Р
Е Ш Е
Н И Е № 260153
гр. Сливен, 21.04.21г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, ІІІ-ти
наказателен състав, в публично заседание на осми април 2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДИМОВА
при секретаря Виктория Мустакова, като разгледа
докладваното от председателя АНД № 160
по описа за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по повод жалба на П.Д.Д. , ЕГН **********, чрез адв. Х.Х. против
НП на Началник РУ-МВР-гр. С=, с
което на жалбоподателя на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба
в размер на 200 лв. и лишаване право на управление за срок от 6 месеца и на
основание чл. 183,ал.1т.1пр.1,2 от ЗДП му налага наказание глоба в размер на 10
лв. за нарушение на чл. 100,ал.1т. 1 от ЗДП.
Жалбоподателят,
редовно призован се явява. Изпраща процесуален
представител, който моли за отмяна на НП като поддържа жалбата против НП, в
частта му относно наложеното наказание при чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 200 лв. и лишаване право на управление за срок от 6 месеца.
Моли за отмяна поради маловажност на извършеното нарушение.Счита НП , в
останалата му част за законосъобразно и правилно.
В с.з. органа, издал
обжалваното наказателно постановление не изпраща свой представител.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 24.03 2019 г., около 11:30 часа в община Сливен на път общински № SLV1112
в посока от с. Г. към с. Ч.
жалбоподателят Д. е бил установен като водач на колесен трактор /зелен на цвят/ с номер на
двигател 1279464.При извършената проверка било установено,че трактора не е регистриран по надлежния ред. Същият е бил
без регистрационни табели.
Въз основа на това на жалбоподателя
бил съставен АУАН и издадено НП като е прието, че на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП следва да
му бъде наложена глоба в размер на 200
лв. и „лишаване право на управление“ за срок от 6 месеца ,затова ,че управлява МПС,което не е регистрирано по надлежният
ред- нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.Със същото НП му е наложено и
наказание глоба в размер на 10 лв. затова ,че не носи
свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон
към СУМПС от съответната категория-нарушение по
чл.100 aл.
1 т.1от ЗДвП.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима- подадена в законоустановения срок от лице имащо правен
интерес от обжалването и разгледана по същество досежно наложеното с НП
наказание за извършено нарушение на чл. 140 , ал. 1 от ЗДП е основателна
.
Акта за установяване
на административното нарушение и
издаденото, въз основа на него НП са редовни и не страдат от пороци, поради което
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДП същите имат доказателствена сила до доказване на
противното.
Безспорно е установено извършеното от
страна на жалбоподателя нарушение на ЗДП
изразяващо се в управление МПС,което не е регистрирано по надлежният
ред- нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП
както и такова изразяващо се в неносене на свидетелство за управление на МПС от
съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната
категория-нарушение по чл.100 aл. 1
т.1от ЗДвП.
От обективна страна е установено ,че управлява
МПС,което не е регистрирано по надлежният ред както и ,че не носи
свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон
към СУМПС.
От субективна страна
административното нарушение е извършено умишлено, тъй като в качеството си на
правоспособен водач е бил длъжен да знае
и да спазва императивните разпоредби на ЗДП и да съобрази поведението си с тях.
Съдът кредитира
напълно дадените в хода на съдебното следствие показания от св. Д. и И. служители при РУ при ОД на МВР –С., тъй като
същите са безпротиворечиви както помежду си така и с останалите доказателства
по делото. Всеки от посочените свидетели категорично заявява ,че жалбоподателя
е извършил описаните нарушения, още повече,че това не се спори и от него.
Съдът кредитира
показанията на св.Димова- съпруга на жалбоподателя, доколкото същите са
съответни на твърденията на останалите и на събраните писмени и гласни
доказателства.Въз основа на тях приема ,че жалбопадателят макар да е управлявал
по път , който влиза в състава на републиканската пътна мрежа това касае съвсем
малък участък от път с цел преминаване към лозовите масиви подлежащи на
обработка.
Съдът дава вяра на
писмените доказателства приобщени по делото по съответния процесуален ред като
въз основа на тях приема,че жалбоподателят е в тежко материално и социално
положение.
Съдът счита, че при съставянето на АУАН
и издаването на НП не са допуснати процесуални нарушения .
В хода на съдебното следствие
обаче ,се установи, че процесното нарушение
се отличава със степен на обществена опасност по-ниска в сравнение с
тази на обикновени случаи на нарушения от същия вид. Налице е допуснато
нарушение от страна на АНО,който е
следвало да приеме,че е налице маловажност на извършеното и да не санкционира
нарушителя. Действително,нарушението е такова на просто извършване ,а от
обективна страна в състава му не се включва
наличието или липсата на вредни последици,въпреки което обаче АНО е
длъжен да отчете всички обстоятелства във връзка с допуснатото нарушение, включително доколко е налице
маловажност, тъй като в противен случай тези нарушения би следвало във всички
случай да бъдат изключени от хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, а това се явява незаконосъобразно.
Въз основа на така
установеното ,съдът счита, че
административно - наказващия орган е допуснал нарушение при издаване на НП,
като не е квалифицирал установеното нарушение като „маловажен случай” и не е
приложил разпоредбата на чл. 28б,”А” от ЗАНН като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно
Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния
орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен
контрол. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на
препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на
чл.9, ал.2 от НК. Съгласно константната съдебна практика при
преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по
който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от
които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да
бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца във
всеки един конкретен случай.
Предвид изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 19-0804-001239/10.06.2019
г. на Началника на РУ при ОД на МВР-гр. Сливен,
в частта с която на П.Д.Д. с ЕГН **********, живущ ***, на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 200 лв. и лишаване от право на
управление на МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП като
НЕПРАВИЛНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр. Сливен в
14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :