О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр. София, 15.08.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в открито заседание на десети август две хиляди двадесет
и втора година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Кръстева, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 908 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
Синдикът на „Е.” ООД – Е.Т., е
представила пред съда по несъстоятелността списъци на приетите вземания на
кредиторите, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и по чл. 688, ал. 1 ТЗ, които са обявени в търговския
регистър на 10.05.2022 г.
Срещу списъците на приетите
вземания е подадено възражение от кредитора Национална агенция за приходите
/НАП/, с което се възразява срещу определената от синдика поредност
на удовлетворяване на част от предявените от този кредитор вземания за
получаване на сума в общ размер от 86 212 767, 50 лв., представляваща такава за
възникнали главни публични вземания и възникнали публични вземания за лихви, посочени в т. 11 от списъка
с приети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал.
1 ТЗ, както и
вземания за получаване на сума в общ размер от 188 316, 77 лв., представляваща такава за
възникнали главни публични вземания и възникнали публични вземания за лихви, посочени в т. 1 от списъка
с приети вземания, предявени в срока по чл. 688, ал.
1 ТЗ. Кредиторът
сочи, че публичните държавни вземания до тези размери са обезпечени и подлежат
на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, а не по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ,
както е посочено от синдика в изготвените от него списъци на приети вземания.
Това е така, тъй като с постановления за налагане на обезпечителни мерки на
публичен изпълнител при ТД на НАП са наложени запори върху имущество на
длъжника, които са вписани в Централния регистър на особените залози, и това
дава право на предпочитателно удовлетворяване в
производството по несъстоятелност на длъжника от продажбата на запорираното имущество.
На 12.05.2022 г. кредиторът „А.С.Т.С.“
ООД е подал възражение срещу списъка на приетите вземания, предявени в срока по
чл. 685, ал. 1 ТЗ, в частта, с която в него са включени вземанията на кредитора
„П.и.б.“ АД, посочени в т. 8. Във възражението се сочи, че част от тези
вземания са погасени в резултат на предприето от банката изпълнение по реда на
ЗОЗ върху търговското предприятие на „Е.” ООД, върху което в нейна полза има учреден
особен залог за обезпечаване изпълнението на вземанията по договора за кредит,
и следователно не съществуват към момента.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира следното:
По възражениието, подадено от кредитора НАП:
Възражението на кредитора НАП
срещу изготвените от синдика два списъка на приети вземания е подадено в срока
по чл. 690, ал. 1 ТЗ, който в случая тече от 10.05.2022 г. - дата на обявяване
на съставените по реда на чл. 686 ТЗ списъци на приети вземания, и изтича на
17.05.2022 г. Това възражение е изпратено до съда по пощата на 16.05.2022 г.,
което е видно от датата, посочена върху пощенския плик, която се счита за такава
на неговото подаване. Ето защо и предвид факта, че то изхожда от лице, което
има право и интерес да направи възражение срещу определената от синдика
привилегия на предявено от него в производството по несъстоятелност вземане,
която има значение за реда на удовлетворяването му по чл. 722 ТЗ, следва да се
заключи, че е допустимо и съдът трябва да се произнесе по неговата
основателност. Разгледано по същество подаденото възражение е неоснователно.
Предявените
вземания на кредитора НАП са за получаване от „Е.” ООД на публични вземания за
неплатени данъци, задължителни осигурителни вноски, държавни такси, имуществени
санкции, както и за начислени лихви за забавено плащане на тези задължения. Те
са предявени в производството по несъстоятелност на длъжника с две отделни
молби, като по първата молба общият размер на предявените публични вземания
възлиза на сумата от 90 760 913, 54 лв., а по втората молба общия размер на
предявените публични вземания за главници и за лихви е 189 786, 73 лв. В
подаденото възражение се прави оспорване единствено на определения от синдика
ред на удовлетворяване на част от тези вземания, както следва: на вземания за
получаване на сума в общ размер от 86 212 767, 50 лв., представляваща такава за
възникнали главни публични вземания и възникнали публични вземания за лихви,
посочени в т. 11 от списъка с приети вземания, предявени в срока по чл. 685,
ал. 1 ТЗ с първата от двете молби за предявяване, изходящи от НАП, както и на
вземания за получаване на сума в общ размер от 188 316, 77 лв., представляваща
такава за възникнали главни публични вземания и възникнали публични вземания за
лихви, посочени в т. 1 от списъка с приети вземания, предявени в срока по чл.
688, ал. 1 ТЗ с втората молба, изходяща от този кредитор. Твърди се, че предявените
публични вземания в посочените размери трябва да бъдат удовлетворени с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. С оглед на това съдът
ще се произнесе само по въпросите дали описаните вземания имат характер на
обезпечени такива и в кой ред следва да бъдат
удовлетворени, но не и за това дали от представените от кредитора
доказателства се установява, че те са възникнали, по който въпрос се е
произнесъл синдикът като ги е включил в списъка на приети вземания в пълния им
предявен размер, срещу което му произнасяне не е подадено възражение от което и
да е от лицата, които имат право и интерес да направят това.
Възразилият
кредитор НАП твърди, че предявените публични държавни вземания до размера им от
86 212 767, 50 лв. и от 188 316, 77 лв. са такива, които са обезпечени с
наложени запори върху имуществото на несъстоятелния длъжник „Е.” ООД, които
запори са вписани по реда на Закона за особените залози /ЗОЗ/. В чл. 722, ал.
1, т. 1 ТЗ е предвидено, че в производството по несъстоятелност вземания,
обезпечени с вписан по реда на ЗОЗ запор върху имущество на длъжника, се
удовлетворяват предпочитателно с първа по ред
специална привилегия от получената сума при реализацията на обезпечението. За
да се приеме, че вземането на един кредитор е обезпечено и като такова попада в
приложното поле на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, трябва да се установи, че в
производството по неговото принудително събиране съответно в проведено
производство за обезпечаване на неговото събиране е наложен запор върху
имущество на длъжника както и че този запор е вписан в Централния регистър на особените залози
/ЦРОЗ/.
От
съдържанието на приетите в настоящото производство четири постановления за
налагане на обезпечителни мерки, които са приложени към молбата за предявяване
на вземания, подадена от НАП на 28.02.2022 г., се установява, че пред публичен
изпълнител срещу длъжника „Е.” ООД е образувано изпълнително дело за събиране
на публични задължения, които са възникнали в тежест на това юридическо лице за
заплащане на главница в размер на 57 712 053, 93 лв. и за заплащане на лихва за
забава в размер на 17 485 795, 29 лв. Това дело е и.д. № *********/2020 г. От
посочените постановления е видно и че в хода на това изпълнително дело за
обезпечаване на публичните вземания, за събиране на които то е образувано, са
наложени запор върху вземания на длъжника за получаване на парични средства по
банкови сметки, както и за получаване на вложени вещи в трезори към 3 банки,
запор върху лек автомобил, запор върху дружествени дялове и поименни налични
акции, както и запор върху търговски марки. От фактите, описани в представените
от кредитора НАП постановления обаче не може да се направи никакъв извод за
това какъв е вида на публичните задължения, които се обезпечават с наложените
запори, както и какво е основанието, от което те са възникнали. Това прави
невъзможно за съда да заключи, че обезпечените с наложените запори вземания са
същите тези публични вземания, които са предявени в производството по
несъстоятелност на „Е.” ООД и са включени от синдика в списъка на приети
вземания като такива на НАП. Към молбата за предявяване на вземания, подадена
от НАП, както и към депозираното от този кредитор възражение не са представени
каквито и да било други документи, от които да е видно кои са публичните вземания,
които са предмет на принудително събиране по и.д. № *********/2020 г. и които
са обезпечени с наложените от публичния изпълнител запори върху имуществени
права на длъжника, включително не е представен документ, въз основа на който е
образувано това изпълнително производство.
След
като в производството не са представени доказателства, от които да се
установява, че наложените в хода на и.д. № *********/2020 г. запори обезпечават изпълнението точно на
публичните вземания, които са предявени от НАП в откритото по отношение на „Е.”
ООД производство по несъстоятелност с молба от 28.02.2022 г., то не може да се
направи извод, че последните са обезпечени със запор върху имущество на
длъжника, който е вписан в ЦРОЗ по реда на ЗОЗ. Това е достатъчно основание да
се заключи, че те трябва да бъдат включени в списъка на приети вземания, като
такива, които не се ползват със специалната привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ и подлежат на удовлетворяване с ред по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, както е
посочил синдика в изготвения от него списък на приети вземания, предявени в
срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, без да е необходимо да се отговаря на въпроса каква
е целта на уредената с чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ привилегия на вземанията,
обезпечени с вписан запор по ЗОЗ и дава ли тя право на предпочитателно
удовлетворяване в откритото производство по несъстоятелност.
Към
молбата на НАП, подадена на 19.04.2022 г.,
с която в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ в производството по несъстоятелност
на „Е.” ООД се предявяват допълнителни публични държавни вземания към длъжника,
са приложени постановление за налагане на обезпечителни мерки на публичен
изпълнител от 06.02.2022 г. и постановление за продължаване на действието на така
наложените предварителни обезпечителни мерки. От съдържанието на тези документи
е видно, че от публичен изпълнител са наложени запор върху вземания на „Е.” ООД
за получаване на парични средства по банкови сметки, както и за получаване на
вложени вещи в трезори към 3 банки, както и запор върху един лек автомобил, собственост
на това дружество, за обезпечаване събирането на публичните задължения „Е.” ООД,
чиято дължимост е установена с данъчно-ревизионен акт
№ Р-22222520000608-091-001/ 14.02.2022 г. Доколкото публичните задължения на „Е.”
ООД, които са установени в хода на проведено ревизионно производство,
приключило с издаване на описания ревизионен акт, са част от вземанията,
предявени за събиране в производството по несъстоятелност от НАП с молбата от
19.04.2022 г., то трябва да се приеме, че по делото е доказано, че е налице
наложен запор върху имущество на длъжника, който обезпечава част от публичните
вземания, които са включени от синдика в изготвения от него допълнителен списък
на приети вземания, които са тези установени с ревизионен акт № Р-22222520000608-091-001/
14.02.2022 г. и са в общ размер от 188 942, 26 лв. От представеното удостоверение
от ЦРОЗ се установява и това, че този запор е вписан в ЦРОЗ на 07.02.2020 г. Ето защо и за да се произнесе
по въпроса в кой ред подлежат на удовлетворяване тези вземания съдът трябва да
отговори на въпроса дали вписан по ЗОЗ запор върху имущество на длъжника,
наложен за обезпечаване изпълнението на възникнали в негова тежест публични
задължения, дава право на предпочитателно
удовлетворяване с ред по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в откритото производство по
несъстоятелност.
В чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ е предвидено, че вземанията, възникнали до откриването на
производството по несъстоятелност, обезпечени със залог или ипотека, или запор
или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ се ползват с право на предпочтително
удовлетворение от получената сума при реализацията на обезпечението. В теорията
и съдебната практика обаче се възприема становище за необходимостта от корективно тълкуване de lege lata на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземанията,
обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ. В тази насока се е
произнесъл и ВКС с Определение № 155 от 28.03.2022 г., постановено по т.д. №
979/2021 г. по описа на ВКС, І т.о. и Определение № 295 от 21.05.2021 г.,
постановено по т.д. № 1585/2020 г. по описа на ВКС, ІI т.о.
Необходимостта
от корективно тълкуване на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ
произтича на първо място при съобразяване на въведената със ЗОЗ регламентация
относно това какви обстоятелства, различни от учредения особен залог и фактите,
свързани с него, подлежат на вписване в ЦРОЗ. В чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗОЗ, в
редакцията на разпоредбата, която е в сила към момента на извършване на
вписването в ЦРОЗ на наложения от публичен изпълнител запор върху имущество на
длъжника „Е.” ООД, е предвидено, че на вписване в ЦРОЗ подлежи единствено запор
върху имущество по чл. 4 ЗОЗ. В действащите към този момент разпоредби от ЗОЗ
липсва такава, която да допуска вписването на наложена като обезпечение възбрана
върху имущество на длъжника така, както е посочено, че е възможно в чл. 722,
ал. 1, т. 1 ТЗ при описване на една от хипотезите, при които едно вземане
подлежи на удовлетворяване с уредената в тази норма специална привилегия.
Вписването на възбрана в ЦРОЗ съгласно действащите норми от ЗОЗ е недопустимо
не само защото това не е предвидено изрично в закона, но и доколкото възбраната
представлява обезпечителна мярка, която се налага само върху определен вид
имущество, каквото са недвижимите имоти и кораби, а недвижим имот не
представлява имущество, което може да бъде предмет на обезпечение по ЗОЗ
съгласно чл. 4 ЗОЗ и следователно никакви обстоятелства, касаещи този вид
имущество, не се вписват в ЦРОЗ. Вписването в ЦРОЗ на възбрана, наложена върху
определено имущество, е било допустимо само в един кратък период от време от
19.12.2007 г. до 24.11.2008 г., когато е действала нормата на чл. 26, ал. 3, т.
11 ЗОЗ, която е предвиждала, че запорът и възбраната, наложени по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс подлежат на вписване в ЦРОЗ. От
25.11.2008 г. посочената разпоредба е отменена и от този момент вписване на
наложена върху имущество на длъжника възбрана по реда на ЗОЗ в ЦРОЗ е
недопустимо. Разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ обаче не е изменена с
оглед на така променената уредба, поради което трябва да се приеме, че тя не
съответства на останалите правила, регламентиращи вписванията в ЦРОЗ, което е
основание за съда да я тълкува корективно в частта, касаеща правото на предпочитателно
удовлетворяване на кредитори, ползващи се от вписани в ЦРОЗ обезпечения.
Друго
основание за извършване на корективно тълкуване на
чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ се извежда при съобразяване на действието на запора
върху имущество и целта, която законодателят преследва с уреждането на
възможността запора върху имущество по чл. 4 ЗОЗ да бъде вписан в ЦРОЗ.
Съгласно чл. 451- чл. 453 ГПК,
които норми са приложими и в производството по публично изпълнение съгласно чл.
206, ал. 1 ДОПК, действието на запора, който е наложен върху имущество на
длъжника за обезпечаване на публични вземания, се изразява в това, че от
момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с
притежаваното от него имущество, като в случай че такова разпореждане е
осъществено, в закона е изрично предвидено, че то не може да бъде
противопоставено на взискателя и на присъединените
кредитори, тъй като е недействително спрямо тези лица. На кредитора, в полза на
който е наложен запор, освен сделки на разпореждане със запорираното
имущество, не може да се противопостави и учредяването на особен залог върху
това имущество, но само тогава, когато запорът е вписан в ЦРОЗ и това е станало
преди вписването на особения залог. Този извод следва при тълкуване на нормата
на чл. 12, ал. 2 ЗОЗ, с която е регламентирано действието на вписването в ЦРОЗ
на наложен запор върху имущество по чл. 4 ЗОЗ, което е такова по създаване на противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по
отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество, което означава, че при принудително
изпълнение се приема, че вписаният след запора особен залог не може да се
противопостави на кредитора, в полза на който е наложен запорът, защото спрямо
него учредяването на запора е относително недействително действие и следователно
спрямо това лице при удовлетворяването заложният кредитор ще има качеството на хирографарен такъв, а не на обезпечен, ползващ специалната
привилегия за удовлетворяване, която залогът му дава по ЗЗД и ТЗ. Учредяването
на запор върху имущество на длъжника, включително по ДОПК обаче не дава право
на обезпечения кредитор да се удовлетвори с привилегия от стойността на запорираното имущество, като такова право не дава и вписването
на запора в ЦРОЗ, което действие, също както и налагането на запора, има
отношение само към противопоставимостта спрямо
кредитора, ползващ се от запора, на определени действия и сделки, извършени
след налагането съответно вписването в ЦРОЗ на запора. От така изложеното следва,
че правилото на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в частта, с която е регламентирана привилегия
за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на вземане, върху което
е наложен запор, вписан в ЦРОЗ, не съответства на всички съществуващи в
действащото право норми, уреждащи действието на наложения запор върху
имуществото на длъжника, както и последиците от вписването на този запор в ЦРОЗ
по реда на ЗОЗ. Това налага чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ да бъде тълкувана корективно в съответствие с нормите на чл. 451- чл. 453 ГПК и чл. 12, ал. 2 ЗОЗ.
Освен изложеното, се установява,
че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ не съответства и на нормата на чл.
724 ТЗ. С чл. 724 ТЗ е регламентиран детайлно начина на удовлетворяване на
кредитор, който се ползва със специалните привилегии да се удовлетвори предпочитателно от стойността на имуществото, които са
уредени в първите две точки на чл. 722, ал. 1 ТЗ и които се отнасят до
кредиторите, притежаващи вземания, обезпечени с ипотека, залог, запор, вписан
по реда на ЗОЗ, възбрана, вписана по реда на ЗОЗ и вземания, за които се
упражнява право на задържане върху имот. При описване на начина на погасяване
на вземанията на тези кредитори обаче в чл. 724 ТЗ се говори не за всички тези
обезпечения, а само за заложена и ипотекирана вещ, както и за вещ, върху която
се упражнява право на задържане, но не и за вещ, върху която има наложен запор
и възбрана, вписани по реда на ЗОЗ. Това означава, че правилото на чл. 724 ТЗ
не съответства изцяло на нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, защото изключва от
уредения с него ред за предпочитателното
удовлетворяване на кредитори със специални привилегии тези кредитори, в полза
на които е наложен запор и възбрана, вписани в ЦРОЗ. Това също налага
извършването на корективно тълкуване на чл. 722, ал. 1,
т. 1 ТЗ, за да съответства на нормата на чл. 724 ТЗ.
Всички изложени противоречия на
нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в частта, с която с нея е уредена привилегия
за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на вземане, върху което
е наложен запор, вписан в ЦРОЗ, с останалите правни норми, съществуващи в ТЗ, както и в ГПК, ДОПК и ЗОЗ,
регламентиращи действията на запора, възбраната, възможността за вписване на
наложен запор и възбрана в ЦРОЗ, както и действието на това вписване, налагат необходимостта
от извършване на корективно тълкуване на чл. 722, ал.
1, т. 1 ТЗ, като трябва да се приеме, че с тази разпоредба не се урежда право
на кредитор на несъстоятелния длъжник, в полза на който е наложен запор върху
имущество на длъжника, който е вписан по реда на ЗОЗ, да се удовлетвори
предпочтително от имуществото, върху което е учреден запора. Следователно
такова право на предпочитателно удовлетворяване не е
възникнало и за НАП по отношение на вземанията към „Е.” ООД, които са
установени с ревизионен акт № Р-22222520000608-091-001/ 14.02.2022 г. и са в
общ размер от 188 942, 26 лв., въпреки че е установено, че за тяхното
обезпечаване е наложен запор върху имущество на несъстоятелния длъжник, който е
вписан в ЦРОЗ. Тези вземания подлежат на удовлетворяване с ред по чл. 722, ал.
1, т. 6 ТЗ, както е посочил синдика в изготвения от него списъци на приети
вземания.
Предвид всичко изложено трябва да
се заключи, че възражението, подадено от кредитора НАП срещу списъците на приетите
от синдика вземания, е неоснователно и като такова следва да се остави без
уважение.
По възражениието, подадено от кредитора „А.С.Т.С.“ ООД срещу
приетите вземания на кредитора „П.и.б.” АД:
Възражението на кредитора „А.С.Т.С.“
ООД срещу списъка на приетите вземания е подадено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ.
То изхожда от лице, което има качеството на кредитор на несъстоятелността на „Е.”
ООД, тъй като е включено със свои вземания към длъжника в списъка на приетите
вземания, поради което следва да се приеме, че то има интерес да оспори пред
съда с възражение приемането от синдика на вземане на друг кредитор, както и право
да направи това съгласно чл. 690, ал. 1 ТЗ. Следователно направеното възражение
срещу приемането от синдика на предявени от дружеството „П.и.б.” АД към
длъжника „Е.” ООД вземания е допустимо и съдът трябва да се произнесе по
неговата основателност. Разгледано по същество подаденото възражение е неоснователно.
В
подаденото възражение кредиторът „А.С.Т.С.“ ООД не оспорва, че на 18.05.2012 г.
между „П.и.б.” АД и „Е.” ООД е сключен договор за кредит и че по силата на този
договор в тежест на несъстоятелния длъжник са възникнали парични задължения към
банката за връщане на предоставените в заем парични средства, за заплащане на възнаградителна лихва, за заплащане на наказателна лихва,
на комисионни за управление на кредита, на застрахователни премии и разноски по
кредита, които са
в размерите, до
които те са предявени от кредитора „П.и.б.” АД. Във възражението си оспорващият
кредитор се позовава единствено на факта на погасяване на описаните вземания в
резултат на предприето от банката изпълнение по реда на ЗОЗ върху търговското
предприятие на „Е.” ООД, върху което в нейна полза има учреден особен залог за
обезпечаване изпълнението на вземанията по договора за кредит. Ето защо и съдът
в настоящото производство няма да се произнася по въпроса дали предявените от
кредитора „П.и.б.” АД вземания срещу длъжника са възникнали на основанието и до
размерите, до които те са предявени и включени в списъка на приетите вземания,
а ще разгледа единствено въпроса дали след тяхното възникване тези вземания или
част от тях са погасени.
За
установяване на факта на погасяване на задълженията, които са възникнали за „Е.”
ООД към „П.и.б.” АД по договора за кредит от 18.05.2012 г. в производството е
допуснато изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, в заключението по която
вещото лице е направило изводи в тази насока, които съдът кредитира напълно
като компетентно дадени, в рамките на специалните знания на експерта и след
пълен анализ на всички относими документи. От тях се
установява, че към настоящия момент не е проведена успешно продажба по реда на
ЗОЗ на вещи от търговското предприятие на „Е.” ООД, върху което в полза на „П.и.б.”
АД има учреден особен залог, и съответно в патримониума
на заложния кредитор в резултат на такова принудително изпълнение не са
постъпили парични средства за погасяване на задълженията на несъстоятелния
длъжник по договора за кредит, които не се спори, че учреденият особен залог
обезпечава. Вещото лице е констатирало и това, че към момента на изготвяне на
експертизата от длъжника не са извършвани и доброволни плащания на парични суми
към „П.и.б.” АД за погасяване на задълженията му по кредитната сделка, нито пък
в патримониума на банката са постъпили парични
средства за погасяване на тези задължения в резултат на извършено принудително
изпълнение, включително такова, проведено от публичен изпълнител /вещото лице е
посочило, че по разплащателна сметка на депозитаря,
открита във връзка с изпълнението по ЗОЗ върху заложеното търговско предприятие
на длъжника, е постъпила парична сума в размер на 1 129, 50 лв. в резултат на
проведена от публичен изпълнител публична продан на вещ, която е част от
търговското предприятие, но доколкото към момента тази сума не е преведена от депозитаря по сметката на заложния кредитор, то трябва да
се приеме, че с нея не е извършено погасяване на което и да е от обезпечените с
учредения особен залог задължения по договора за кредит от 18.05.2012 г./. С
оглед на така установените факти съдът счита, че в производството не е доказано, че някаква
част от вземанията, които са възникнали за „П.и.б.” АД към „Е.” ООД по договора
за кредит от 18.05.2012 г. и са предявени в производството по несъстоятелност,
открито по отношение на това дружество, са погасени към момента. Следователно
те продължават да съществува и трябва да бъдат включени в списъка на приети
вземания изцяло така, както е направил синдикът.
Предвид всичко изложено, се
налага крайният извод, че подаденото от „А.С.Т.С.“ ООД възражение срещу списъка
на приетите вземания в частта, в която в него са включени вземания на „П.и.б.”
АД, следва да се остави без уважение.
С оглед на всичко изложено, се
налага крайният извод, че съставените от синдика списъци на приетите вземания, предявени
в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, следва да одобрен от съда на
основание чл. 692, ал. 4 ТЗ така, както са съставени.
Предвид одобряване на списъка на
приетите вземания и на основание чл. 674, ал. 2 ТЗ, съдът следва незабавно да
свика събранието на кредиторите с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ, както и за вземане на решение за
избор на постоянен синдик на дружеството и определяне на възнаграждението му, доколкото
не е проведено първо събрание на кредиторите.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението, подадено от кредитора Национална агенция за приходите
срещу списъците на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Е.” ООД,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ, които са обявени в търговския регистър
на 10.05.2022 г., с което се възразява срещу определената от синдика поредност на удовлетворяване на част от предявените от този
кредитор вземания за получаване на сума в общ размер от 86 212 767,
50 лв.,
представляваща такава за възникнали главни публични вземания и възникнали
публични вземания за лихви, посочени в т. 11 от списъка с приети вземания, предявени в срока по чл.
685, ал. 1 ТЗ, както и вземания за получаване на сума в общ размер от
188 316, 77 лв., представляваща такава за възникнали
главни публични вземания и възникнали публични вземания за лихви, посочени в т. 1 от списъка
с приети вземания, предявени в срока по чл. 688, ал.
1 ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение, подадено от кредитора „А.С.Т.С.“ ООД срещу списъка на
приетите от синдика вземания на кредиторите на „Е.” ООД,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 10.05.2022 г., в
частта, с която в него са включени вземанията на кредитора „П.и.б.“ АД,
посочени в т. 8 от списъка с приети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал.
1 ТЗ
ОДОБРЯВА на
основание чл. 692, ал. 4 ТЗ списъка на приетите от синдика вземания на
кредиторите на „Е.” ООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е
обявен в търговския регистър на 10.05.2022 г., както и допълнителен списъка на
приетите от синдика вземания на кредиторите на „Е.” ООД, предявени в срока по
чл. 688, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в търговския регистър на 10.05.2022 г.
СВИКВА на
основание чл. 674, ал. 2 ТЗ събрание на кредиторите на „Е.“ ООД, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***, което ще се проведе на 14.09.2022 г. от 10:10
часа в сградата на Съдебната палата, находяща се
на адрес: гр. София, бул. “*******в залата за провеждане на съдебните заседания
на СГС, Търговско отделение, VІ- 17 състав, с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т.
8 ТЗ, а именно: 1. Определяне реда и начина за осребряване имуществото на
длъжника. 2. Определяне метода и условията на оценка на имуществото. 3. Избор
на оценители и определяне на възнаграждението им, както и 4. Избор на постоянен
синдик на дружеството и определяне на възнаграждението му.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ обявяване на настоящото определение в
Търговския регистър при Агенцията по вписвания.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: