О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1699
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на двадесет и втори юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело № 615 по описа
за 2020 година.
С Решение № 215 от 17.01.2020г., постановено по гр. дело № 9147/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена ОД на МВР – Бургас да заплати на Д.А.А. сума в размер от 1 213, 50 лева, представляваща главница за допълнително трудово възнаграждение за 1 224 часа положен нощен труд, преизчислен на 175, 03 часа извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. на основание служебно правоотношение между страните, по силата на което Д.А. е заемал длъжността „младши автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Бургас и 164, 15 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата за периода от 01.02.2017г. до 24.10.2019г., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 1 213, 50 лева, начиная от подаване на исковата молба – 25.10.2019г. до окончателното плащане.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – Бургас, представлявана от Радослав Сотиров, с която се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Посочва се, че първоинстанционното решение е неправилно поради противоречието му с материалния закон и е необосновано. В жалбата се посочва, че е неоснователна претенцията на ищеца, положеният от него нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1, 143, за да се приравни към дневен. Посочва се, че в МВР има три категории служители и това е законово регламентирано в чл. 142 от ЗМВР – държавни служители по ЗМВР, държавни служители по ЗДСл и работещи по трудови правоотношения. Посочва се, че за всяка категория служители съществува отделна законова и подзаконова регламентация, като за полицейските органи е приложима единствено регламентацията на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове.
В жалбата се сочи, че неправилно съдът е приел, че при наличие на непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Посочва се, че неправилно съдът е приел, че НСОРЗ и съответната наредба на Министъра на вътрешните работи са действали едновременно (а не паралелно и алтернативно) тоест – при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване, депозирана е в преклузивния срок за атакуване на първоинстанционното решение и от лице, което разполага с валидна представителна власт за това, дължимата държавна такса е заплатена.
Ответната страна по въззивната жалба – Д.А.А. депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че въззивната жалба е неоснователна, а наведените доводи са необосновани и недоказани. Посочва се, че постановеното първоинстанционно решение е обосновано, правилно и законосъобразно и е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че първоинстанционният съд е разгледал основателно и подробно исковите претенции и доводите, наведени с тях от ищеца по делото и е взе предвид дадения в тази връзка отговор на ответната страна. Обсъдил е всички значими да спора факти и обстоятелства и приложените за това доказателства по делото. В отговора на исковата молба са прави подробен анализ както на действащото законодателство, относимо към настоящия спор, така и на изложените доводи за неправилност на атакуваното решение от въззивната страна. Претендира се атакуваното решение да бъде потвърдено.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Претендира се да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Предявен
е иск от Д.А.А. ***, с
който претендира да бъде осъдена ответната страна да му заплати сума в размер
от 1 918 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 252 часа за целия процесен период от
01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1, 143, сума в размер от 224, 34 лева, представляваща
законна (мораторна) лихва за забава върху дължимите от работодателя – ответник
суми от датата на възникване на задължението за плащане – последния ден на
месеца, последващ основанието за плащане до датата на завеждане на исковата
молба в съда, както и законната лихва върху главницата от 1 918 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата, както и всички направени по делото разноски.
В хода на производството е направено изменение на претенцията, като се намалява претендираната сума от сума в размер на 1 164 лева на сума в размер от 1 213, 50 лева за положен 252 часа извънреден труд, а размерът на обезщетението за забавено плащане се намалява от сума в размер на 224, 34 лева на сума в размер от 164, 15 лева и на основание чл. 214 от ГПК съдът е приел направеното изменение.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА на страните по въззивно гражданско дело № 615/2020 г. по описа на Окръжен съд - Бургас постъпилата въззивна жалба с вх. № 3819/23.01.2020г. по описа на Районен съд – Бургас, депозирана от Областна дирекция на МВР – Бургас, представлявана от Директора Радослав Сотиров против Решение № 215 от 17.01.2020г., постановено по гр. дело № 9147/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, както и постъпилия писмен отговор от въззиваемия – ищец в първоинстанционното производство – Д.А.А..
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.