И. Н.а и
заключението на ССчЕ са събрани доказателства, че фиктивните продажби през
инкриминирания период са били отчетени чрез стокови разписки, които били изготвяни от
обвиняемата. Пак от показанията на св. Н. е установено, че съпоставката на стокови
разписки, съхранявани в счетоводството на „И.“ ООД, с екземплярите на стокови разписки,
предоставени на фирма получател („С.“ ЕООД) показала, че двете стокови разписки не са
3
еднообразни екземпляри, като се различават както в частта относно описанието на
количеството стока, както и при отразяването на сумата, която следва да бъде заплатена от
получателя. И изготвената по делото ССчЕ е анализирала конкретни стокови разписки,
различията на данните в тях и формираната разлика в лева. Именно тази част от
доказателствата е останала необсъдена в отменения прокурорски акт. Необсъдени са били
показанията на св. Н. относно възможния механизъм на присвояване, както и показанията на
св. И. Н.а в частта, че обвиняемата Б. е била оправомощена да издава на клиентите стокови
разписки, но същата в нарушение на служебните си задължения вписвала в екземпляра,
предназначен за получателя стоки в по-големи количества от тези, които е отчитала в
първия екземпляр на стоковата разписка, предназначен за счетоводството на „И.“ ООД
(л.100, л.101, том 1 ДП).
Въззивният съд, като отчете посочената доказателствена съвкупност, намира, че
делото не е изяснено от фактическа страна, за да бъде напълно изключена връзката между
обвиняемата и възможен механизъм на присвояване на парични суми, собственост на "И."
ООД. Попълването на доказателствената маса е възможно с повторен разпит на свидетелите
К.Н. и И.а Н.а и Л.Г.. При разпита им следва да бъде изяснено съхраняват ли се към
настоящия момент всички стокови разписки, за които се твърди, че са били издадени от
обвиняемата в нарушение на изискването да са в еднообразни екземпляри, ако се
съхраняват, същите следва да бъдат предоставени по делото и ако съдържат данни за
подпис и ръкописен текст, да бъдат изследвани с почеркова експертиза при съпоставка със
сравнителен почерков материал, иззет от обвиняемата.
На второ място, следва да бъде назначена тройна съдебно-счетоводна експертиза,
която да изследва издадените от обвиняемата стокови разписки за инкриминирания период,
да отговори на въпроса дали са констатирани различия между доставката на тези
количества, които е отчел получателят и тези, които са отчетени в счетоводството на
доставчика. В случаите на констатирани различия относно количествата стоки и размера на
паричните суми, отразени в издадените стокови разписки, предназначени за една и съща
доставка, експертизата следва да установи как е било извършено плащането на стоките по
доставката, съответства ли размерът на плащането с паричната сума с някой от
екземплярите на стоковата разписка (с този екземпяр, който е останал при доставчика или с
този, който е оформен с подпис от получателя), ако плащането е било извършвано с пари в
брой от шофьор, да се установи с какъв документ са приемани парични суми от обв. Б. и
как и на кого са били отчитани паричните суми, които е приела. Експертизата следва да
отговори дали се установяват данни обвиняемата Б. да е приемала парични суми, които да
не е отчитала в счетоводството на „И.“ ООД и едва тогава да се прецени дали са налице
данни за участието ѝ в престъпление против собствеността.
С оглед изложеното по-горе въззивният съд не се съгласява с констатациите в
отменителното определение на СРС, че прокурорът не е извършил анализ на
доказателствения материал. Такъв е наличен, но е недостатъчен. Въззивният съд не се
съгласява с извода на прокурора, че са изчерпани възможностите за попълването на
4
доказателствената съвкупност. Този извод е неправилен и незаконосъобразен.
Първият съд, от своя страна не е изпълнил задължението си да извърши собствен
анализ на събрания доказателствен материал. В определението на СРС не е формулирано
нито едно конкретно указание, свързано с попълването на доказателствената маса и
приложението на материалния закон, с което той самият е допуснал съществено нарушение
на изискването актовете на правораздаването да се мотивират. Това нарушение е
отстранимо в производството пред въззивния съд на основание чл. 243, ал.8 НПК с оглед
дължимата проверка за всички факти и обстоятелства, релевантни за решаване на делото,
както и с оглед дадените по-горе указания.
С оглед всичко изложено въззивният съд намира, че крайният извод в атакуваното с
протест определение следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал.8 НПК Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС, НО, 20 състав от 30.10.2021г., с което съдът
е отменил постановление от 23.07.2021г. на СРП за прекратяване на наказателното
производство № ЗМ 5507/2014г. по описа на СДВР, пр.пр. 38200/2014, НСН 88/2018 по
описа на СРП.
ВРЪЩА делото на прокурора за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на
настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5