Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - В
въззивен състав, в публичното заседание на първи декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
Мл. съдия
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от младши
съдия Симеонова в. гр. д. № 8943/2020
г. по описа на СГС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 76656/24.04.2020 г. по гр. д. № 3804/2019 г. на Софийски районен съд, 57 състав, е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от В.Н.С., ЕГН ********** срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК********, за признаване за установено, че „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******дължи на ищцата сумата от 581,57 лв., платена от ищцата без основание – при първоначална липса на основание по фактура № **********/18.06.2018 г. и представляваща цена на електроенергия, коригирана въз основа на констативен протокол № 1020219/11.06.2018 г. и за периода 14.03.2018 г. – 11.06.2018 г. в обект с клиентски номер 300126099994 и с адрес: с. Джурово, ул*******предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.11.2018 г. по ч. гр. д. № 48398/2018 г. на СРС, 57 състав. Осъдена е В.Н.С. да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 450 лв. – разноски по исковото производство и сумата от 50 лв. – разноски по заповедното производство.
Срещу решението е подадена
въззивна жалба от ищцата В.Н.С., чрез адвокат К.Б., която го обжалва изцяло с
оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че ищцата е оспорила
наличието на облигационно правоотношение с ответника. Съдът
неправилно е приел, че ответникът има законово основание едностранно да
извършва корекция на сметката на ищцата по
клиентски № 30016099994. Решението било постановено в нарушение на приложимия
материален закон, тъй като към датата на извършената проверка разпоредбите
на ПИКЕЕ от 2013 г. били отменени, с изключение на чл.
48 – 51 ПИКЕЕ,
които обаче не предвиждат ред за извършване на проверката, както и процедура за
корекция на сметката на потребителя. Действащата част от ПИКЕЕ – чл. 48 – 51
към момента на корекцията не отговарят на изискванията на чл. 83 ЗЕ, съответно
липсва и нормативно уредена възможност за доставчиците да начисляват електроенергия
на това основаие. В нарушение на съдопроизводствените правила районният съд не
обсъдил доводите на ищцата относно правните последици на отмяната
с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС на нормите
от ПИКЕЕ. Към периода на процесната корекция не съществували правила,
уреждащи принципите и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, реда за установяване случаите на
неизмерена, неправилно или неточно измерена електроенергия. Чл.
48 – 51 ПИКЕЕ регламентирали
материалноправните предпоставки, при наличието на които може да бъде извършена
корекция, но не определяли процедурата – реда и условията за извършване на
самата корекционна процедура. Освен това в Закона за енергетиката /ЗЕ/
не е предвидена обективна отговорност в тежест на потребителите на топлинна
енергия, съответно чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ противоречат на чл. 82 ЗЗД и за да
може да извърши едностранна корекция на сметката на потребителя дружеството
следва да докаже виновното неизпълнение на облигационното правоотношение от
страна на потребителя, каквото доказване в случая не е проведено. Излагат се
съображения и за неравноправни клаузи, както и че ищцата не е била уведомена за
извършената проверка на процесното СТИ, за
което не съществува и ред. Моли се за отмяна на
атакуваното решение и вместо него да се постанови
друго, с което да се уважи предявеният
иск. Претендират се разноски съгласно списък по чл.
80 ГПК. Съображения се излагат
и в молба - становище от 26.11.2021
г.
Въззиваемата страна - „Ч.Е.Б.“
АД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
въззивната жалба. Цитира съдебна практика на ВКС, че гражданските съдилища не
могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на
потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена
електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз
основа на събраните по делото доказателства. Твърди се, че дружеството е имало
право да извърши корекция на сметката на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл. 48 – 51 ПИКЕЕ, че характерът
на отговорността по чл. 48 – 51 ПИКЕЕ е обективна. Оспорва се като
неоснователно възражението на жалбоподателя, че не бил уведомен за извършването
на корекцията и че не бил присъствал на нея. Моли се за
потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно,
постановено в съответствие с материалния закон. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство съгласно списък
по чл. 80 ГПК.
Прави се евентуално възражение за прекомерност
по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на
претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение, както и се оспорва
наличието на основание за присъждане на разноски на въззивника за оказана
безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./.
Въззивната жалба е процесуално
допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
За да се произнесе по основателността
на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по
делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл.
12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при
което намира за установено следното:
С исковата молба първоинстанционният
съд е бил сезиран с установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за сумата от 581,57
лв., която се твърди да е платена без
основание от ищцата и начислена служебно по фактура № **********/18.06.2018
г., въз основа на констативен протокол № 1020219/11.06.2018 г. на „ЧЕЗ Р.Б.” АД,
стойност на консумирана електроенергия за минал период - 14.03.2018 г. – 11.06.2018
г., за имот на адрес: с. Джурово, ул*******партида с клиентски № 300126099994. Клиентът
и получател по фактурата – В.Н.С. е заплатила на ответника на 12.07.2018 г.
сумата, за да не бъде преустановено захранването на обекта, но същата била
получена от ответника без основание по подробно изложени в исковата молба
съображения.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд проверява правилността на решението само
в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми
на материалния закон (т. 1 на ТР № 1/09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения:
От фактическа страна: Противно на
соченото с въззивната жалба, в хода на първоинстанционното производство между
страните не е било спорно, че ищцата В.Н.С. е била в процесния период
потребител (битов клиент) на електрическа енергия на адрес: с. Джурово, ул*******партида
с клиентски № 300126099994. Това обстоятелство е обявено за ненуждаещо се от
доказване с доклада по делото, приет без възражения от страните. С оглед
действащата нормативна уредба, на която сам въззивникът се позовава в жалбата
си, следва да се приеме, че правилно с обжалваното съдебно решение е прието, че
между страните е налице облигационно правоотношение по договор за продажба на
електрическа енергия за адреса на процесния имот.
Приети по делото са Общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от
ДКЕВР с решение от 07.11.2007 г., изменени и допълнени с решение от 26.04.2010
г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 17, ал. 1 ОУ продавачът, въз основа на издадени от
електроразпределителното дружество констативни протоколи и справки за начислена
енергия изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя електрическа
енергия за минал период. Според ал. 2 на чл. 17 ОУ, в случаите по ал. 1
продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7-дневен срок уведомява
потребителя за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със
следващото плащане. Съгласно чл. 49, ал. 2 ОУ всякакви документи, вкл.
съобщения, уведомления и други, свързани с тези ОУ, ще бъдат разменяни на
адреса за кореспонденция, посочен в заявлението за започване на продажбата,
освен документите, които ОУ предвиждат да бъдат направени чрез средствата за
масова информация.
От приетия констативен протокол №
1020219/11.06.2018 г. се установява, че на 11.06.2018 г. в 10.25 ч. е извършена
проверка на електромера на процесния адрес, фабр. № 11927717. Проверката е
извършена от двама служители на „ЧЕЗ Р.Б.‘ АД,
в присъствието на двама свидетели от Федерация на потребителите. Потребителят е
търсен, но не е открит. Протоколът е подписан и от служител на МВР. Констатирано
е, че липсва пломба на щита на ел.
табло. Пломбата на капачката на клемния блок е нарушена. Развити са винтовете
на пластината, свързваща токовата и напреженови бобини. Пластината, свързваща
токова и напреженова бобини е дръпната в крайно дясно положение. Прекъсната е
електрическата връзка между токова и
напреженова бобини. Направено е присъединение без СТИ. Установена е промяна в
схемата на свързване в измервателната система на електрическата енергия. По посочения начин консумираната по това
присъединение електрическа енергия в момента на проверката не се отчита от
електромера и не се заплаща от потребителя. Отбелязано е, че след проверката
схемата на свързване е възстановена.
Приети по делото като писмени
доказателства са предложение за корекция на сметка, писма, получени за
получател от М.С., както и фактура № **********/18.06.2018 г., по
която се претендира начислената от ответника сума в размер на 581,57 лв. с вкл.
ДДС.
От приетото в първоинстанционното
производство заключение на съдебно – техническата
експертиза /СТЕ/ се
установява, че съгласно посочените констатации в
Констативен протокол № 1020219/11.06.2018 г. е
осъществен нерегламентиран достъп, неправомерно
въздействие до защитената вътрешност на електромера под капачката на клемния
блок чрез развиване винтовете на пластината, осъществяваща връзката между
токова и напреженови бобини на електромера, което да препятства правилното
измерване на консумираната в обекта на ищеца количество електроенергия – в
случая се касае за неизмерване чрез изменение на ел. схема на измервателната
система, като вещото лице е посочило, че не може да се измери грешката, с която
измерва наличното СТИ. При така установената промяна в схемата на свързване в
измервателната система цялата преминаваща към обекта ел. енергия не се измерва
от СТИ. Преизчисляването на консумираната ел. енергия, което е извършено,
отговаря на методиката/формулата, визирани в изготвеното предложение за
корекция на сметки от 18.06.2018 г. Преизчислението на сметката е извършено по
действащите за периода цени на електрическата
енергия, утвърдени от ДКЕВР на база посочения размер на електроенергията,
възлизаща на 3168 кВтч. Съгласно допълнителната
информация в приложеното „Предложение за корекция на сметка“ от 18.06.2018 г.
не е извършвана друга техническа проверка на СТИ в периода 90 дни преди
11.06.2018 г.
Не се спори и видно от приетото
преводно нареждане от 12.07.2018 г., сумата по фактура № **********/18.06.2018
г. е била преведена на ответника от В.Н.С..
От правна страна: Ищцата
претендира връщане на сума, за която твърди, че е дадена при начална липса на
основание. По предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД подлежащите на установяване факти
са: даване на нещо от страна на ищцата,
получаване на същото от страна на ответника, липса на валидно правоотношение,
което да обуславя имущественото разместване. Съобразно чл. 154 ГПК,
в тежест на ответника е да докаже дължимостта на сумата – т. е. наличие на
правоотношение, по силата на което сумата му се дължи в претендирания от него
размер, включително че корекцията е извършена при спазване изискванията на
закона и ОУ, а в тежест на ищцата е да докаже
плащането на сумата на ответника.
По изложените по-горе
съображения, въззивният състав на съда приема, че в хода на първоинстанционното
производство между страните не е било спорно, че съществува валидно
правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, сключен при общи
условия. Установи се, че при извършена на 11.06.2018 г. проверка от служители
на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД са констатирани липса на пломба на щита на ел. табло, както и
нарушена пломба на капачката на клемния блок, развити винтове на пластината,
свързваща токовата и напреженови бобини и прекъсната връзка между токова и
напреженова бобини. Според заключението на СТЕ, което въззивният съд кредитира
като пълно и обосновано, налице е промяна в схемата на свързване в
измервателната система на електрическата
енергия.
В случая ответникът твърди, че
вземането му е породено от изменение на нормативната уредба с ДВ бр. 54/2012 г.
– чл. 83, ал. 1,
т. 6 ЗЕ и ПИКЕЕ, предвиждащи обективна
отговорност на клиента при неточно или непълно измерване на електрическата
енергия, без да е необходимо доказване на недобросъвестно поведение на клиента
в определен момент. Твърди, че с измененията на ЗЕ било делегирано право на
КЕВР да предвиди такава обективна отговорност, основана само на обективния факт
на констатирано неточно измерване или неизмерване, като с това се цели разпределение
на риска от неточности в отчитането на потреблението на електрическа енергия и
баланс между потребителите и лицензиантите.
Съгласно измененията със ЗИД ЗЕ,
ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., с разпоредбите на чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 83, ал. 2,
изр. 2 ЗЕ законът възлага на ДКЕВР (сега КЕВР)
правомощието (чл. 12, във
вр. с чл. 2, ал. 1 in
fine ЗНА) да приеме нов особен подзаконов нормативен акт, а
именно - правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и
начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до
регистрираните от тези средства база данни. Разпоредбата на чл.
98а, ал. 2 ЗЕ предвижда задължителното
съдържание на ОУ, като съгласно изменението на т. 6 на ал. 2 те трябва
задължително да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ в полза на
крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие
върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3
ЗЕ.
ДКЕВР (сега КЕВР) е
приела ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.).
Понастоящем ПИКЕЕ са отменени изцяло - с решение № 1500/06.02.2017 г.
по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС, 5-членен състав, с изключение на чл. 48 – 51
вкл., обн. ДВ бр. 15/14.02.2017 г., в сила от 14.02.2017 г., и с решение №
2315/21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, с което се отменят чл. 48
– 51 вкл., обн. ДВ бр. 97/23.11.2018 г., в сила от 23.11.2018 г. Предвид
разпоредбата на чл. 195 АПК,
отмяната на подзаконовия нормативен акт има действие занапред, от влизане в
сила на съдебното решение, поради което приложими към процесната проверка,
извършена на 11.06.2018 г., са действалите към този момент чл.
48 – чл.
51 ПИКЕЕ (отм.).
Налице е вече трайна практика на
ВКС (обективирана в решение № 118/18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г., ІІ ТО,
решение № 115/20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г., ІІ ТО, решение №
203/15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014 г., І ТО, решение № 173/16.12.2015 г. по
т. д. № 3262/2014 г., ІІ ТО и др.), че с цитраните изменения на ЗЕ и след
приемане въз основа на законовата делегация на ПИКЕЕ от 2013 г. (сега
отменени) и по време на действието им, е била предвидена възможност за
доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на
потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена
електроенергия. Правото на доставчика на електрическа енергия да извърши
едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на
потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената
електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на
настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорността на потребителя за негово виновно поведение.
Следователно, с оглед така
очертаната нормативна уредба, за да бъде завършена процедурата, създаваща право
на продавача на електрическа енергия за едностранна корекция на сметки за минал
период, е необходимо наличието на двете предвидени в закона предпоставки – съдържащ
се в ОУ ред за уведомяване на клиента и одобряване от КЕВР на правилата
по чл. 83, ал. 1,
т. 6 ЗЕ. Относно необходимостта от едновременната наличност
на посочените две предпоставки е налице практика на ВКС – решение №
111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г., І ТО, решение № 173/16.12.2015 г. по
гр. д. № 3262/2014 г., ІІ ТО, решение № 203/15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014
г., І ТО.
Според мнозинството от съдебния състав
в случая не се установява наличието на първата предпоставка. Към момента на
процесната проверка действащи са били само разпоредбите на чл.
48 – чл.
51 ПИКЕЕ (отм.). С оглед отмяната, считано
от 14.02.2017 г. на чл.
47 ПИКЕЕ (отм.), към релевантния момент на
процесната проверка не са били налице правила, регламентиращи реда за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Неоснователен е поддържаният от въззиваемия в отговора на
въззивната жалба довод, че проверката била извършена на основание клаузи от ОУ
на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД. Законодателят в разпоредбите
на чл. 83, ал. 1,
т. 6 и чл. 83, ал. 2,
изр. 2 ЗЕ ясно е посочил, че редът за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
следва да бъде уреден с подзаконов нормативен акт –ПИКЕЕ, а към извършване на
процесната проверка правила относно този ред липсват, предвид отмяната на чл.
47 ПИКЕЕ (отм.). Освен това, в ОУ липсва
предвиден ред за уведомяване на клиентите за предстояща корекция на сметки.
Такъв ред по мнение на мнозинството от състава не представлява предвиденото в
чл. 17, ал. 2 и чл. 49, ал. 2 от ОУ – с клаузата на чл. 17, ал. 2 ОУ е
установено само задължение на продавача за уведомяване на потребителя/клиента
за корекцията на сметки при неизмерване или при неправилно/неточно измерване на
електрическа енергия, но не е регламентиран редът за това. Такъв ред не
представлява и посочването в чл. 49, ал. 2 ОУ на адресите, на които ще се
осъществява кореспонденция между страните. След като такъв ред не се съдържа в
ОУ, ответникът е следвало да предприеме действия за съответното им изменение,
каквото не установява, а и не твърди да е направил. А щом предвидената в закона
процедура не е завършена, то и правото на ответника да коригира сметките на
клиентите не се е породило. При този извод, ирелевантно за спора е дали в
случая ищцата действително е била
уведомена за извършената корекция. След като липсват
правила за извършване на корекция на сметката на потребителите, то не може да
се приеме, че след 14.02.2017 г. е била изпълнена
законовата делегация, а следователно и не може да бъде ангажирана обективната
отговорност на потребителя. При наличие на законова регламентация, предвиждаща
уреждане на отношенията с подзаконов нормативен акт, тези отношения не могат да
бъдат установени едностранно в общите условия на доставчика или оператора на
съответната мрежа.
Същевременно по делото се
установи, че сумата от 581,57 лв. е била платена на ответника от ищцата В.С..
Поради това въззивният съд намира, че предявеният иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен.
Крайните изводи на двете
инстанции са противоположни, поради което атакуваното решение следва да бъде
отменено и вместо това предявеният иск да бъде уважен.
Съобразно изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство, в първата инстанция и пред въззивния съд. Претендирани са
разноски за осъществена безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата, за което за представени договори за правна защита и
съдействие. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите на
предоставени безплатно адвокатска помощ и съдействие
по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., когато насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо
от насрещната страна, което се определя от съда в размер не по - нисък от
предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ответникът е оспорил, че ищцата е близък, роднина на
адвокатите, представлявали я в хода на делото, както и че е материално
затруднено лице. Съгласно формираната практика с определение
№ 163/13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г., I
г. о., ВКС, определение
№ 400/15.10.2020 г. по ч. т. д. № 1826/2020
г., II т. о., ВКС, определение
№ 253/19.06.2020 г. по ч. гр. д. № 1154/2020
г., III г. о., ВКС, преценката за
наличие на материална затрудненост
при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание
чл.
38, ал. 2 ЗАдв. следва да бъде направена с оглед
конкретните данни по делото. При липса на спор между страните достатъчно
доказателство за осъществяването на основанията по чл.
38, ал. 1, т. 1 - 3
ЗАдв. за безплатна правна помощ представляват
съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респ.
изявлението на представляваната страна или нейният процесуален представител,
ако такъв договор не е представен. Противната страна в производството, която по
правилата на чл.
78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски,
разполага с процесуалната възможност да оспори
твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ, като носи тежестта да
установи, че предпоставките за предоставяне
на безплатна адвокатска помощ не са налице. В случая
ответникът по исковете е оспорил наличието на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАдв. при сключване на договорите от ищеца с ангажираните от него адвокати –
съответно по заповедното, исковото и въззивното дело. Твърденията му, обаче, че
ищцата не е близък, роднина на ангажираните адвокати и за притежание от последната
на достатъчно имущество, за да плати възнаграждение на адвокатите, не са
подкрепени с доказателства – цитираните в отговора на исковата молба и
въззивната жалба решения не касаят ищцата, поради което разноски за безплатна
правна помощ се дължат.
За заповедното производство в полза на
ищцата следва да бъде присъдена сумата от 25 лв. – държавна такса, а в полза на
адвокат В.В.Т.– сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., което е в минималния предвиден по
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
размер – чл. 7, ал. 7, вр. с ал. 2, т. 1.
За първоинстанционното производство в
полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 50 лв. – държавна такса,
2,50 лв. – такса за банков превод, а в полза на адвокат С.В.В.– сумата от 300
лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв., което е в минималния предвиден по Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. ДДС не следва да се
присъжда, тъй като липсват доказателства за регистрация на адвоката по ЗДДС.
За въззивното производство в полза на
ищцата следва да бъде присъдена сумата от 25 лв. – държавна такса, 1,16 лв. –
такса за банков превод, а в полза на адвокат К.И.Б. – сумата от 300 лв. –
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3
ЗАдв., което е в минималния предвиден по Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. ДДС не следва да се
присъжда, тъй като липсват доказателства за регистрация на адвоката по ЗДДС. Фактическата
и правна сложност на делото не предполагат присъждане на възнаграждения в по –
големи от определените от съда размери.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение
№ 76656/24.04.2020 г. по гр. д. № 3804/2019 г.
на Софийски районен съд, 57 състав, и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, че „Ч.Е.Б.“ АД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***,
дължи на В.Н.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 581,57 лв. - заплатена при първоначална липса на
основание по фактура № **********/18.06.2018 г. – представляваща цена на
електроенергия, коригирана въз основа на констативен протокол №
1020219/11.06.2018 г. и за периода 14.03.2018 г. – 11.06.2018 г. в обект с
клиентски номер 300126099994 и с адрес: с. Джурово, ул*******за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
20.11.2018 г. по ч. гр. д. № 48398/2018 г. на СРС, 57 състав.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.Н.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25 лв. (двадесет и пет
лева) – разноски за държавна такса по ч. гр. д. № 48398/2018 г. на СРС, 57
състав, сумата от общо 52,50 лв.
(петдесет и два лева и петдесет стотинки) – държавна такса в първоинстанционното
производство, както и на основание чл. 78, ал. 1, вр. с чл. 273 ГПК сумата от
26,16 лв. (двадесет и шест лева и шестнадесет стотинки) – държавна такса за
въззивното производство.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат В.В.Т.от САК, ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от 300 лв. (триста лева)
- възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ на ищцата В.Н.С., ЕГН **********,
в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат С.В.В.от РАК, ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от 300 лв. (триста лева)
- възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ на ищцата В.Н.С., ЕГН **********,
в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат К.И.Б. от САК, ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. сумата от 300 лв. (триста лева)
- възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ
на ищцата и въззивник В.Н.С., ЕГН **********, във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.