Решение по дело №5/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 14

гр. Видин, 05.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I касационен състав

в публично заседание надвадесет и

Първи февруари

през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Касационно АД №

5

По описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Касационното производство пред Административен съд - Видин е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. посл. от ЗАНН и във връзка с чл. 208 - 228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ“Чоки-2011 Й.М.“, представлявано от Й.М.М. против Решение № 293/05.11.2020 г. по АНД № 736 по описа на ВРС за 2020 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 471947-F515669/22.10.2019 г., издадено от Началник отдел "Оперативни дейности" – В.Търново в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на ЕТ“Чоки-2011 Й.М.“, представлявано от Й.М.М., е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева за нарушение по  чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

В жалбата се твърди, че постановеното решение е незаконосъобразно, тъй като е налице процесуално нарушение при съставяне на АУАН и НП. Претендира се за отмяна на решението на районния съд и отмяна на издаденото наказателно постановление.

Ответника по касация чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и иска оставяне в сила на решението на ВРС.

Участващият по делото прокурор изразява становище, че са налице не са налице съществени процесуални нарушения и пледира за оставяне в сила на решението на ВРС.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14 - дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество, тя се преценява като ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

При извършена проверка на 03.10.2019г. около 13.05ч., в гр.Видин в обект находящ се в ОП Видин, от служители на НАП в търговски обект - магазин за промишлени стоки – стопанисван от жалбоподателя, било установено, че в касата на обекта имало налични 260.99лв., а изведения дневен отчет от наличното фискално устройство бил общо в размер на 330.70лв., т.е. била установена отрицателна касова наличност в размер на 69.71 лв. Посочено е, че нарушението не води до неотразяване на приходи. Собственика на ЕТ-то е дал обяснение, че спешно се е наложило да вземе парите за лекарства.

В АУАН е посочено още, че нарушението е констатирано и документирано с ПИП сер. АА № 0292423/03.10.2019 г. и доказателствата към него и не води до неотразяване на приходи. Горното е квалифицирано като нарушение на  чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП, в което е посочено, че нарушението е за първи път.

Както беше посочено по-горе търговеца е санкциониран за нарушение по  чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като първата от тези норми гласи, че извън случаите на продажби всяка промяна в касовата наличност/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите служебно въведени или служебно изведени суми, а разпоредбата на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС урежда правомощие на Министъра на финансите да издава наредба, като в т. 1 до т. 9 е посочено какво точно определя с подзаконовия нормативен акт, което не е конкретизирано от АНО.

Разпоредбите на закона са ясни, категорични и точни. Каза се, според чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН - Наказателното постановление, трябва да съдържа описание на нарушението и законните разпоредби, които са били нарушени. Същото се отнася и за АУАН, с оглед разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН. Това посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Реквизитите на АУАН и НП не могат да бъдат извличани по тълкувателен път, нито по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без значение индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало за какво нарушение е ангажирана отговорността му и въз основа на коя правна норма е сторено това. Правоприлагането, не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни.

Освен това, дори да се приеме, че нарушението е извършено от ЕТ-то същото се явява маловажно по смисъл на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни за всеки конкретен случай - вид на нарушението, начин на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните последици, степента на обществена опасност и т. н., при съобразяване характера и целите на административно-наказателната отговорност. Констатираното нарушение не води до индиция за системно неизпълнение на задължението по чл. 33, ал. 1 от горепосочената наредба, а се касае до инцидентно такова. Още повече, че нарушението е извършено за първи път, както е отбелязано в НП. Следвало е да не се налага административно наказание, а търговеца да бъде предупреден, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание, и като не е сторил това, административнонаказващият орган е постановил акта си в противоречие с приложимите разпоредби на материалния закон в каквато насока е и съдебната практика. Още повече, че парите са взети спешно за лекарства. С оглед доводите в на ответника е необходимо да се посочи, че за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН).

Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен съставът на административно нарушение, с оглед наличието на смекчаващи обстоятелства, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Касае се за първо по ред нарушение, извършено инцидентно, парите са послужили за закупуване на лекарства, а и не са настъпили вреди за фиска, което сочи на по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Достатъчно при това положение е било нарушителят да бъде предупреден, че при следващо констатирано нарушение, ще се пристъпи към налагане на санкция, така, както указва разпоредбата на чл. 28 б. "а" от ЗАНН.

Ето защо, налагането на имуществена санкция, макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.

Следва да се посочи, че административнонаказващият орган е игнорирал задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай, както се посочи, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения, и очевидно е маловажен случай на нарушение по  чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Като не го е квалифицирал като такова, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28 б. "а" от ЗАНН.

Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е неправилно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

                                        Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 293/05.11.2020 г. по АНД № 736 по описа на ВРС за 2020 г., вместо което постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 471947-F515669/22.10.2019 г., издадено от Началник отдел "Оперативни дейности" – В.Търново в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на ЕТ“Чоки-2011 Й.М.“, представлявано от Й.М.М., е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                       2.