Р Е Ш
Е Н И Е
№103
гр.
Враца, 13.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, V състав,
в публично заседание на 19.02.2020 г. /деветнадесети февруари две
хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия Раденкова адм. дело № 856 по описа на АдмС –
Враца за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ.
Предявен е иск от Г.Х.К. ***, чрез
пълномощника му адв. М.С.,*** за заплащане на сумата от 300,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на
отменено с влязло в сила решение наказателно постановление, издадено от
Началник РУ „Полиция“ към ОД на МВР – Враца, РУ – Козлодуй, подробно описано в
исковата молба.
Ищецът твърди, че претендираните
имуществени вреди са в пряка причинна връзка с отмененото наказателно
постановление. Излагат се съображения за това. Претендират се и направените в
настоящото производство разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител е
депозирано писмено становище за разглеждане на делото в отсъствие на
представител на ищеца, като са изложени доводи по същество на спора.
Ответникът – ОДМВР – Враца, чрез гл.
юрисконсулт Д.П. оспорва исковата претенция, като недоказана и моли за решение,
с което да бъде отхвърлена. В условията на алтернативност прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Враца дава мотивирано заключение за недоказаност на предявения иск, тъй като не
са налице всички реквизити, от които по безспорен начин да се установи начина
на плащане на договорената сума, както и че действително е платена. Отправя
искане към съда да отхвърли исковата претенция.
По делото са представени писмени
доказателства. Изискано е и приложено АНД № 420 по описа за 2018 г. на РС –
Козлодуй, предмет на разглеждане по което е било НП № 18-0288-000530/19.09.2018
г., издадено от Началник РУ „Полиция“ към ОДМВР – Враца, РУ – Козлодуй
Съдът,
след преценка на представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор и от приетите писмени
доказателства се установява, че с НП №18-0288-000530/19.09.2018 г., издадено от
Началник РУ „Полиция“ към ОДМВР – Враца, РУ – Козлодуй на ищеца е наложено
административно наказание „глоба“ в общ размер на 60,00 /шестдесет/ лева. С
Решение № 66 от 05.07.2019 г., постановено по АНД № 420/2018 г. по описа на Районен съд –
Козлодуй е отменено цитираното по-горе наказателно постановление. Решението не
е обжалвано и е влязло в сила на 24.07.2019 г.
В производството пред Районния съд
ищецът е ползвал адвокатска защита, видно от приложения договор за правна
защита и съдействие от 30.11.2018 г. /л. 9 от АНД № 420/2018 г./, с договорено
и заплатено в брой възнаграждение от 300 лева.
При така установената фактическа обстановка,
Административен съд-Враца, намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 204, ал.
1 от АПК, за да е допустим искът по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяна на
административния акт по съответния ред. За квалифициране на иска, като такъв по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е дейността на органа издал оспорения акт.
Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на
нормативно възложени задължения, при упражняване на административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Административния характер на дейността по издаване на
НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите
лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните НП
като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т. 1 от
Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на
ВАС, постановено по тълк. дело № 2/2014 г.
Безспорно се установи, че НП, от което
се твърди, че са настъпили вредите, е отменено с влязло в сила решение, а искът
е предявен против юридическото лице, чийто орган го е издал, което съгласно чл.
205 АПК е пасивно легитимирано да отговаря за причинените вреди. НП е издадено
от Началник РУ „Полиция“ - Козлодуй към ОДМВР – Враца, а съгласно чл. 37, ал.
2, пр. 2 от ЗМВР, областните дирекции са съответните юридически лица.
Предвид това предявеният иск е насочен
към надлежен ответник и е процесуално допустим за разглеждане от настоящия
административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Разгледан по същество е основателен по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ държавата и общините отговарят
за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица, произтичащи от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при и по повод изпълнение на административна дейност. Исковете се
разглеждат по реда на чл. 203 и сл. АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. Основателността на иск с правно
основание чл. 1, ал. 1 от 3ОДОВ предполага установяването на кумулативното
наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при/или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по
посочения ред.
В случая е налице отменен акт – НП
№18-0288-000530/19.09.2018 г., издадено
от Началник РУ „Полиция“ към ОДМВР – Враца, РУ – Козлодуй, отменено с Решение №
66 от 05.07.2019 г., постановено по АНД
№ 420/2018 г. по описа на Районен съд – Козлодуй. Този факт е безспорен
между страните, при което е доказано наличието на първата изискуема
предпоставка на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - отменен акт.
Именно издаденото НП, което наказаното
лице е счело за незаконосъобразно, е предпоставка за ангажиране на адвокатска
защита чрез сключване на договор за правна защита и съдействие при съдебното му
обжалване, последица от което е и заплащането на адвокатски хонорар за
процесуално представителство. Ако НП не беше издадено, за ищеца нямаше да е
налице право на обжалване, съответно нямаше да плати хонорар за това. Макар да
не е задължително ползването на адвокатска защита при обжалване на НП, в
случай, че не е в състояние само да организира защитата си, ангажирането на
професионален защитник /адвокат/ е израз на обичайната грижа на лицето за
охраняването на неговите права и интереси, а заплатеният хонорар е нормален и
присъщ разход за обезпечаването на успешния изход на
административнонаказателния спор.
Платеният адвокатският хонорар за
осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е
непосредствена последица от него. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1 от
15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите
на първа и втора колегия на Върховния административен съд. Съгласно цитираното
ТР при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления,
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4
от този закон.
При тези констатации съдът намира, че
е доказано наличието и на останалите две предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
а именно: наличие на претърпени имуществени вреди и наличие на причинна връзка
между отменения акт - наказателно постановление и настъпилите имуществени
вреди.
Към
момента е налице изменение на нормата на чл.
63 от ЗАНН като е предвидена възможност за присъждане на разноски по
подобен вид дела - ал. 3 и сл. от цитирания законов текст. Цитираната разпоредба
не е била влязла в законна сила
към датата на постановяване на Решение № 66 от 05.07.2019 г.,
поради което следва да се приема, че е липсвал процесуален ред за присъждане на
разноски пред районния съд, а и по тази причина такива не са заявени от
страните в първата съдебна инстанция.
Предвид
изложеното предявеният
иск се явява основателен относно претендираните имуществени вреди вследствие
заплатени разноски за адвокатска защита във въззивното производство по
обжалване на НП и ответникът дължи репарирането им.
Ответникът в съдебно заседание прави възражение за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в производството по обжалване на
издаденото НП.
На първо място съдът намира, че възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар представляващ исковата претенция, не е
допустимо в настоящото производство, тъй като касае заплатено възнаграждение за
адвокат по различно съдебно производство от настоящото. Съгласно най-актуалната
практика на Върховният административен съд по тези дела –изразена в Решение №
735 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8731/2019 г., III о., която настоящият
съдебен състав изцяло споделя, възражение за прекомерност на разноските е
допустимо по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК само в производството, в което са сторени. Институтът на
разноските, до изменението на ЗАНН с ДВ, бр. 94 от 2019 г., не е бил уреден в
производството по реда на чл.
63 от ЗАНН. Имуществените вреди претърпени в резултат от заплатени
адвокатски възнаграждения в производствата по атакуване на наказателни
постановления не могат да се определят като необосновани и прекомерни, предвид
определените минимални възнаграждения в Наредба № 1.2.0014 г. В този смисъл ТР
№ 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на колегиите на
ВАС.
Всъщност начинът за определяне размера на
едно адвокатско възнаграждение е посочен в чл. 36 от Закона за адвокатурата - същият
следва да е справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвиденият в наредбата
на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, т. е. от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Видно от приложеното дело, по АНД №
420/2018 г. на РС – Козлодуй са проведени три открити съдебни заседания, на две
от които е присъствал упълномощеният защитник - адв. С., осъществил процесуални
действия и развил доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Следователно налице е реално предоставяне на договорената и
заплатена услуга.
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както подсказва
и наименованието й, указва какъв би следвало да е минималният размер на договаряното
адвокатско възнаграждение, но при сключване на договор за правна защита и
съдействие, страните не са задължени да сключат същия в минималният размер
посочен в посоченият подзаконов нормативен акт.
Относимата норма определяща минималният
размер на адвокатски възнаграждения, касаеща дела с административно наказателен
характер е чл. 18 от същия подзаконов нормативен акт. В приложимата й редакция,
към датата на сключване на договорите за правна помощ и съдействие, чл. 18, ал.
2 от наредбата предвижда за дела с такъв предмет, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението да се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2, върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко
от 300 лв. Т. е. съобразно приложимата нормативна уредба и по аргумент от чл.
2, ал. 5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, адвокатското
възнаграждение по делата от административно-наказателен характер се определя за
всяка санкция поотделно, като се съобрази вида й – ако тя има материално
изражение, възнаграждението се определя по реда на чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7,
ал. 2 от Наредбата, а ако няма такова - по реда на чл. 18, ал. 3 от Наредбата.
В случая видно от съдържанието на
отмененото наказателно постановление, със същото на ищеца са наложени две
санкции – административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лв. и 50 лв.
Съответно, определено по реда на чл. 18, ал. 3, от Наредба № 1/2004 г.
минималното възнаграждение за адвокат, за обжалване първото наложено наказание,
конкретно в случая следва да е в размер на 300.00 лева.
Следователно, с оглед обстоятелството, че
предмет на обжалване е бил санкционен акт, с който на ищеца са наложени две
санкции и предвид размера и вида на наложените на ищеца наказания, то общия
размер на така договореното и заплатено между страните възнаграждение за един
адвокат, с оглед обема на осъществената от процесуалният представител дейност,
се явява справедлив и обоснован, като не се явява прекомерно, тъй като е в
минималният определен в Наредба № 1/2004 г., размер поради което не може да
бъде редуцирано от съда. В този смисъл Решение № 735 от 16.01.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 8731/2019 г., III о., Решение № 8430/05.06.2019 г. по адм. дело № 1264/2019
г. на ВАС-3-то отделение и др.
По изложените по-горе съображения,
предявеният иск се явява основателен и доказан по основание и по размер.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи
разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата му по АНД,
ведно със законната лихва, така както е претендирана, от датата на влизане в
сила на съдебното решение - 24.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Последното е съобразено и с т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г.
на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК.
В настоящето производство се
претендира и заплащане на разноски, а именно 10 лева внесена държавна такса за
образуване на делото и минималното, предвидено за този вид дела по Наредбата за
адвокатските възнаграждения, възнаграждение за един адвокат, който е
представлявал ищеца в настоящето производство, на основание чл. 38, ал. 1, т.
3 пр. 2 от ЗА. Искането е основателно. Разходът от 10 лева,
представляващ държавна такса за образуване на делото е доказан с платежен
документ на л. 3 от делото и следва да бъде присъден на ищеца на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. В самото приложено на л. 14 от делото адвокатско пълномощно е
посочено, че е договорено и платено възнаграждение от 300 лева.
Воден от горното и на основание
чл.172 АПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОДМВР – Враца ДА
ЗАПЛАТИ на Г.Х.К. *** сумата от 300,00 (триста) лева обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила решение НП № 18-0288-000530/19.09.2018 г., на Началник
РУ „Полиция“ към ОДМВР – Враца, РУ – Козлодуй, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 24.07.2019 г. - датата на влизане в сила на съдебното
решение, до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА ОДМВР – Враца ДА
ЗАПЛАТИ на Г.Х.К. *** разноски по настоящото производство в размер на 310,00
/триста и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138
от АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: