Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 843 /09.08.2023 година, гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, ХХІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на десети юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Нели Стоянова
при секретаря Димитрина Димитрова, като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 521 по описа за 2023 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.68, ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).
Образувано е по
жалби на В.Г.М., ЕГН ********** с адрес,*** и на „АГРОТЕХНИКИ И КО“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление в *** представлявано поотделно от
управителите К. Г.М. и В.Г.М. и двамата жалбоподатели чрез адвокат Р.С.,***
против решение № 87 от 21.02.2023 година на Комисията за защита от
дискриминация (КЗД), трети специализиран постоянен заседателен състав,
постановено по преписка № 419/2021г., с което:
- по
т.І и т.ІІ е установено, че „АГРОТЕХНИКИ И КО“ ЕООД и В.Г.М. - в качеството си
на управител на дружеството с действията си са осъществили пряка дискриминация
на основата на защитения признак „лично положение“ по чл.4, ал.2 от ЗЗДискр., с
което са нарушили забраната на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., както и „тормоз“ по
смисъла на §1, т.1 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗДискр. по отношение
на Д.Т.Т..
- по т.ІІІ и
т.ІV за така установената дискриминация по признак „лично положение” на
„АГРОТЕХНИКИ И КО“ ЕООД и на В.Г.М. на основание чл.47, т.3 във вр. с чл.78,
ал.1 от ЗЗДискр. са наложени съответно - имуществена санкция в размер на 250
лв. за дружеството и глоба в размер на 250 лв. за физическото лице.
- по т.V, на
основание чл.47, т.4 от ЗЗДискр. на „АГРОТЕХНИКИ И КО“ ЕООД е дадено
задължително предписание занапред да се въздържа от действия представляващи
дискриминация на основата на защитения признак „лично положение“.
И в двете жалби
се оспорва решението изцяло, с твърдение за незаконосъобразност на същото, като
се излагат идентични оплаквания за наличие на пороци, съставляващи отменителни
основания по чл.146, т.3 и т.4 АПК. Жалбоподателите твърдят, че не са
извършвали дискриминация спрямо Д.Т. по никакъв признак. Считат, че в производството пред Комисията не са
събрани доказателства за осъществен фактически състав на дискриминация по
признака „лично положение” и „тормоз” срещу същото лице. С тези доводи, подробно развити в жалбите, от съда се иска да
отмени изцяло обжалваното решение на КЗД. В хода на делото оспорващите, чрез
пълномощника си – адв.С., поддържат жалбите, по съображенията изложени в тях и
с допълнителни аргументи, развити в хода на устните състезания, съответно в
писмена защита. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Ангажират доказателства.
Ответникът – Комисия за защита от дискриминация,
редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Представя
административната преписка и депозира писмено становище, чрез пълномощника си –
юрисконсулт Н. К. с което оспорва жалбите, като неоснователни и иска
отхвърлянето им. Развива доводи за валидност, формална и процесуална
законосъобразност на оспореното решение на КЗД, както и съответствие на същото
с материалноправните разпоредби на закона. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност, ако претендираното от
процесуалния представител на жалбоподателите адвокатско възнаграждение е над
минималния размер.
Заинтересованата
страна – Д.Т.Т., редовно призована, не се явява и не се представлява. Депозира
писмено становище и допълнения към него. Счита жалбите за неоснователни и
недоказани, поради това моли да бъдат отхвърлени. По
същество повтаря оплакванията в жалбата си, депозирана пред КЗД за
дискриминация и осъществен тормоз, както и административен произвол срещу нея
на работното й място.
Ангажира доказателства.
Административен съд - Бургас, като обсъди
изложените в жалбите доводи, взе предвид събраните по делото доказателства и
като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено следното:
Производството пред административния орган - Комисия за защита от
дискриминация е образувано по повод депозирана жалба с вх.
44-00-3514/28.10.2021 г. (л. 15) и множество допълнителни уточнения към нея на Д.Т.Т.
срещу В.М. и „АГРОТЕХНИКИ И КО“ ЕООД.
Въз основа на подадената жалба с разпореждане №
12781/02.11.2021 г. на председателя на КЗД е образувана преписка № 419/2021 г.,
която е разпределена за разглеждане от Трети постоянен заседателен състав, по
изложените оплаквания за дискриминация по признак „лично положение” (л. 29). На
свое заседание определения с разпореждането състав определил докладчик по
преписката (л. 39). С разпореждане № 1296 от 23.11.2021 г. на председателят на
КЗД на основание чл. 16, ал.2 от Правилата за производство на Комисията за
защита от дискриминация и по искане на докладчика по преписка № 419/2021 г. е
определен служител в отдел „Специализирано производство“ на Дирекция
„Специализирано производство, анализ и превенция“ на КЗД да извърши проучването
на преписката.
Страните са уведомени от КЗД за образуваното
производство, като им е дадена възможност за становище и възможност за
ангажиране на доказателства по спора (л.127-138).
В жалбата на Т. и уточненията към
нея се съдържат оплаквания за осъществена спрямо жалбоподателката дискриминация
от В.М. и „АГРОТЕХНИКИ И КО“ ЕООД, неин работодател, изразяваща се в неравно
третиране по признак „лично положение“ - създаване на враждебна работна среда,
отнемане на инструментите за работа (служебен телефон, имейл, компютър),
пренебрегване от колеги и началник, отказ от възлагане на служебни задължения,
забавяне на изплащането на работната заплата с цел провокация да напусне
работното си място по взаимно съгласие, както и осъществен психически тормоз на
работното място и заплахи за дисциплинарно уволнение. Представят се множество
писмени доказателства и се правят доказателствени искания.
В писмено становище от 16.02.2022
г. „АГРОТЕХНИКИ И КО“ ЕООД и В.М. (л.55), изразяват несъгласие с оплакванията в
жалбата. Считат, че представената от Т. фактическа обстановка е силно изопачена
и невярна и цели публично дискредитиране на дружеството-работодател, както и на
В.М.. Заявяват, че всички настоящи и бивши служители и работници са
равнопоставени и срещу тях не е осъществявана дискриминация или тормоз на
работното място, нито конкретно към Д.Т., както и че никой не е принуждаван да
напуска. Сочат, че Д.Т. е получавала дължимото и се трудово възнаграждение,
обезщетенията за временна неработоспособност, транспорт до работното място и
всички останали придобивки наравно с всички останали служители. Заявяват, че на
Т. никога не е било отнемано правото на труд във дружеството, нито и е оказван
психически тормоз, нито тормоз на основание „лично положение“. Представят
писмени доказателства.
След приключване на проучването е изготвен от
докладчика по преписката доклад-заключение (л.127-138), връчен на страните,
като им е дадена възможност за ангажиране на нови доказателства.
Преписката е поставена за разглеждане в открито
заседание на 27.10.2022г., като е даден ход. Видно от представения по делото
протокол от заседанието (л. 204-208), в хода му са приети всички писмени
доказателства, не са разпитани посочените от жалбоподателката Т. свидетели,
поради оттегляне на искането. От ответните страни са представени доказателства,
които са приобщени към преписката.
Производството пред КЗД е приключило с издаване на
оспореното решение № 87/21.02.2023 г. (л. 213 – 223).
Според изложените в решението мотиви, съставът на
КЗД е приел, че ответната страна е упражнила тормоз на работното място над
жалбоподателката, като я е лишил от служебните й инструменти и в последствие я
е освободил от длъжност. Състава счел,
че допълнителната част към заплатата й (400 лева), която не фигурира в трудовия
й договор е в пряка вреда на жалбоподателката, която търпи загуби, при
изплащаните й обезщетения. С оглед на изложеното, състава е приел за
установено, че с действията си ответните страни „АГРОТЕХНИКИ И КО“ ЕООД и В.М.
са извършили пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. по
признак „лично положение“, както и „тормоз“ по смисъла на §1, т.1 от ДЗ на
ЗЗДискр. От председателя на състава е
изложено особено мнение, според което в конкретния казус липсва защитен признак
от ЗЗДискр., от което следва, че спорът между страните е елемент на други
правоотношения, но не и елемент на нарушение на антидискриминационното
законодателство. С оглед на това приема, че не е възможно да се идентифицира
„тормоз“ без той е свързан с един или няколко от защитените признаци по реда на
чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.
За
изготвеното решение Д.Т., В.М. и „АГРОТЕХНИКИ И КО“ ЕООД са уведомени на
27.02.2023 г., съгласно известия за доставяне на л.224, стр.2, л.225, стр.2 и
л.226, стр.2 от делото.
Жалбата сезираща съда е депозирана на 13.03.2023г.
При така установените
факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбите са процесуално допустими като
подадени в законоустановения 14 - дневен срок в съответствие с разпоредбата на чл.68 от ЗЗДискр.,
срещу административен акт, подлежащ на съдебно обжалване, от надлежни страни,
имащи право и интерес от обжалването. Разгледани по същество същите са
ОСНОВАТЕЛНИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1,
във вр. с чл.
146 АПК съдът проверява законосъобразността на обжалвания акт,
като преценява дали е издаден от компетентен орган и в установената форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби при издаването му и
съобразен ли е с целта на закона. Преценката за законосъобразност следва да се
извърши съобразно правните и фактическите основания, посочени в
административния акт, а съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието
на административния акт с материалния закон, се преценява към момента на
издаването му.
Компетентността на КЗД е уредена в
разпоредбата на чл. 47 ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които
разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на
независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на
дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите, тоест
настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение е издадено от
компетентния по чл. 47 от ЗЗДискр. административен орган. Жалбата на Д. Т. е
разгледана от компетентен състав по см. на чл.48 ал.2 т.3 от ЗЗДискр. във
връзка с твърденията за осъществена дискриминация по признак „лично положение“
по см. на чл.4 ал.2 от ЗЗДискр.
Актът е постановен в писмена форма и
съдържа изискуемите от закона реквизити, съобразно чл.66 от ЗЗДискр.
Производството пред КЗД е проведено при спазване на общите процесуални
изисквания, както и на особените такива по чл.50 и сл. от ЗЗДискр. –
образувано е въз основа на постъпила от Д.Т. жалба, като след определяне на
състава е определен и докладчик. Докладчикът е провел процедура по проучване, в
рамките на която е събрал всички необходими доказателства, осигурявайки правото
на страните да установят твърденията си с оглед пълното и всестранно изясняване
на обстоятелствата. Докладчикът е изготвил заключение и след дадена възможност
на страните да се запознаят с материалите е внесъл преписката, въз основа на
което е насрочено и проведено открито заседание от състава на КЗД, с
призоваване на страните. След заседанието е постановено и оспореното решение.
Видно от проведеното проучване, органът е положил усилия за изясняване на
релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулирането в чл.9 от ЗЗДискр.
правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита
от дискриминация. В решението са изложени съображенията, обосноваващи крайния
постановен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е преценила събраните по
преписката доказателства и е обсъдила обясненията и възраженията на страните.
Предвид това, съдът намира, че КЗД е изпълнила регламентираната процедура, като
правото на страните не е нарушено. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от
ЗЗДискр. проучването се извършва в 30-дневен срок. В настоящият случай този
срок не е спазен, но предвид неговият инструктивен характер и липсата на
възражения от оспорващите страни за ограничаване на правата им от това, съдът приема,
че не е налице съществено нарушение на процедурата по събиране на доказателствата,
респективно в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на производствените
правила.
По отношение на съответствието на
решението с материалния закон, съдът приема следното:
За да постанови решението си КЗД е
приела, че действията на ответниците „АГРОТЕХНИКИ И КО“ ЕООД и В.М. – в
качеството му на управител на „АГРОТЕХНИКИ И КО“ ЕООД са квалифицирани като
едновременно осъществяване на пряка дискриминация по признак „лично положение“,
по
см. на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр., както и „тормоз“ по
смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. спрямо Д.Т..
Съдът
е необходимо да извърши преценка налице ли са
фактическите обстоятелства, които да съответстват на хипотезата на приложимата
правна норма.
По делото е установено, че дружеството „АГРОТЕХНИКИ И
КО“ ЕООД е работодател на Д.Т.Т. в периода 12.06.2018г. до
03.10.2022г., като съгл. трудов договор № 61/12.06.201г. същата заема длъжността
„търговски сътрудник” с място на работа – магазин - с.Маджерито, общ.Стара
Загора. Не се спори обстоятелството, че съгл. Заповед № 77/30.09.2022г. след
започване на производството пред КЗД – 02.11.2021г. е било прекратено трудовото
й правоотношение на осн.чл.328, ал.1, т.2 от КТ.
Съгласно чл.4, ал.2 от ЗЗДискр.
пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Изброените в текста на
чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. признаци са: пол, раса, народност, етническа
принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра,
образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено
положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна.
Пряката дискриминация и тормозът, по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр.,
са две самостоятелни форми на дискриминация. Разликата между тях е, че пряката дискриминация
е различно третиране, докато за тормоза различното третиране е ирелевантно. Поради
това пряката дискриминация изисква сравнител, а за тормоза, той не е необходим.
За тормоза релевантна е специалната цел или резултат на поведението, визирани в
§1, т.1 от ЗЗДискр. - накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна,
принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. За пряката дискриминация
и за резултатния състав на тормоза умисълът е ирелевантен, докато за формалния състав
на тормоза - той е елемент на фактическия състав. И двете форми на дискриминация
обаче се основават на защитен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗД. Именно обусловеността
от защитения признак, а не самото деяние, без оглед на характеристиката, която е
негово основание, го прави дискриминация, закононарушение по Закона за защита от
дискриминация. Изхождайки от приликата и разликата в двете форми на дискриминация
съдът следва да прецени законосъобразността на акта от гледна точка на всяка от
тях.
За да е налице пряка дискриминация по признак „лично положение“ е
необходимо да е установено, че Т. е третирана различно и причината за това е
защитеният признак „лично положение“. В мотивите на оспореното решение не е посочено
в какво се изразява „личното положение“ на Т.. Законодателят
не е дал легално определение на защитения признак „лично положение“. За разлика
от други защитени признаци - пол, раса, религия, увреждане, възраст, семейно положение,
които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак „лично положение“ няма
еднозначно, изначално прието обективно съдържание. Това предполага и налага установяване
и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността
белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния (материален
и персонален) обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация. В случая
такъв белег изобщо не се сочи. Органът само твърди наличие на защитен признак „лично
положение“ без да посочва съдържанието му. Само по себе си това нарушение е съществено,
тъй като съдът не може да извърши контрол за законосъобразност на извода на органа
досежно основен елемент от фактическия състав на пряката дискриминация, какъвто
е защитеният признак. Неустановяването на съдържанието на твърдяния защитен признак
(при положение, че от фактите по делото не е видно, а и ответните страни не признават
значим за личността на Т. признак да е обусловило различното третиране) е основание
да се приеме, че твърдяното дискриминационно нарушение не е доказано. Не всяко лошо
третиране, а само такова, основано на защитен признак, е дискриминация. Само на
него законодателят е дал засилената законова защита. Щом от доказателствата по делото
не може да се направи обоснован извод за наличие на защитен признак, който да е
основание за по-неблагоприятното третиране, то не може да се приеме, че действията
на „АГРОТЕХНИКИ И КО“ ЕООД и В.М. – в качеството му на управител на
дружеството, по отношение на Т. представляват пряка дискриминация. Също
така от КЗД не са събрани доказателства кой от двамата ответници – дружеството
- работодател или физическото лице - управител са третирали различно или
по-неблагоприятно жалбоподателката в сравнение с останалите служители в
дружеството. Няма данни за съзнателно нежелано поведение спрямо нея, базирано
на признака лично положение, което пряко или непосредствено да засяга правата
или законните й интереси. Анализа на нормите
сочи, че отсъстват предпоставките за квалификация действията на работодателя
или на управителя като дискриминация. Тук следва да се посочи безспорната
установеност на влошените отношения между жалбоподателите и заинтересованата
страна Т., но не всеки конфликт между
страните при и по повод организацията на работа, респ. действия на работодателя
следва да се третира като проява на дискриминация под някоя от формите,
посочени в закона.
На следващо място КЗД не е установил кой е
осъществил действията квалифицирани като дискриминация – дали „АГРОТЕХНИКИ И
КО“ ЕООД в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните
разпоредби на Кодекса на труда, или физическото лице В.М. в качеството
на представляващ дружеството. Нещо повече, към датата
на подаване на жалбата пред КЗД – 28.10.2021г. управител на дружеството е бил
Георги Костов М., а не В.М., същият става управител на дружеството на
14.11.2022г.
В мотивите на оспореното решение е посочено, че с
действията си ответната страна е упражнила тормоз на работното място над Т.,
като я е лишил от служебните й инструменти и в последствие я е освободил от
длъжност. Следва да се отбележи, че от мотивите не става ясно действията на коя
от двете ответни страни има предвид органа, още повече, че в диспозитива на
решението действията и на двете страни са преценени като тормоз, но са изложени
мотиви само за едната ответна страна, без обаче да става ясно коя от двете е
тя. От друга страна упражняването на правото на труд не е защитен признак, а една
от многото житейски дейности, при които могат да бъдат извършени действия на неравно
третиране. Тези действия, за да бъдат релевантни за дискриминацията, следва да бъдат
на основата на признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Липсата на установен защитен
признак („лично положение“ по изложените по-горе аргументи, а наличие на другите
признаци не се твърди и не са налице каквито и да било доказателства) прави недоказан
и тормоза по смисъла на чл. 5 във вр. с §1, т.1 от ЗЗДискр. Само и когато се установи
поведение на основата на защитения признак и това поведение има исканата от закона
специална цел или резултат може да се приеме, че е налице тормоз. Посоченото от
комисията освобождаване от длъжност на Т. и търпяната загуба при изплащане на
обезщетенията й загуба само по себе си, без доказан, обуславящ поведението защитен
признак, също не може да обоснове дискриминационно поведение. В настоящия случай
жалбоподателката пред КЗД не е посочила факти за белези, свързани с личното й положение,
които да са довели до твърдяното дискриминационно поведение, свързано според нея
с осъществяване на правото й на труд. Липсват факти, който да бъдат подложени на
проверката би ли била лишена от служебните й инструменти и би ли била
освободена от длъжност, ако не притежаваше сочен белег, свързан с личното й положение.
Нито един белег на личността на жалбоподателката не е посочен, за да бъде установено
съдържанието на признака „лично положение“, съответно наличието на причинна връзка
между твърдяното дискриминационно поведение и защитения признак по чл.4, ал.1 от
ЗЗДиск. При липсата на посочен и установен конкретен, присъщ, иманентен белег на
личността на Т., който да я отличава от останалите служители или други лица в сходно
положение по повод твърдяното поведение, и който да изпълва съдържанието на признака
„лично положение“ не може да се установи неравно третиране. В този смисъл са решение
№ 8105 от 8.06.2011 г. по адм. д. № 8708/2010 г. на ВАС, VII о., решение
№ 3585 от 12.03.2019 г. по адм. д. № 10654/2017 г. на ВАС, V о. и решение № 10498 от 10.08.2018 г. по адм. д.
№ 4932/2017 г. на ВАС, V о.
Както бе посочено по-горе правото на труд
само по себе си не е защитен признак, или белег, определящ признака „лично положение“
като при липсата на сочен такъв, не може да е налице и осъществен „тормоз“ с действията
на ответните страни. Видно от изложеното изводът на Комисията, че с действията си
„АГРОТЕХНИКИ И КО“ ЕООД и В.М. – в качеството си на управител на „АГРОТЕХНИКИ И
КО“ ЕООД са осъществили пряка дискриминация на основата на защитен признак
„лично положение“ по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр., с което е нарушена
забраната по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., както и „тормоз“ по смисъла на §1, т.1 от
ДР на ЗЗДискр. по отношение на Т. при упражняване на правото на труд е незаконосъобразен.
При недоказаност на твърдяните нарушения незаконосъобразно е решението и в частта
досежно наложените на жалбоподателите, на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр., глоба
и имуществена санкция и даденото на „АГРОТЕХНИКИ И КО“ ООД, на основание чл.47,
т.4 от ЗЗДискр. задължително предписание. С оглед на това съдът следва да отмени
оспорваното решение.
От процесуалния представител на
жалбоподателите е направено искане за разноски, като са представени
доказателства видно от приложения по делото договор за правна услуга от
21.04.2023 г. (л.369), за платено от В.М.
адвокатско възнаграждение в размер на100 лв.
С оглед изхода от делото и на основание чл.143,
ал.1 от АПК, съдът следва да осъди Комисията за защита от дискриминация да заплати
на В.Г.М. направените по делото разноски.
Мотивиран от горното, Административен съд - Бургас
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 87 от
21.02.2023 година постановено от Комисията за защита от дискриминация (КЗД) по преписка
№ 419/2021г. на Трети специализиран постоянен заседателен състав на КЗД.
ОСЪЖДА Комисия за защита
от дискриминация да заплати на В.Г.М., ЕГН ********** разноски в размер на 100
(сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в
14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: