№ 991
гр. П***, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220103922 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 95 и следващите от ЗСУ.
Образувано е по молба на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. П*** с искане да бъде настанен поставеният под пълно
запрещение АТ. ИВ. ВЛ. в Защитено жилище за лица с умствена изостаналост
– гр. П***, ул. „К*** В***“ № ***, тъй като са изчерпани всички
възможности за полагане на грижи за лицето в домашна среда и за ползване
на социални услуги в общността.
Приложени са писмени доказателства в подкрепа на искането.
В съдебно заседание молителят Дирекция „Социално подпомагане“ –
П*** се представлява от социалния работник Вера Григорова, която
поддържа молбата.
Заинтересованата страна АТ. ИВ. ВЛ. се явява лично в съдебно
заседание. Въпреки направените от страна на съда и на настойника опити да
бъде осъществена пълноценна вербална комуникация с поставения под
запрещение, такава не се осъществи. Същият комуникира с жестове и
мимики, отговаря едносрично, а думите му са трудноразбираеми. На въпроса
дали се грижат добре за него в защитеното жилище и дали иска да остане в
него, същият отговори положително. Спомена думите „село“ и „чичо“, което
според настойника му означава, че иска да бъде при чичо си на село.
Явява се настойникът на поставеното под пълно запрещение лице – Н.
Р. Ф., която намира молбата за основателна и моли да бъде уважена, тъй като
след смъртта на родителите и баба му поставеният под пълно запрещение
1
няма близки и роднини, които да се грижат за него.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени събраните
по делото доказателства намира за установено следното:
АТ. ИВ. ВЛ. е роден на 27.09.1977 г.
С експертно решение на ТЕЛК № 0223/027 от 10.02.2003 г. е
преосвидетелстван пожизнено. Определена е първа група инвалидност с
чужда помощ, 95 % загубена работоспособност. Водеща диагноза: Друга
уточнена олигофрения. Тежка имбецилност.
Поставен е под пълно запрещение с решение от 22.06.2000 г.,
постановено по гр.д. № 756/2000 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
За настойник на поставеното под запрещение лице е назначена Н. Р. Ф.
– социален работник в ДЦВУ.
В становище до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Пазарджик настойникът е декларирал, че няма възможност да полага грижи
за поставеното под запрещение лице в домашна среда, тъй като няма
родствена връзка с него и не може да му осигури по-добра грижа от тази,
която се предлага в Защитеното жилище, с оглед служебните и личните си
ангажименти.
От изготвената предварителна оценка на потребностите от социални
услуги се установява, че поставеният под пълно запрещение е неженен. С
увреждане от раждането. Пенсионер по болест. Родителите му са починали.
Има изградени елементарни хигиенни навици. В ежедневните дейности има
необходимост от частична асистенция. Храни се самостоятелно. В социалната
услуга се придвижва свободно, а извън нея се нуждае от придружител.
Осъществява вербална комуникация. Изпълнява планирани дейности под
наблюдение на персонала на защитеното жилище. Не може сам да задоволява
основните си жизнени потребности поради трайно увреждане. Нуждае се от
подкрепа при извършване на ежедневни дейности. Ориентиран е
задоволително за личността си. Не е в състояние да възприема обективно
околната действителност. Има необходимост от оказване на специализирана
подкрепа за придобиване на социално-битови умения и навици, осигуряване
на спокойна среда с необходимите за нормален живот битови условия.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Според чл. 95, ал. 1 от ЗСУ (обн. ДВ бр. 24 от 22.03.2019 г., в сила от
01.07.2020 г.) настаняването в социална услуга за резидентна грижа на
пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, се извършва от районния
съд по настоящия адрес на лицето. Предвидено е съдът задължително да
изследва волята на лицето, чието настаняване е поискано, включително чрез
участие на вещи лица – чл. 97, ал. 2 от ЗСУ.
Пред съда с помощта на настойника поставеното под запрещение лице
изрази желание да пребивава в защитеното жилище и там добре се грижат за
2
него. Сподели също, че иска да бъде при чичо си на село.
Съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и
преките впечатления на съда от поставеното под пълно запрещение лице
сочат, че лицето е в тежко здравословно състояние, с увреждания от
раждането си, инвалидизирано пожизнено и се нуждае от непрекъснати
специализирани грижи. Установи се невъзможност за полагане на грижи и
осигуряване на подкрепа за лицето в домашна среда и в общността, тъй като
липсват близки и роднини, които да поемат грижата за него, а настойникът му
е длъжностно лице, няма роднински връзки с него и няма възможност да
полага грижи за лицето извън специализираната институция. С оглед
изявлението на настойника, че чичото на поставеното под запрещение лице не
го посещава, съдът намира, че желанието на поставения под запрещение да
живее при него не може да бъде осъществено.
При тези факти съдът приема, че в най-добър интерес за поставеното
под запрещение лице е същото да бъде настанено в социална услуга за
резидентна грижа. Там ще му бъдат осигурени добри условия на живот в
среда, близка до семейната. Ще бъде обгрижвано от квалифициран персонал
и ще му бъде гарантирана адекватна медицинска помощ във връзка със
заболяванията му. Ще му бъде оказвана подкрепа за организиране на бита и
ежедневието, придобиване на социални умения и дисциплинираност и ще му
бъде осигурена спокойна среда с необходимите за нормален живот битови
условия.
На основание чл. 98, ал. 3 от ЗСУ с решението си съдът следва да
определи срок за прилагане на услугата, който не може да е по-дълъг от три
години. С оглед особеностите на случая и установената по делото пожизнена
инвалидизация на поставеното под пълно запрещение лице и липсата на
близки и роднини, които да се грижат за него, съдът намира, че в случая
подходящ за настаняване е максималният срок от три години.
По изложените съображения Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
НАСТАНЯВА АТ. ИВ. ВЛ., ЕГН ********** с настоящ адрес: гр.
П***, ул. „К*** В***“ № *** в Защитено жилище за лица с умствена
изостаналост, находящо се в гр. П***, ул. „К*** В***“ № ***, за срок от три
години.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
седемдневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3
4